№ 113
гр. Бургас, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Търговско дело
№ 20222100900302 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
молба на „Камприл“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, против
„Ария Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: 141 120 лева – платен от
ищеца без основание ДДС върху данъчната основа от 705 600 лева по
Проформа фактура № *********/21.02.2022 год., издадена възоснова
едностранно прекратен от ответника предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен между страните на 20.04.2021 год., и
6860 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от 141 120 лева
за периода 01.03.-22.08.2022 год., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху процесната главница, начиная от подаване на исковата
молба – 23.08.2022 год., до окончателното й изплащане; ангажира
доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.
Акцесорните искове са уточнени с писмени молби от 19.10. и
25.11.2022 год.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни
искове са чл. 55, ал. 1, предл. първо, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът е представил писмен отговор по делото, с който е оспорил
исковете; признал е следните твърдени от ищеца обстоятелства: сключването
на предварителния договор между страните, платената от купувача част от
цената – 216 000 евро, едностранното прекратяване на договора от ищеца-
продавач, както и получаването от ответника на сумата от 846 720 лева по
платежно нареждане от 22.02.2022 год. Ответникът е оспорил твърдението на
1
ищеца, че в тази сума е включен ДДС в размер от 141 120 лева; изложил е
съображения, че неустойката възлиза на 846 720 лева, формирана като двоен
размер на платената част от продажната цена – 432 000 евро, в левовата им
равностойност по уговорения в договора и анекса към него банков курс от
1,96 лева за 1 евро. В отговора е посочено, че страните не могат сами да
определят и начисляват ДДС, а са обвързани от императивното правило на чл.
26, ЗДДС; проформа фактурата не била действителна фактура и издаването й
за ДДС противоречи на цитираната законова разпоредба.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че на 20.04.2021 год. между него, в качеството на
продавач, и ответника, в качеството на купувач, е бил сключен предварителен
договор за покупка на недвижим имот – поземлен имот 07079.3.2075,
находящ се в местността „Шосеен път“, землището на гр. Бургас, с площ от
15 501 кв. м., с продажна цена от 882 000 евро с ДДС, платима на вноски, до
22.03.2023 год. Ищецът сочи, че поради предложени му от трето лице по-
изгодни условия за продажба е прекратил едностранно предварителния
договор с ответното дружество и го е поканил да посочи банкова сметка за
изплащане на получената до момента от ищеца авансова част от цената в
двоен размер, съгл. чл. 7. 3. от предварителния договор. На 21.02.2022 год. по
еmail ответникът отговорил, че е платил на продавача-ищец общо 216 000
евро с включен ДДС. В същия ден страните провели разговори, при които
постигнали съгласие, че ако до 22.02.2022 год. ищецът заплати на ответника
сумата от 846 720 лева с включен ДДС, „Ария Инвест“ ЕООД няма да има
претенции относно прекратяването на договора.
Ищецът сочи, че е издал Проформа фактура № **********/21.02.2022
год., на стойност 846 720 лева (705 600 лева – данъчна основа, и 141 120 лева
– ДДС), и плащането по нея в полза на ответника било извършено с платежно
нареждане на 22.02.2022 год. Купувачът отказал да издаде фактура за
получената сума, тъй като платеният ДДС не следвало да се приема за ДДС, а
за обезщетение за пропусната полза или за неустойка със санкционен
характер. Според ищеца, процесната главница за платено ДДС следва да му
бъде върната от ответника като получена без основание, тъй като, според
правилото на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа на доставките е равна
на възнаграждението, дължимо на доставчика във връзка с доставката, от
получателя или от друго лице, без ДДС, а плащанията на лихви и неустойки,
които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по
доставка; върху неустойки, дължими за неизпълнение на задължения по
договор, не се начислява ДДС.
2
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения главен иск за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане
главно и пълно доказване извършеното плащане на ДДС от 141 120 лева в
полза на ответника; насрещната страна носи тежестта за установяване
наличието на правно основание за получаване и задържане на спорната сума.
Както бе посочено по-горе в решението, страните не спорят относно
сключването на предварителния договор, извършените по него частични
плащания от купувача-ответник, едностранното прекратяване на
съглашението от страна на продавача-ищец и полученото от ответника
плащане за сумата от 846 720 лева. Съдът счита, че не е налице основание за
връщане на спорните 141 120 лева, квалифицирани като ДДС, тъй като сумата
представлява пълният размер на договорната неустойка, дължима от
продавача поради собственото му неизпълнение – т. 7. 3. от предварителния
договор. В разглеждания казус уговорената неустойка съдържа
обезщетителна и санкционна функции, поради което върху нея законодателят
е изключил задължението за начисляване на ДДС – императив на чл. 26, ал. 2,
ЗДДС. Авансово платената цена от ответника в полза на ищеца до момента на
прекратяване на предварителния договор възлиза на 216 000 евро, т. е.
двойният размер на неустойката е 432 000 евро. Левовата равностойност на
тази сума следва да бъде определена на 846 720 лева, предвид уговорката
между страните в т. 2. 1. от договора, за определяне на курс на лева към
еврото от 1.96. Тази сума е платена надлежно и в пълен размер от ищеца,
който е погасил изцяло задължението си по чл. 92, ЗЗД. Страните не са
постигнали съгласие за изменение на договора в тази част, не са определили
друг размер на неустойката, нито по общо съгласие имат правото на въведат
дължимост на ДДС върху същата главница. Саморъчният текст, изписан от
управителя на ответника върху нотариалната покана – л. 23 по описа на
делото, не представлява допълнително споразумение по смисъла на чл. 20а,
ал. 2, ЗЗД, а и с него не е обективирана воля на ответника да получи по-ниска
по размер неустойка – 705 600 лева. В съставената от ищеца проформа
фактура авторът самоволно е начислил ДДС от 141 120 лева, без да е налице
основание за въвеждане на такъв данък, предвид императива на чл. 26, ал. 2,
ЗДДС. Сборната сума от 846 720 лева представлява пълният размер на
дължимата на ответника неустойка, въведена с т. 7. 3. от договора между
страните, поради което не е налице основание спорната част от нея – 141 120
3
лева, да бъде върната на платеца.
Изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният главен иск е
неоснователен, поради което той следва да бъде отхвърлен, ведно с ведно с
обусловените акцесорни претенции за обезщетение за забава за период преди
и след подаване на исковата молба.
Отхвърлянето на исковете налага уважаване на молбата на ответника
за присъждане направените деловодни разноски в размер от 6350 лева –
адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 във вр. с
чл. 78, ал. 3, ГПК.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл. 55, ал. 1, предл. първо,
чл. 84 и чл. 86, ЗЗД на „Камприл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж. к. Славейков, бл. 17, вх. А, ет. 6, ап. 18, за
осъждане на „Ария Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Красно село, ул. „Ами Буе“ № 57, ет. 7, ап. 16,
да му заплати следните суми: 141 120 лева – платен от ищеца в полза на
ответника без основание ДДС върху данъчната основа от 705 600 лева по
Проформа фактура № *********/21.02.2022 год., издадена възоснова
едностранно прекратен от ищеца предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен между страните на 20.04.2021 год., и
6860 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
01.03.-22.08.2022 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата от 141 120 лева, начиная от подаване на исковата молба –
23.08.2022 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Камприл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж. к. Славейков, бл. 17, вх. А, ет. 6, ап. 18, на
основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Ария Инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно
4
село, ул. „Ами Буе“ № 57, ет. 7, ап. 16, деловодни разноски в размер от 6350
(шест хиляди триста и петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Апелативен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5