РЕШЕНИЕ
№ 10016
****, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110113301 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от И. Е. М. с ЕГН ********** срещу А. П. К. с ЕГН
**********, иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на
сумата 5000 лева, представляваща сбор от 7 месечни наемни вноски от по 700 лева за
периодите: м. април 2019г. – м. май 2019г., м. юли 2019г., м. август 2021г. – м. ноември
2021г. вкл., както и 100 лева неизплатен остатък от м. юли 2021г. – по Договор за наем от
01.10.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 64895/2021г. на СРС,
57 състав. Иска присъждането на законната лихва върху главницата и разноски – в исковото
и в заповедното производство.
Ответницата оспорва изцяло исковете и твърди, че сумите били плащА. редовно и то в
завишен размер – по 700 лева месечно, тъй като устно се били договорили да ползва и
гараж. Навежда още, че в същия и към момента имало нейни вещи и тя нямала достъп до
тях. Предявява възражение за прихващане, което да се разгледа евентуално ако се уважат
исковете: за сумата 700,00 лева, които ответницата платила на ищеца като капаро при
подписване на договора. Моли исковете за бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събрА.те по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
От приложените от ищеца материали се установява следното.
Не се спори между стрА.те, че за процесния период са били в наемни
1
правоотношения. Не се спори кога същите са прекратени – считано от 04.12.2021г. на който
ден и наемателката – ответник в настоящото производство предава ключа от жилището на
наемодателя си – факт, прието за безспорен в хода на делото.
СтрА.те спорят кой е началният момент на сключване на договора – 01.03.2018г.
или 01.10.2018г. По делото са приложени два варианта. СъдържА.ето им извън датите обаче
е идентично. Отдава се под наем имот апартамент № 6 /находящ се на адрес: **** с площ
99,10 кв.м. срещу наемна цена 400 лева месечно. Консумативите са за сметка на наемателя.
Съгласно чл. 3 от Договора наемната цена се заплаща до 3-то число на текущия месец, в
брой, срещу разписка. По силата същия член при подписване на договора наемателят
заплаща на наемодателя депозит в размер на един наем, като от същия може да се
прихващат дължими суми след прекратяването на договора. В чл. 9 е посочено, че при
подписване на договора наемодателя предава на наемателя : 1 бр. карта /чип/ за входната
врата на кооперацията, 1 бр. ключ за апартамента, 1 бр. ключ за пощенската кутия, 1 бр.
ключ за двора на кооперацията, 1 бр. ключ за гаража и 1 бр. дистанционно за общото
гаражно помещение.
Видно от приетите и в оригинал 3 броя разписки, И. М. е получил от А. К. наеми
както следва:
на 01.03.2021г. - 700,00 лева наем за м. февруари 2021г. за ап. 6;
на 10.08.2021г. – 700,00 лева за наем за м. юли 2021г. на ап. 6 и гараж № 1;
на 05.09.2021г. – 700,00 лева за наем за м. август 2021г. на ап. 6 и гараж № 1.
На 04.11.2021г. ответницата получава Нотариална покана от ищеца да заплати посочени
наемни вноски, както и че същата представлява и предизвестие за прекратяване на договора.
По приетия Протокол на НАП от 19.04.2022г. /на л. 54 и следв./ на ищеца като физическо
лице е извършена проверка /инициирана от ответницата/ и се установява, че той като
собственик на ап. 6 на посочения адрес е имал сключен договор за наем от 01.10.2018г., като
не са представени документи за получен доход от наем за годините 2018г., 2019г., и 2020г.
Представени са разписки за получен доход от наем за 2021г. В хода на проверката на
18.04.2022г. И. М. е внесъл дължимия данък – л. 55 от делото.
Съгласно Справка от Център за градска мобилност изх. № ****г. на л. 153 от делото на
името на ответницата е издаван стикер за локално платено паркиране въз основа на
представен Договор за наем от 01.10.2018г. към нейно заявление от 25.09.2018г. и въз
основа на Договор за наем от 01.03.2018г. към нейно заявление от 30.09.2019г. Същият е
договор от 01.03.2018г. е представен към нейно заявление от 15.12.2020г. Правото на
платено паркиране е получавано периодично, като последно е било със срок до 20.12.2021г.
вкл.
По делото е приета Декларация по чл. 92, ал. 3 от ЗГР, съставена от ищеца на 10.08.2021г.,
подадена пред **** същият се съгласява А. П. К. да бъде регистрирана по постоянен и
2
настоящ адрес в собствения му имот ап. 6 на адрес: ****.
Съгласно Удостоверение за промени на настоящ адрес на л. 165 от делото на името на
ответницата същата е била с регистриран настоящ адрес на процесното жилище за периода
10.08.2018г. – 14.12.2021г.
И двете приети по делото Съдебно-почеркови експертизи дават заключение, че подписът в
графата „наемодател“ на Договор от 01.03.2018г. е положен от ищеца И. Е. М..
Св. К., допусната по искане на ищеца, живее в същата кооперация. Тя запознава ответницата
с ищеца с цел първата да наеме жилище от него. Дава уклончиви сведения относно
годината, в която това се случва. Спомня си само, че се разбрали А. да заживее в
апартамента в края на зимата, но свидетелката я посъветвала това да стане като дойде
пролетта да не плаща отопление. Присъствала е на първия разговор между бъдещи наемател
и наемодател, но отново не си спомня кога точно е било това. Ремонт при нанасянето А. не
била правила, тъй като апартаментът бил ново строителство. Заживяла там фактически в
края на есента, без свидетелката да може да каже коя година.
Св. А., допуснат по искане на ищеца, собственик в сградата и член на домсъвета дава
категорични сведения само относно това, че знае, че в един от гаражите има вещи на
ответницата. Свидетелят мисли, че А. К. се е нанесла м. октомври 2018г. да живее в
жилището, но живее от м. декември в него.
Св. А.а – на ответната страна – е помагала на наемателката да се пренася в жилището, което
си спомня се случило през зимата на 2018г. Знае от самата ответница, че е тя е наела и
гараж.
Св. Димитрова – на ответната страна – гостувала на А. през м. април 2019г. в жилището с
преспИ.е. Самата ответница й споделила, че плаща 700,00 лева, но по договор се водят
400,00 лева. Също й е казвала, че плащането ставало само в брой. Веднъж когато
свидетелката била там видяла, че А. излиза да даде пари за наема, но не видяла на кого.
Останалите събрА. по делото доказателства, макар и допустими, не сочат на релевантни за
делото факти, поради което съдът не дължи обсъждането им.
При така установените факти и на основА.е на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира исковете за неоснователни поради следното. На първо място следва
да се отчете, че договор за наем валиден за процесния период има и той е подписА.ят на
01.03.2018г. за сумата от 400,00 лева. Доказа се, че положеният подпис за наемодател е на
ищеца. Този е договорът, представян пред **** и въз основа на този договор ответницата се
е водила наемател още преди м. октомври 2018г. Индиция за това е и подадената от самия
ищец Декларация – съгласие А. К. да има постоянен адрес наетото жилище, която той
подава на 10.08.2018г. Въобще този факт – дали договорът действа от м. март 2018г. или от
м. октомври същата година не е основен факт по доказването с оглед началния момент на
3
претенцията за неплатен наем – м. април 2019г. Затова голяма част от свидетелските
показА.я не допринасят с нищо за изясняване фактите по делото. Само единият свидетел,
който споменава, че знае, че вещи на ответницата се намират в един от гаражите, съобщава
нещо важно за отношенията между стрА.те – че с голяма степен на вероятност предмет на
наем е бил и гараж № 1 по устна договорка и също така наемната цена отново по устно
съглашение съдът приема, че е била общо 700,00 лева. Тук следва да се изтъкне и че самият
ищец безспорно е съставил 3 броя Разписки с тази наемна цена, като в две от тях сочи, че
наемът е за апартамент и гараж.
Що се касае до откритото производство по чл. 193 ГПК относно истинността на
положения подпис върху Договор за наем от 01.03.2018г. и категоричният извод в двете
изготвени Съдебно-почеркови експертизи, съдът дължи закрИ.е на това производство с
определение по чл. 194 ГПК, което ще е част от настоящото решение. Подписът доказано е
положен от ищеца за наемодател. Така направеното от страна на ищеца оспорване не е
доказано.
Освен това по силата на договора при всяко плащане, което е уговорено в брой, се
съставят разписки. Това обаче е престация, която наемодателят дължи, т.е. той е длъжен при
всяко плащане да състави и предостави на наемателя разписка. Такива общо за целия наемен
период са съставени три. Претендират се 7 неплатени наемни вноски. А за останалия
валиден период на наем: 01.03.2018г. – 01.04.2019г., м. декември 2019г. – м. декември
2021г. не се претендира наем, но няма и валидно съставени разписки. Изобщо стрА.те са
установили отношения по надлъгване един спрямо друг – ищецът доказано не е декларирал
пред НАП доходите си от наем, ответницата поне за три месеца доказано е плащала по
700,00 лева наем при договорени 400,00 лева, същата в някакъв момент е ползвала гараж,
без това да е официално предмет на наем. Явно за ответницата е било от съществено
значение да се води там на адрес, да има право на платен стикер за паркиране и заради други
съображения извън предмета на делото. За ищеца пък очевидно отношенията с фиска и
личната му финансова дисциплина и отговорност са без значение за него и ако ответницата е
била подала сигнал до НАП /разбира се в отговор на нотариалната покана от ищеца да
напусне жилището/, ищецът е нямало по никакъв начин да декларира доходите си пред
държавата, което е негово публично задължение. В крайна сметка остава недоказан
основният факт – че наемните вноски за посочените месеци и частично 100,00 лева за м.
юли 2019г. – не са платени от ответницата. Ето защо не се установява, че те се дължат /още
повече че за тези за м. юли и м. август 2021г. има категорични доказателства за плащане –
представените разписки/ и исковете подлежат на отхвърляне.
При така формирА.я извод съдът не дължи произнасяне по възражението за
прихващане, тъй като същото е с евентуален характер, т.е. процесуалното условие да се
разгледа /уважаване на претенциите/ не се сбъдна.
По разноските
4
При изхода на делото и по заявената претенция, разноски се дължат на
ответницата. ДоказА. са такива в размер на общо 1105,00 лева – по списъка на л. 249 от
делото, в който и размер ще бъдат присъдени.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Е. М. с ЕГН **********, с адрес: ****, ул. *** ***, ***
срещу А. П. К. с ЕГН **********, с адрес: ****, искове с правно основА.е чл. 422 ГПК вр.
с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. дължи на И. М.
сумата 5000 лева, представляваща сбор от 7 месечни наемни вноски от по 700 лева за
периодите: м. април 2019г. – м. май 2019г., м. юли 2019г., м. август 2021г. – м. ноември
2021г. вкл., както и 100 лева неизплатен остатък от м. юли 2021г., ведно със законната лихва
считано от 12.11.2021г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по ч.гр.д. 64895/2021г. на СРС, 57 състав, като НЕДОКАЗА..
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основА.е чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, оспорването на
истинността на Договор за наем от 01.03.2018г., сключен между И. Е. М. като наемодател и
А. П. К. като наемател, в частта подписа на наемодателя.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК И. Е. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.
П. К. с ЕГН **********, сумата 1105,00 /хиляда сто и пет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5