Р Е Ш Е Н И Е
№ 546 / гр.Добрич, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА
сложи за разглеждане адм. дело № 539 по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от председателя и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК.
Образувано
е по жалба на К.Н.Д. *** и З.Д.З. ***, чрез адвокати А.Д. и О. Д. - САК срещу Отказ на кмета на община Добрич, обективиран в писмо с изх. №94-00-292#3/12.07.2019 г., да издаде удостоверение за
наследниците на В.Б.П..
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспореният акт. В подадена молба от
30.10.2019 г. от оспорващите се излагат пространни съображения в подкрепа на
направените оплаквания. Иска се отмяна на постановения отказ за издаване на
удостоверение за наследници и връщане на преписката със задължителни указания
към АО за спазване на закона и издаване на удостоверението. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата, Кмета на община Добрич, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата.
Излага подробни съображения, защо не е
издадено исканото удостоверение за наследници. Моли, да се потвърди отказа и се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните,
след преценка на събраните по делото доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима, като подадена в
законоустановения 14-дневен срок, от лице- пряко засегнато от направения отказ
за издаване на удостоверение за наследници, имащо право и интерес от
оспорването му.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи.
Съображенията на настоящия съдебен състав лежат върху
следните фактически и правни изводи:
На 28.06.2019 г., К.Д. и З.З. са депозирали до
кмета на община Добрич искане (л.6 от делото) за издаване на удостоверение за наследниците на В.Б.П., в което са посочили основни данни за наследодателя-дата на раждане, дата
на смъртта, № на акт за смърт, място на съставяне.
В таблицата, находяща се в долната част на искането са попълнили известните на
молителите наследници по закон на В. П., с посочени ЕГН-та/дата на раждане за всички лица. Към искането са приложени актове за смърт
на В. П., С.П., Кръстьо Байчев, удостоверение за наследници на М. Байчева и
други документи, изрично изроени в искането и приложени към него.
Длъжносто лице от община Добрич е поискало информация за В.Б.П., починал
през 1936 г. в гр. Варна, а именно удостоверения за съпруг/а и родствени връзки
на родителите му – Б.П.и С.П., както и заверени копия от семейни регистри, в
които има вписвания за семейството /лист 26/ от община Варна.
В отговор на писмото, община Варна е уведомила община Добрич, че в старите
семейни регистри на гр. Варна не са открити данни за лицата Б.П.и С.П..
Представен е семеен регистър от 1934 г., където В.Б.е записан като глава на
семейството /лист 27/.
С оглед на тези данни е постановен настоящият отказ за издаване на
удостоверение на наследници на В.Б.П.. В същият е посочено, че най-стария
семеен регистър, съхраняван в община Добрич е от 1942 г., а П. е починал през
1936 г. Административния орган се е позовал и на разпоредбата на чл.8, ал.4 от
Закона за наследството, като е приел, че за да пристъпи към определяне на
наследниците е необходимо да му бъдат предоставени удостоверения за родствени
връзки и на двамата родители на В. П., за да могат да установят към датата на
смъртта му, кои са били най-близките му живи роднини. С оглед на изложеното, на
осн. чл.8, ал.2 и чл.10, ал.1 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, чл.542 от ГПК, чл.24 и чл.38, ал.4 от ЗГР са постановили отказа си.
Какви са другите, установени от съда факти, за които черпим
информация от доказателствата по делото:
В.Б.П. е починал на 03.01.1936 г. в гр. Варна. Същият е бил неженен. Негови
родители са били Б. П., починал на 04.09.1914 г. и С.Б.П.а, починала на
19.03.1934 г. В. П. няма преки наследници – деца.
С оглед на горното, наследниците са по съребрена линия.
Видно от документ – заявление до Министерството на външните работи и
вероизповеданията от 1925 г., подадено от Д- р В.Б.и С.Б.е посочено, че те двамата
са наследници на покойния баща и съпруг Б. П..
С.Б.П.а има един брат К.Б., починал през 1905 г. Същият има четири дъщери и
един син. Като е една от дъщерите е М.К.Б., на когото С.П. и В.Б.са завещали
имуществото си. В завещанието на С.П. е посочено, че тя завещава на братовата
си дъщеря М.К.Б.… От всичките деца на К.Б.само С. има поколение – дъщеря Д.,
която е баба на жалбоподателите.
От представеното по делото и пред административния орган удостоверение за
наследници на М.К.Б. и на Д. К.К., безспорно се установява, че жалбоподателите
са наследници на В. Б.. Всъщност това не
се оспорва и от административния орган.
Това също така е установено и по приложените по делото граждански дела,
водени в РС Каварна и в РС Балчик, където е прието, че С.Б.и Б.П.са били
съпрузи, като за притежаваните имоти към 1923 г. са се грижили съпругата му С.
и синът В. Б.. Прието, че всички имоти останали в наследство от Б.П.са завещани
от С.Б.на племенницата й М.Б., а В.Б.е продал своето наследство на братовчедка
си М.Б..
Както се посочи и по-горе е видно и от удостоверението за наследници на М.Б.,
че оспорващите К.Д. и З.З. и са наследници. Тя пък от своя страна, както и
прабабата на оспорващите С. са деца на К.Б.К., който е брат на майката на В.Б.П.
– С. и всъщност те са едиствените наследници на В.Б.П., т.е. неговите първи
братовчеди от страна на майка му.
По делото като свидетел бе допусната и разпитана Н.И.Ф., съпруга на първи
братовчед на оспорващите – И.Ф.. Същата декларира, че те са деца от три сестри
– С. е майката на К., К. е майката на З., а третата сестра Р. е нейната
свекърва. Те са били дъщери на Д. К., която пък е съпруга на първия син на Р.К..
Според свидетелката, майката на д-р В.Б.е С. Б.а, която има брат К.Б.и неговите
дъщери са племенници на С.. Тя се е виждала единствено с дъщеря му О.. Сочи, че
за С.П. се е грижела нейната племенница М.. С. е завещала нейната част от
земите си на М. за грижите, които е полагала за нея. Д-р В.Б.по същият начин се
е отблагодарил към М.. За бащата на В., знае че се казва Б.П.и не са и известни
роднини от негова страна.
При така установените факти, съдът стигна до следните
правни изводи:
Искането за издаване на удостоверение за наследници е
всъщност искане за извършване на административна услуга, попадаща в хипотезата
на § 1, т. 2 от ДР на Закон за администрацията. На основание § 8 от ПЗР на АПК,
за административните услуги се прилагат нормите в кодекса за издаване и
обжалване на индивидуални административни актове.
Издаването на удостоверение за наследници е издаване на удостоверителен
административен акт на основание чл. 24, ал. 1 от ЗГР, с който се удостоверяват
факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място
и посочени в същите наследници по закон на починало лице, за което има съставен
акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в тези регистри. Удостоверението
за наследници е онзи вид административен акт, посочен от законодателя в чл. 21,
ал. 3 от АПК.
Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация
удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите
на населението. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл.
23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица,
подлежащи на гражданска регистрация.
Легалното определение на чл. 1, ал. 2 от ЗГР сочи, че гражданска
регистрация е вписване на събитията раждане, брак и
смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в
регистъра на населението. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни
за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството
му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно
положение, родство, постоянен адрес и др. На гражданска регистрация подлежат
всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български
граждани, и лицата, които не са български граждани, но към момента на
настъпване на събитието се намират на територията на Република България.
Според чл. 22, ал. 3 и, ал. 4 от ЗГР
регионална база данни "Население" е част от регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни картони на
физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в областта, а локална база
данни "Население" е част от регистъра на населението и се състои от
електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или
настоящ адрес в общината. Личният регистрационен картон се съставя и съхранява
в кметството, в който е постоянния адрес на лицето. Регистърът на населението в
кметството се състои от личен регистрационен картон на лицата, имащи или имали
постоянен адрес.
В чл.11, ал.2 от Наредба №РД-02-29-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението е регламентирано, че за издаване на удостоверения
въз основа на регистъра на населението за определяне на наследниците по закон
длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е
необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние.
Регистрите за гражданско състояние се съставят,
поддържат, приключват и съхраняват в съответната община/населено място, като
съответно преписи от актове за гражданско състояние и удостоверения въз основа
на регистрите се издават от общинската администрация. В този смисъл са
разпоредбите на ЗГР и действалите преди него, уреждащи материята нормативни актове -
Закон за лицата и семейството (обн. 1949 г., отм. ДВ, бр. 76/1999 г.),
Правилник за водене на регистрите за гражданско състояние (обн. 1950 г., отм.
ДВ бр. 75/30.09.1975 г.) и отменения Закон за лицата (обн. ДВ, бр.
273/17.12.1907 г.) Въз основа на съставените и заведени в тези регистри актове
за гражданско състояние, съответните длъжностни лица от администрацията са
длъжни, при поискване да предоставят както преписи, така и удостоверения,
съдържащи исканите данни. Всяка административна единица поддържа регистри за
гражданско състояние, в това число и информация за раждане, брак и смърт,
поради което именно съответната администрация е компетентна и задължена да
издаде исканата удостоверителна информация, извършвайки необходимите за целта
справки.
При подаване на искането жалбоподателите са попълнили заявление по
образец - Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 (Обн. - ДВ, бр. 37 от 2012 г.) от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа
на регистъра на населението, в което са посочили данни - известните им
наследници по закон, които не обвързват администрацията, но могат да бъдат
ползвани за извършване на следващата се справка в наличните регистри. Представили са и други документи удостоверяващи правата им като наследници на В. Б..
В писмото си, АО е обосновал отказа си с липсата на регистри
за населението и се е позовал на чл.8, ал.4 от ЗН.
В съответствие с цитираните по-горе разпоредби, за да бъде издадено
удостоверение за наследници на В.Б.П., то завителите /настоящи жалбоподатели/
следва да притежават качество наследник на починалото лице. Качеството
наследник на едно лице се определя от разпоредбите на Закона за наследството,
като в чл.5-12 от глава втора е уредено „Наследство по закон“. Изрично в чл.8,
ал.4 от ЗН е предвидено, че когато починалият не е оставил възходящи от втора и
по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по
съребрена линия до шеста степен включително, като по-близкият по степен и
низходящ на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Предвид на
цитираните разпоредби, за да може жалбоподателите да предявят искане за издаване
на удостоверение за наследници на В. П. и същото да бъде уважено, те те трябва
да бъдат наследници по закон, т.е. по права линия или по съребрена линия до
шеста степен включително на В. Б..
Не се спори между страните, а и от данните по делото е видно, че К.Д. и З.З.
се явяват насленци ни В.Б.по съребрена линия до шеста степен включително.
Следователно същите имат качеството на наследници на общия наследодател. В
производството по издаване на удостоверение за наследници органът не е
компетентен да се произнася по материалноправни въпроси, касаещи правото на
наследяване. По-конкретно не може да преценява наследствените права на
заявителите, а именно дали техните права на низходящи на по-близък по степен изключват
или са изключени от правата на други по степен роднини. В случаят органът
твърди, че тъй като няма никъде данни за бащата на В. Б., по тази причина не
може да бъде удостоверен кръга на наследниците. Дори и тези изводи да са верни,
този въпрос касае материята на наследяването и е извън компетентността на
общинската администрация. Как ще се конкурират правата на отделните наследници
/ако въобще има такива други/ и кой има право да наследява е въпрос на преценка
от други органи в други производства, които ще правят тази преценка, едва ако
бъдат сезирани.
След като по делото не е спорно, че заявителите се намират в родствена
връзка с починалото лице и че същите имат качеството на негов наследник по
закон по съребрена линия до шеста степен, то административният орган е бил
длъжен да издаде исканото удостоверение за наследници. Видно от мотивите за
отказа, както и от изявлението на процесуалния представител на ответника,
издателят на отказа незаконосъобразно смесва качеството на наследник по закон с
правото на наследяване. Независимо какви са наследствените права на молителите,
след като те са наследници по съребрена линия до шеста степен, следователно са
наследници по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗН, то е следвало да се издаде исканото
удостоверение за наследници.
Както бе посочено и по-горе, в настоящото производство органът следва да
събере служебно всички доказателства за всички наследници по закон и при
положение, че молителите попадат в кръга на наследниците, следва да уважи искането им. В случая К.Д. и З.З.
имат качеството на наследници по закон на В. Б.. Действително разпоредбата на
чл.8, ал.4, изр. второ от ЗН създава особени правила за наследвяне по закон от
роднини по съребрена линия. Същата обаче подлежи на прилагане при евентуално
възникнал между наследници спор за собственост, а не при издадането на
удостоверение за наследници. В този смисъл решение №6772 от 07.06.2016 г. на
ВАС, по адм.д. №7601/2015 г. ІІІ отд.
При това положение, оспореният отказ следва да бъде
отменен, а преписката - върната на ответника за издаване на искания документ в
7-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.
При
посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на
жалбоподателите се дължат извършените разноски по производството.
Те се констатират в размер на от по 10
лв. за заплатена държавна такса за образуване на съдебното
производство.
От процесуалните представители
на оспорващите адв. А.Д. и адв. О. Д. е направено искане да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2, т.2 от ЗА във връзка с чл.7 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл.38, ал.2
от ЗА е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение; съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В случая са налице посочените по-горе предпоставките и на адвокатите, оказали безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 1/2004 г. за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по, ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Тъй като жалбоподателите
са двама, то възнаграждението, което се дължи е в размер на 1 000 лева. По тези съображения ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на адвокат А.К.Д. и О. К.Д.
възнаграждение в размер на 1 000
лв.
Мотивиран горното и на основание чл. 172, ал. 2,
чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК, Добричкия административен съд, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ на кмета на община Добрич, обективиран в писмо с изх. №94-00-292#3/12.07.2019 г., да издаде удостоверение за
наследниците на В.Б.П..
ИЗПРАЩА преписката на Кмета
на гр.Добрич, като ЗАДЪЛЖАВА същия в
7-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да
издаде удостоверение за наследници на В.Б.П., починал на 03.01.1936 г., по
Искане с вх. №94-00-292/28.06.2019 г.
ОСЪЖДА Община Добрич да заплати на К.Н.Д., ЕГН **********,***, сумата в размер на 10 лв. /десет/ лева, сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА Община Добрич да заплати на З.Д.З., ЕГН **********,***, сумата в размер на 10 лв. /десет/ лева, сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА Община Добрич да заплати на адв. А.К.Д. и О. К.Д. от Софийска адвокатска кО.ия, гр. София, ул.
„Денкоглу“ №11, ет.1, ап.5, адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 /хиляда/ лева, на
основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна
помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: