Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр.
Нови пазар, 26.05.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар, в
публичното заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия П.
Николова АНД № 15 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Подадена
е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Н.Ю.М. с ЕГН **********
***, иска отмяната на Наказателно постановление № 19-0280-000955 от 12.12.2019
г. на Началника на РУ гр. К., с което същият е наказан за извършено нарушение
на 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лв., и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като деянието не е виновно извършено от жалбоподателя –
липсва субективна страна на деянието. По тази причина моли съдът да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят или негов процесуален представител не се
явяват, не вземат становище по съществото на делото.
Въззиваемата страна не изпраща представител на насроченото съдебно
заседание. В съпровождащо административно-наказателната преписка писмо се
изтъква, че жалбата е допустима, но неоснователна по същество, а наложеното наказание
е съобразено с предвиденото в закона. Поради това административно-наказващият
орган моли, жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Като съобрази всички събрани по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 от
ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото
наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество тя се явява основателна
по следните причини:
С
жалбата се атакува Наказателно постановление № 19-0280-000955 от 12.12.2019 г. на
Началника на РУ гр. К., с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП на
жалбоподателя Н.Ю.М. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 07.07.2019 г. около 09,45
часа в с. Д., обл. Шумен по ул. „***“ до автобусната спирка е управлявал л.а. „***“
с рег. № ***, който е бил снет от регистрация на 02.10.2018 г.
НП е
издадено въз основа на отказ на НПРП да се образува досъдебно производство
поради по-ниската обществена опасност на деянието.
Съдът счита, че наказателното постановление отговаря на императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Предвид
това съдът разгледа жалбата по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният лек
автомобил „***“ с рег. № *** бил собственост на Б.Б.Б.от гр. С.. Същият
предоставил колата на друго лице чрез пълномощно, включително с правата да я
продава. Не е ясно на колко души е била прехвърляна колата по този неформален
начин. Поредният ползвател на автомобила е неизвестно лице от гр. Р., което е
„продало“ („чрез пълномощно“) лекия автомобил на жалбоподателя Н.Ю.М. на
30.12.2018 г. Всички документи на автомобила – малък и голям талон, талон за
технически преглед, включително валидно сключена гражданска застраховка били
предадени на жалбоподателя.
На 07.07.2019
г. около 09,45 часа в с. Д. по ул. „***“ до автобусната спирка жалбоподателят
управлявал посочения по-горе лек автомобил, когато бил спрян за проверка от
служители на РУ гр. К., които осъществявали контрол на автомобилния транспорт.
При осъществената проверка установили, че лекият автомобил е с прекратена
регистрация от 02.10.2018 г.
От писмените доказателства по делото се установява, че на 02.10.2018 г.
лекия автомобил е бил продаден от Б.Б.Б.на Т.В.Г.. Информацията за договора била
подадена по електронен път от Нотариуса с рег. № 558 и район на действие СРС.
Новият собственик обаче не отишъл в законовия срок да поиска от КАТ да
регистрират колата на негово име, поради което след 2 месеца Отдел Пътна
полиция към СДВР служебно прекратили регистрацията на процесния автомобил.
На жалбоподателя бил съставен АУАН. Информацията била подадена до НПРП за
евентуално извършено престъпление по чл. 345 от НК, но прокуратурата отказала
да образува досъдебно производство с мотива, че деянието е явно малозначително. Началникът на РУ К.
издал атакуваното НП № 19-0280-000955 от 12.12.2019 г.
Така установената фактическа обстановка се установява от всички събрани по
делото доказателства, които са ясни и непротиворечиви. В действителност фактите
не се оспорват от жалбоподателя – единственото му възражение е, че не е
действал с умисъл, тъй като не е знаел, че колата е прехвърлена, нито че е
снета от регистрация. Нещо повече, твърди, че не е имало как да узнае тези
факти. Оспорва, че е налице субективната страна на деянието.
При
изложената фактическа обстановка съдът намира, че нарушението не е доказано от
субективна страна. Макар да са налице всички елементи от обективна страна,
деянието не е извършено виновно от жалбоподателя. Той не е знаел, че колата е
била прехвърлена, не е очаквал да бъде прехвърлена на други лице, тъй като е
знаел, че талоните на автомобила се намират у св. Г.. Без тях прехвърлянето на
лекия автомобил би трябвало да е невъзможно, ако нотариусът спази изискванията
на закона. Жалбоподателят не е знаел и е нямало как да разбере, че автомобилът
е бил снет от регистрация. Той не е сред лицата, които са длъжни да знаят за
този факт, а и това не е обстоятелство, което водачите на леки автомобили могат
да проверяват преди да използват един автомобил.
Задължение
на административно-наказващият орган да докаже всички елементи от фактическият
състав на деянието, включително и неговата субективна страна. В случая именно
субективната страна на деянието остава недоказана.
Предвид
това съдът намира, че деянието не е извършено виновно и следователно не
представлява административно нарушение, тъй като липсва субективната страна на
деянието – административните нарушения като всяка друга простъпка, трябва да са
извършени виновно, за да носи деецът отговорност за тях.
Водим от гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Ето защо съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление № 19-0280-000955
от 12.12.2019 г. на Началника на РУ – гр. К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова