Р Е Ш Е Н И Е №260080/26.10.2020г.
гр.Ямбол, 26.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря М. М., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 173 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.С.Г. *** против Наказателно постановление № *** г., издадено
от заместник председателя на ДАМТН гр.С., с което на жалбоподателят
на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.190а, ал.2 във връзка
с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите. В жалбата се сочи,
че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи, че е допуснато нарушение на чл.40 от ЗАНН,
изразяващо се в съставяне и връчване на АУАН на пълномощник. Излагат се съображения за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото
наказателно постановление или алтернативно да бъде изменен размера на
наложената санкция към минималния такъв.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
като жалбата му се поддържа
от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. И. от АК-Я. и се моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, изложени в нея.
Въззиваемата
страна ДАМТН, редовно призована не изпраща представител. По делото е
представено писмено становище, в което се излагат доводи за правилността,
обосноваността и законосъобразността на издаденото наказателно постановление и
се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 18.07.2019 г. свид. М., заемаща длъжността инспектор в РО НЯСС
„Югоизточна България“ офис Я. при Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор извършила проверка на язовир, находящ се в поземлен имот № ***
в землището на с.Ч.общ. Т., обл.Я., собственост на Об. Т. във връзка с дадено
предписание за премахване храстовидната и дървесна растителност по въздушния
откос със срок на изпълнение на предписанието: 30.06.2019 г. Предписанието е
било отразено в констативен протокол № *** г. При извършената проверка, на
която присъствала и представител на О. Т. е установено, че въздушният откос е
бил силно обрасъл с храстовидна и дървесна растителност и нямо достъп, като
обход и оглед не могат да се извършат и не може да се обследва състоянието на
откоса – за деформации, дупки, пропадания, мокри петна, филтрация. Резултатите
от проверката са отразени в констативен протокол № **** г. С писмо изх. № ******
г. е изпратена покана до кмета на О. Т. г-н Г.Г. за
съставяне на АУАН на 29.08.2019 г. На същата дата е съставен и предявен на
упълномощения представител на О.Т. – Т. Й. .САУАН № *** за извършено нарушение
по чл.190а, ал.2 във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като не
са били направени възражения при съставянето и предявяването му. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. Впоследствие въз основа
на АУАН било издадено Наказателно постановление № *** г. на заместник председателя на ДАМТН, с което на О. Т., на основание чл.83
от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.190а, ал.2 във връзка
с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя М. и на свидетелите Д. и Т., както и на приложените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно
легитимирано лице, имащо интерес от обжалване и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
тъй като НП е връчено на 28.01.2020 г., а жалбата е подадена пред АНО на 04.02.2020
г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана
по същество същата се явява частично основателна по следните
съображения:
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице - свид. М., в качеството на инспектор в РО НЯСС „Югоизточна
България“ офис Я. при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Съставен е в присъствието на свидетелите Д. и Т., заемащи длъжността главни
инспектори в РО НЯСС „Югоизточна България“ офис . при ДАМТН и в присъствието на
представител на Община Тунджа. Не е нарушена разпоредбата на чл.40 от ЗАНН,
както се сочи в жалбата, тъй като актът е съставен след покана за съставяне на
акта и тъй като кметът на О. Т. не се е явил за съставяне на акт, той е
съставен в негово отсъствие. Спазена е и разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Актът
е съставен в тримесечен срок от извършване на нарушението и констатирането му,
поради което следва да се приеме, че е спазен срока за съставянето му по чл.34,
ал.2 от ЗАНН. АУАН съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Осигурена е била възможността на жалбоподателя в
тридневен срок от подписването му да направи писмени възражения, но такива не
са постъпили в законоустановения срок.
Наказателното постановление е
издадено в законния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Наказващият орган е спазил
всички изисквания на чл.57 от ЗАНН, като нарушението е очертано с всички
признаци на обективната страна, време, място, посочени са обстоятелствата по
извършването му, както и доказателствата, въз основа на което се е произнесъл.
В настоящия случай жалбоподателят
О.Т. е санкциониран за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите,
изразяващо се в неизпълнение на задължителни предписания в указания срок до
30.06.2019 г. да премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния
откос на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир № *** за което на
основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите му е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лв. Правилно е определена
нарушената правна норма – чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като правната
квалификация съответства на тази, дадена от актосъставителя, както и на
словесното описание на нарушението. Разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от
закона за водите предоставя възможност на Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да дават задължителни
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните
обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. А съгласно
разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3.
Неизпълнението в указания срок на даденото задължително предписание безспорно
съставлява административно нарушение, предвид разпоредбата на чл.200, ал.1,
т.39 от Закона за водите, предвиждаща съответната санкция, именно при
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2. Следователно законодателят е
регламентирал изпълнението на дадени предписания като задължение за собственика
на язовирна стена, поради което и неизпълнението им съставлява нарушение по
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
В настоящия случай
административно-наказателната отговорност на Община Тунджа е ангажирана за
това, че на 18.07.2019 г. не е изпълнила даденото й с констативен протокол № ***
г. задължително предписание да премахне
храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос. Сериозността на
евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните
стени и съоръженията към тях поражда задължение на собствениците да изпълняват
дадените от контролните органи предписания. От свидетелските показания се
установява по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят О.Т., като
собственик на язовир /съгласно АПОС № ***г. /, находящ се в землището на с.Ч.,
общ.Тунджа, не е предприел нужните действия да изпълни даденото предписание.
Доказателства в обратна посока не се събраха по делото, а и този факт не се
оспорва и от страна на жалбоподателя, поради което съдът приема за доказано
извършване на нарушението. Разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите предвижда именно, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическо лице,
което не изпълни предписание по чл.190а, ал.2, като размерът на санкцията е от
1000 до 20 000 лв. На Община Тунджа е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 лв., която е определена към средния размер, като съдът
счита, че размерът й следва да бъде намален и определен такъв в размер на 5000
лв., като счита, че санкция в такъв
размер би била справедлива и достатъчна за постигане целите на наказанието по
чл.12 от ЗАНН.
Според съда случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като преценката дали нарушението е
маловажно или не се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол
съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. по т.д. № 1/2007 г. на
ВКС. При определяне на маловажните случаи на административните нарушения следва
да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Имайки
предвид чл.11 от ЗАНН субсидиарно приложение следва
да намери чл.93, т.9 от НК, даващ легална дефиниция на понятието „маловажен
случай“, а именно маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /в случая
административно нарушение/ от съответния вид. Действително, в случая не се
установи да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или
инфраструктурата от така извършеното нарушение. Такива обаче биха могли да
настъпят предвид обстоятелството, че язовира се намира в землището на селото и
съществува реална опасност да прелее. Следователно неизпълнението на даденото
задължение поставя в риск за живота и здравето на хората и околната среда.
Поради това и най-вече отчитайки факта, че и до настоящия момент не се
представят от страна на О.Т. доказателства за предприети каквито и да било
действия за изпълнение на дадените предписания, съдът счита, че нарушението не
следва да се квалифицира като маловажно такова, а жалбоподателят следва да
понесе следващата се за допуснатото нарушение административно-наказателната
отговорност.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от заместник
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 ОТ Закона за водите на О.Т., ЕИК 0***, със седалище
и адрес на управление: гр.Я., пл.„***” № 1, представлявана от Г.С.Г. – кмет на
общината е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева
за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите, като намаля
размера на имуществената санкция на 5000 /пет хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: