РЕШЕНИЕ
№ 951
гр. Благоевград, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100207 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Е. Х. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** подадена
чрез адвокат З. И. от Адвокатска колегия - Благоевград, срещу Решение № FO04Б/29.04.2003
г. на Общинска служба по земеделие и гори /ОСЗГ/ - Благоевград, с искане за обявяване на
нищожността му.
Жалбоподателят твърди, че е наследник на лицето *** който е подал заявление с вх. №
Г2045/29.02.192г. в Поземлена комисия – гр. Благоевград за възстановяване правото на
собственост върху няколко земеделски имота, сред които и нива в местността „Срещу
казармата“, в землището на гр. Благоеввград, с площ от 1,500 дка. Сочи, че Поземлена
комисия Благоевград /настояща Общинска служба по земеделие/ е постановила Протоколно
решение №7/18.03.1993 г. с което е отказала възстановяване на правото на собственост върху
имота с мотив - поради липса на удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, което се издава
от Техническа служба на общината. Заявява, че с уведомление Изх.№07-639/06.04.1993 г.
Поземлена комисия Благоевград е уведомила наследниците на **** за отказа. След
снабдяване с Удостоверение по чл.13, ал. 4 ППЗСПЗЗ с Изх.№131/21.02.2003 г. и Скица с
Изх.№2522/19.11,2002 г., издадени от Община Благоевград, Общинска служба по земеделие
и гори Благоевград е постановила Протоколно решение № 1589/27.03.2003г., с което е
признала за възстановяване правото на собственост върху 0,062 дка и е отказала 1,438 дка в
м. „Казармата“ и е постановила въз основа на него Уведомление Изх.№08-3272/27.03.2003 г.
за постановения отказ. Също така е постановила и Решение №1589/27.03.2003 г. с което е
възстановила собствеността на наследниците на **** в стари реални граници, върху нива с
площ от 0.062 дка в м. „Казармата“ землище на гр. Благоевград. Поддържа, че Общинска
служба по земеделие и гори Благоевград е постановила и обжалваното Решение
№ГО04Б/29.04.2003 г., с което е определила на наследниците на **** правото на
обезщетение за признато но невъзстановено право на собственост върху имот с площ от
1,438 дка с обезщетение на стойност 636,00 лв. /шестстотин тридесет и шест лева/, както и
Решение №КБ04А/17.09.2003 г.. с което е постановила обезщетение на наследниците на ****
за 1,438 дка земя на стойност 636.00 лв. с 636 бр. поименни компенсационни бонове на
стойност- 636.00 лв. Смята, че така постановеното Решение № FO04Б/29.04.2003г. било
1
постановени преди да влезе в сила решението за отказ, тъй като същото не е връчено по
предвидения в закона ред, поради което се явява нищожно, и не би могло да породи правни
последици.
Административният орган – Общинска служба „Земеделие“ – гр. Благоевград, счита
жалбата за неоснователна.
Съдът намира за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата:
Подадената жалба е процесуално допустима. Насочена е срещу административен акт,
подлежащ на съдебно оспорване пред Районен съд – гр. Благоевград. Изхожда и от
легитимирано лице, тъй като, съгласно приобщеното към доказателствения материал
удостоверение за наследници, настоящият жалбоподател се явява наследник на субекта,
инициирал реституционната процедура, в чийто рамки е издадено и атакуваното решение.
2. По основателността на жалбата:
В принципен план законосъобразността на един административен акт е детерминирана от
спазването на пет законови изисквания, а именно: издаване от компетентен орган;
обективиране в установената форма; съблюдаване на административнопроизводствените
правила; спазване на приложимите материалноправни разпоредби и съответствие с целта на
закона (чл. 146 АПК). При оспорване на административния акт по съдебен ред проверката,
която съдът извършва, не се ограничава само до основанията за порочност, релевирани от
жалбоподателя, а се разпростира по отношение на всички изисквания за неговата
законосъобразност (чл. 168, ал. 1 АПК). Когато се установи, че актът е нищожен, съдът го
обявява за такъв дори и да липсва такова искане (чл. 168, ал. 2 АПК).
Със Заявление вх. № Г2045/29.02.1992 г. до Поземлена комисия - Благоевград, ***** - баща
на жалбоподателят, като наследник на ***** е поискал възстановяване на правото на
собственост върху земеделски имоти, между които и нива с площ от 1.500 дка в землището
на гр. Благоевград, в местността „Срещу Казармата“.
С Протоколно решение № 7/18.03.1993 г. на Поземлена комисия - Благоевград /, е отказано
признаването на право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне за
процесния имот с мотива, че липсва „удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, което ще се
издава от техническата служба на общината“.
С Уведомление по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, изх. № 07-639/06.04.1993 г, ПК е уведомила
наследниците на Георги Айтов за отказа с цитираното по-горе Протоколно решение №
7/18.03.1993 г.
Като доказателство по делото е прието Удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ и Скица
изх. № 2522/19.11.2002 г. В удостоверението е посочено, че процесната нива с площ от 1,500
дка влиза в регулацията /строителните граници/ на гр. Благоевград по помощния
кадастрален план на „Промишлена зона“ и може да се върне на собственика в размер на 62
кв.м.
С Уведомление по чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ с изх. № 08-3272/27.03.2003 г. на ОСЗГ -
Благоевград, наследодателят на оспорващата - *****, е уведомен, че „правото на
собственост не може да се възстанови в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху следните имоти или части от тях по Заявление с вх. № Г2045/29.02.1992 г. в
землището на гр. Благоевград, а именно: Нива от 1.438 дка /един декар и четиристотин
тридесет и осем кв.м./, седма категория, находяща се в землището на гр. Благоевград, в
местността „Казармата - Р“, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с Протокол от
ТПС комисия 1954 г.“, като „правото на собственост не се възстановява поради проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността - съгласно чл. 10б, ал. 1
от ЗСПЗЗ и Удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ изх. № 131/21.02.2003 г.“
На 27.03.2003 г. е издадено и Решение № 1589/27.03.2003 г. на ОСЗГ - Благоевград, с което
е възстановено правото на собственост на наследниците на **** върху нива с площ от 0.062
дка, находяща се в местността „Казармата - Р“ в землището на Благоевград.
2
С обжалвания в настоящето производство индивидуален административен акт на
Общинска служба по земеделие – гр. Благоевград, а именно Решение № FO04Б/29.04.2003 г.
на Общинска служба по земеделие и гори /ОСЗГ/ - Благоевград е определила на
наследниците на **** правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху имот с площ от 1,438 дка с обезщетение на стойност 636,00 лв.
/шестстотин тридесет и шест лева/. Отказът за възстановяване бил мотивиран по следния
начин: „на основание влязло в сила решение на ОСЗГ по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ №
1589/27.03.2003 г.“
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесната нива по делото
бе назначена и съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията
на вещото лице инж. И. В., направени при проведеното й изслушване в открито съдебно
заседание на 13.12.2024г. се установява, че в помощния план на Промишлена зона на гр.
Благоевград имот с № 6013067 е записан на наследници на **** и е с площ от 1324,07 кв.м.
От него свободни за възстановяване на наследници на **** са 181 кв.м.
С оглед установените фактически положения по спора следва изводът, че подадената
жалба е основателна. В тази връзка трябва да се изтъкне следното:
По отношение на оспорения административен акт не са налице пороци, които да
обосновават неговата нищожност. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма,
от компетентен за това административен орган.
Обжалваният административен акт е процесуално незаконосъобразен /чл. 146, т. 3 АПК/,
тъй като същият не съдържа фактически и правни основания за издаването си по смисъла на
чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Отказът на административния орган е мотивиран единствено на
основание влязло в сила решение на ОСЗГ по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ №1589/27.03.2003 г. Този
мотив не може да послужи като основание за отказ на реституция на земеделска земя.
Обжалваният административен акт е и материално незаконосъобразен /чл. 146, т. 4 АПК/.
Общинска служба по земеделие – гр. Благоевград е действала незаконосъобразно като е
отказала възстановяване на собствеността върху свободната площ от имота. От
заключението на вещото лице се установи, че свободни за възстановяване на наследниците
на **** са 181 кв.м.
В случаите, когато искането за възстановяване касае имоти, намиращи се в границите на
урбанизираните територии /какъвто е и настоящият случай/, съгласно нормата на чл. 11, ал.
1 ППЗСПЗЗ /изм. - ДВ, бр. 31 от 2003г./ Общинската служба по земеделие постановява
решение въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от цитирания
правилник. Последните се издават въз основа на влязла в сила заповед на кмета на общината
/подлежаща на обжалване по реда на АПК/, който съответно одобрява решенията на
техническа служба на общината относно застроената част от имотите – чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ.
Следователно производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство,
развиващо се преди постановяването на решението на Общинска служба по земеделие – гр.
Благоевград, т.е. то се явява предпоставка за произнасяне на административния орган
относно начина на възстановяване на правото на собственост. В настоящия случай по делото
липсват доказателства, че това междинно производство се е развило и приключило
окончателно. В приложената от Общинска служба по земеделие – гр. Благоевград
административна преписка липсва заповед на кмета по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Доколкото преценката, свързана със застрояването на процесния имот и определянето на
свободната и застроена площ, изрично по силата на закона е предоставена на конкретен
административен орган, а именно на кмета на общината, то несъмнено е, че съдът,
контролиращ законосъобразността на решенията на Общинска служба по земеделие в
рамките на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, не би могъл да разреши по същество тези
въпроси. Допълнителен аргумент в подкрепа на това разбиране е и предвидената в закона
възможност за обжалване на заповедите по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ пред компетентния съд.
3
С оглед изложените съображения обжалваното решение трябва да се отмени и преписката
да се върне на административния орган, с указанието да постанови нов акт след провеждане
и приключване със стабилен административен акт на междинното производство по чл. 11,
ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Предвид изхода на спора административният орган следва да бъде осъден да заплати
направените от жалбоподателя по делото разноски в размер на общо 1250 лв., от които 1000
лв. - заплатен адвокатски хонорар и 250 лв. - възнаграждение за вещо лице.
Ръководейки се от изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК Районен
съд – гр. Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № FO04Б/29.04.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори /ОСЗГ/
- Благоевград, с което е определила на наследниците на **** правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху имот с площ от 1,438 дка с
обезщетение на стойност 636,00 лв. /шестстотин тридесет и шест лева/.
ВРЪЩА административната преписка на Общинска служба по земеделие – гр. Благоевград
за постановяване на ново решение след провеждане и приключване със стабилен
административен акт на междинното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – гр. Благоевград да заплати на Е. Х. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **** разноските по делото в размер на 1250 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Административен
съд – гр. Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4