О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен 16.03.2021 г.
СЛИВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито заседание на шестнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА
При секретаря Ивайла Куманова, с участието на
прокурор Ваня Белева, като се запозна с докладваното от съдия НЕДЕЛЧЕВА ЧНД № 59
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе съобрази:
На основание чл.
440 ал.1 от НПК, вр. чл. 70 от НК,
Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
осъденото лице В.Г.Ш., ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ
години, наложено с влязла в сила Присъда № 150/10.05.2017 г. по НОХД № 6025/2016
г. по описа на РС – Пловдив.
Определението
може да бъде обжалвано или протестирано в 7-дневен срок, считано от днес, пред
Апелативен съд – Бургас.
Препис от
определението след влизането му в сила да се изпрати на Началника на Затвора - Сливен
и на Окръжна прокуратура - Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ: Производството по делото е по реда
на чл. 437 и сл. от НПК.
Образувано
е по молба на адв. К. ***, като защитник на осъдената В.Г.Ш., с която се иска последната да бъде условно
предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
В съдебно заседание осъдената Ш. моли съда да уважи молбата й за предсрочно освобождаване.
Упълномощеният от
осъдената Ш. защитник счита, че са налице условията на
чл. 70 от НК за нейното условно предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпяла
една значителна част, по – голяма част от изискваната от закона, като изразява
становището си и относно изготвената последна оценка на осъдената.
В съдебно
заседание процесуалният представител на Началника на Затвора – Сливен изразява
становище, че поддържа становището на Началника на Затвора – Сливен и моли
съдът да остани без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдената Ш..
В съдебно
заседание прокурорът изрази становище молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдената Ш. да бъде оставена без
уважение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи и
съображения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Осъдената В.Г.Ш. е с българско гражданство, родена в Пловдив, с
постоянен адрес в гр. Пловдив. С висше образование е, омъжена, има едно дете.
Осъдената В.Г.Ш. постъпила за първи път в Затвора - Сливен на
24.01.2019 год.
С влязла в сила на 28.09.2011 год. Присъда №
84/12.09.2011 год. по НОХД № 1158/2011 год. по описа на Окръжен съд - Пловдив,
на осъдената Ш., за извършено от нея престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т.
6, т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
С влязла в сила на 26.05.2017 год. Присъда № 150/10.05.2017 год. по НОХД № 6025/2016 год. по описа на Районен съд - Пловдив, на осъдената Ш., за извършено от нея престъпление по 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 1158/2011 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив - „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим и отделно от наказанието по НОХД № 6025/2016 год. по описа на Районен съд – Пловдив.
Осъдената Ш. от 21.01.2019 год. до 11.02.2020 год. е
изтърпяла наказанието по НОХД № 1158/2011 год. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, а от 11.02.2020 год. търпи наказанието по НОХД № 6025/2016 год. по
описа на Районен съд – Пловдив.
Първоначално определения режим на наложеното наказание на осъдената Ш. бил „строг“, като впоследствие със Заповед № РД-44/12.12.2019 год. на Началника на Затвора е заменен режима на „общ“, а със Заповед № РД-14/09.06.2020 год. е преместена в Затворническо общежитие от открит тип.
Видно от приобщените доказателства към
датата на днешното с.з. 16.03.2021 год. осъдената е изтърпяла фактически от
последното й наложено наказание 1 година 6 месеца и 15 дни. Остатъкът за
изтърпяване към 16.03.2021 год. е в размер на 5 месеца и 15 дни.
По
време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е наказвана, но са регистрирани нарушения: на 13.08.2020 год. били констатирани
пропуски в трудовата дисциплина (ДЗ № 12-914-34/14.08.2020 год.), като били
приложени педагогически мерки и била пренасочена към друга позиция; на
01.02.2021 год. на сутрешна проверка била констатирана лоша хигиена в спалното
помещение (ДЗ № 132/01.02.2020 год.), като по случая се извършвала проверка.
Награждавана е на 17.03.2020
год. на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС с „Писмена похвала“ за положено
старание и участие в сценична изява по повод 3-ти март и на 16.12.2020 год. на
основание чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС с „Удължено свиждане за срок от 4 часа“
за съдействие при конкретно възложена задача и с оглед съхраняване на връзката
със семейството.
По време на фактическото
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода осъдената Ш. от 07.05.2019 год.
била назначена на позицията домакински щат - затворническа кухня. От 14.08.2020
год. била преназначена на позицията магазинер в магазин лишени от свобода, като
на 24.08.2020 год. била освободена от
заеманото работно място след констатирани пропуски в трудовата дисциплина и афиширано
здравословно неразположение. От 10.09.2020 год. отново била назначена в
затворнически стол, където работи до настоящия момент. Според
ресорната администрация трудовата дейност на осъдената Ш. била устойчива, но към нея проявявала избирателност - предпочитала
позиции с по - ниско ниво на отговорност и с изпълнителски характер.
Предвид
завършена степен на образование - висше образование осъдената Ш. не била включена в общообразователен процес
към СУ „Аргира Жечкова“. За
времето на престой в затворната институция осъдената Ш.
завършила програма за адаптация към условията за изтърпяване на
наложеното наказание, като до момента не била включвана в програми за
специализирана групова работа. С осъдената Ш. се осъществявала индивидуална консултативна дейност в посока изпълнение
на заложените в индивидуалния план на въздействие цели, с основен акцент
преодоляване на престъпното поведение и минимизиране на криминогенните фактори
у личността й.
В хода на изтърпяване на наложеното наказание на осъдената Ш. са изготвени общо пет оценки на осъден правонарушител, като при първоначалната оценка рискът от рецидив е в границите на среден – 54 точки; при оценката през м. 12.2019 год. са отчетени 53 точки – среден риск от рецидив; при оценката през м. 02.2020 год. са отчетени 52 точки – среден риск от рецидив; при оценката през м. 06.2020 год. са отчетени 52 точки – среден риск от рецидив, а при последната оценка от 01.02.2021 год. са отчетени 52 точки – среден риск от рецидив.
Според последната оценка на осъден
правонарушител в Раздел 2. „Анализ на престъпленията" е отразено, че осъдената Ш. се признава за виновна по извършените
престъпни деяния, като се оправдава с липсата на парични средства към момента
на извършването; не се наблюдава съжаление за деянията, а единствено съжаление
за постъпването си в МЛС. В Раздел 7. „Начин на живот и обкръжение" е отразено, че липсата на
достатъчно финансови средства се изтъква, като една от причините за започването
на престъпната й дейност. Осъдената Ш.
не отричала авторството си по отношение на престъпленията, но го неглижирала и не проявявала необходимата критичност към
престъпното си поведение. Осъдената Ш. при извършване на деянията се ръководела от стремеж към бързо финансово
облагодетелстване. Извършените престъпления са финансови с измамнически маниер
на поведение. Склонна в определени етапи от живота си към поемане на
необосновани рискове и действия. В Раздел 11. „Мисловни умения и поведение" е отразено, че осъдената Ш. гледа на себе си позитивно и афишира умения
за справяне, но е склонна в определени моменти, да се надценява; повтаря едни и
същи грешки, като не умее да се учи от тях; налице били намалени способности за
разпознаване на проблемните зони в живота си; както и че обмисля само част от
последиците от своите действия, които й носят положителен резултата. Според
същата оценка на територията на общежитието осъдената Ш.
демонстрирала нагласи за придържане към установените правило за ред и
дисциплина, със себещадяща линия на поведение. Осъдената Ш. не желаела да вложи притежавания от нея
потенциал в реализацията на дейности с културно – информационен характер.
Страняла от дисциплинарно проявени лица, с оглед предпазване от ситуации, които
биха и донесли негативи, предпочитала пасивно да избягва напрежението, както и
че при забелязване на нарушения предпочитала да се оттегли без да сигнализира.
В разговори осъдената Ш. не отричала
пренебрежителното си отношение към пенитенциарната
система – не смятала, че корекционните практики могат
да доведат до желаната промяна на личността и поради тази причина не желаела да
участва в културно – информационни дейности и занимания със спортен и
образователен характер. Посочено е още, че през м. ноември 2020 год. на осъдената Ш. била поставена конкретна задача – проект за
реализация през Коледните и Новогодишните празници, която тя пренебрегнала и не
реализирала, въпреки наличните възможности и капацитет. В същия Раздел 11. В
графата „Въпроси на мислене и поведени,
свързани с престъпно поведение“ е отбелязано, че неразпознаването на голяма
част от собствените си проблеми и невъзможността да обмисля последиците от
действията си от всички гледни точки – водят пряко до извършване на
престъпления. В Раздела 12. „Нагласи" е отразено, че осъдената Ш. афишира добронамереност, спрямо служителите
в институцията, но е предпазлива в общуването с тях; затворена и
мнителна, трудно достъпна за сътрудничество и партниране. Посочено е, че
осъдената Ш. изразява нагласа да не извършва нови престъпления,
но при разговори продължава да оправдава престъпното си поведение, омаловажава
нарушенията и приема действията си за нормални в ситуация на безизходица.
Във
връзка с изготвения индивидуален план за изпълнение на присъдата по отношение
на осъдената Ш. са планирани цели в посока запазване на
връзката със семейството; недопускане на дисциплинарни прояви; инициатива и
използване на потенциала при дейности за осмисляне на свободното време;
съдействие и осъзнатост в поправителния процес и
разбиране необходимостта от спазване на правовия ред в държавата.
С
оглед на тези констатации и набелязаните цели в плана за изпълнение на
присъдата, администрацията на затвора преценява, че спрямо осъдената Ш. следва да продължи поправителното
въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив и корекция профила на
нуждите на лицето, тъй като било отчетено задържане на стойностите в раздели,
които имат пряко отношение към водене на законосъобразен начин на живот.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Молбата
на осъдената Ш., подадена чрез защитник, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода по НОХД № 6025/2016 год. по описа на Районен съд
– Пловдив е неоснователна и като такава не следва да бъде
уважена.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, съдът
може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал
доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по - малко от една
втора от наложеното наказание.
В настоящия случай първата от
кумулативно предвидените предпоставки в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК за допускане
на условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода
Ш. от изтърпяване на останалата част от последното наложено
наказание „Лишаване от свобода” по НОХД № 6025/2016
год. по описа на Районен съд – Пловдив, доколкото на осъдената Ш. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 2 години и към днешна дата тя е изтърпяла 1 година 6 месеца и 15 дни
и е налице остатък в размер на 5 месеца и 15 дни.
Съдът намира, че не е налице обаче втората предвидена
предпоставка в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, а именно със своето
поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. В
разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 от НПК законодателят е посочил, че доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Освен това в
разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК е посочено, че доказателствата за
поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия
закон, както и от всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че осъдената от
постъпването си в затвора до настоящия момент полага усилия да спазва правилата
в институцията, като това е по - скоро предвид техния задължителен характер.
В поведенчески план осъдената се характеризира като последователна и
методична, проявява се като самосъхранителна,
конформно-пасивна, предпазлива и дистантна.
Безспорно
е не само липсата на дисциплинарни наказания, но и наличието на две награди за
положено старание и участие в сценична изява по повод 3-ти март и за съдействие
при конкретно възложена задача, както и с оглед съхраняване на връзката със
семейството. Отчетени са положителни прояви като последователност
в отношението към трудов процес и участие в културно-информационни дейности,
въпреки проявената избирателност спрямо тях.
Няма съмнение и по отношение на
обстоятелството, че осъдената Ш. е проявила желание
за полагане на доброволен труд с цел намаляване престоя си в затвора, поради
което след постъпването си в затвора, е била устроена на работа затворническата
кухня и в магазин лишени от свобода. Трудовата дейност
на осъдената Ш. била устойчива, но към нея проявявала
избирателност, като предпочитала позиции с по - ниско ниво на отговорност и с
изпълнителски характер.
Въпреки
констатираните положителни промени в хода на изтърпяване на наказанието са
идентифицирани фактори, които задържат целената положителна промяна у осъденото
лице и които обосновават необходимостта от продължаване на корекционното
въздействие спрямо нея.
При
първоначалното постъпване на осъдената Ш. в затвора е
извършена оценка за опасност от рецидив, която е била в границите на среден
риск – 54 точки. При последващите оценки резултатът
минимално намален на 53 точки (м.12.2019 год.), 52 точки (м.02.2020 год.), 52
точки (м.06.2020 год.) и отново 52 точки при последната оценка. Налице е
минимално намаляване на риска от рецидив, но това намаляване не е в достатъчна
степен, за да се приеме, че е налице доказателство за поправянето на осъденото
лице. Още повече, че при последните три оценки установената стойност относно
опасността от рецидив се е запазила. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностна
промяна. При оценката на осъдената Ш. е констатиран е застой в разделите с пряка връзка с
извършените правонарушения, именно в Раздел „Начин на
живот и обкръжение" и в Раздел „Нагласи". Осъдената Ш. не проявява необходимата
критичност към престъпното си поведение, изразява нагласа да не извършва нови
престъпления, но при разговори продължава да оправдава престъпното си
поведение, омаловажава нарушенията и приема действията си за нормални в
ситуация на безизходица. При осъдената Ш. не се наблюдава
съжаление за извършените от нея престъпления, а единствено съжаление за
постъпването си в затвора. Освен това осъдената Ш.
е изразявала пренебрежителното си отношение към пенитенциарната
система, както и че корекционните практики не могат
да доведат до желаната промяна на личността. В тази връзка са и
заложените цели в индивидуалния план, които кореспондират пряко с диагностицираните дефицитни зони от оценката на риска.
Същите биха спомогнали за личностната промяна на осъдената Ш. и имат ключова роля след освобождаването на осъдената, а именно да се
съхрани на връзката със семейството; да не се допускат дисциплинарни прояви; да
се повиши инициативността и използването на личностният й потенциал при
осъществяване на дейности за осмисляне на свободното време; за съдействие и осъзнатост в поправителния процес и разбиране
необходимостта от спазване на правовия ред в държавата.
Действително осъдената Ш. *** доста повече от две години, тъй като вече е изтърпяла друго наказание, както е изтъкнато в с.з. от нейния защитник. Видно е от доказателствата по делото, че осъдената Ш. е изтърпяла наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца наложено по НОХД № 1158/2011 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, но това също е показателно, че приложените спрямо осъдената Ш. мерки за въздействие до настоящия момент, не са довели до желаната промяна, с оглед изготвената последна оценка опасността от рецидив се е запазила.
Предвид така направените
констатации относно приложените спрямо осъдената Ш.
мерки за въздействие в хода на изпълнението на наказанието „Лишаване от
свобода“, целящи нейното поправяне и превъзпитаване и степента на въздействието
на тези мерки, респ. резултата от тях, съдът стигна до извода, че макар да е
започнал процеса на поправяне на осъденото лице, с оглед на коментираните по -
горе обстоятелства не може да се направи извод, че този процес е траен и
необратим.
В този смисъл настоящият съд
изцяло споделя становището на Началника на Затвора – Сливен, че предвид наличните ресурси на осъдената Ш. е необходимо да има продължаващо
поправително въздействие, с оглед рехабилитация и подпомагане успешната ресоциализация
в обществото.
Следователно
не е налице втората предпоставка за допускане на условно предсрочно
освобождаване, а именно осъдената да е дала
доказателства за своето поправяне.
Поради
изложените съображения молбата за допускане на условно предсрочно освобождаване
на осъдената Ш. от
изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 2
години, наложено й с Присъда № 150/10.05.2017 год. по НОХД №
6025/2016 год. по описа на Районен съд - Пловдив се явява неоснователна и поради това
не следва да бъде уважавана.
Така
мотивиран, съдът постанови определението си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: