Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 №353

                                                гр. Габрово,09.11.2020г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на петнадесети  октомври през  две  хиляди  и  двадесета  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  ВИОЛИНА  ТОДОРОВА и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№2052 по  описа  за  2019г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

       

           

      

          Предявен  е  установителен  иск  с  правно основание  чл. 422, ал.1  от  ГПК.

          Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Д.М.Н. е образувано ч.гр.д.№448/2019г., по описа на PC - Габрово. Против ответника е  издадена Заповед за изпълнение на парично задължение  за сумата 344.66лв. за незаплатени услуги, лизинови вноски и неустойка за  предсрочно прекратяване в размер на три  стандартни месечни вноски.

         Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество, на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

         Ищецът твърди още, че обстоятелствата, на които основава вземането си, са следните:

         Между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника Д.  М.  Н. е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги с №********* от дата 10.09.2014г., сключен за мобилен номер **********, новирани с  допълнително  споразумение   №*********  и  договор  за лизинг от  14.05.2016г.Съгласно  допълнителното  споразумение за мобилен  номер  **********  влиза  в  сила  нов  абонаментен  план  с  месечна стандартна  такса в  размер на  40.99лв  с  включен ДДС, като   за срока  на договора е  предвидена   промоционална  месечна  абонаментна  такса  в  размер на   30.99лв. с включен  ДДС, а на клиента  е предоставен мобилен телефонен апарат SONY Xperia M4, Aqua  Black. Предоставянето  на устройството  е  уговорено от  страните   в отделен  договор за лизинг, съгласно  който общата  цена на лизинговата вещ  е 229.77лв. с  включен  ДДС. За  ползването й лизингополучателят  се задължава  да  извърши двадесет  и три  месечни  лизингови вноски в  размер  на 9.99лв. с  ДДС всяка, като е предвидено те да  се фактурират  заедно с месечните   сметки  за  ползваните през отчетните  периоди  мобилни  услуги чрез номера. Към периода  на издаване на  процесните  фактури спрямо  ползваните от ответника   мобилен номер  и  устройство  на лизинг  се прилагат  условията  на гореописаните договори.

           Ответникът не е изпълнил своите  парични задължения, за което  са му издадени следните фактури за отчетния период  м.март 2017г.- м.юли 2018г., фактура №**********/01.03.2017г. за периода  01.02.2017г.-28.02.2017г. на обща стойност  41.29лв., която включва: ползвани услуги- 31.31лв. и лизингова  вноска -9.99лв.; фактура №**********/01.04.2017г. за отчетния период 01.03.2017г.-31.03.2017г. на  стойност  50.03,която  включва: ползвани услуги- 40.04лв. и лизингова  вноска - 9.99лв.; фактура  №**********/01.05.2017г. за отчетния период  01.04.2017г.-30.04.2017г., която  включва: ползвани услуги- 30.98лв. и лизингова  вноска -9.99лв. Поради неизпълнението на абоната- ответник да заплати фактурирани мобилни услуги, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползваната абонамента програма и издал на дата 01.07.2017г. фактура с  №**********, която включва задължение  за  заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване   в  размер  на 406.41лв., както и предсрочно   изискуем  остатък от  лизингови   вноски   за предоставеното с договор   за лизинг мобилно  устройство  в общ   размер  на 109.89лв., равняваща  се на  11неначислени   лизингови  вноски , съгласно  чл.12  от Общите условия на оператора. Въз основа на  уговореното между  страните неустойката  за номера  възлиза на  406.41лв., което вземане  в  настоящото  производство   се претендира  частично   в  размер  на  102.48лв., поради  което общата  сума  претендирана по фактурата от  01.07.2017г. е  в  размер  на   212.37лв.

           ИСКА СЕ съдът да  признае  за  установено, че ответникът Д.  М.  Н.   дължи  на  „Теленор България” ЕАД,  сумата от  344.66лв. за незаплатени суми последните фактури: №**********/01.03.2017г.; №********** /01.04.2017г., №**********/01.05.2017г. и №**********/01.07.2017г, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на  заявлението  до окончателното плащане на сумата.                  

        Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски  в  исковото производство, като  и  в  заповедното  производство.

        Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание  чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител.

         В  законоустановения едномесечен срок от  назначения на ответника особен представител адвокат И.И. *** е бил депозиран писмен отговор. Счита, че искът е неоснователен като излага  становище, че  претенцията   се основава единствено на приложени  по  делото договори и фактури. На фактурите  няма  подписи  на  ответника, както и  данни  дали  са  му  връчени.

         В  първото заседание по делото, особения представител  на ответника  прави възражение за прекомерност  на  адвокатското  възнаграждение платено от ищеца  в исковото и в заповедното производство.

           От събраните по делото писмени доказателства се установява от  фактическа   страна следното:

           Видно от приложеното ч. гр. д.№448/2019г. по описа на Районен съд - Габрово, съдът е издал в полза на кредитора „Теленор България” ЕАД срещу   длъжника Д.  М.  Н.  Заповед  с №1903/01.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за  сумата 344.66лв. за незаплатени услуги, лизинови вноски и неустойка за  предсрочно прекратяване в размер на  три  стандартни месечни вноски, ведно със законната  лихва  считано от  08.03.2019г.

         Заповедта е  връчена на  длъжника  Д.  М.Н. по реда  на  чл.47,ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да  предяви установителен иск, на основание чл.415,ал.1,т.2  от  ГПК.

         В  указания  едномесечен  срок  ищцовото  дружество  е депозирало  искова молба с вх.№8160/25.10.2019г., за  да запази ефекта  на  подадената  заповед  за изпълнение.

         По делото са представени: договор       за мобилни услуги № ********* от 10.09.2014г. - заверено копие; допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни /фиксирани услуги от 14.05.2016г. - заверено копие; договор за лизинг от 14.05.2016г. - заверено копие; Фактура №**********/ 01.03.2017г. - заверено копие; Фактура№**********/01.04.2017г.-заверено копие; Фактура № **********/01.05.2017г. - заверено копие; Фактура № 8761537/01.07.2017г. - заверено копие, както и представената с молба вх.№906756/14.10.2020г. последна покана за доброволно изпълнение  от 05.06.2017г., от  които се  установява следната фактология:            

           Между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника Д.  М.  Н. е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги с №********* от дата 10.09.2014г., сключен за мобилен номер **********, новирани с  допълнително  споразумение   №*********  и  договор  за лизинг от  14.05.2016г.Съгласно  допълнителното  споразумение за мобилен  номер  **********  влиза  в  сила  нов  абонаментен  план  с  месечна стандартна  такса в  размер на  40.99лв  с  включен ДДС, като   за срока  на договора е  предвидена   промоционална   месечна  абонаментна  такса   в  размер на   30.99лв. с включен  ДДС, а на клиента  е предоставен  мобилен  телефонен  апарат  SONY Xperia M4  Aqua  BlackПредоставянето  на устройството  е  уговорено от  страните   в отделен  договор за лизинг, съгласно  който общата  цена на лизинговата вещ  е 229.77лв. с  включен  ДДС. За  ползването й лизингополучателят  се задължава  да  извърши двадесет  и три  месечни  лизингови вноски в  размер  на 9.99лв. с  ДДС всяка, като е предвидено те да  се фактурират  заедно с месечните   сметки  за  ползваните през отчетните  периоди  мобилни  услуги чрез номера. Към периода  на издаване на  процесните  фактури спрямо  ползваните от ответника   мобилен номер  и  устройство  на лизинг  се прилагат  условията  на гореописаните договори.

         За  задълженията  на потребителя- ответник през  отчетния период  м.февруари  2017г.- м.юли 2017г., ответното  дружество е издало следните  фактури: фактура №**********/01.03.2017г. за периода  01.02.2017г.-28.02.2017г. на обща стойност  41.29лв.,която включва: ползвани услуги- 31.31лв. и лизингова  вноска -9.99лв.; фактура №**********/01.04.2017г. за периода 01.03.2017г.-31.03.2017г. на  стойност  50.03,която  включва: ползвани услуги- 40.04лв. и лизингова  вноска -9.99лв.; фактура  №**********/01.05.2017г. за  периода  01.04.2017г.-30.04.2017г., която  включва: ползвани услуги- 30.98лв. и лизингова  вноска -9.99лв.          

          Поради неизпълнението на абоната- ответник да заплати фактурирани мобилни услуги, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползваната абонамента програма и е  издал на  01.07.2017г. фактура с  №**********, която включва задължение  за  заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване   в  размер  на 406.41лв., както и предсрочно   изискуем  остатък от  лизингови   вноски   за предоставеното с договор   за лизинг мобилно  устройство  в общ   размер  на 109.89лв., равняваща  се на  11неначислени   лизингови  вноски , съгласно  чл.12  от Общите условия на оператора. Въз основа на  уговореното между  страните неустойката  за номера  възлиза на  406.41лв., което вземане  в  настоящото  производство   се претендира  частично   в  размер  на  102.48лв., поради  което общата  сума  претендирана по фактурата от  01.07.2017г. е  в  размер  на   212.37лв.

           Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и  те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

         Съгласно чл.20 от Общите условия на „Теленор България” ЕАД за  взаимоотношенията с потребителите  на мобилни телефонни услуги, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ищеца.

         Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

         Съгласно чл. 49 от Общите условия на  „Теленор България” ЕАД, ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор България” ЕАД  цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 27 от  Общите условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.

         При така установената фактология, съдът  намира от правна страна следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

По делото не е спорно, а и от представения договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него, се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че издадените  фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие, че не е оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени.         

         Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ ответникът се съгласил и  приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от тези ОУ, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Поради неизпълнението на абоната- ответник да заплати фактурирани мобилни услуги, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползваната абонамента програма и е  издал на  01.07.2017г. фактура с  №**********, която включва задължение  за  заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване   в  размер  на 406.41лв., както и предсрочно   изискуем  остатък от  лизингови   вноски   за предоставеното с договор   за лизинг мобилно  устройство  в общ   размер  на 109.89лв., съгласно  чл.12  от Общите условия на оператора. Общата  сума  претендирана по фактурата от  01.07.2017г. е  в  размер  на   212.37лв.

          По изложените  съображения, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 344.66лв., представляваща незаплатени  суми по следните фактури: №**********/01.03.2017г.; №**********/01.04.2017г., №**********/01.05.2017г. и №**********/01.07.2017г., съгласно договор за  мобилни услуги №*********  от  10.09.2014г., допълнително  споразумение №********* и договор за  лизинг  от  14.05.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.03.2019г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 448/2019г.  по  описа на  PC – Габрово.

С  оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски  в исковото производство. Съгласно  представения списък, ищецът претендира  разноски, както следва: за платена  държавна  такса  -25.00лв.; за платено  адвокатско  възнаграждение-360лв., за платен  депозит  за   особен представител- 150лв..

          Особеният  представител  на ответника  е направил   искане за намаляване  на адвокатското  възнаграждение в  исковото  производство по реда   на чл.78, ал.5 от ГПК.

         По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, съдът констатира, че същото надхвърля минималния размер, предвиден  в  разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбите при посочения в заявлението интерес на база половината от стойността, минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата при интерес до 1000лв. е  300лв.. Съдът  като  съобрази действителната  фактическа и правна сложност на делото, приема, че заплатеното  от ищеца  адвокатско  възнаграждение в исковото производство в  размер  на 360лв. е завишено, поради което  са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение в  исковото производство до минималния такъв по цитираната Наредба №1/2004г., а именно на  300лв., който следва  да бъде  взет  предвид  при  присъждане на разноските  по  делото.

По изложените съображения ответникът  следва  да бъде осъден  да  заплати на ищеца  направените  разноски  в  исковото  производство, както следва: за платена  държавна  такса  -25.00лв.; за платено  адвокатско  възнаграждение-300лв., за платен  депозит  за   особен представител- 150лв. или общо  в  размер  на 475лв.., съгласно разпоредбата  на  чл.78,ал.1 от ГПК.

         С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.

          В заповедното производство  са присъдени  разноски за  платена  държавна  такса  в  размер на 25.00лв. и  адвокатско възнаграждение -360лв..

         Особеният  представител  на ответника  е направил   искане за намаляване  на адвокатското  възнаграждение в  заповедното  производство по реда    на чл.78, ал.5 от ГПК.

          По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, съдът констатира, че същото надхвърля минималния размер, предвиден  в  разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбите при посочения в заявлението интерес на база половината от стойността, минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7,ал.7 във вр. с ал.2, т.1 от Наредбата при интерес до 1000лв. е  300лв..Поради  това  са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение в  заповедното производство до минималния такъв по цитираната Наредба №1/2004г., а именно на  300лв., който следва  да бъде  взет  предвид  при  присъждане на разноските  в заповедното производство.

         По изложените съображения, ответникът  следва  да бъде осъден  да  заплати на ищеца  направените  разноски  в  заповедното  производство  по ч.гр.д.№448/2019г. на Габровски районен  съд    общо  в  размер  на  325лв., от  които 25.00лв.- държавна  такса  и  300лв.- адвокатско  възнаграждение.

         Воден  от  горното   съдът

 

             

                                Р      Е      Ш      И:

 

         ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО в  отношенията  между  страните, че Д.  М.  Н., ЕГН**********, с адрес: ***, с  особен  представител: адвокат И.И. ***, ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат З.  Й.Ц. ***, съдебен адрес:***, сумата от 344.66лв. /триста  четиридесет  и четири лева и шестдесет и шест ст./по следните фактури: №**********/01.03.2017г.; №**********/01.04.2017г., №**********/01.05.2017г. и №**********/01.07.2017г., ведно  със  законната  лихва  считано  от  08.03.2019г.  до  окончателното й изплащане, за която е издадена  Заповед за  изпълнение на парично задължение по  чл.410 от ГПК с №1903/01.04.2019г. по  ч.гр.д.№448/2019г.  по  описа  на РС- Габрово, на  основание чл.422,ал.1  от  ГПК.

          ОСЪЖДА  Д.  М.  Н., ЕГН**********, с адрес: ***, с  особен  представител: адвокат И.И. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат З.  Й.Ц. ***, съдебен адрес:***, направените разноски в исковото производство в  размер на  475лв./четиристотин  седемдесет и пет  лева/, на  основание  чл.78,ал.1  от  ГПК.

          ОСЪЖДА Д.  М.  Н., ЕГН**********, с адрес: ***, с  особен  представител: адвокат И.И. *** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат З.  Й.Ц. ***, съдебен адрес:*** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат З.  Й.Ц. ***, съдебен адрес:***, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№448/2019г. на РС-Габрово в  размер на  325лв./триста  двадесет   и  пет  лева/.

         Решението  подлежи  на  въззивно обжалване  пред  Габровски окръжен съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването му  на  страните.

                                                                                     

 

                                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: