Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
гр.Добрич, 02
март 2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА
ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря
ЗДРАВКА ЙОРДАНОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3828 по описа
на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от А.Д.А., ЕГН **********
*** срещу Окръжна прокуратура гр.Добрич, представлявана от
и.ф.административен ръководител, окръжен прокурор З.В.Т., с адрес гр.Добрич,
ул.“Д-р К.Стоилов“ №7, ет.6 обективно съединени искове за признаване
за незаконно уволнението на ищeца, извършено със заповед №РД-08-16/10.09.2019г.
на административния ръководител на Окръжна прокуратура гр.Добрич и за
неговата отмяна и за възстановяване на ищеца
на заеманата от него преди уволнението длъжност – „****-****“. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че въз основа на
заповед № РД-08-16 от
10.09.2019г., издадена от З.Т.- и.ф.
административен ръководител, окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Добрич
е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 11.09.2019г.
Същото е прекратено с посочената заповед на основание чл.140, ал.1, т.2 и
чл.340а, ал.5, т.1 във вр. с чл.340а, ал.1, т.6 от Закона за съдебната власт.
Като мотиви в заповедта е посочено, че служителят „не отговаря на минималните
изисквания за степен на завършено образование „средно", което се изисква
за заемане на дъжността „****" съгласно Класификатор на длъжностите в
администрацията на ПРБ, в сила от 27.02.2019г., утвърден с Решение на
Прокурорската колегия на ВСС по Протокол №
7/27.02.2019г". Към датата на прекратяване на трудовия
договор ищецът заемал длъжността „****" по силата на сключен трудов
договор № 4 от
01.02.2006г.
Ищецът счита уволнението за
незаконно, а заповедта за незаконосъобразна, поради следните съображения: Трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено на основание чл.340а, ал.5, т. 1 във вр. с чл.340а, ал.1, т.6
от ЗСВ. Съгласно текста на разпоредбата на чл. 340а, ал.1, т.6 от ЗСВ за
съдебен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на минималните
изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит,
както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане
на съответната длъжност. Граматическото тълкуване на текста сочи ,,че същият
намира приложение по отношение на лица, които ще бъдат назначавани като съдебни
служители след влизането на разпоредбата в сила /за в бъдеще/ и съответно не
намира приложение по отношение на съдебните служители с действащи
трудови договори. В този смисъл е и разпоредбата на чл.340а, ал.5, т. 1 от ЗСВ, според която при
възникване на пречка за заемане на длъжността, трудовото правоотношение на
служителя се прекратяване без предизвестие. След като законодателят е употребил
израза „при възникване" на пречка то последното недвусмислено сочи, че се
касае за възникване, след като вече има съществуващо трудово правоотношение.
Ако смисълът на разпоредбата е бил да важи и при заварените трудови договори,
то тогава изразът вероятно би бил „при наличие" на пречка. Разпоредбата на
чл. 340а от ЗСВ е влязла в сила, считано от 15.06.2018г.
Цитираните в заповедта разпоредби
са неприложими и въз основа на същите не може да бъде законосъобразно прекратен
трудовия договор на ищеца и поради това,
че на ЗСВ не е придадена обратна сила. Принципът е, че нормативният акт действа
в бъдеще. Обратната сила /действие на закона е изключение от общото правило, а
такова изключение в ЗСВ липсва. Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за нормативните
актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то
с изрична разпоредба. Такава изрична разпоредба в ЗСВ няма.
Заповедта е незаконосъобразна и
поради това, че е допуснато смесване между възможностите за прекратяване на
трудовия договор на ищеца. При положение, че ищецът е отговорял при назначаването си на
изискването за образование, което изискване обаче е променено след сключването
на трудовия договор, то работодателят е следвало да прекрати договора на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а не на основание чл. 340а, ал.1, т.6 от ЗСВ. От друга страна, при положение, че ищецът не е отговарял още при
назначаването си на изискването за образование, то тогава работодателят няма
право да прекратява трудовото му правоотношение, а следва да поиска обявяване
недействителността на същото на основание чл. 74, ал.1 от КТ.
В мотивите на издадената заповед
е цитиран Класификатор на длъжностите в администрацията на ПРБ, в сила от
27.02.2019г., утвърден с Решение на Прокурорската колегия на ВСС по Протокол № 7 от 27.02.2019г. Видно е че
въпросният класификатор е приет след влизането в сила на разпоредбата на
чл.340а от ЗСВ. От заповедта не става ясно какво образование се е изисквало към
датата на влизането на закона в сила, а също така и кой е нормативния акт,
уреждащ изискуемото образование за заеманата от ищеца длъжност. В случай, че
такъв акт е налице то цитираният класификатор като акт от по-ниска степен и
евентуално противоречащ му, не следва да бъде прилаган съгласно чл.15, ал.3 от
ЗНА.
При осъществяване на процедурата
по прекратяване на трудовия договор ответникът в качеството си на работодател е
злоупотребил с правата си и е бил недобросъвестен. Ответникът е нарушил
разпоредбата на чл. 8, ал.1 от КТ, като не е спазил
изискването да упражнява правата си добросъвестно съобразно изискванията на
законите. Преди прекратяване на трудовия
договор на ищеца, в изпълнение на решение по протокол № 25 от 29.07.2019г. на ПК на ВСС,
ответникът е пристъпил към провеждане на процедура по съкращаване на една щатна
бройка за длъжността „**** - ****". Доколкото е
известно на ищеца, първоначално той не е бил включен в подбора, но впоследствие
бил уведомен, че ще участва в подбора независимо, че заеманата от него длъжност
е „****". Ищецът е убеден, че при същинското провеждане на подбора и
оценяването на служителите, той нямало да бъде служителя с най-малко точки.
Последното вероятно е принудило работодателя да потърси друг начин да прекрати
трудовия му договор. Също така предвид представените от ищеца медицински
документи, удостоверяващи, че боледува от захарен диабет и се ползва от закрила
по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, работодателят е бил длъжен при съкращаване на щата
да изиска мнение от трудово експертна лекарска комисия и предварително
разрешение от Инспекцията по труда. Работодателят чрез действията си цели
заобикаляне на закона, тъй като същият с правомерни средства постига забранен
резултат, а злоупотребата с право представлява именно упражняване на
субективното право с цел да се увреди друго лице.
Злоупотреба с право е налице и
поради това, че работодателят на ищеца е решил, че трябва да прекрати договора
му именно когато му е било разпоредено да съкрати една шатна бройка. Започвайки
процедурата по съкращаване на щата и при положение, че друг колега е щял да събере по-малко точки при подбора
автоматично е започнала другата процедура -относно липсата на образование.
Прекратявайки договора на ищеца на
практика подборът станал излишен и вероятно процедурата по съкращаването на
щата дори не е довършена, а колегите на ищца са били оставени на работа,
независимо, че някой от тях според подбора се справя с работата по-лошо от
него. Факт е и че в комисията по подбора не било включено лицето /бившия
административен ръководител/, което през последните пет години единствено имало
пряко наблюдение и контрол над участниците в подбора и което най-добре познава
работата на всички служители в ДОП и може да даде най-точна и коректна
информация за изпълнението на трудови им задължения.
Спрямо ищеца са осъществени и
дискриминационни действия от страна на ответника по признак лично положение.
Съгласно чл.8, ал.3 от КТ при осъществяване на трудовите права и задължения не
се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход,
пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и
религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и
движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически
увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на
работното време. Действията на ответника според ищеца са продиктувани от
обстоятелството, че е бил „човек" на бившия административен ръководител на
Окръжна прокуратура Добрич.
Ответникът
оспорва исковете. Излагат се съображения, че прекратяването на трудовото
правоотношение е осъществено при спазване на процесуалните норми, правилно е
приложен и материалния закон. Атакуваната заповед е правилна и законосъобразна.
Претендират се сторените по делото разноски.
Трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.340а, ал.5, т. 1 във вр. с чл.340а,
ал. 1, т.6 от ЗСВ. Съгласно текста на разпоредбата на чл. 340а, ал.1, т.6 от ЗСВ за съдебен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на
минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или
професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в
нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Правилно ищецът е посочил,
че граматическото тълкуване на текста сочи, че същият намира приложение по
отношение на лица, които ще бъдат назначавани като съдебни служители след
влизането на разпоредбата в сила /за в бъдеще/, но твърдението на ищеца, че
този текст нe намира приложение по отношение на съдебните служители с действащи
трудови договори, е неправилно и необосновано. Към тази хипотеза препраща
разпоредбата на чл.340а, ал.5, т.1 от ЗСВ, според която при възникване на
пречка за заемане на длъжността по ал.1, трудовото правоотношение на служителя
се прекратява без предизвестие.
Разпоредбата
на чл. 340а от ЗСВ е влязла в сила, считано от 15.06.2018г. В случая
законодателят е употребил израза „при възникване" на пречка, но това
означава, че тази пречка би могла да възникне и при наличие на съществуващо
трудово правоотношение, а не само да го предхожда. Тази пречка би могла да
съществува във времето, но това нейно съществуване да стане известно в един
по-късен момент. Установяването на този юридически факт -възникване на пречка,
има действие с неговото узнаване, а не с неговото съществуване въобще.
От друга
страна, в хода на проведената процедура по подбор е установено, че единият от
участниците - в случая ищецът, не притежава необходимата степен на образование,
и липсата на необходимото образование съставлява пречка за продължаване на
процедурата по подбор. Т.е. в случая възникналата пречка за продължаване
процедурата по подбор е обстоятелството, че по отношение на ищеца е установено,
че не притежава необходимата степен на образование /средно образование/.
Не на
последно място възникването на пречка е и влизането в сила на нормата на
чл.340а от ЗСВ. Както бе упоменато по-горе разпоредбата на чл. 340а от ЗСВ е
влязла в сила, считано от 15.06.2018г. В раздел „Декларации/приемо-предавателни
протоколи" в кадровото дело на А.Д.А. е приложена Декларация по чл.340а,
ал.1 от ЗСВ с вх.№ А-165-2/03.07.2018г., подписана от него на 03.07.2018г., в
която същият е заявил /т.6/, че отговаря иа минималните изисквания за степен иа
завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните
изисквания, предвидени в нормативни актове за заемане на съответната длъжност.
Процесната декларация е
изготвена въз основа
на Заповед № РД-0487/26.06.2018г. на административная
ръководител, окръжен прокурор на ОП Добрич П.Н. и във връзка с приемане на
новия текст на чл.340а от ЗСВ. Дали тази декларация е с невярно съдържание ще е
предмет на друго /евентуално на наказателно/ производство, а не настоящото, но
е индиция, че и към датата на изготвяне на процесната декларация,
административният ръководител на ОП Добрич не е имал знанието за наличие на
пречка за заемане на длъжността „****-****", а тази пречка е възникнала едва с провеждане
на процедурата по подбор по чл.329, ал.1 от КТ, т.е. с узнаването й.
Цитираните в заповедта разпоредби - чл.340а, ал.5, т. 1 във вр. с
чл.340а, ал.1, т.6 от ЗСВ са единствено приложими и въз основа на същите
правилно и законосъобразно е прекратен трудовия договор на ищеца. В случая
правилно е приложен ЗСВ и по никакъв начин не му е придадена обратна сила,
както твърди ищецът. Последният е направил неправилен извод относно действието
и приложението на нормите, въз основа на които
е прекратено трудовото му правоотношение.
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на единственото правилно
основание. Не е допуснато каквото и да било смесване между възможностите за
прекратяване на трудовия му договор.
Невярно е твърдението на ищеца, че същият е отговарял при назначаването
му на изискването за образование, което изискване обаче е променено след
сключването на трудовия договор. А.А. е назначен на длъжност „****" с НКП
8323 в Окръжна прокуратура - Добрич с трудов договор № 4/01.02.2006г. С
встъпването си е запознат с длъжностната характеристика и работен план,
подписан на 27.09.2006г. В тази първоначална длъжностна характеристика изрично
е вписано, че за длъжността „****" в ОП Добрич в т.I Изисквания за заемане
на длъжността е записано, че се изисква средно образование. Това изискване е
отразено и в следващите му длъжностни характеристики за заемане на длъжността „****".
В длъжностната характеристика за длъжността „****-****" с код по НКПД 8322
2002, връчена на ищеца на 01.08.2016г. също е записано, че се изисква средно
образование за заемане на длъжността. На 01.02.2017г. на ищеца е връчена
поредната длъжностна характеристика за посочената длъжност със същото изискване
за средно образование. Няма промяна в изискванията за длъжността и в
длъжностната характеристика, изготвена на 28.02.2019г. и връчена на А.А. на
07.03.2019г. Т.е. ищецът изначално е знаел, че няма придобито средно
образование и изискването за неговото наличие по никакъв начин не е било
променяно от назначаването на ищеца през 2006г. до момента на освобождаването
му.
По отношение становището на ищеца, че работодателят е следвало да
прекрати договора на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а не на основание чл.
340а, ал.1, т.6 от ЗСВ, следва да се има предвид, че ЗСВ като регламентиращ
трудовите правоотношения на съдебните служители, се явява специален закон по
отношение на Кодекса на труда и поради това следва да бъде приложен в случая,
не да се прилага текста на чл.74, ал. 1 от КТ.
В мотивите на издадената заповед е цитиран Класификатор на длъжностите
в администрацията на ПРБ, в сила от 27.02.2019г., утвърден с Решение на
Прокурорската колегия на ВСС по Протокол № 7 от 27.02.2019г. Вярно е, че
въпросният класификатор е приет след влизането в сила на разпоредбата на
чл.340а от ЗСВ.
В атакуваната заповед ясно е записано, че: «… в кадровото дело на г-н А.Д.А.
не са били приложени други документи, от които да е видно, че същият е завършил
средно образование, изискващо се за заемане на длъжността „****-****"
съгласно Класификатор на длъжностите в администрацията на ПРБ" Описани са
и действията по установяване на обстоятелството дали ищецът притежава
необходимата образователна степен - средно образование, като са извършени
проверки и са получени отговори от Професионална гимназия по транспорт и
обслужване „Г.Бенковски" и Професионална гимназия по техника и
строителство „М.В.Ломоносов", правоприемници съответно на СПТУ по
автотранспорт и СПТУ по машиностроене в гр.Добрич. На стр.2-ра, последен абзац,
от заповедта е констатирано, че „... г-н А. не отговаря на минималните
изисквания за степен на завършено образование - „ средно което се изисква за
заемане на длъжността „ ****-****" с код 8322-2002, съгласно Класификатор
на длъжностите в администрацията на ПРБ в сила от 27.02.2019г., утвърден с
Решение на Прокурорската колегия на ВСС по Протокол № 7/27.02.2019г.".
Решението на ВСС не противоречи на нито един нормативен акт от по-горна степен,
а посочването на упоменатия класификатор като основание за наличие или не на
определено изискване за заемане на определена длъжност е приложен правилно и не
противоречи по никакъв начин на чл. 5, ал.3 от ЗНА.
При осъществяване на процедурата по прекратяване на трудовия договор
работодателят не е злоупотребил с правата си и е бил добросъвестен. Не е била
нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ, спазено е изискването да упражнява
правата си добросъвестно съобразно изискванията на законите. Преди прекратяване
на трудовия договор на ищеца с обжалваната заповед, в изпълнение на решение по
протокол № 25 от 29.07.2019г. на ПК на ВСС, ОП Добрич е пристъпила към
провеждане на процедура по съкращаване на една щатна бройка за длъжността „****
- ****". С оглед правилното
определяне на кръга лица, между които следва да бъде извършен подбора, с
писмо изх.№ А-250/2019 от 07.08.2019г. по описа на ОП Добрич, е било отправено
запитване до главния секретар на Администрация главен прокурор /АГП/. С отговор
изх.№ 2511/19 от 12.08.2019г. АГП
уведомила ОП Добрич, че „...в процедурата по подбор по чл.329, ал.1 от КТ следва да участват служителите, заемащи длъжностите „****-****" и „****-****".
В този смисъл е и константната съдебна практика, че подбор следва да се
извършва измежду служители с идентични трудови задължения. При преценката за
идентичност иа трудовите задължения се изхожда от естеството на работата, от
свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в
трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за
длъжността. Или казано по друг начин, подборът следва да се извърши измежду
служителите в рамките на обособената структура, в която се извършва
съкращаването на щата. Работодателят е задължен да извърши преценка на
трудовите качества на служителите си, изпълняващи идентични трудови функции. И
тримата служители участници в подбора са имали код по НКПД 8322-2002, което е
още едно доказателство за идентичността на функциите им. Квалификацията на
всеки служител е обективен факт-тя включва притежаваното от него образование по
съответната специалност, степен на образование и пр. Поради тази причина със
Заповед № РД-08-12/16.08.2019г. и.ф.административен ръководител, окръжен
прокурор на Окръжна прокуратура -Добрич, на основание чл.329, ал.1 от КТ,
решение по т.25.5. от Протокол № 25/29.07.2019г. на ПК на ВСС, в изпълнение на
решение по т.28.8. от същия протокол било разпоредено да се пристъпи към
процедура за извършване на подбор на служителите в звено „Информационно и
техническо обслужване" /ИТО/ в ОП - Добрич за 1 бр. от длъжността „****-****".
Определена била комисия в състав: Р.Б./прокурор/ - председател и членове - Т.Л.
/следовател/, Н.В./съдебен администратор/, Ж.Н./гл.счетоводител/ и М.П./специалист
УЧР/. Съгласно цитираната заповед в подбора по чл.329, ал.1 от КТ били включени
следните служители: С.С.Ф.- „****-****", С.М.С.- „****-****" и А.Д.А.
- „****-****". В хода на процедурата по подбора е установено, че единият
от определените за подбор служители - А.Д.А., не представя диплом или друг
заместващ го документ за завършено средно образование, поради което и Комисията
по подбора е приела, че той няма завършена необходимата образователна степен.
На 02.09.2019г. председателят на комисията е уведомил и.ф.административен
ръководител, окръжен прокурор на ОП Добрич за решението й, с оглед направените
констатации по отношение липсата на изискването на средно образование у един от
участниците в подбора, и е предложила: 1.Да прекрати процедурата по подбор с
оглед изискванията за кумулативна даденост на обективните и субективните
критерии - при А.А. липсва обективния критерий „средно образование", и
2.Да освободи от заеманата длъжност „****" посочения служител на основание
чл.340а, ал.1, т.6 от ЗСВ.
Не се коментира евентуалния
резултат от извършения подбор, тъй като процедурата е била прекратена.
Възраженията на ищеца, че би бил оценен с повече точки от останалите двама
участници в подбора, са имагинерни и неоснователни.
Представените от ищеца медицински документи, които според него го
закрилят от уволнение по реда на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, не са достатьчни за
ползване на закрилата по този текст с оглед наложената съдебна практика и
поради това работодателят не е бил длъжен при съкращаване на щата да изиска
мнение от трудово експертна лекарска комисия и предварително разрешение от
Инспекцията по труда. Описаното основно заболяване е неинсулинозависим захарен
диабет без указание за усложнения. Тези констатации са направени на
11.01.2018г., 15.05.2019г., 06.06.2019г. и 22.07.2019г. Целта на работодателя е
правилното прилагане на процесуалния и материалния закон и по никакъв начин не
е злоупотребил с някое от правата си било по Кодекса на труда, било по Закона
за съдебната власт.
Към датата на изготвяне на Заповед № РД-08-12/16.08.2019г. на и.ф.
административен ръководител, окръжен прокурор на Окръжна прокуратура -Добрич, с
която е определен състава на комисията за провеждане на подбор бившият
административен ръководител на ОП Добрич - г-н П.Н., е бил в годишен отпуск
съгласно Заповед № 219/29.07.2019г. на и.ф.административен ръководител, окръжен
прокурор на ОП Добрич, поради което е било невъзможно включването му в
комисията по подбор.
Спрямо ищеца не са осъществявани каквито и да било
дискриминационни действия от страна на
работодателя по признак лично положение. Правилно ищецът е посочил, че съгласно
чл.8, ал.3 от КТ при осъществяване на трудовите права и задължения не се
допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол,
сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни
убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения,
семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания,
както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.
Твърденията в исковата молба, че действията на работодателя по отношение на
ищеца са продиктувани от обстоятелството, че той бил „човек" на бившия
административен ръководител на Окръжна прокуратура - Добрич, са неоснователни и
необосновани.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие
за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ. На основание чл.154 ГПК в тежест на ответника е да
докаже законосъобразността
на извършеното уволнение.
Страните не спорят и от представените доказателства се
установява съществувалото между тях трудово правоотношение в периода от
01.02.2006г. до 11.09.2019г. Въз основа на трудов договор №4/01.02.2006г.
ищецът е заемал длъжността „****“. Към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно допълнително споразумение №23/01.08.2016г. ищецът е
заемал длъжността „****".
Със заповед № РД-08-16 от 10.09.2019г., издадена от З.Т.- и.ф. административен ръководител, окръжен прокурор
на Окръжна прокуратура гр. Добрич е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца, считано от 11.09.2019г, на основание чл.140, ал.1, т.2 и чл.340а, ал.5, т.1 във вр. с
чл.340а, ал.1, т.6 от ЗСВ. В заповедта е посочено, че служителят „не отговаря
на минималните изисквания за степен на завършено образование „средно",
което се изисква за заемане на дъжността „****" съгласно Класификатор на
длъжностите в администрацията на ПРБ, в сила от 27.02.2019г., утвърден с
Решение на Прокурорската колегия на ВСС по Протокол № 7/27.02.2019г.".
Съгласно разпоредбата на чл.340а, ал.1 т.6 от ЗС, за съдебен
служител може да бъде назначено лице, което отговаря на минималните изисквания
за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на
специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на
съответната длъжност. Съответно съгласно чл.340а, ал.5, т.1 от ЗС, трудовото
правоотношение със съдебния служител се прекратява без предизвестие при възникване на пречка по ал.1.
От представения по
делото Класификатор на длъжностите в администрацията на ПРБ, в сила от
27.02.2019г., утвърден с решение на Прокурорската колегия на ВСС по протокол
№7/27.02.209г. се установява, че е предвидено образователно изискване за
заемане на длъжността „****", код 8322-2002 – средно образование.
Ищецът не твърди и по делото не се установява същият да е завършил средно
образование, при което трудовото му правоотношение е прекратено на съществуващо
правно основание и съответно е законосъобразно. Степента на завършено образование е факт с
правно значение, който подлежи на доказване само с документ, съставен по
надлежния за това ред. Средната степен на завършено училищно
образование се удостоверява с Диплома за средно образование с приложение към
нея или с дубликат от такава диплома с приложение към нея – така т.14 - 18 от
Приложение № 4 към чл.31 от Наредба № 8/11.08.2016г. за информацията и
документите за системата на предучилищното и училищното образование, издадена
от Министъра на образованието и науката на основание чл.22, ал.4 във връзка с
чл.22, ал.2, т.10 от Закона за предучилищното и училищното образование.
Идентична е уредбата на всички предходни
нормативни актове, регламентирали образованието в Република България в периода, следващ
този, през който ищецът се домогваше да докаже завършено средно образование.
В трудовото досие на ищеца А.Д.А. липсва документ, установяващ завършено от
него средно образование. Приложена е служебна бележка, издадена от
Професионална гимназия по транспорт и обслужване „Г.Бенковски" гр.Добрич,
в уверение на това, че същият е завършил срок на обучение по
"специалността „Автомонтьор и водач на МПС" - категория „С" през
учебната 1974/1975г., за
което е получил
Свидетелство за професионална
квалификация с рег.№ 474/96 от 28.06.1975г.
На запитване на ответната прокуратура от 19.08.2019г.
е получен
отговор от директора на Професионална
гимназия по транспорт и обслужване „Г.Бенковски" гр.Добрич инж. Н.П. с
изх.№ РД-19-340/19.08.2019г., в който се сочи, че ищецът А.Д.А. се е обучавал в ПТУ по
автотранспорт - Добрич само 2 учебни години (1973/1974г.
и 1974/1975г.)
и не е
получил средно образование. Към отговора е приложено личното му досие и копие
на Регистрационната книга за вписване на свидетелствата за завършено
образование. Директорът отговаря, че след проверка в книгата не е открит диплом
за средно образование на ищеца. Приложено е издаденото Свидетелство № 008186
на А.Д.А.
от Държавната изпитна и квалификационна комисия на 28.06.1975г.
с рег.№ 474-96/28.06.1975г.
Ищецът представя
по делото Свидетелство за професионална квалификация - дубликат,
издаден на 22.11.2019г. от Професионална гимназия по транспорт и
обслужване „Г.Бенковски" гр.Добрич. Верността на документа е оспорена от
ответника, като се сочи, че в дубликата
е посочена оценка по предмет „теория", какъвто липсва в свидетелството от
1975г., в което има предмет „обобщен конспект"; в дубликата е посочена
трета степен на професионална квалификация, а в свидетелството от 1975г. е
посочена професионална квалификация за автомобилен монтьор от трети разряд; в дубликата
е посочено, че лицето има „ниво 4 по Националната квалификационна рамка"
(НКР), което е невярно и не съответства на съдържанието на свидетелството от
1975г.
Във връзка
с оспорването съдът е допуснал и са
събрани гласни докаателства с показанията на свидетеля инж. Н.П. - директор на Професионална гимназия
по транспорт и обслужване „Г.Бенковски" гр.Добрич. Според свидетеля,
ищецът А.Д.А. няма завършено средно
образование. Н.П. излага, че издаденото
му свидетелство удостоверява само каква е неговата професионална квалификация,
по която причина няма пречка да му се издаде свидетелство за първи разряд. Заявява,
че дубликатът на свидетелството не доказва завършено средно образование. Лицето
е с основно образование и професионална квалификация. В самото свидетелство не
пише, че му се дава възможност да продължи образованието си, каквото записване
се прави в дипломата за завършено средно образование. Свидетелката заявява, че
е допусната техническа грешка в дубликата с посочването на „ниво 4 от
НКР", поради което той подлежи на преиздаване.
Съгласно получения по делото,
на нарочно запитване, отговор от Министъра на образованието и науката с
изх.№ 0104-12/23.01.20130г. се
установява, че в Регистъра за дипломите за завършено средно образование и
свидетелствата за професионална квалификация, поддържан на сайта на
министерството, липсва горепосочения дубликат от 22.11.2019г. на Свидетелството
за професионална квалификация. Приложен е отговор на директора на Професионална
гимназия по транспорт и обслужване „Г.Бенковски" гр.Добрич до Министъра на
образованието и науката, даден във връзка с направената по случая проверка. В него
се излагат същите факти, изложени в отговора до ОП - Добрич и в свидетелските
показания на инж. Н.П.. Открита е грешка при прегледа на дубликата на
свидетелството и личното дело на ученика относно разряда - в личното дело е
посочен трети разряд по действаща към 1975г. нормативна уредба, а в дубликата е
записана трета степен на професионална квалификация по ЗПОО от 1999г. Направен
е извод, че дубликатът е недействителен и подлежи на унищожение. Пояснява се,
че за да се приложи действащият нормативен ред за придобиване на средно
образование по чл.56 от ПТСПТУ и ПТУ, трябва да са изпълнени кумулативно
няколко условия: успешно завършен курс по обучението по дадена специалност,
успешно положени държавни зрелостни изпити и успешно положени квалификационни изпити.
В случая А.Д.А. няма положени успешно държавни зрелостни изпити по БЕЛ и
математика.
При установената невярност на Свидетелство
за професионална квалификация -
дубликат, издаден на 22.11.2019г. от
Професионална гимназия по транспорт и обслужване „Г.Бенковски" гр.Добрич,
не се установява по делото ищецът да е завършил средно образование.
Неоснователна
е тезата на ищеца, че разпоредбата на чл.340а от ЗСВ, в сила от 15.06.2018г. е
приложима само по отношение на сключените след тази дата трудови договори със
съдебни служители, но не и към действащите към момента на нейното влизане в
сила трудови договори със съдебни служители. Позовава се на действие на
правната норма занапред и твърди, че недопустимо й се придава обратна сила.
Настоящият състав счита, че разпоредбата на чл.340а от ЗСВ има действие
занапред, считано от 15.06.2018г., когато е влязла в сила. Същата е материално - правна норма, която
урежда специален фактически състав за прекратяване на трудов договор със съдебен
служител.
Това означава, че се прилага във всички случаи, когато след тази дата се
осъществи предвиденият в нормата фактически състав. Тя е приложима не само за
сключените след 15.06.2018г. трудови договори, но и за заварените към тази дата
действащи трудови договори. В ЗСВ няма уредено изрично преходно правило, което
да ограничава действието и прилагането на новата разпоредба само за случаите на
прекратяване на трудови договори, сключени след 15.08.2018г. Към момента на влизане в сила на новия чл.340а от ЗСВ, страните са били правно обвързани от действащ трудов договор, поради което
спрямо него става приложим новия специален състав за прекратяването му. Използваният
в разпоредбата израз „при възникване на пречка"
недвусмислено
сочи, че прекратителният юридически факт, определен от закона като
„пречка" за заемане на длъжността, следва да се прояви спрямо съществуващото
трудово правоотношение. От правно значение за последицата е момента, в който
съществуването на пречката става известно на работодателя. Установяването на
пречката става чрез нейното узнаване. Тогава тя става основание за
прекратяване на правоотношението. От момента на узнаване на пречката за заемане
на длъжността, за работодателя възниква правното задължение
да
прекрати трудовия договор със служителя, а не правна възможност да го прекрати. Това следва от използвания в
разпоредбата израз „трудовото правоотношение се прекратява".
За
да се приложи разпоредбата чл.340а, ал.5, т.1 във връзка с ал.1, т.6 от ЗСВ,
узнаването на възникналата пречка следва да е станало след 15.06.2018г., т.е.
по време на действието на тази правна норма. В трудовото досие на ищеца се
съдържа подписаната от него на 03.07.2018г. Декларация по чл.340а от ЗСВ, с
която той е потвърдил, че отговаря на минималните изисквания за степен на завършено
образование. Тази декларация е индиция, че към 03.07.2018г. работодателят не е
имал знание за съществуването на пречка за заемане на длъжността „****" от
ищеца А.Д.А.. От представените доказателства се установява, че работодателят е
узнал за съществуването на тази пречка в хода на открита процедура за подбор
във връзка с Решение по Протокол № 25/29.07.2019г. на Прокурорската колегия на
ВСС за съкращаване на 1 (една) заета щатна бройка за длъжността „**** - ****"
в ОП - Добрич. В изпълнение на решението, със Заповед № РД-08-12/16.08.2019г.
на З.Т.- и.ф. административен ръководител, окръжен прокурор на ОП –Добрич е
назначена Комисия за извършване на подбора. С протокол с вх.№
А-250/02.09.2019г., комисията по подбора е уведомила работодателя за
установения факт, че А.Д.А. няма средна образователна степен на завършено
образование, изискваща се за заеманата от него длъжност. Съответно
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е предприето след
02.09.2019г. – на 10.09.2019г. Следва да се посочи, че в случая не е налице необходимост да се
обсъждат доказателствата във връзка с откритата процедура по подбор, тъй като
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на друго основание. По
делото са събрани и гласни доказателства с показанията на свидетелите Г.К., М.К.
и П.Н. – изпълнявали длъжността Окръжен прокурор през периода, в който ищецът е
заемал ддъжността „****“ и „****-****“. Свидетелите излагат, че не им е било известно, че ищецът не е
завършил средно
образование.
Ищецът твърди, че
неправилно е допуснато смесване между
възможностите за прекратяване на трудовия му договор. Според него, при положение, че при назначаването на работа
е отговарял на изискването за образование, което изискване се е променило
впоследствие, работодателят е следвало да прекрати трудовия договор на
основанието на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а не на основанието на чл.340а, ал.5,
т.1 във връзка с ал.1, т.6 от ЗСВ. Наведеното възражение е неоснователно. На
първо място безспорно се установява, че
и при назначаването на ищеца като „****" и при последващото му
преназначаване като „****" е имало едно и също образователно изискване за
заемане на длъжността и то не се е изменяло след сключването на договора. Към
датата на назначаване на преназначаване
на ищеца на длъжността „****" (01.02.200г.) е действал Единен класификатор
на длъжностите за съдебни служители в администрацията на органите на съдебната
власт, с сила от 21.12.2005г. Към датата
на ищеца на длъжността „****" (01.08.2016г.) е действал Класификатор на
длъжностите в администрацията на ПРБ, приет с Протокол № 6/15.06.2016г. от
заседанието на Прокурорската колегия на ВСС.
Съответно към датата на прекратяване на договора с ищеца (11.09.2019г.)
е действал Класификатор на длъжностите в администрацията на ПРБ, приет с
Протокол № 2/27.02.2019г. от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС. В
посочените класификатори е установено изискване на заемане на длъжността „****"
и „****" - , с код 8322 – 2002 -
средно образование. Такова изискване е въведо и с длъжностните характеристики,
представени по делото и подписани от ищеца.
На
следващо място, в случая не е приложим общия състав на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, който дава на работодателя право да прецени дали да прекрати с
предизвестие или не договора, когато установи, че служителят не притежава
необходимото образование за изпълняваната работа. В случая е приложим специалния
състав на
чл.340а, ал.5, т.1 във връзка с ал.1, т.6 от ЗСВ, който задължава
работодателя
да прекрати трудовия договор без предизвестие в момента, в който установи
пречката за неговото съществуване, за ищеца - липса на изисквано образование за
заеманата длъжност. В частта, в която ЗСВ регламентира трудовите правоотношения на
съдебните служители (глава 18), той се явява специален закон по отношение на
КТ, който е общ. Затова в случая
приложение намира специалният закон
- чл.340а, ал.5, т.1 във връзка с ал.1, т.6 от ЗСВ), а не общия –
КТ. В
чл.359 от ЗСВ е предвидено, че за неуредените в тази глава въпроси за
съдебните служители се прилага КТ. Процесният случай не може да се определи
като неуреден. Той е уреден глава 18 на ЗСВ, в която се намира чл.340а от същия
закон. Поради това липсва основание да се прилага КТ.
Следва да се посочи още, че според утвърдената съдебна
практика, работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение с
работник или служител, който няма изискуемото се образование, както при сключване
на трудовия договор, така и след това.
Не се установява при прекратяване на трудовия договор работодателят да е
злоупотребил с правата си, да е бил недобросъвестен, както и да е осъществил
дискриминационни действия по признак лично положение.
При този изход на спора на ищеца не се следват сторените по делото разноски. На ответника се следват сторени по делото разноски в размер на 672 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед
гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.А.,
ЕГН ********** *** срещу Окръжна прокуратура гр.Добрич,
представлявана от и.ф.административен ръководител, окръжен прокурор З.В.Т., с
адрес гр.Добрич, ул.“Д-р К.Стоилов“ №7, ет.6 искове за признаване
за незаконно уволнението на ищeца, извършено със заповед №РД-08-16/10.09.2019г.
на административния ръководител на Окръжна прокуратура гр.Добрич и за
неговата отмяна и за възстановяване на ищеца
на заеманата от него преди уволнението длъжност – „****-****“.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН ********** *** да заплати на Окръжна прокуратура гр.Добрич, представлявана от
и.ф.административен ръководител, окръжен прокурор З.В.Т., с адрес гр.Добрич,
ул.“Д-р К.Стоилов“ №7 ет.6 сторени по делото разноски в размер на 672 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: