РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Пловдив, 29. 01. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХVІІI състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа административно дело № 2255 по описа за 2019г.
на Пловдивския административен съд докладваното от председателя, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във вр.
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, предявена от М.Ц.У. ЕГН**********,
с адрес ***, депозирана чрез адв. Г.М. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - София. С първоначалната искова молба се
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 25000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени
вреди,
в резултат на нарушения на чл. 3 ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, свързани с липса на
достатъчно жилищна площ, некачествена храна, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
подходящо медицинско обслужване, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които са уронили неговото човешко достойнство и са
породили в него
чувство на страх, незащитеност или малоценност, което е станало за периода от 04.10.2018 г. до 17.07.2019 г.. Редовно призован,
в съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв.М., който поддържа първоначалната искова молба, а в
последствие е направено от него на основание чл.214 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК искане за изменение на иска, като са вкл. периодите от 2001г до
2003г. включително и е изменен размерът на търсеното обезщетение от 25000.00
лева на 40000.00лева. В последствие е представена допълнителна молба от
20.11.2019г. с посочени други периоди- 02.10.2001г до 02.12.2002г., от
12.07.2003г. до 25.06.2004г., от 16.09.2004г. до 12.06.2006г., от 11.05.2007г.
до 05.09.2008г. и от 20.05.2008г до 12.04.2013г. като не е променен размерът на
търсеното от 40000 лева.В хода на съдебното производство от негова страна се
ангажират писмени и гласни доказателства, касаещи основно периода 04.10.2018 г.
до 17.07.2019 г. и 2001-2003 година. По същество в писмени бележки застъпва
становище за основателност, обоснованост и доказаност
на предявеният иск, като моли същият да бъде изцяло уважен. Претендират се
сторените в производството разноски, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. М. съгласно разпоредбата
на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
чрез процесуалния си представител юрк.Ч. оспорва
предявените искови претенции по основание и размер. Редовно призован, се явява
в съдебно заседание и ангажира писмени доказателства. По същество счита иска за
неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвувалия
по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
неоснователност и недоказаност на предявените искове и счита, че същите следва
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е постъпила справка от Затвора гр. Пловдив от
30.10.2019г./л.81 по делото/, според която ищецът М.Ц.У. е изтърпявал наказание
„1 година лишаване от свобода“ по присъда по НОХД №6333/2014г по опис на ПРС
във връзка с Постановление №6984/18г/01.10.2018г на ВКП с Европейска заповед за
арест, като е постъпил от 04.10.2018г. и е освободен на 17.07.2019г. по изтърпяване.
Същият е изтърпявал и други наложени му и влезли в сила наказания „лишаване от
свобода“, както следва: постъпил в Затвора гр. Пловдив на 20.05.2009 г. с
присъда по НОХД № 1533/2009 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив и освободен
на 12.04.2013г по изтърпяване; постъпил
на 11.05.2007г с присъда по НОХД №1826/2007г на Окръжен съд Пловдив и освободен
на 05.09.2008г по изтърпяване; постъпил на 16.09.2004г за изтърпяване на едно
общо най- тежко наказание от 2 години лишаване от свобода по НОХД №1765/2004г и
НОХД №1299/2005г на Районен съд-Пловдив и освободен на 12.06.2006г поради
изтърпяването му; постъпил на 12.07.2003г. за изпълнение на наказание по НОХД
№54/2003г на Районен съд Несебър и освободен на 25.06.2004г. по изтърпяване;
постъпил на 12.10.2001г за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ по
НОХД № 745/2002г на Районен съд-Пловдив, освободен на 02.12.2002г поради
изтърпяването му. През време на престоя си е пребивавал последователно в следните
спални помещения: в периода 04.10.2018г. - 17.07.2019г. е бил
настанен в спално помещение № 33, което е с квадратура без санитарен
възел 29,60 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 3,96 кв.м.; два отваряеми прозореца с размери 1.20х1.20 м., с капацитет за
7 бр. лишени от свобода, при действителен брой настанени лишени от свобода –8.
От справка рег.№7238/07.10.2009г. на Затвора Пловдив се установява, че за
периода 12.10.2001г. – 02.12.2002г. У. е бил настанен във втора група, спални
помещения № 87 и 88, за който период не се съхраняват данни за настанения брой
лица за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по стаи и по групи, нито
са посочени квадратурата на помещението и неговото оборудване. Липсват и графици
за разпределение на времето. Посочени и са местата за останалите периоди, през
които ищеца е бил настанен в Затвора Пловдив- за периода от 12.07.2003г - 25.06.2004г
е бил настанен в трета група, стая №24, с квадратура без санитарен възел 30,95
кв.м.; квадратура на санитарен възел – 4,44 кв.м.; наличие на санитарен възел с
прозорец с размери 0.50х0.40м; два отваряеми
прозореца с размери 1.20х1.20 м и 0.65х1.20м, за който период не се съхраняват
данни за настанения брой лица за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“
по стаи и по групи. В този период е бил настанен и в шеста група, стаи №15 и
№16, за който период не се съхраняват данни за настанения брой лица за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по стаи и по групи, нито са
посочени данни за размера на помещенията и оборудването им. В периода 16.09.2004г.
– 12.06.2006г. в трета група, в спално помещение № 27 и Затворническо общежитие
открит тип „Смолян“, като не се предоставят данни за квадратура на помещенията,
наличие на санитарен възел и неговата квадратура, както и за капацитет лишени
от свобода и техният действителен брой настанени. Посочено е, че за периода
11.05.2007г-05.09.2008г. е настанен в Затвора Пловдив в пета група, стая №52 и
в шеста група, стой №14 и №4, като не се предоставят данни за квадратура на
помещенията, наличие на санитарен възел и неговата квадратура, както и за
капацитет лишени от свобода и техният действителен брой настанени. В периода 20.05.2009г.
– 12.04.2013г. е настанен в 05 група, спално помещение № 54 и в шеста група,
спално помещение №6 и №4, като не се предоставят данни за квадратура на тези
помещения, за наличие на санитарен възел и неговата квадратура, както и за
капацитет лишени от свобода и техният действителен брой настанени. В същият
период е бил настанен и в трета група, спално
помещение №33, без уточнение времетраенето на престоя в нея, като същата
е посочена с площ от 29.60 кв.м., с наличен санитарен възел с квадратура 3.96 кв м., 2 броя прозореца с размери 1.20м х1.20м и в
санитарния възел с размери 1,20мх1.20м. Приложена е и обощена
справка рег.№3782/27.08.2019г и рег.№7238/07.10.2019г. на мл. експерт при
затвора Пловдив, касаеща спалните помещения, в които
е настаняван ищецът, като е посочено, че освен тоалетните помещения, то е
осигурен достъп до течаща студена вода, както и до топла вода по утвърден
график. Не е посочено дали стандарта на КПИ за жилищна площ на затворник в
затворническите институции е спазен и с дали нетната площ изключва единствено
площта на санитарния възел. Не е посочено оборудването по стаите, размерите на
леглата в него, както и всякакво друго налично оборудване. Посочено е, че
хигиената се поддържа по график от дежурни лица със статут на „лишени от
свобода“, като на всеки при постъпването му се осигурява постелъчно
спално бельо, за който се води отчетност, като грижата за чистотата на спалното
бельо е възложена на всеки един лишен от свобода по съответният за това график,
с право на изпирането му в перално помещение на затвора, като при неговото
захабяване то се заменя. Приложен е седмичен график на служебна пералня. По
отношение на дизенфекцията изрично е посочено, че е
налице сключен договор между ГД „Изпълнение на наказанията“- София и търг.
дружество „ДДД1“ ООД гр.София, по силата на който е осигурена периодична
обработка 6 пъти годишно, като заразени с
постелъчна дървеница инвентари се бракуват,
като се съхраняват отделно. Приложени са протоколи за извършената дизенфекция. В затвора е налице централно парно отопление
за всяко едно помещение, като достъпът до чист въздух и светлина в килиите се
осъществява чрез прозорци. Направено
е изложение по отношение на затворническата баня, като е хигиената се поддържа
по дежурен график от назначено лице със
статут „лишен от свобода“, като са
направени проверки, констатирали задоволителна хигиена на помещението. По организиран от
администрацията ред се раздавали и хигиенни и перилни препарати на всеки един
затворник, като за поддържане на хигиената в стаите се раздават допълнителни
препарати на отговорника на спалното помещение. При необходимост от
допълнително количество, то бива осигурявано извън графика.Приложени са
седмични менюта на осигурения храноден с разбивка на
отделните продукти, включени в обща храна за периоди от 14.09.2015г до
28.07.2019година. На всеки един лишен от свобода е осигурен достъп до „магазин
лишени от свобода“ към ДП ФЗД-ТП Пловдив с приложен за това график. Приложен е график
за разпределение на времето на лишените от свобода от трета група, утвърден на
24.03.2014г. от Началника на Затвора Пловдив. В хода на съдебното производство
се представиха по искане на ищеца и гласни доказателства, касаещи изложение на
факти, свързани с условията в спалните помещения на Затвора Пловдив, цялостната
обстановка в мястото за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и
възможността за ищеца да получава достъпна медицинска помощ, да поддържа
хигиената си, да се храни съобразно необходимостта за неговото здраве и да бъде
назначен на работа. В тази връзка свидетелите М.С.Б. и И.В.В.
сочат, че се познават с ищеца именно във връзка с престоя му в Затвора Пловдив,
като са пребивавали в едно и също спално помещение. Така според т яхното изложение в стаите са били настанени повече от
необходимият брой лица- по 10 човека. В периода 108-2019г са имали осигурена
течаща студена вода, но поради авария тя е спирала в периода м.юни- м.юли
2019г. и тогава са пълнили съдове. В изложеното от тях сочат, че липсва
достатъчна светлина и въздух в помещението, като прозорецът е двукрилен, но му
се отваря само едното крило, като липсва и достатъчна осветеност. По отношение
на отопляемостта считат, че тя не е достатъчна,
налага се да стоят зимно време с якета, а лятно време горещината в помещението
е нетърпима. Оплакванията на ищеца и техните са насочени към липса на нормална
хигиена на банята в затвора, както и на санитарния възел. По стените на
помещението имало мухъл, а влагата прониквала навсякъде, защото имало силен
теч. В помещението винаги имало дървеници и други опасно заразни насекоми, като
третирането срещу тях не било ефективно. Хигиенните препарати сочат, че са за
тяхна сметка, а не се раздават по график от управлението. Считат, че храната не
е с необходимото качество за пълноценен живот на лишените от свобода, като след
употребата и се влошило здравословното състояние на ищеца. Липсва и според тях
необходимото им медицинско обслужване, като на мястото не пребивава
квалифицирано медицинско лице. Приложени са по искане на ищеца медицинските му
документи, касаещи негов здравен картон от 09.10.2018г и медицинска справка от
18.10.2018г..
Горната фактическа обстановка съдът възприе от
приобщените в хода на съдебното производство доказателства: показания на свидетелите
М.Б. и И.В., които кредитира като логични, последователни, обективни и взаимодопълващи се. Установява се и от приобщените писмени
доказателства, приложени с молба вх.№16757/18.09.2019г. и приобщени в съдебно
заседание на 30.09.2019г и постъпили с молба вх.№20307/07.11.2019г и приобщени
в съдебно заседание от 22.11.2019г..
При така изяснената фактическа обстановка, подкрепена от
събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба е
предявено от лице с активна процесуална легитимация да предявява посочените
правни искове, срещу надлежно конституиран ответник. Същата обаче е частично
процесуално допустима поради следните за това съображения: първоначално искова
молба е предявена срещу ГД „ИН“-София за иск за обезщетение в размер на
25000.00 лева, дължащи се на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС за периода 04.10.2018г
до 17.07.2018г.. В съдебно заседание от 30.09.2019г. той е изменен на осн. чл.214 ГПК, вр. чл.144 АПК в
частта за претендирания размер на обезщетението - от
25000лева на 40000лева, както и по отношение за периода, през който е бил
настанен в Затвора Пловдив, като това касае времето от 2001г до 2003г. вкл. и
от 2008г до 2009г. вкл. при изложените в исковата молба обстоятелства. С
допълнение към исковата молба вх.№21305/20.01.2019г. се претендират и периоди
от 12.07.2003г. до 25.06.2004г., от 16.09.2004г до 12.06.2006г., от 11.05.2007г
до 05.09.2008г. и от 20.05.2008г до 12.04.2013г.. Така направеното последно
допълнение обаче не е изменение на предявеният иск, като същото е процесуално
недопустимо на основание чл.214 ал.1 от ГПК, вр.
чл.144 АПК, защото то е направено след първото по делото съдебно заседание. По
тази причина съдът не може да разглежда по същество изложените в него нови
периоди и допълнителни обстоятелства, като съдебното производство следва да
бъде прекратено в тази си част.
По отношение на
разглеждане по същество на предявеният иск в останалата му част, то същият се
явява частично основателен поради следните за това съображения:
Съобразно нормата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Така чл.
12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС сочи, че прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е
юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище
София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“
са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Предявената искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора -гр.
Пловдив, звено към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по
фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, включва в
себе си и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните
лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статус, която е административна дейност по своето естество. Съдебната практика на Европейския съд по правата
на човека във връзка с дела,
заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от
свобода и задържането под стража, е установила
общи принципи и стандарти за преценката
дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното
в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по
делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по
делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по
делото М. срещу България, Решение от 27.11.2008г. по
делото С.К.срещу България, Решение от 08.07.2014г. по
делото Х. и Т. срещу България, пилотно Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по
делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се съдържат
критерии от значение за преценката
дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на
ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България”
е посочено, че вече постановените решения се отнасят
до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи
повтарящи се въпроси за липсата
на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина
и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното
достойнство при използване на тоалетната.
ЕСПЧ е приел, че
нарушенията не са вследствие от
изолирани случаи, а произтичат от повсеместен
проблем, в резултат на лошото функциониране
на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази
съдебна практика, по см. на
чл.3 от ЕКПЧОС, „безчовечно
или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение,
достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на
легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения
на ЕСПЧ, мерките за лишаване от
свобода могат често да съдържат
такъв елемент, като държавата трябва да осигури
на лишеното от свобода лице
условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът
и методът на изпълнение на мярката
не го подлагат
на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането
и че като се имат предвид
практическите нужди на лишаването от
свобода, здравето и доброто му състояние
са адекватно осигурени.
От наличните по делото доказателства се установява, че ищецът
е постъпил в Затвора гр. Пловдив на 04.10.2018г до 17.07.2019г., а преди това е
бил там и за времето от 02.10.2001г. до 02.12.2002г., а като за 2003г е
постъпил на 12.07.2003г до 25.06.2004г., както и на 11.05.2007г. до
05.09.2008г.. Пребивавал е и за времето от 20.05.2009г до 12.04.2013г., а не както
се твърди в исковата молба. При това положение, възведените в обстоятелствената
част на исковата молба твърдения за
допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода от У. ще следва да бъдат разглеждани за Затвора гр. Пловдив
в периода от 04.10.2018г до 17.07.2019г. и за периода от 02.10.2001г. до
02.12.2002г., за периода от 12.07.2003г. до 31.12.2003г., за периода от 01.01.2008г до 05.09.2008г. и от 20.05.2009г до 31.12.2009г
вкл.. В тази си част се касае за подадена и респ. надлежно изменени по реда на
чл.214 ГПК, вр чл.144 АПК обстоятелства на
предявената искова претенция. В останалата си част, предявеният период с
допълнение към исковата молба от 20.11.2019г не касае законосъобразно изменение
на предявен иск. За да прецени основателността на заявената искова претенция,
съдът съобрази, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като
предпоставка за успешно провеждане на претенцията на ищеца за обезщетение,
действията или бездействията на администрацията, които да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. Така
съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Тя се допълва от нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, която
сочи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. В настоящият случай съобразно заявеното от
ищеца, условията при които е бил настанен в Затвора гр.Пловдив са несъответни
на човешкото достойнство и са породили в него чувство на страх, незащитеност и
малоценност. За да оцени тези заявени от него обстоятелства, съдът съобрази, че
според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в
спалното помещение - за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.. Доколкото
обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя
следва да се определя по общоприетите правила, които са свързани с измерване по
контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. За
да бъде достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и други подобни. Съотнасянето на установените
със събраните по делото факти и цитираните правни норми, налага да се приеме,
че в процесните периоди от 04.10.2018г до
17.07.2019г.- 287 дни, от 02.10.2001г. до 02.12.2002г.- 437 дни, от
12.07.2003г. до 31.12.2003г.-173 дни, от 01.01.2008г
до 05.09.2008г. – 252 дни и от 20.05.2009г до 31.12.2009г. – 226 дни, през
които е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, т.е. за общо 1375 дни, У. е обитавал
помещения, в които за него и за всеки един от лишените от свобода, не е била
осигурена жилищна площ от минимум 4 кв. м.. В тази връзка следва да се посочи,
че от страна на ответника, при разпределение на тежестта на доказване и
вменяване задължение за него да обори изложените в исковата молба
обстоятелства, не се ангажираха никакви релевантни доказателства за опровергаване на исковата претенция.
Единствено за спално помещение №33, касаещо периода
от 04.10.2018г до 17.07.2019г. се посочи реалната му жилищна площ, без да се
конкретизират броя лица, които са били настанени в него. За останалите периоди
твърдяното в исковата молба не бе оборено с конкретни и несъмнени писмени
доказателства. В обратна степен, от страна на ищеца се ангажираха гласни
доказателства, потвърждаващи изложеното от него, че броят настанени лица е бил
в повече от допустимите норми за осигуряване на поне 4 кв.м. жилищна площ. Ето
защо по аргумент от чл. 161 от ГПК, за такива следва да се приемат и
помещенията, за които от страна на ответника не бяха предоставени данни от
колко лишени от свобода са обитавани през периодите от 02.10.2001г. до
02.12.2002г.- 437 дни, от 12.07.2003г. до 31.12.2003г.-173 дни, от 01.01.2008г до 05.09.2008г. – 252 дни и от 20.05.2009г до
31.12.2009г. – 226 дни. Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е
достатъчен, за да се приеме, че в този период от време, администрацията е
поставила изтърпяващия наказание „лишаване от свобода“ У. в неблагоприятно
положение, което препокрива обективните предпоставки по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС. В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 вр.
ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
Съдът не приема оплакванията на ищеца в частта относно постоянния достъп до течаща
вода и липсата на санитарен възел
в затвора в Пловдив, недостиг на светлина и въздух доколкото от показанията
на свидетелите и
приложената докладна записка от 04.09.2019г. се установи,
че течаща вода има, а преустановяването
и се е дължало на авария, която е била
извън компетентността на администрацията. Сочи се, че са налице достатъчно на
брой прозорци, както и електрическа светлина. От самите становища и свидетелски показания се
установи,
че във всяко
спално помещение, в което е бил настанен
ищецът е имало санитарен възел. Що се отнася до наведените обстоятелства за изключително лошата хигиена на спални помещения и на затворническа баня,
следва да се отбележи, че разпитаните
по делото свидетели,
които също пребивават
в затвора Пловдив, както и от докладните записки на мл. експерт при затвора Пловдив се сочи, че има определен наряд за поддържане на помещенията и се
раздават по график хигиенни материали в тази връзка, както и е назначен конкретен лишен от свобода,
който се грижи за
затворническата баня, като при извършени
проверки хигиената на помещенията е била задоволителна От свидетелските
показания се установи, че в спалните помещения не е мръсно, а само че всичко
е изключително захабено и занемарено. За хигиената
се грижат самите лишени от
свобода като се инспектира от
съответния дежурен. Следователно самите лишени от
свобода са отговорни за поддържане
чистотата в помещенията, поради което
оплакванията на ищеца в тази връзка се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. По отношение на изложените от ищеца обстоятелства, че е бил лишен от дължима медицинска грижа, същите се опровергават от приложените писмени доказателства- здравен картон на
лицето, както и от свидетелските показания. Разбирането на лишения от свобода,
че за него не се полагат медицински грижи и при необходимост не се взимат дължимите мерки, не
го лекуват, се опровергаха от приложените Докладна записка от 31.10.2019г на лекар към
затвора Пловдив, от която се установи, че на същият е бил извършен преглед от
хирург, поради липса на други негови оплаквания. Налице е достъпна медицинска
помощ, която при необходимост може да бъде ползвана от лишените от свобода. Спрямо У. са положени адекватни
медицински грижи.
Относно наведените обстоятелства за липса на годна храна и наличието на гризачи, хлебарки и дървеници, както и липса на възможност да бъде извеждан, следва да
се посочи, че по делото
са приложени протоколи за извършена
дизенфекциозна обработка през 2019г. и 2018г., както и че се раздават
хигиенизиращи средства.Приложени са утвърдени таблици за дължимата обща храна и
дневни менюта на лишените от свобода за периода 2015-2019г., както и за
извеждане. От тях се установява, че периодично е правена
обработка в изолатора, затворническата
кухня, сл. кухня и столова, в складовете, както и в затворническите стаи. За пълнота следва
да се отбележи,
че в действителност наличието на хлебарки
се установява от показанията и на двамата свидетели,
но доколкото по делото са
приложени доказателства за извършена дезинсекция
за хлебарки, не може да
се приеме, че от страна
на ответника не са положени
необходимите действия. Тук следва да се
подчертае и обстоятелството,
че хигиената в спалните помещения зависи от лишените
от свобода, доколкото те самите
ги чистят. По отношение на приготвената
храна, то се установява, че същата е в необходимият и съответстващ на човешките
нужди вид и качество, поради което в тази си част изложените от ищеца
обстоятелства се явяват необосновани и недоказани. Още повече че съобразно приложената справка от
16.10.2019г. самият У. е работил в затворническата кухня. Лишените от свобода
се извеждат по съответният график, съобразен със законовите изисквания.
Относно оплакванията на ищеца, че не му е била предлагана работа се установява от приложените писмени
доказателства, че за лишените от
свобода не се предлага конкретна трудова дейност, а работните
места се обявават на общодостъпни места, на всички
постове, като съответната Комисия по чл.35 от ЗИНЗС определя кои лишени от
свобода са най- подходящи за нейното извършване. Така по времена на престоя си
самият У. е работил на различни места- в мебелен цех и в затворническата кухня.
Следователно, на същият е била осигурявана достатъчно работя, а в тази връзка в исковата молба не се
твърди възможна за него дейност да му е била неправомерно отказана. По тези съображения изложените обстоятелства в исковата молба се явяват
неоснователни и необосновани и следва да бъдат отхвърлени поради недоказването
им. Предвид изложеното съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение
на конкретно установените факти по делото относно
пренаселеността в спалните помещения, които водят до
извода, че ищецът е бил подложен
на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. С оглед на гореизложеното
съдът приема, че в случая негативните
преживявания, стрес и психологичен дискомфорт на М.У., надвишаващи неизбежното
ниво присъщо на лишаването от
свобода, доколкото са довели до
унижаване на човешкото му достойнство,
представляват неимуществени
вреди, причинени вследствие на нарушение
на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на лишените
от свобода лица и зачитане на правата и достойнството
им, което е рефлектирало върху личната сфера на
ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ. Кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността
на държавата по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС.
Конкретният размер на следващото
се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен по
справедливост съобразно изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото
производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането (посочените по-горе
периоди, през които ищецът е претърпял обсъдените вече неимуществени вреди),
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 2700.00
/две хиляди и седемстотин/ лева. Според
съда именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
неимуществени вреди и този размер именно
съответства на конкретната преценка, направена от състава
на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата си част искът до претендираният размер от 40000 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Съответно, спрямо този размер на
главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2019
г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
На основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски. Те се констатираха в размер на 10 лв. - заплатената държавна
такса.
На
основание чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС, вр. чл. 38,
ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 2
от Наредба №1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело
в размер на 300.00 /триста/ лв., което е съразмерно на
уважената част от иска.
На основание чл. 286,
ал. 3 от ЗИНЗС, на ответника не се дължи присъждане на разноски за отхвърлената
част от иска.
Така
мотивиран, на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21 да заплати на М.Ц.У. ЕГН**********,***
обезщетение в размер на 2700,00 /две хиляди и седемстотин/ лева за претърпени
неимуществени вреди за периодите от 04.10.2018г до 17.07.2019г., от
02.10.2001г. до 02.12.2002г, от 12.07.2003г. до 31.12.2003г, от 01.01.2008г до 05.09.2008г. и от 20.05.2009г до 31.12.2009г.,
през които е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, както и законовата лихва върху
тази сума, считано от 25.07.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до
пълния й размер от 40000 лева като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21 да заплати на М.Ц.У. ЕГН**********,***
лв., представляваща заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” -
София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на
адвокат Г.Г.М. ***, сумата от 300.00 /триста/лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване
по реда на Глава 12 от АПК пред тричленен състав на Административен съд-Пловдив
в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ:/п/