Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят О. С.” с.С., община П., с жалбата си до съда оспорва Решение №.../...2011 г. на Павликенски районен съд, постановено по гр.д.№... по описа на съда за 2010 г., с което е отхвърлен предявеният от него против З. „Д.-С.”,с.С.,община П., иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от непозволено увреждане, в размер на 6444,38 лв за пропуснати ползи от неполучена субсидия от ДФЗ за 2009 г. и в размер на 12888,62 лв за претърпени загуби от наложена санкция за застъпени земи от ДФЗ за 2009 г., както и е присъдил разноски в полза на ответната страна в размер на 750 лева. В жалбата се сочат незаконосъобразности на решението в три пункта.На първо място жалбоподателят счита, че необосновано съдът е приел липсата на вина у длъжностното лице- председател на ответната кооперация, поради това, че той действал със субективната убеденост,че именно той трябвало да бъде подпомаган.Този извод на съда бил опроверган от установените действия на ответника, който бил коригирал поведението си при подаване на заявлението за кандидатстване за субсидия за следващата стопанска година, като в него не бил посочил вече спорните земи като заявени.Позовава се на заключението на ВЛ, от което било видно,че при извършеното очертаване той е знаел, че спорните земи са очертани от ищеца-жалбоподател.Позовава се на показанията на разпитаните свидетели, които установявали, че ответната кооперация никога не е обработвала спорните земи, което обстоятелство председателят знаел.Позовава се на съществуващо устно споразумение между двете страни за комасация, установена като трайна практика, според което същото количество земи, но в други, отстъпени от жалбоподателя парцели, се обработвало от него и било заявено за субсидиране и това било трайна практика от 1993 г. насам.По този начин, ако не му била отказана субсидията, ответникът е щял да получи двойна такава за едно и също количество земя.Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд не е извършил анализ на доказателствата, установяващи вината на длъжностното лице на ответника, нито по отношение на трайно установената между страните практика. На второ място се посочват нарушения на нормативни разпоредби като се цитират чл.3 от Наредба №5 от 27.02.2009 г., чл.43 от Закона за подпомагане на земеделските производители,чл.288 от ТЗ и чл.45 от ЗЗД.Доколкото двете страни са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ, основно занимаващи се със селскостопанска дейност и доколкото са съществували непълноти в уреждането на въпроса относно отдаването на земеделските земи за ползване, жалбоподателят счита, че е приложима разпоредбата на чл.288 от ТЗ, според която при тази хипотеза за търговските сделки са приложими търговските обичаи.Именно обичаят е установил практиката земеделските кооперации да обработват не не конкретните имоти, за които имат договори за наем и аренда, а да договарят на принципа на реципрочност обработка на цели масиви по критерия преобладаващи договорирани земи.Според жалбоподателя съдът е следвало да вземе отношение по въпроса на кого от двете страни се полагат субсидии, което не е направил с решението си.Приел е неправилно, че вредите се дължат на случайно събитие, без да се конкретизира кое е то. На трето място, в резултат на погрешно интерпретиране на доказателствата, съдът е приел, че няма връзка между действията на ответника и претърпените от ищеца вреди.Жалбоподателят вижда тази връзка във факта, че ако ответникът не бе заявил и очертал земи, за които знае, че е отстъпил за ползване по споразумение на ищеца , така както ответникът му е отстъпил по реципрочност такива в други масиви, за които формално разполага с договори за аренда, не би се стигнало до вреди за ищеца.След като е знаел, че не ги обработва ,ответникът следователно е знаел ,че няма основание да ги очертава.Жалбоподателят иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен.Не претендира разноски. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на ответника.В съдебно заседание неговият представител адвокат С. изразява становище за неоснователност на жалбата.Счита, че в решението са обсъдени всички събрани доказателства и е постановен един правилен съдебен акт, без допуснати нарушения на материалните и процесуални норми.Претенцията на ищеца, основана на споразумение между страните, е недоказана, тъй като такова споразумение за процесната стопанска година не е установено по делото.Ако в предходните години е имало подобно споразумение, то параметрите му не са ясни и доказани.Декларираните от него селскостопански площи са определени и се владеят на точни и ясни основания, за да се твърди от ищеца, че той е знаел и неправомерно ги е очертал .Тези факти са подробно разгледани в решението и липсват нови факти или аргументи, които да налагат друг правен извод, различен от направения в решението.Иска потвърждаване на решението.Не претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е дал отговор на предявения от ищеца-жалбоподател пред въззивната инстанция О. „С.” иск с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД против З. „Д.-С.”, като го е отхвърлил като неоснователен и недоказан.Предмет на иска е претенцията за претърпени от ищеца в резултат на непозволено увреждане вреди в общ разме на 19333 лв, от които 6444,38 лв пропуснати ползи от неполучена от ищеца от ДФЗ субсидия за обработвани през 2009 г. 271 ха земеделски земи, както и 12888,62 лв загуби от наложена санкция от ДФЗ за наддекларирани /застъпени/ земи за стопанската 2009 г.За да постанови това решение, съдът е събрал и обсъдил подробно писмени и гласни доказателства, допуснал е и изслушал две експертизи- съдебно-техническа и съдебно- икономическа.В мотивите са обсъдени всички правно релевантни факти и обстоятелства.Направените изводи са обосновани и кореспондират точно на установените по делото данни и на закона.Така, от посочените подробно и точно в решението писмени доказателства е установено, че страните по делото са земеделски производители, обработващи не само внесени от членовете си земеделски земи, но и такива, предоставени им по силата на наемни и арендни договори.Ищецът е подал заявление за подпомагане по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители за стопанската 2008/2009 г. до Разплащателна агенция на ....2009 г., като са подадени три заявления за регистрация и корекция на данни с дати ...09 г....09. г. ...09 г., с които се очертават блоковете на земеделското стопанство.Ответникът е подал едно заявление до Разплащателната агенция с дата ...2009 г.В двете заявления имоти с кадастрални номера ...,... ,..., ...,...,... и ... са декларирани за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за 2009 г. едновременно от двамата кандидати- заявители.При проверката за заявени в повече имоти не е установен по категоричен начин реалният ползвател на тези имоти, поради което на двамата кандидати e отказана субсидия.Вещото лице по допуснатата по делото СТЕ установява точното застъпване на имотите и че застъпената площ е 271 дка,която се обработва реално от ищеца, а е арендувана от ответника.Изпратени са писма до двете страни с искане да се обясни застъпването, в отговор на което ищецът се е отказал от част от заявените за подпомагане земи, а ответната кооперация изцяло е потвърдила заявените за подпомагане имоти.За разлика от ищеца, ответната кооперация разполага и представя за спорните имоти арендни договори и договори за внасяне на земи в кооперацията за съвместно обработване за периоди, включващи стопанската 2008/2009 г., с които доказва основанието си за заявяване на земите.Ищецът се е позовал на реалното ползване на тези земи, като твърди, че то е резултат от устно споразумение между страните.Няма спор по делото ,че през 2009 г. тези земи се обработват от ищеца, макар че са арендувани на ответника.Писмено споразумение за това обаче няма.Отказана е субсидия за тези застъпени площи и на двамата кандидати, а на ищеца е наложена санкция за наддекларираното в размер на 12887,68 лв , които заедно с отказаната субсидия той претендира като вреди, произтичащи от непозволено увреждане по реда на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд е приел, че липсват елементите на деликта и е отхвърлил иска.Приел е, че действително за ищеца претърпени вреди и пропуснати ползи има и те представляват неполучената субсидия за 271 дка земеделски площи,които той реално обработва през стопанската 2008/2009 г. поради констатираното от Разплащателната агенция застъпване, както и наложената санкция- глоба равна на двойния размер на субсидията, или общо исковата сума. Съдът е приел обаче, че липсва вина у длъжностното лице- председател на кооперацията –ответник, както и причинна връзка между неговите действия и вредоносния резултат.Че този резултат е следствие от действията и на самия ищец, на административния орган и изискванията на закона.Че само по себе си наддекларирането на площи от двете кооперации не води автоматично до отказ за отпускане на субсидия и налагането на санкция, паради нормативно предвидената възможност те да избегнат това, като изяснят положението помежду си и едната от тях се откаже, респ. докаже правата си .И тъй като това не е станало, а ДФЗ не си е изяснил кой е законният ползвател, той е отказал и на двете кооперации.Настоящата инстанция намира изводите на районния съд за недоказаност на вина и причинно-следствена връзка между действията на представителя на ответника и настъпилите вреди за ищеца за правилни и обосновани.Действително, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.Но в случая вредите не са настъпили само и единствено за ищеца и не са резултат само от действията на ответника.Наддекларирането в резултат на което е станало застъпване на площите, е и от две‗е страни.От друга страна не е изяснено на кого е правото да ги декларира, тъй като едната страна разполага с документи-арендни договори, представляващи правното основание да ползва тези земи, а другата не разполага с такова основание, но реално ги е ползвала.Неоснователно е възражението на ищеца, че съдът е следвало да се произнесе в това производство по законосъобразността на административния акт- постановен отказ за предоставяне на субсидия и наложена санкция.Този спор е следвало да се разреши в административното производство, развило се по повод заявените от двамата кандидати площи за подпомагане, по процедурата, изрично предвидена в ЗПЗП.Това не е станало.Съдът не може да се произнася по този предварителен въпрос, за който има изрична процедура и подлежи на самостоятелен контрол.Още повече ако се установи, че и двете страни нямат права и в този случай отказът и за двете ще е логичен, но това ще е изземване на функциите на административния орган, а не контрол върху тях, за който има предвиден специален ред.Следователно, в конкретния случай не е установено чия е вината за настъпване на вреди , а те са не само за ищеца, но и за ответника.Твърдението за наличие на споразумение между страните да обработват по определен, удобен за тях начин земите и че то е прераснало в трайна търговска практика е недоказано по делото.Разпитаните свидетели не установяват конкретно земите и начина по който са се споразумели страните да ги обработват, за да се приложи разпоредбата на чл.288 от ТЗ.В този смисъл, основателно е възражението на ответната страна, че такова споразумение за стопанската 2009 г. с конкретни негови параметри не е доказано.Правно ирелевантно е предишното и по-нататъшното поведение на ответника, на което се позовава жалбоподателят.Тук се касае до определен период-стопанската 2008/2009 г. Липсата на вина у длъжностното лице-председател на кооперацията, което е заявило застъпените земи за подпомагане се доказва от поведението му при поканата от РА за изясняване на въпроса.В отговор на цитираното в мотивите на решението писмо,отправено до ответната кооперация, от нея се получава потвърждение на заявените и декларирани за подпомагане площи.Това е в резултат на убеждението му ,че за тези площи се полага субсидия и изключва негово неправомерно поведение.Друг е въпросът дали действително ответната кооперация е имала право или не да декларира спорите площи, но тази преценка е в прерогативите на административния орган.При липса на един от елементите на деликта правилен е изводът ,че отговорността не може да настъпи.А липсата на вина у длъжностното лице на ответника предопределя и липса на причинно-следствена връзка между действията му и вредите.Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.Решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.Поради липса на искане за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по този въпрос. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../...2011 г. на Павликенски районен съд, постановено по гр.д.№.../2010 г. по описа на съда. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |