Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 02.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1172 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството
е образувано по жалба от Р.Г.Б. *** против Наказателно постановление № 19-1275-001210
от 26.06.2019 г. на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР -
Велико Търново. В жалбата се
сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение
на материалния закон и при изцяло неясна фактическа обстановка. Моли за отмяна
на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят, лично и чрез адв. М.Н. от ВТАК, поддържа съображенията за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, по изложени
съображения.
Административнонаказващият орган - редовно
призована страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано срещу Р.Г.Б. със
съставянето на АУАН Серия Д № 500180 от 14.06.2019 г., за това, че на същата
дата /14.06.2019 г./, в 18,00 часа, в гр. Велико Търново, на ул. "Слънце”,
до ЦДГ „Слънчев дом” в посока № 13, е управлявала лек автомобил „***”, рег. № ***, собственост на *** от с. ***, като движейки
се в зоната на лява крива с наклон, при сух път, не пропуска преминаващите
пешеходци, вследствие на което реализира ПТП, блъскайки с ляво странично
огледало намиращото се на пътното платно малолетно дете ******Й., ЕГН **********,
стоящо в близост до майка си А.Х.Р. – Й. ***.
Процесният АУАН е подписан и връчен
на жалбоподателя на 14.06.2019 г. с възражения, като такива са постъпили в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Основното оспорване от страна на Б.
е, че „инцидентът е настъпил на място, различно от пешеходна пътека” и че
„пострадалото дете”, в резултат на напътствията на майка си, навлязло рязко
навътре в платното, за да направи място на майка си да отвори дясната врата на
паркиран вляво лек автомобил, вследствие на което се е ударило в лявото
странично огледало на автомобила, управляван от Б.”.
На 26.06.2019 г., въз основа на съставения АУАН, срещу жалбоподателката е
издадено и обжалваното Наказателно постановление № 19-1275-001210, с което за
нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, й е наложено
административно наказание "Глоба” в размер на 200,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя Б. на 01.07.2019 г.
и е обжалвано от нея в законоустановения срок /жалба, вх. № 127500-12123 от 02.07.2019
г./.
Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят,
свидетелят по акта и А.Р. – Й. /майка на малолетното дете ***Й./, дадени са и
обяснения от жалбоподателката Б.. Представени и приети като доказателства са и
материалите по преписка № 1556/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Велико
Търново; Констативен протокол за ПТП № 197/14.06.2019 г. и писмо, рег.
индекс № 11-51-250#1/05.11.2019 г. на Кмета на Община Велико Търново, ведно със схема на
вертикална пътна сигнализация на кв. 1А и кв. 660, гр. Велико Търново, с
отбелязване, че надлъжна хоризонтална пътна маркировка за тази улица не е предвидена
проектно и по тази причина не е полагана.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество е основателна по съображения, различни от изложените в Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 1556/2019 г. на
ВТРП, формулирани като „Изводи”, като следва да се отбележи, че е недопустимо
орган на съдебната власт да се намесва при вземане на решение на
административния орган за ангажиране на дисциплинарна отговорност на подчинени
нему служители. Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
В разпоредбата
на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е предвидено задължение за водачите на пътни превозни
средства, при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. Налични
са различни хипотези, при които се касае за стъпил на пешеходна пътека
пешеходец или такъв, който вече е
предприел пресичане на пътното платно. По отношение на задължението на водача
на превозното средство отново са предвидени алтернативни хипотези на
задължението, като той е длъжен или да намали скоростта си на движение или да
преустанови същото, като спре. В издадените срещу жалбоподателката Б. АУАН,
респективно НП административнонаказващият орган е свел описание на нарушението,
квалифицирано като нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП до „управлявала лек
автомобил „***”, като движейки се в
зоната на лява крива с наклон, при сух път, не пропуска преминаващите
пешеходци, вследствие на което реализира ПТП, блъскайки с ляво странично
огледало намиращото се на пътното платно малолетно дете”, т. е. не е посочено
по никакъв начин наличие на пешеходна пътека в процесния пътен участък и
евентуално стъпване или преминаване на майката с детето по тази пешеходна
пътека, в резултат на което при управлението на МПС жалбоподателката да е
допуснала твърдяното нарушение. На следващо място, в обстоятелствените части на
АУАН и НП липсва описание на онова действие, което жалбоподателката е била
длъжна да предприеме в хипотезата на алтернативно предвиденото в чл. 119, ал. 1
от ЗДвП поведение на водачите на пътни превозни средства - дали
е била длъжна да намали скоростта си на движение или е била длъжна да
преустанови движението си като спре. Изложеното води до невъзможност да се
изследват релевантните обстоятелства за преценка отговорността на водача за
вмененото му нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП както от обективна, така и от
субективна страна. При това положение, в АУАН и в наказателното постановление е
налице абсолютно несъответствие между описание на нарушението и посочената като
нарушена от страна на Б. норма от ЗДвП, като наказаното лице е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви
приети за установени факти, за да прецени срещу какво
нарушение да се защитава и да организира защитата си в пълен обем. Във всички
случаи нарушаването на правото на защита на жалбоподателя представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издаденото
наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна, без да е необходимо
разглеждането на спора по същество.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1275-001210 от 26.06.2019 г. на Началника на
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Р.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, й е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: