№ 1160 / 17.10.2018 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
17.10.2018 година, град Монтана
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на 17.10.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1079 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.130 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 и ал.5 ГПК.
Ищецът, „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.А.С., е предявил иск срещу Г.А.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
Доверителят и е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Г.А.К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.
Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 2809487 от 12 май 2017 г. между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и Г.А.К. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Моли съда да приеме, че датата на Договор за паричен заем с № 2809487 е 12 май 2017 г., видно от представения договор с настоящата искова молба, а не както погрешно, поради техническа грешка, е посочена датата в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като 15.05.2017 г. Въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите реквизити на договора за паричен заем напълно съвпадат - неговият номер, страни, предмет и съдържание, т.е. да се приеме, че е налице пълна идентичност на договора за кредит и да се приеме представения такъв с настоящата като доказателство за възникналото между страните правоотношение.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на доверителя и е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 декември 2017 г. между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 500 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. В настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем 2701947. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Г.А.К. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 552,24 лв., ведно с договорната лихва на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 92.04 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).
Твърди, че по договора за паричен заем, Г.А.К. е извършвала плащания в общ размер на 30.00 лв.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 500 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2809487 от 15 май 2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 52,24 лв. за периода от 14 юни 2017 г. - датата на първата вноска до 11 ноември 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Дължи се и неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 251,16 лв.
Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай Г.А.К. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 15 лв. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 11 ноември 2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатьчни вноски са отдавна изтекли, а ответникьт по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 17,18 лв. от 12 ноември 2017 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 31 януари 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което:
Да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу Г.А.К.: 500 лв. главница; 52,24 лв. договорна лихва за периода 14 юни 2017 г. до 11 ноември 2017 г.; 251,16 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 15 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 17,18 лв. от 12 ноември 2017 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 31 януари 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми;
Да се осъди Г.А.К. да им заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, заявени са доказателствени искания.
Ответницата, Г.А.К.,xxx, чрез назначения особен представител адвокат А.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Ищецът, в качество на купувач, по сключен с ,, Изи Асет мениджмънт” АД рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/, е подал исковата молба срещу ответницата, позовавайки се на Приложение № 1, неразделна част от рамковия договор от дата 12.05.2017 г. и писмо- уведомление по чл 99 ЗЗД, до ответницата Г.А.К., без дата и подпис на цесионера, приложени към исковата молба.
Относно допустимостта на предявените искове
Претенциите срешу ответната страна са облигационни с твърдение на ищеца, че са дължими поради неизпълнение на сключен със заемодателя ,, Изи Асет мениджмънт” АД договор за паричен заем, вземанията по който са прехвърлени на ищеца и с твърдение, че на основание чл.99 ал.3 ЗЗД длъжникът е уведомен за това. Следователно в настоящото производство страните по него са надлежни, т.е. исковете са допустими.
Относно основателността на предявените претенции.
Предявените искове са неоснователни по следните причини:
Заявява, че в качеството си на особен представител на ответника, няма установен контакт с ответницата. Фактически констатации и изводи
прави на основание приложените към исковата молба писмени доказателства.
Не оспорва Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия,/ сключен на дата 30.01.2017 г. между ,, Изи Асет мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, както и Договора за паричен заем от 12.05.2017 г.., сключен между ,, Изи Асет мениджмънт” АД и ответницата.
До настоящия момент обаче, ответницата не е получила лично или чрез нея, в качество на особен представител, назначен от съда, уведомление за извършената цесия, съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3ЗЗД , защото с преписа от исковата молба и съответните приложения, не е получила уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, съгласно изискванията на този текст от закона - да има дата и подпис от цесионера., упълномощен от цедента да направи такова уведомление. Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно към датата на представяне пред съда на отговор по исковата молба от името на ответницата, към делото няма доказателства за връчено по съответния ред уведомление по чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД.
Оспорва Приложение № 1, без дата и без каквото и да е съдържание, по следните съображения:
Съгласно параграф 2 на рамковия договор за цесия, страните се споразумяват продавачът да прехвърли станали изискуеми и ликвидни в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, като ВЗЕМАНИЯТА ЩЕ СЕ ИНДИВИДУАЛИЗИРАТ в Приложение 1.
Към исковата молба НЯМА Приложения № 1, които биха могли да бъдат относими към настоящия спор. Към исковата молба са приложени формуляри на Приложение № 1, без дати и без каквито и да са данни, посочени в тях., т.е те не са попълнени съобразно изискванията на посочения параграф, не са изрични, както го изисква договора, подписан от ответницата, поради което не следва да се приеме, че към рамковия договор има Приложение № 1, на основание на което ищецът – купувач по рамков договор за цесия, има основание да търси плащане от длъжника по договора за кредит от 12.05.2017 г. с кредитодател ,, Изи Асет мениджмънт” АД.
Следователно, празните бланки не установяват факта относно прехвърлено вземане в полза на ищеца по делото. Освен това няма надлежно уведомяване на длъжницата за осъществената цесия. По тези причина, приложените към ИМ писмени доказателства не дават основание на цесионера с тази искова молба да претендира вземане от длъжницата по сключен договор за заем със заемодателя. Липсва попълнено, съгласно клаузите на договора за цесия Приложение № 1, както и уведомителното писмо, изпратено до доверителя и, съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД.
Или, представените от ищеца писмени доказателства - Рамковият договор за цесия от 30.01.2017 г. г., без Приложение № 1, изготвено съгласно клаузите на договора, и без надлежно уведомление на длъжницата, съгласно разпоредбите на чл.99 ЗЗД, не установяват прехвърляне на вземане в полза на ищеца, поради което претенциите му срещу ответника, за плащане, са неоснователни. С оглед представените по делото доказателства, ако ответникцата има задължения по договора за кредит, то те са към кредитодателя, но не и към купувача по рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания.
С оглед на изложеното счита , че предявените от цесионера искания са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ако съда приеме, че приложените към исковата молба писмени
докаттателетва установяват надлежно прехвърляне върху ищеца на вземане от ответницата, то счита, че с приложените към исковата молба писмени доказателства, не се установяват претендираните задължения, без заключение на СИЕ, каквато не е поискана от ищеца. Съгласно чл.127 ал.2 ГПК ищецът е длъжен с исковата молба да посочи доказателствата и обстоятелствата, които ще доказва с тях. По делото липсват категорични доказателства за размера на главница, след признато от ищеца частично погасяване на дълга, а останалите претенции за неустойка, обещетение за забава, за извън съдебни разходи и пр. са спорни.
С оглед на изложеното и при направено възражение от ответната страна относно размера на претендираните суми, предявените от ищеца претенции, без СИЕ, СА НЕДОКАЗАНИ.
Към отговора не са представени писмени доказателства, не са заявени доказателствени искания.
Съдът, при преценка редовността и допустимостта на предявения иск намира следното:
На 07.02.2018 година, с вх.№ 11009, е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София, и на 09.02.2018 година, в закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело 321/2018 година, по описа на МРС за 2018 г., след като съда е разгледал подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, и е преценил, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание чл. 411 ал.3 от ГПК е разпоредил длъжникът да заплати претендираната сума, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Съобщението с приложена Заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК – чрез залепване Уведомление, тъй като същия не е могъл да бъде намерен на регистриран постоянен и настоящ адрес, няма действащ трудов договор, за да му бъде връчена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по месторабота. След залепване уведомлението длъжникът не се е явил за връчване на съдебните книжа в указан срок.
На 27.03.2018 година съдът е разпоредил да се връчи съобщение на заявителя, за възможността му да довнесе допълнителна държавна такса и да предяви иск за установяване съществуване на вземането си, съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
На 11.04.2018 година това съобщение е връчено на заявителя.
На 14.05.2018 година, с вх.№ 13336 е предявен специалния установителен иск, което обуславя следните изводи:
От посочването на тези дати се налага извода: 1. издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК; 2. не е постъпило е в срок възражение от длъжника, тъй като не е могъл да бъде намерен на регистриран постоянен и настоящ адрес, на действащия трудов договор не е направено също връчване, тъй като такъв не е установен и не е реагирал в срок след залепване уведомление по чл.47 ГПК, 3. на заявителя е изпратено съобщение, съгласно нормата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК и 4. ищецът не е спазил едномесечния преклузивен срок за предявяване установителния си иск, поради което съда намира иска за недопустим.
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл ГПК
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор, с твърдения, че е сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД като заечател и К., прехвърлен с цесия на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София.
Съгласно чл. 60 ал. 3 от ГПК едномесечния срок за предявяване на иска изтича на 11 май, 17.00 часа, който е ден петък, пълен работен ден.
От входящия номер на исковата молба е видно, че тя е постъпила в съда на 14 май в 11.00 ч., макар и в нея да е вписана дата 09.05.2018 година за написването и. Липсват каквито и да са писмени доказателства, приложени към исковата молба, от които да е видно, че същата е изпратена на 11.05.2018 година, за да се приеме, че е спазен едномесечния преклузивен срок, за което съда следи служебно за нейното депозиране пред компетентния съд. Това налага извода, че исковата молба е депозирана в Районен съд Монтана след изтичане на едномесечния срок, предвиден в чл. 415 ал. 4 от ГПК .
По силата на чл. 422 ал. 1 иска се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако е спазен срока по чл. 415 ал. 4 ГПК.
Това обуславя извода, че е пропуснат определения законов преклузивен едномесечен срок за предявяване на специалния установителен иск, поради което и исковата молба следва да бъде върната, заедно с приложенията, да се обезсили издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и се прекрати производството по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 13336 от 14.05.2018 г. с приложенията на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София, поради пропуснат едномесечен срок за предявяване на установителния иск по чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО ЗАПОВЕД № 219 от 09.02.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 321/2018 година на Районен съд Монтана, депозирана от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София срещу Г.А.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1079 по описа за 2018 г., като НЕДОПУСТИМО.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд Монтана пред Окръжен съд гр.Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: