Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.10.2020 г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на четиринадесети септември две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от
Съдията гражданско дело № 256 по
описа на съда за 2020 година, намери
за установено следното:
Предявени са установителни искове на
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ.
Ищецът „П.И.Б.” АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, иска
от съда да признае за установено по отношение на ответниците М.С.Г., с
ЕГН **********, и Г.Д.Г., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,
че последните му дължат, при условията на солидарност, сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по частно
гражданско дело № 1241/2019 г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата
1820,00 евро – просрочена главница, дължима по Договор за банков кредит №
026LD-R-001651 от 26.07.2013 г., сумата 1555,68 евро – договорна лихва, дължима
съгласно Раздел II, т.4 от договора - за периода от 30.07.2013 г. до 05.11.2019
г. включително, сумата 545,36 евро – обезщетение за забава за просрочените
плащания, дължимо на основание Раздел II, т.10 от договора - за периода от
26.08.2013 г. до 05.11.2019 г. включително, сумата 4,55 евро – непогасена
законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост, за периода
06.11.2019 г. - 14.11.2019 г., и сумата 42,95 евро - разноски за връчване на
покани за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на заявлението по чл.417 от ГПК в съда -
15.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски,
направени в настоящото исково производство, както и тези, направени в
заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 26.07.2013 г. между
„П.И.Б.” АД, като кредитодател, и М.С.Г., като кредитополучател, бил сключен
Договор за банков кредит № 026LD-R001651, по силата на който кредитодателят
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1820,00 евро, с краен срок на погасяване
25.07.2023г. За обезпечаване на кредита бил сключен Договор за поръчителство от
26.07.2013 г., по силата на който поръчителят Г.Д.Г. се задължил пред „П.И.Б.”
АД да отговаря солидарно с кредитополучателя за последиците от неизпълнението
на задълженията му по договора за кредит.
За ползвания кредит, на основание Раздел II, т.4 от договора, кредитодателят
М.С.Г. се задължила да плаща на Банката годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка 8.51 пункта, която
годишна лихва към датата на сключване на договора била 7,99 %. В договора била
предвидена и наказателна лихва, в случай на просрочие - Раздел II, т.10 от
договора. Усвоеният кредит не бил погасяван по главница, а само по лихви – на
датата 18.10.2013г. със сумата 15,32 евро. Кредитът бил в просрочие, считано от
26.08.2013г.
Поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит, Банката обявила кредита за предсрочно
изискуем, считано от 06.11.2019г., за което уведомила кредитополучателя и
поръчителя, чрез Покана за доброволно изпълнение, връчена им на 10.10.2019г. от
ЧСИ с рег. № 929 по РКЧСИ.
На 15.11.2019г. Банката предприела
действия по събиране на вземанията си по договора за кредит, чрез подаване на
заявление по чл.417 от ГПК, по което било образувано частно гражданско дело №
1241/2019 г. по описа на Районен съд – Свиленград. Тъй като солидарните
длъжници подали възражения срещу заповедта, в изпълнение на указанията на Съда,
ищецът предявил настоящите установителни искове.
Поради изложеното, от съда се иска да
уважи предявените искове и да присъди на ищеца направените разноски – в
исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
постъпил е отговор от ответниците, с който оспорват предявените искове като
неоснователни. Считат, че претендираните вземания да погасени по давност: кредитът
бил предсрочно изискуем, считано от 26.08.2013г., а първото действие на Банката
за събиране на вземането било предприето на 10.10.2019г., поради което била
изтекла абсолютната петгодишна давност. Ответниците не дължали и договорна
лихва, тъй като договорките за такава – в Раздел II, т.4 и т.5 от договора били
неравноправни клаузи и противоречали на разпоредбите на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, т.е. тези клаузи в договора за кредит и съответно в Общите
условия били нищожни. Поради това, ответниците молят съдът да прогласи
посочените в отговора договорни клаузи за нищожни, като противоречащи на ЗЗП, и
да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът,
като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От изисканото и приложено за послужване
частно гр. дело № 1241/2019 г. по описа на Районен съд – Свиленград се
установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, постъпило в съда на 15.11.2019 г. от заявител - настоящия
ищец, срещу длъжници – настоящите ответници, за солидарно заплащане на следните
суми: сумата 1820,00 евро – просрочена главница, дължима по Договор за банков
кредит № 026LD-R-001651 от 26.07.2013 г., сумата 1555,68 евро – договорна
лихва, дължима съгласно Раздел II, т.4 от договора - за периода от 30.07.2013
г. до 05.11.2019 г. включително, сумата 545,36 евро – обезщетение за забава за
просрочените плащания, дължимо на основание Раздел II, т.10 от договора - за
периода от 26.08.2013 г. до 05.11.2019 г. включително, сумата 4,55 евро –
непогасена законна лихва, начислена от датата на предсрочната изискуемост, за
периода 06.11.2019 г. - 14.11.2019 г., и сумата 42,95 евро - разноски за
връчване на покани за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.417 от ГПК в
съда - 15.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. По заповедното производство е издадена
Заповед № 342/ 18.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист за посочените суми срещу длъжниците М.С.Г. и Г.Д.Г.,
които да ги заплатят солидарно. За
да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
заповедният съд е приел, че Банката - заявител е удостоверила наличие на
подлежащо на изпълнение вземане. В
заявлението си Банката се е позовавала на настъпила предсрочна изискуемост на
цялото си вземане спрямо длъжниците, а нейното настъпване е удостоверила по
реда на чл. 418, ал.3 ГПК - със съответни документи: Покана до М.С.Г. -
кредитополучател, връчена й чрез ЧСИ с рег. № 929 по РКЧСИ, лично, срещу
разписка на 10.10.2019г., и Покана до Г.Д.Г. - поръчител, връчена му чрез ЧСИ с
рег. № 929 по РКЧСИ, лично, срещу разписка на 10.10.2019г.
В двуседмичния
срок по чл.415, ал.2 от ГПК, длъжниците са подали възражение за недължимост на
вземанията. В указания му едномесечен срок заявителят е подал иск за
установяване на вземанията си, по които е образувано настоящото производство.
Предвид така установените обстоятелства, предявените искове се явяват
процесуално допустими.
За да се
признае за установено съществуването на процесните вземания, в тежест на ищеца
бе да се докаже наличието на действително облигационно
правоотношение, с параметрите на договора за кредит, посочен в исковата молба;
че ищецът е изправна страна по договора, в това число – че е предоставил на
кредитополучателя кредит в уговорения размер; че са били налице предпоставките
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че ищецът е упражнил надлежно
правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в това число, че е
уведомил кредитополучателя за това обстоятелство. С оглед възражението на
ответниците, че вземанията на Банката са погасени по давност, в тежест на ищеца
бе да установи обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността.
Представен е
по делото Договор за банков кредит № 026LD-R001651, сключен на 26.07.2013 г., между „П.И.Б.” АД – „Банката“
и М.С.Г. – „Кредитополучател“, по силата на който Банката предоставя на
Кредитополучателя банков кредит в размер на 1820 евро, с краен срок за усвояване
на кредита 31.07.2013г. и с краен срок за погасяването му 25.07.2023г.,
съобразно погасителен план – представеното Приложение № 1, неразделна част от
договора. Към договора са приложени и Общи условия, неразделна част от същия. Съгласно
раздел IV, т.12, от
договора, за обезпечаване вземанията на Банката страните са договорили
поръчителство от страна на Г.Д.Г., съгласно договор за поръчителство, също
неразделна част от договора и също представен от ищеца.
Видно от
Договора за кредит, вземанията на Банката включват освен редовна и просрочена
главница, и договорна лихва в размер на 7.99 % годишно /Раздел II, т.4/ и наказателна
лихва върху просрочена главница /Раздел II, т.10/. Договоре е и годишен процент
на разходите /ГПР/ 19.28%, като общата сума, дължима от кредитополучателя
възлиза на 3818,81 лв.
Съдът не
споделя възраженията на ответниците за нищожност на договора, като противоречащ
на добрите нрави, в частта му за определяне на размера на уговорената
възнаградителна лихва. С изменението на ЗПК (обн. в ДВ бр.35 от 22.04.2014 г.)
е въведена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗКП, съгласно която годишният процент
на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на по- средниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Видно от посочените разпоредби, ГПР включва и размера на
възнаградителната лихва по конкретния кредитен договор.
Годишният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта Съдът, съобразявайки
определения от БНБ основен лихвен процент към момента на възникване на
правоотношението по договора за кредит (0,01), увеличен с 10 процентни пункта,
намира че максималният процент на годишния процент на разходите не следва да
превишава 50,05 %. Затова и определеният в договора размер на ГПР от 19л28 % е
съобразен с изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Следователно клаузата, уговаряща размера на лихвата не е нищожна поради
накърняване на добрите нрави.
Следователно, налице е валидно сключен договор за банков
кредит, в резултат на който се е породило задължение у кредитополучателя точно и на уговорените падежи
да заплаща дължимите вноски за главница и лихви.
От приетото по
делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, е видно, че Банката е изпълнила основното си задължение - да
отпусне на кредитополучателя определената в договора сума. Видно от заключението, кредитът е усвоен от кредитополучателя на 30.07.2013г. и след тази дата е станало изискуемо задължението му да го върне
в определените срокове, ведно с договорената лихва /чл.430, ал.2 от ТЗ/. От заключение се установява още, че
кредитополучателят е бил неизправна страна по договора. Същият не е
изпълнявал точно поетите задължения за заплащане на вноски в договорените
срокове и в определените по взаимно съгласие размери. Видно от заключението, последната платена от
кредитополучателя погасителна вноска е била направена на 25.08.2013 г., така че
от 26.08.2013г. същият е изпаднал в забава.
Съгласно
Раздел Х, т.10.1.2 от Общите условия към Договора за кредит, Банката има право
да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, с писмено предизвестие до
Кредитополучателя за срок, определен от Банката, в случай, че
Кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора повече от пет
работни дне след датата, на която плащането е станало изискуемо. Затова и предвид допуснатото просрочие в изплащането на вноските, в полза на банката се е породило правото да
трансформира кредита в предсрочно изискуем.
В случая, правото да трансформира
кредита в предсрочно изискуем, като отнеме на длъжника премуществото на срока,
е надлежно упражнено от кредитора. Ищецът доказа, че надлежно е уведомил ответниците за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В тази връзка, както в заповедното производство, така и
по делото са представени Покани до кредитополучателя и до поръчителя, връчени
им лично на 10.10.2019г., с които им е предоставен седемдневен срок от
получаването на поканите за доброволно погасяване на задълженията по Договора
за кредит, с предупреждение, че в противен случай Банката ще счита кредита за
изцяло и предсрочно изискуем.
В предоставения в поканата седемдневен срок от получаването й, допуснатите просрочия не са
погасени. Поради това и с изтичането на 7-дневния срок по поканата, кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем.
По този начин са изпълнени предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост, дефинирани в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид
горното, в полза на Банката са се породили
вземания за главница, лихви и такси, които са дължими и при точно изпълнение на
задълженията. А поради
настъпилата забава, в нейна полза се е породило и вземане за обезщетение за забава. Тези вземания се дължат
при условията на кумулативност. Вземанията както по пера, така и по размер на
всяко едно от перата, са изцяло доказани по размер от приетото по делото заключение на ССЕ.
Поради това, че вземанията на банката-ищец са напълно доказани по
основание и размер, следва да бъдат признати за
установени, така както са предявени. Вземането за главница ще бъде признато за установено ведно със законната
лихва, считано от 19.02.2018 г. до окончателното
плащане. Съобразно чл.422, ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. А законна
последица от предявяването на иск е дължимостта на главницата, ведно със
законната лихва /по арг. от чл.86 от ЗЗД/.
За да достигне
до този извод, Съдът намери за неоснователно възражението на ответниците за
погасяване на вземанията по давност. В тази връзка, Съдът съобрази установената
съдебна практика, според която началният момент на изискуемостта на вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой месечни вноски, е датата
на получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Обстоятелството, че
банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в продължение на пет
години, считано от последната платена вноска, в случая – от 25.05.2013 г. не
освобождава длъжника от задължението да плаща месечните погасителни вноски на
съответните им падежи, тъй като крайният срок на погасяване на кредита е 25.07.2023
г. /Решение № 161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о.,
ТК/.
Относно
разноските:
В хода на заповедното
производство заявителят е направил разноски в размер на 205,24 лв., от които 155,24 лв. – за внесена държавна такса и 50,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Същите са залегнали в заповедта за
изпълнение. Съобразно т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не се изменят разноските по издадената заповед за
изпълнение, се присъждат от исковия съд. Ето защо, разноските на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят
с решението по исковото производство.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в хода на настоящото производство разноски, които се установиха в размер на 812,86 лв., от
които 262,86 лв. – за държавна
такса в исковото производство /довнасяне на 2 % от заявения
за защита материален интерес/, 200,00
лв. – депозит за ССЕ и 350,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Районен съд - Свиленград
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на
„П.И.Б.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, от
М.С.Г., с ЕГН **********, и Г.Д.Г., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, в
условие на солидарност на длъжниците, по Заповед № 342/18.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, издадена по
частно гр. дело № 1241/ 2019г. по описа на Районен съд – Свиленград, за
следните суми: сумата 1820,00 евро – просрочена главница, дължима по
Договор за банков кредит № 026LD-R-001651 от 26.07.2013 г., сумата 1555,68
евро – договорна лихва, дължима съгласно Раздел II, т.4 от договора - за
периода от 30.07.2013 г. до 05.11.2019 г. включително, сумата 545,36 евро
– обезщетение за забава за просрочените плащания, дължимо на основание Раздел
II, т.10 от договора - за периода от 26.08.2013 г. до 05.11.2019 г.
включително, сумата 4,55 евро – непогасена законна лихва, начислена от
датата на предсрочната изискуемост, за периода 06.11.2019 г. - 14.11.2019 г., и
сумата 42,95 евро - разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 15.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.С.Г., с ЕГН **********, и Г.Д.Г., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,
да заплатят на „П.И.Б.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 812,86 лв. – разноски по делото и сумата 205,24 лв. – разноски по частно гр. дело № 1241/ 2019г. по
описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: