Р Е Ш Е Н
И Е
№ 30 .03.2021 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, III
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно
дело №733 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Ф.Д.Х., ЕГН **********
с посочен адрес ***, чрез пълномощника си адвокат И.Д. *** против решение
№Ц1040-23-60 от 23.11.2020 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е
оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Ф.Д.Х. жалба и са
потвърдени изцяло разпореждане №О-23-000-00-01420201 от 15.10.2020 г.,
разпореждане №О-23-000-00-01420199 от 15.10.2020 г. и разпореждане
№О-23-000-00-********** от 15.10.2020 г. - всичките на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението и на потвърдените с него разпореждания при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че неправилно и необосновано решаващият административен
орган, в лицето на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, е приел, че са
налице предпоставките, визирани в чл. 40, ал. 3, предл. второ от КСО във връзка
с §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО по отношение претендираното от
жалбоподателката право на парични обезщетения за временна неработоспособност,
поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете, като в този смисъл е
потвърдил едни незаконосъобразни административни актове. Заявява се, че както в
производството по издаване на първоначално оспорените разпореждания, така и в
производството по оспорването им по административен ред не са обсъдени в
достатъчна степен и не са взети предвид конкретните обстоятелства, имащи
значение по отношение социално-осигурителния статус на жалбоподателката и
свързани с правото й да получи визираните по-горе социални плащания, под
формата на парични обезщетения. С подробни съображения се оспорват
констатациите за липса на извършвана трудова дейност от страна на Х. ***, като
се излагат аргументи, че с оглед здравословното й състояние тя е полагала труд
в рамките само на един месец, а за останалото време е била в отпуск, поради
временна неработоспособност, съответно бременност и раждане. Това от своя
страна водело и до липса на писмени доказателства за изплащане на трудови
възнаграждения за периода, през който не е работила. Твърди се, че нарушенията
на трудовото и осигурително законодателство, допуснати от страна на
работодателя и неизпълнението на законово вменените му задължения за водене на
надлежна и коректна счетоводна и финансова отчетност не следва и не може да
влияе негативно върху правната сфера на работниците и служителите, като по този
начин и да възпрепятства упражняването на осигурителните им права. В тази
връзка се твърди, че са налице всички законови предпоставки на същата да бъдат
отпуснати и изплатени заявените за това парични обезщетения. Заявява се също,
че доколко като цяло се застъпва тезата, че търговското дружество не е
осъществявало търговска дейност, а от там се изключва и реалното упражняване на
трудова дейност, на наетите в работници, то това е неотносимо към трудово –
осигурителния статус на жалбоподателката и факта, дали същата е престирала труд
– обстоятелство, което според Х. било безспорно. От съда се иска да отмени
оспореното решение №Ц1040-23-60 от 23.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ, гр.
Стара Загора и потвърдените с него разпореждания. Отправя се и молба за
присъждане на направените по делото разноски.
В проведените открити съдебни заседания
жалбоподателката редовно и своевременно призована не се явява лично, като се
представлява от пълномощника си по делото – адв. адвокат И.Д., който поддържа
изцяло депозираната жалба и направените в нея искания, като в допълнение се
твърди, че с оглед всички събрани по делото доказателства се установява фактът
на реално упражняваната от Х. трудова дейност, като функция от развилото се
между нея и „Алфа Строй“ ЕООД, гр. Казанлък трудово правоотношение.
Ответникът
по жалбата – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание,
не се явява, като се представлява от старши юрисконсулт И.. Същата оспорва
жалбата, като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава. В
съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище се излагат
подробни съображения във връзка с правилността на изложените в оспореното
решение на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора мотиви, които се поддържат
изцяло. Твърди се, че с оглед доказателствата, събрани както в хода на
съдебното, така на административното производство, безспорно се установява
липсата на осъществявана търговска дейност от страна на „Алфа Строй“ ЕООД, гр.
Казанлък за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2019 г., което от своя страна
водело и до обоснования извод за фактическата липса на полаган труд от страна
на работниците в дружеството и в частност от Ф.Х.. Поддържа се, че основание за
провеждане на социално осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО е
упражняването на трудова дейност на лицата, като в случая липсата на такава
логично води и до заключението, че жалбоподателката не попада в кръга на
осигурените за съответните социални рискове лица, вследствие на което за нея не
са налице и предпоставките за упражняване на заявените пред административния
орган субективни материални права. Подчертава се, че тези извод е формиран и с
оглед извършените от ТД на НАП, гр. Пловдив и Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. Стара Загора, проверки резултатите от които са обективирани в съответните
писмени документи. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с осъществяване на
контрол по спазване на осигурителното законодателство от страна на контролните
органи при ТП на НОИ, гр. Стара Загора е инициирана и извършена пълна ревизия
по разходите на Държавното обществено осигуряване на „Алфа Строй“ ЕООД, гр.
Казанлък за периода от 27.01.2004 г. до 30.04.2019 г. Ревизията е възложена със
заповед №ЗР-5-23-00576762 от 10.06.2019 г. на началник сектор „Контрол по
разходите на Държавното обществено осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара
Загора, комуто в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от „Инструкция
№ 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от
контролните органи на Националния осигурителен институт“ /Обн., ДВ, бр. 28
от 17.04.2015 г., в сила от 17.04.2015 г./ във връзка със заповед №89 от
05.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора са възложени
правомощия, да издава заповеди за възлагане на ревизии по смисъла на чл. 7 и 8
от Инструкцията. В хода на извършената ревизия е установено, че считано от
06.10.2014 г. едноличен собственик на капитала и управител на „Алфа Строй“
ЕООД, гр. Казанлък е С.Н. И., като основаната дейност на дружеството е свързана
с цялостно строителство на сгради и строителни съоръжения. От осигурителя са
представени разплащателни ведомости за заплати за периода от месец януари 2019
г. до месец април 2019 г., част от трудовите досиета на работници в „Алфа
Строй“ ЕООД, включително и това на жалбоподателката Ф.Х., дневници за приетите
болнични листове, ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г., 2017
г. и 2018 г. оборотни ведомости за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и 2019 г.
Извършен е анализ на данните, съдържащи се в информационната система на НОИ в
т. ч. и в Регистъра на трудови договори. От контролните органи са взети предвид
и данните предоставени от ТД на НАП, гр. Пловдив, съгласно писмо вх. №
1029-23-64 от 13.02.2020 г. /л. 44-45/, според които в хода на извършвана
ревизия на дружеството по реда на чл. 122, ал. 2 и чл. 124а от ДОПК, приключила
с издаването на ревизионен доклад, е установено, че за периода от 01.01.2016 г.
до 31.07.2019 г. „Алфа Строй“ ЕООД не е извършвало
търговска дейност. Посочено е, че дружеството не е декларирало никакви приходи,
а разходите са формирани от разходи за заплати и осигуровки на назначените по
трудов договор работници. За същите
обаче е подавана информация, но не се плащани осигурителни вноски и
декларираният данък върху посочените за изплатени суми. От информацията,
предоставена от Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора било видно, че
не са установени данни, относно осъществяваната от „Алфа Строй“ ЕООД дейност,
както и информация, относно обектите на същата дейност. В хода на провежданото
от НАП ревизионно производство са събрани писмени обяснения на лица, работещи в
дружеството, като от тях било видно, че същите са получавали заплатите си на
ръка, без да конкретизират кой им ги е давал. Нито едно от лицата не е индивидуализирало
мястото и вида на работа, която е изпълнявало. В заключение, ревизиращият екип
е заявил, че поради липсата на извършвана търговска дейност за периода от
01.01.2016 г. до 31.07.2019 г. „Алфа Строй“ ЕООД не дължи данък върху доходите
по трудови и приравнените на тях правоотношения, както и задължителни
осигурителни вноски, въпреки декларираните данни и подаваната информация за
тях.
В
хода на извършваната от контролните органи на ТП на НОИ ревизия е установено
също, че дружеството осигурител няма регистрирано фискално устройство. Съгласно
представените оборотни ведомости за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. трудовите
възнаграждения на наетите лица са изплатени в брой от касата на дружеството, а
в представените за периода от 01/2019 г. до 04/2019 г. разплащателни ведомости
няма подпис на лицата. В оборотните ведомости по сметка 503 /банка/ началното и
крайно салдо били 0, като липсвало движение по сметката. Установено е, че от
„Алфа Строй“ ЕООД са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени
трудови договори. Съгласно представените ГДО за
2017 г. и 2018 г. не са
декларирани приходи от търговска дейност, като декларираните разходи са
формирани от заплати и начислени осигуровки. За 2016 г. е подадена декларация
по образец 1010а за липса на упражнявана от дружеството дейност. За 2019 г. не
е представено копие от ГДД, а само оборотна ведомост, от която е видно, че не
са осчетоводени никакви приходи.
Видно
от приложените по делото документи-част от трудовото досие на Ф.Х., между нея и
дружеството, представлявано от управителя си С.Н. И. е сключен трудов договор
№037 от 23.08.2018 г. /л. 149/, като същият заедно с копие на уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ и длъжностна характеристика са връчени на жалбоподателката
на 24.08.2018 г. Същата е постъпила на
работа на 24.08.2020 г. на длъжност „технически секретар“. Видно от
представената по делото справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни
периоди, за Ф.Х. са налични общо 20 отработени дни с
отразен осигурителен доход за месеците август и септември 2018 г. и 2 отработени дни с отразен осигурителен доход
за месец декември на същата година. За останалото време, включително до
септември 2020 г., за Х. е подавана информация за ползван отпуск поради
временна неработоспособност, съответно бременност и раждане по смисъла на чл.
50 от КСО.
В
хода на извършваната от
ТП на НОИ, гр. Стара Загора ревизия са поискани и дадени писмени обяснения от
управителя на дружеството и негови служители, измежду които и жалбоподателката Ф.Д.Х..
Предоставените данни са непълни, противоречиви и не водят до извод за реално
осъществявана търговска дейност от страна на дружеството, респективно и
престиран труд от работниците. Конкретна информация за характера на
извършваната работа също не е събрана, доколкото служителите и работниците
по-скоро нямат спомен за тези обстоятелства. Управителката на дружеството
заявява, че не познава голяма част от служителите си, че заплатите на
работниците са изплащани на ръка, по ведомост, а парите им са били давани или
директно от нея, или от счетоводителя на дружеството. Заявява също, че фактури
са били издавани. Според дадените от жалбоподателката обяснения, същата е
постъпила на работа на 23.08.2018 г., като трудовия договор е сключен със
счетоводителката на „Алфа Строй“ ЕООД. Твърди, че заплатата си е получавала в
брой, за което и е бил предоставян фиш, като не помни да е подписвала
ведомости. В дружеството е работила за малко, като е „разнасяла и подреждала
фактури и др. документи“. По делото са налични и обяснение, предоставени от
счетоводителката на дружеството – М. К.М., дадени пред Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Стара Загора, в които същата заявява, че не знае, къде са адресите
на обектите на „Алфа Строй“ ЕООД, както и че в дружеството не се води отчетна
форма.
Ревизията
е завършила с издаването на Ревизионен акт за начет №РА-5-23-00825461 от
15.10.2020 г. с установени задължения в размер от 77 951.24 лв.,
представляващи суми от неправомерно изплатени парични обезщетения. Видно от
анализа към ревизионния акт /л. 70-75/, съобразно всички събрани в хода на
ревизията доказателства „Алфа Строй“ ЕООД не е осъществявало търговска дейност,
като лицата, в т. ч. и жалбоподателката не следва да се считат за осигурени по
смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с§1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Съгласно установяванията на контролните органи и във връзка с констатациите на
ревизиращия екип към ТД на НАП, гр. Пловдив, на дружеството са дадени задължителни предписания с №ЗД-1-23-00826037
от 15.10.2020 г. /л. 35/, с които е указано на осигурителя да заличи
информацията, подадена за всички осигурени лица в „Алфа Строй“ ЕООД за периода
от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г.
Изложените
до тук факти и обстоятелства са послужили за формиране на мотивите на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара
Загора за постановяване на отказите, обективирани в оспорени от
жалбоподателката разпореждания. Със същите и на основание чл. 40, ал. 3 от КСО
във връзка с чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
Държавното обществено осигуряване е отказано: 1. изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист №Е20183349661 за
периода от 01.04.2019 г. до 25.04.2019 г. - разпореждане №О-23-000-00-01420201
от 15.10.2020 г.; 2. изплащане на парично обезщетение по представено приложение
№10 към заявление-декларация по чл. 50, 51 от КСО за
периода от 26.04.2019 г. до 25.01.2020 г. - разпореждане
№О-23-000-00-01420199 от 15.10.2020 г.; 3. изплащане на парично обезщетение по
представено приложение №10 към заявление-декларация по чл. 53 от КСО за периода
от 26.01.2020 г. до 09.01.2021 г. - разпореждане №О-23-000-00-********** от
15.10.2020 г. Административният орган е посочил, че към момента на настъпване
на съответния осигурителен риск/временна неработоспособност Ф.Д.Х. не е била
осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с§1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО, във връзка с чл. 48а, съответно чл. 53 от КСО, като за нея не се
е следвало изплащане на предвидените парични обезщетения.
За
да потвърди оспорените разпореждания №О-23-000-00-01420201 от 15.10.2020 г.,
№О-23-000-00-01420199 от 15.10.2020 г. и №О-23-000-00-********** от 15.10.2020
г., директорът на ТП на НОИ, гр. Стара
Загора е възприел изцяло, мотивите изложени в административния акт, като е посочил
нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на осигуряването,
неговото прекъсване и прекратяване, както и изискванията за изплащане на
паричните обезщетения за временна неработоспособност. Приел е за безспорно
доказано, че дружеството-осигурител не е осъществявало търговска дейност за
периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2019 г., като е отхвърлил изцяло доводите, в
депозираната пред него по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ жалба, че
наличието на сключен трудов договор между физическото лице и търговското дружество
е самостоятелно основание за наличието на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, тъй като видно от установяванията на контролните органи на НАП, ИТ и НОИ, Ф.Д.Х.
не е упражнявала трудова дейност по сключения трудов договор. В този смисъл
начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, съответно на
осигурителни вноски не води до възникването на социално осигуряване. В
заключение е посочено, че към момента на постъпване на работа от страна на
жалбоподателката -24.08.2018 г., осигурителят „Алфа Строй“ ЕООД безспорно не е
имал никаква търговска дейност.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение №Ц1040-23-60 от
23.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора и на потвърдените с
него разпореждания на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ, гр. Стара Загора, както и
допълнително представените от страна на ответника справки, от информационната
система на НОИ.
По
делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите С.Н. И. и М.К.М..
Свидетелката
С.Н. И. – управител на „Алфа Строй“ ЕООД, гр. Казанлък заявява, че е
упълномощила счетоводителката на дружеството – М.М. да извършва конкретни
правни и фактически действия, свързани с цялостната дейност на търговеца. В
този смисъл твърди, че подписът на трудовия договор с Ф.Д.Х. не е неин, а на М..
Заявява, че познава жалбоподателката, която е работила за кратко в дружеството,
помагайки на счетоводителката. Управителката не си спомня „Алфа Строй“ ЕООД да
е извършвала дейност през периода 2018 -2019 г., както и да е имало
регистрирано фискално устройство, банкова сметка ***. Твърди, че част от
счетоводните документи е подписвала тя, а други са изготвяни от
счетоводителката, като в общи линии не е запозната с тези обстоятелства.
Заявява също, че на Ф.Х. е изплатила заплата от 500.00 лв., като на останалите
работници тя не е плащала. Заплатите били получавани по принцип по банков път,
като било възможно и клиентите или счетоводителката да са плащали. Свидетелката
твърди, че управлява и други дружества, но няма представа колко са те.
Свидетелката
М.К.М. заявява, че Ф.Д.Х. е постъпила в „Алфа Строй“ ЕООД през месец август на
2018 г., като е работила за кратко в офиса на дружеството. Помагала лично на
нея за административната дейност в т. ч. разнасяне на документи и фактури. За
периода жалбоподателката била получила заплата в брой, срещу фиш. Свидетелката
твърди, че с оглед дадените й правомощия е „движела“ счетоводни дружеството, но
не е назначавала работници. Заявява, че не знае дали „Алфа Строй“ ЕООД има
регистрирано фискално устройство, като фактурите са били издавани на името на
друга фирма, която била собственост на управителката. Заявява, че каса не е
имало. Заплати на работниците е плащала и тя, като средствата и били давани от
управителката, на ръка. Твърди, че търговецът се е занимавал със строителна
дейност, както и ремонт на компютърни устройства. Заявява, че е имало назначени
около 15-човека.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законовоустановения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение №Ц1040-23-25 от 18.06.2020 г. е постановено от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО административен
орган - директор на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, в предвидената в чл. 59, ал. 2
от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Съдът
не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на
оспореното решение и потвърдените с него разпореждания съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Противно на изложените от
жалбоподателя доводи административният орган е изпълнил
задължението си по чл. 35 от АПК,
а именно да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства, както и да
изясни всички факти от значение за случая.
По
отношение на съответствието с материалноправните разпоредби:
Основният
административноправен спор по делото се свежда до това, дали към датата на
настъпване на временната неработоспособност, поради бременност и майчинство,
съответно към момента на възникване на предполагаемото право за изплащане на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете, жалбоподателката Ф.Д.Х. е била
осигурена за общо заболяване и майчинство и дали за нея съответно са налице
законовите предпоставки за изплащането на заявените по вид парични обезщетения.
За да разреши така повдигнатия спор съдът на първо място е необходимо да
установи правната рамка, в която се развиват обществените отношения, свързани с
възникването и наличието на социално осигуряване и изплащането на парични
обезщетения за бременност и майчинство и отглеждане на малко дете, като подведе
под съответните правни норми релевантните факти и обстоятелства, съдържащи се в
наличните по делото доказателства.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, редакция в сила от 01.01.2017 г., "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО, а лицата по чл. 4а от кодекса се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, като съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от кодекса осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане до 135 дни или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или при трудоустрояване въз основа на болничен лист. Съгласно чл. 4, т. 1 от същата наредба за изплащане на паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка до 410 дни по чл. 50, ал. 1 и 5 и чл. 50а от КСО се изисква лицата да се намират в отпуск /чл. 163 от Кодекса на труда/, като е необходимо и да бъде подадено заявление-декларация по образец съгласно приложение № 2 и 2а. Нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза повелява, че отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва: 1. за 45 календарни дни преди раждането; 2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането; 3. за 48 календарни дни /продължение на предходния болничен лист/.Нормата на чл. 52а от КСО гласи, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст /чл. 164 от КТ/, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като съгласно чл. 4, т. 6 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване е необходимо, освен лицето да се намира в отпуск и подаването на заявление-декларация по образец съгласно приложения № 7 и 8 от наредбата. Обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст е обвързано с изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане, като аргумент в тази насока е и изразът, използван от законодателя в разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КСО – „след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане…“.
С оглед съдържанието на изложените норми и тяхното логично и систематично тълкуване за целите на определяне социалните права на лицата и в частност тези на жалбоподателката, се налага обоснования извод, че правото за получаване на паричните обезщетения, както по принцип, така и в процесния случай е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, от който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение-момента, в който е настъпил съответния социален риск, било то в случая по чл. 50 или по чл. 53 от КСО. Липсата на така изведената от законодателя положителна предпоставка за възникване на материалното право, което лицето заявява да упражни, възпрепятства изначало неговата реализация, още повече, че административният орган в случая упражнява законовите си правомощия в рамките на обвързана компетентност, при липса на възможност за избор на поведение.
Видно от доказателствата по делото, които като цяло не се оспорват от страните, извършените в осигурителя проверки и ревизии, са изцяло насочени към установяване на факта за наличието на извършвана търговска дейност, а от там и реалното престиране на труд от назначените в дружеството работници и служители. Полагането на труд, като юридически факт от обективната действителност следва да бъде безспорно установен и то при пълно и главно доказване, като по аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта за това е вменена на жалбоподателката по делото. Именно тя следва да докаже, че са налице, твърдените за липсващи от административния орган предпоставки, за отпускане/изплащане на паричните обезщетения, отказани с процесните разпореждания и в частност, с оглед очертания административноправен спор да докаже, че за периода от 23.08.2018 г. до 30.04.2019 г. същата е полагала труд в „Алфа Строй“ ЕООД, съответно е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, тъй като това в крайна сметка са и обстоятелствата, на които се основават наведените в жалбата възражения. В тежест на административния орган пък е да установи фактическите основания, както и да докаже изпълнението на законовите изисквания при постановяване на решаващия си административен акт.
Във връзка с горното от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че Ф.Д.Х. е упражнявала трудова дейност за процесния период в „Алфа Строй“ ЕООД, гр. Казанлък. От извършените от контролните органи проверки е видно, че търговското дружество е декларирало единствено и само разходи, като по същество липсват данни за осъществявана търговска дейност, съответно данни за осчетоводяването на приходи от тази дейност. Това се подкрепя изцяло от липсата на осчетоводени фактури и представени от страна на дружеството договори или други документи за периода, от които да е видно, че на същото е възлагано изпълнението на услуги, свързани с заявената основна икономическа дейност. Липсата на приходи се следва и от анализираните ГДД и оборотни ведомости, приложени като доказателства по делото. В тази връзка не могат да се кредитират показанията на свидетелите, тъй като същите са крайно оскъдни и лаконични и като цяло по-скоро са израз на незнание и несигурност. В таи връзка неприемливо е твърдението на управителя на дружеството, че същият не е запознат с дейността и обектите, на които са извършвани строителни дейности, а още повече че не е наясно с основните аспекти от финансово-счетоводното управление на дружеството. Във връзка с реалната липса на доказателства за извършвана дейност, логично и оправдано е да не е налице и полагана от работниците трудова дейност по сключените от тях трудови договори. Правно, а и житейски неоправдано е при липса на каквато и да било дейност да се приеме, че са изпълнявани задълженията по трудовите правоотношения, като функция на техния законово очертан предмет. В тази връзка не могат да се споделят твърденията, както на жалбоподателката, така и на управителя и счетоводителя на дружеството, че реално, по сключения с Ф.Х. трудов договор е престиран труд, още повече, че същият е свързан с осъществяването на административна и техническа дейност, основание за възникването на която, както бе посочено по-горе в действителност липсва. С оглед факта, че по делото не се ангажираха писмени доказателства за осъществявани търговски сделки, преговори или реални строителни дейности, не може да се сподели изложеното от лицата, че жалбоподателката е помагала при администрирането на отчитащите тези обстоятелства документи, доколкото въобще такива не са налице. Доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателката по сключения договор няма.
Съдът изцяло споделя изложените от административния, съответно от решаващия орган в производството по чл. 117 от КСО съображения, че начисляването и/или изплащането на възнаграждения, съответно осигурителни вноски, без реалното внасяне на последните в приход на фиска и то за продължителен период от време, при липса на данни за реално осъществявана трудова дейност от лицето, при все установената липса на активност от страна на търговския субект, правилно води до обоснован извод за отсъствие на изискуемия фактически състав на чл. 48а и чл. 52а от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, във връзка с чл. 10 от КСО. Представеният за жалбоподателката трудов договор свидетелства за съществуване на трудово правоотношение. Сам по себе си обаче, той не може да обуслови възникването на осигурителното правоотношение, тъй като не са доказва факта за реално упражняваната от Ф.Д.Х. трудова дейност, която според настоящия съдебен състав е иманентно свързана с наличието на осъществявана търговска дейност от страна на дружеството-осигурител. В случая осигурителното правоотношение е формално обособено и съществува само доколкото правото го урежда, но за да възникне за едно лице качеството на „осигурено“ по смисъла на легално дадените за това дефиниции е необходимо и наличието на конкретна предпоставка, а именно реалното упражняване на трудова дейност, което в настоящия случай не се доказва. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно то да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. В този ред на мисли неоснователен се явява доводът, че наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на работодателя не следва да води до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника, доколкото в случая са налице достатъчно данни, които да обосноват твърдението, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност, а от там не е и налице законово вменено задължение за конкретно поведение от страна на работодателя. Изложеното в жалбата твърдение би било релевантно в случай на доказано пасивно поведение на осигурителя при наличие на положителните предпоставки, с наличието на които законодателят свързва качеството „осигурено лице“ в контекста на разпоредбата на чл. 10 от КСО.
Съгласно изложените аргументи и при липса на различни фактически установявания от съществуващите, следва да се приеме, че за лицето Ф.Д.Х. не е налице осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на временната неработоспособност/деня на настъпване на социалния риск по болничен лист №Е20183349661, заявлението-декларация по чл. 50, 51 от КСО, съответно по заявлението-декларация по чл. 53 от КСО. Това налага извода, че формираните откази за изплащане на парични обезщетения, обективирани в разпореждания №О-23-000-00-01420201 от 15.10.2020 г., №О-23-000-00-01420199 от 15.10.2020 г. и №О-23-000-00-********** от 15.10.2020 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара Загора са законосъобразни, поради което оспореното решение №Ц1040-23-60 от 23.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, с което са потвърдени посочените разпореждания следва да остане в сила, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Стара Загора за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Д.Х. с посочен адрес ***
против решение №Ц1040-23-60 от 23.11.2020 г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е
оставена без уважение, подадената от Ф.Д.Х. жалба против разпореждане
№О-23-000-00-01420201 от 15.10.2020 г., разпореждане №О-23-000-00-01420199 от
15.10.2020 г. и разпореждане №О-23-000-00-********** от 15.10.2020 г. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Стара
Загора.
ОСЪЖДА Ф.Д.Х., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, бул. „Руски“ №44 сумата от 150.00 лв.
/сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 119 във връзка с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
СЪДИЯ: