МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба
от А.В.Г. *** с която е повдигнато обвинение против подсъдимият П.Г.М. *** за
това, че 13.02.2009г. в кафе аператив „Карамел”, находящо се в гр. Пазарджик е
причинил на А.В.Г. лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130
ал.1 от НК.
В съдебно заседание, тъжителят Г. се явява лично и с повереника си
– адвокат П.. Последният поддържат изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение. В
подкрепа на твърденията, изложени в същата, сочи писмени и гласни
доказателства. Излага подробни доводи по същество в хода на съдебните прения.
Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимият.
Подсъдимият не се признава за
виновен. Чрез защитника си адв. П. пледира, че следва да бъде признат за
невиновен по повдигнатите му обвинения и оправдан.
С протоколно определение на съда от 27.04.09г. г. е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалият
против подсъдимия граждански иск за
сумата от 2 000лв. представляваща обезщетение за причинени на тъж. Г.
неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 13.02.2009г. тъж. Г. заедно със
свои приятели – св. А., св. Н. посетил кафе аперитив ”******”, находящо се на
бул. „****” в гр. Пазарджик, където консумирали алкохол. Около 22.00ч.
тъжителят отишъл при св. Атанасов – барман в питейното заведение и провел кратък
разговор с него. Тъй като на свидетеля Атанасов била направена забележка от
страна на св. Г. - касиер, св. Атанасов
не обърнал на тъжителя очакваното от него внимание. Това афектирало последният,
който се приближил към св. Гинчева и
замахнал заплашително с ръка към лицето й.Поведението на тъжителя било
забелязано от страна на подсъдимият М.. Предвид на това, че бил видимо пиян и
агресивен, подсъдимият решил да изведе тъжителят на вън. За това се приближил и
го приканил да напусне. Тъжителят отказал, поради което подсъдимият му нанесъл
удар с юмрук в областта на лицето. Св. Асенов, който бил в непосредствена
близост веднага се намесил, хванал
тъжителя за ръката и го извел на вън. В момента, когато вече били пред входната
врата на заведението подсъдимият, който
ги бил последвал отново нанесъл удар на тъжителя в областта на тила. Тъжителят
се уплашил и побягнал по бул.”България”. След като се прибрал в дома си
разказал за случилото се на майка си –
св. Г..
На 16.02.2009г. тъжителят отишъл на преглед при който били констатирани телесните увреждания, подробно описани в
издаденото медицинско удостоверение №28-І/2009г. представено и прието, като
доказателство по делото.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз
основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Асенов, св.
Николов, св. Г., св. Атанасов, св. Гюрова, св. Гинчева, св. Димов, св. П., проведените
очни ставки между св. Подс. М. и св. Асенов, подс. М. и св. Николов, св. Гюрова
и св. Асенов, св. Г. и св. Николова, както и взе предвид представените по делото
медицински документи и другите писмени доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Подсъдимият не се признава за виновен, но дава
обяснения от които се установява, че на инкриминираната дата тъжителят и
подсъдимият около 22.00ч. се намирали в кафе аператив”Карамел” тъжителят в
качеството си на клиент, а подсъдимият като упражняващ задълженията си на охрана
във връзка с трудово правоотношение. Предвид на видимо нетрезвото състояние на
тъжителя и във връзка с демонстрирано от негова страна агресивно поведение към
персонала на заведението, подсъдимият приканил тъжителят да си тръгне. Тези
обстоятелства се подкрепят и от показанията на всички разпитани по делото
свидетели.
Подсъдимият категорично отрича да е нанасял удари на
тъжителя, което обстоятелство се подкрепя от показанията на св. Атанасов, св.
Гюрова, св. Гинчева и св. П. – работещи в заведението.
Предвид установеното в хода на съдебното следствие, че
посочените свидетели са били ангажирани с пряката си работа и не са имали
възможност за непрекъснат визуален контакт към подсъдимият съдът прие, че
показанията им следва да бъдат кредитирани като достоверни, но не и пълни
досежно обстоятелството – нанасяни ли са на тъжителя удари от страна на
подсъдимият.
Относно това наведено в тъжбата твърдение категорични
доказателства се събраха от показанията на свидетелите Асенов, Николов, Димов – очевидци, които
депозират последователни и непротиворечиви показания, подкрепени и от писмените
доказателства – медицинско удостоверение -№28-І/2009г.
От друга страна св. Г.– майка на подсъдимият
установява, че на 13.02.2009г. синът и се прибрал пребит и уплашен. След кратък
разговор, разбрала, че побоят бил нанесен от страна на охранител в кафе
аперитив „Карамел” . За това св. Гергинчева веднага помолила приятеля си да
отиде до заведението и да вземе телефона, връхната дреха и ключове и на сина й,
които той нямал възможност да вземе. Действително св. Гергинчева е
заинтересована от изхода на делото предвид пряката й родствена връзка с тъжителя,
но предвид на това, че показанията и са подкрепени от останалите доказателства
по делото съдът ги кредитира като достоверни.
Видно при тези данни е, че показанията на
разпитаните по делото свидетели очертават една ясна картина на инкриминираната
ситуация.
От приетото по
делото, като писмено доказателство медицинско удостоверение № 28-І/2009г. се установява, че при извършения преглед на
тъжителя Г. е констатирано наличието на масивно
кръвонасядане и оток на клепачите на
лявото око и хематоми в тилнотеменната област на главата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимия П.Г.М. е осъществил от
обективна и субективна престъпния състав
на чл. 130 ал.1 от НК, като на 13.02.2009г. в кафе аператив „Карамел”, находящо
се в гр. Пазарджик е причинил на А.В.Г. лека телесна повреда изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства
за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на
престъплението и е искал настъпването на обществено-опасните последици на
деянието си, т.е. действувал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При реализирането на своята проява е искал да настъпят престъпните последици.
Подсъдимият е осъзнавал, че при нанасяне на ударите ще причини болки и страдания на тъжителя.
Подбудите са извършването на престъплението от страна
на подсъдимият следва да се търсят най-вече в незачитането на телесната
неприкосновеност на личността и неспазването на законовия ред в страната.
От събраните по делото доказателства е видно, че
подсъдимият е неосъждан, има добри
характеристични данни и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл. 78А от НК. Не представлява личност с висока степен на обществена опасност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са на лице
условията за приложение на разпоредбата на чл. 78А от НК и П.Г.М. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното престъпление, като му се наложи административно
наказание глоба.
За това, съдът след като призна подсъдимия М. за
виновен в извършването на престъпление по 130 ал.1 от НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на
500 лева платима в полза на държавата.
При определяне размера на глобата съдът съобрази
степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние, както и
настъпилите вредни последици.
При този изход на делото и след преценка на събраните
доказателства, съдът намери за частично
основателен предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск. С оглед
на последиците от противоправното деяние на подсъдимия и предвид
обстоятелството, че тъжителят се е държал непристойно, което е наложило
намесата на подсъдимият с цел да бъде
запазен реда в питейното заведение осъди подс. М. да заплати на тъж. Г. сумата
в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат
на извършеното престъпление неимуществени вреди – болки и страдания в едно със
законната лихва върху сумата считано от 13.02.2009г до окончателното й
изплащане. В останалата част, над размера от 300 лева до претендирания размер
от 2000 лева, гражданският иск, като неоснователен бе отхвърлен.
Съдът осъди подс. М. да заплати на тъж. Г. сторените
по делото съдебно деловодни разноски в размер на 318 лв., както и държавна
такса от 12 лв. с оглед размера на уваженият граждански иск.
По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: