Решение по дело №5/2020 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 42
Дата: 30 март 2020 г. (в сила от 21 май 2020 г.)
Съдия: Снежана Василева Стоянова
Дело: 20205230200005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Панагюрище, 30.03.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Панагюрският районен съд, в публичното заседание на 02.03.2020 год. в състав:     

                                      

                                        Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА   

при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия  Снежана Стоянова  АНД 5/2020 год. по описа на Панагюрския  районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц.П.П. от гр.Панагюрище с ЕГН: ********** против НП 19-0310-001213 от 29.11.2019 г. на Началника на РУ Панагюрище, с което на основание  чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200  (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.  

Релевираните в подадената  жалба оплаквания се свеждат до твърдения, че нарушението не е извършено виновно, тъй като жалбоподателят не бил знаел, че автомобила, който управлявал, е с прекратена регистрация. Твърдят се процесуални нарушения и по конкретно нарушение на принципа „Non bis in idem“ (не два пъти за едно и също нещо).

          В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител,който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. 

          Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

          Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

          Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 25.09.2019 год. в  21,30   часа в град Панагюрище е управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ** ** ** **,  който е със служебно прекратена регистрация поради липса на пререгистрация след закупуването му, в законоустановения срок.

Това било нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като същото било констатирано от служител на РУ – Панагюрище –мл.автоконтрольор  Г П , който след извършена проверка съставил на жалбоподателя АУАН. Актът бил изпратен по компетентност на Районна прокуратура – Панагюрище, където била образувана преписка, която приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на субективна  съставомерност на деянието. При това положение срещу жалбоподателя било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. То било връчено лично на наказаното лице, видно от отбелязването в него, на 29.12.2019 г, като жалбата  против  него била  подадена чрез АНО на 31.12.2019 г. При това положение жалбата е подадена  в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.

По делото няма спор, че на гореописаната дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС, след като същото е било служебно дерегистрирано на 28.07.2019 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДв.П – непререгистрарано ППС в законоустановения срок. Не се спори по факта, че жалбоподателят не е знаел това обстоятелство, тъй като нито той, нито новия собственик на автомобила са били уведомени за дерегистрацията, поради липса на законово изискване.

От обяснението на жалбоподателя, дадено по прокурорската преписка, което съдът цени като писмено начало, се установява, че процесният автомобил Фолксваген Голф с рег. № ** ** ** **,  е закупен от неговия баща, като видно от справката на л.31 в делото това е станало на 27.05.2019 г. с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите. Новият собственик не бил пререгистрирал автомобила в КАТ, като управляващият го на 25.09.2019 г. жалбоподател бил наясно с това. Относно този факт спор по делото няма, а и той не се отрича от жалбоподателя.

На 25.09.2019 г. жалбоподателят бил спрян в гр.Панагюрище за рутинна полицейска проверка, в хода на която научил, е автомобилът е с прекратена регистрация.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от писмените доказателства, приложени по делото,  на които дава пълна вяра, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се.  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира че жалбоподателят е осъществил от формална страна вмененото му деяние, което е пряко следствие от неизпълненото задължение от страна на новия собственик, неговия баща,  да пререгистрира  процесното МПС в законоустановения срок. Незнанието от страна на жалбоподателя, че лекият автомобил Фолксваген Голф с рег. № ** ** ** **, е с прекратена регистрация, поради липса на уведомяване, е правно ирелевантен факт, като в случая следва да намери приложение латинската максима „Незнанието на закона не извинява”.  

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя Ц.П. представлява нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П  само от формална страна и следва да се квалифицира като маловажен случай.

Според чл.28, б. „а“ от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Законът не съдържа нито нарочна дефиниция, нито пък някакви други указания, какво точно съдържание се влага в понятието „маловажен случай“. Несъмнено е обаче, че определянето на едно нарушение като маловажен случай има за последица изключване на административно наказателната отговорност за неговото извършване. Правилото на чл.11 от ЗАНН сочи, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съответно, според чл.93, т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В конкретния казус не се твърди и не установява пропускът за пререгистрация на процесния автомобил да е станал причина за извършването или да е създал предпоставки за извършването на престъпления или други административни нарушения. Не се твърди и не се установява автомобила да е с нередовен идентификационен номер или пък да  е придобит по неправомерен начин. На следващо място следва да се има предвид че нарушението на жалбоподателя не е следствие от неизпълнение от негова страна на законовото задължение за пререгистрация, а на друго лице.

При тези факти деянието на жалбоподателя Ц.П. разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което налагането на глоба и лишаване от правоуправление в предвидения от закона фиксиран  размер съответно 200 лв. глоба и 6 месеца лишаване от правоуправление, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието.

          При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК – ВКС).

          В горния ред на мисли вече има достатъчно утвърдено съдебна практика на административните съдилища в Р България.

По изложените съображения НП следва да бъде отменено.

Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 200 лева и са платени авансово, видно от договора за правна помощ на л.3 в делото. С оглед изхода на делото, направените разноски от жалбоподателя следва да се присъдят в тежест на ОДМВР Пазарджик, към която дирекция структурно принадлежи РУ Панагюрище. 

На основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът

                                                            Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА НП 19-0310-001213 от 29.11.2019 г. на Началника на РУ Панагюрище, с което на Ц.П.П. от гр.Панагюрище с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200  (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3  да заплати на Ц.П.П. от гр.Панагюрище с ЕГН: **********, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

   Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: