№ 779
гр. Перник, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720106026 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Б. С. Т., ЕГН: ********** от гр. ******,
ул. „******, бл.2, вх.*, ет.*, ап.* срещу Община Перник, с която в условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на имуществени и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Процедурата по размяна на книжа е спазена и отговор е депозиран от ответната
страна.
Ищецът твърди, че на 25.09.2022 г. около 4.30 - 5.00 часа сутринта вървейки по тротоара на
улица „Вардар“ след като минал покрай магазин „Гризли - СБА“ и пресякал кръстовището
на улица „Вардар“ и улица „Искър“ в гр. Перник няколко метра след кръстовището
претърпял инцидент. Стъпвайки накриво в дупка на тротоара паднал на земята, при което
изпитал силна болка в левия глезен. С ищеца бил и неговия приятел Д. И., който му бил
помогнал да стане и го бил завел в къщи. Твърди, че бил изпитал силна болка и не можел да
стъпва с левия крак. За няколко часа крака му много се подул. Заявява, че баща му С. Т. го
бил закарал в МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник, където му били направили снимка и се било
установило, че има разтегнати връзки и сухожилия и скъсани влакна на левия крак.
Гипсирали го и му изписали обезболяващи медикаменти.
Посочва, че на 24.10.2022 г. отишъл на контролен преглед при доктор М., който му бил
махнал имобилизираща ортеза и препоръчал масажи с тел и леко раздвижване. Бил в
болничен отпуск от 26.09.2022 г. до 14.11.2022 г. След което трябвало да се раздвижва. При
претърпяване на описаните увреждания и последвалия продължителен
1
възстановителен период понесъл силни болки, страдания и стрес. Посочва, че не можел да
ходи и да се обслужва сам, нуждаел се от помощта на близките си. Все още търпял болки и
значителни затруднения. Не можел да ходи на лекции и на работа. Въпреки, че бил в
болничен отпуск поради нетрудоспособност от НОИ - ТП гр. Перник постановили отказ за
изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, поради това, че нямал
необходимите 6 месеца осигуряване за общо заболяване и майчинство. В резултат на
травмата претъпял и продължавал да търпи неимуществени вреди, които според ищеца биха
били справедливо обезщетени със сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума. считано от 25.09.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 250 лева
като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на злополуката
представляващи направените разноски по проведеното медицинско лечение и закупени
медицински материали и медикаменти, както и изтекла законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата и сумата от 1750 лева / включваща трудово възнаграждение за 1 месец - 1170 лв. и
за половин месец - 580 лева/' като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат
на същия инцидент представляващи трудовото възнаграждение, което щял да получи за
периода 26.06.2022 г. до 14.11.2022 година , ако бил на работа, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Поради изложеното за ищеца бил налице правният интерес от предявяването на настоящия
иск против Община Перник, чиято отговорност за обезвреда следва от неизпълнението на
задълженията на общински служители за поддържане в добро състояние на общинските
пътища и тротоарите. Съгласно §7. т.4 от ПЗР на ЗМСМА. собственост на съответната
община са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване, а според чл. 30 ал. 4 от Закона за
пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват
от общините. Законодателят бил възложил на общините изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, и т.н. От изложеното следвало, че
задължението за поддръжката , както на улица ,.Вардар“, така и на тротоарите към нея било
на Община Перник.
Моли съдът да постанови решение, с което да се осъди Община Перник да му заплати
сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес в следствие на претърпян инцидент на
25.09.2022 г. в гр. Перник, поради неподдържан в добро състояние участък от тротоар, при
който инцидент бил получил разтегнати връзки и сухожилия и скъсани влакна на левия
крак, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и да осъди Община Перник да му заплати сумата от 250
лева /двеста и петдесет лева/, като обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на злополуката представляващи направените разноски по проведеното медицинско
лечение и закупени медицински материали и медикаменти, както и изтекла законна лихва за
2
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 1750 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева/,
/включваща трудово възнаграждение за 1 месец в размер на- 1170 лв. и за половин месец в
размер на - 580 лева/ като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
същия инцидент представляващи трудовото възнаграждение, което щял да получа за
периода 26.06.2022 г. до 14.11.2022 година ако бил на работа, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба. Ответникът счита за
недоказано наличието на увреждане, причинено от „стъпване накриво в дупка на тротоара“
на кръстовището на улица „Вардар“ и улица „Искър“, при което Б. С. Т. пада и получава
увреждания, подробно описани в исковата молба. В случая липсвало причинна връзка между
настъпилото увреждане и общината, която като собственик на тротоара била изпълнила
вменените й задължения по поддържането му.
Искът за неимуществени вреди бил прекомерно завишен и не отговарял на действително
претърпените вреди. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Представените от ищеца
медицински документи не били годно доказателство, тъй като удостоверявали единствено
наличието на наранявания на пострадалият, но не и относно механизма за настъпване на
злополуката. Издаденото медицинско свидетелство не можело да се приеме за годно
доказателство относно начина и причините за възникване на описаните увреждания.
Представените медицински документи не удостоверявали наличие на състояние описано в
исковата молба, нито претърпените болки и страдания. Липсвали доказателства относно
наличието на причинна връзка между увреждането на ищеца и състоянието на пътната
настилка. Непозволеното увреждане било сложен юридически факт, елементи от който
били:
деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина. Вината се предполагала до доказване на противното, т. е. причинителят на
увреждането можел да доказва, че не бил действал виновно и да се освободи от отговорност.
Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане, била причинната връзка. Тя не се предполагала, а следва да се
докаже от увредения (съгласно решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС, Четвърто
гражданско отделение, по гр.д. № 1740/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК). За да е
основателен искът за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД следвало да се установи наличие
на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Причинната връзка се доказвала във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е
върху този, който я твърди. Следователно не се били установявали трайни белези,
нарушения при движението, нарушения в нерви, мускули, кости и др., които да са
предизвикали такива болки и страдания, че да бъдат репарирани в претендирания размер от
3
15 000 лева.
От посочените по-горе обстоятелства ставало ясно, че искът в размер на 15 000 лева за
болки и страдания, в следствие на увреждането, бил прекомерно завишен и не отговарял на
действително претърпените вреди. Следвало да се оставят без уважение и
претендираните имуществени вреди в размер на 2 000.00 лв., като били неоснователни и
недоказани. Оплакванията за болки , страдания и неудобства, претендирани от ищеца също
следвало да бъдат оставени без уважение, поради липсата на пряка причинно – следствена
връзка между увреждането и описаните оплаквания, както изисквала разпоредбата на чл. 51
от ЗЗД.
Предвид изискването на посочената законова норма последиците да са в пряка и
непосредствена връзка с настъпилото увреждащо събитие, нямало и не се установявало от
доказателствата по делото пряка връзка между събитието от 25.09.2022 г. и състоянието на
ищеца Б. С. Т..
Ето защо оспорва периода, в който ищеца твърди, че бил изпитвал болки и страдания и в
тази връзка поддържа неоснователност и недоказаност на претенцията в размер на 15 000
лева за неимуществени вреди и 2 000.00 лв. за имуществени вреди, като я счита за силно
завишена и несъотносима към претърпените увреждания.
С оглед това освен физическите болки и страдания, други последици не били налице и не
следвало да бъдат обезщетявани, а исковете следвало да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани.
По чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК - оспорва изцяло обстоятелствата при които били настъпили
твърдените от ищеца увреждания. Счита, че липсвали каквито и да било доказателства и не
се били ангажирали такива, относно установяване на описаните в исковата молба
обстоятелства. По чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК - възразява срещу исковете и обстоятелствата,
на които същите се основават, като изразява следното становище: В този смисъл твърди, че
е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради което според Община Перник е налице
хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и евентуалното обезщетение следвало да се намали. Освен
това считаме, че размера на претендираните неимуществени вреди бил силно завишен и
следвало да се намали в съответствие с чл.53 от ЗЗД , а именно по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост, в
съответствие с насоките на константната съдебна практика по отношение степента на
претърпените болки и страдания и справедливото им обезщетяване по смисъла на чл.52 от
ЗЗД.
С оглед характера на предявените претенции, съдът с определението си по чл. 140 ГПК е
разпределил доказателствената тежест между страните, както следва: Указал е на ищеца, че
носи доказателствената тежест да установи настъпването на твърдяното събитие – стъпване
накриво в дупка на тротоар на процесната дата и място, настъпили имуществени и
неимуществени вреди в резултат на този инцидент, причинната връзка между настъпилия
инцидент и вредите, размера на причинените имуществени и неимуществени вреди,
4
обстоятелството, че те са причинени следствие на неизпълнение от страна на длъжностни
лица, на които ответника е възложил работа –поддържане в добро състояние на общинските
пътища и тротоари, без да е необходимо да се установява точно кой служител е виновен, т.е.
вредите да са настъпили следствие противоправно действие или бездействие при или по
повод възложената работа. Със същото определение е указано на ответника, че следва да
докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Следва да докаже изпълнението на задълженията си по поддържане в добро състояние на
общинските пътища и тротоари. Също така е указано на ответника, че не сочи доказателства
относно изпълнението на задълженията си по поддържане в добро състояние на общинските
пътища и тротоари.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
От фактическа страна:
На 25.09.2022 г. около 4.30 - 5.00 часа сутринта ищецът вървейки по тротоара на улица
„Вардар“ след като минал покрай магазин „Гризли - СБА“ и пресякал кръстовището на
улица „Вардар“ и улица „Искър“ в гр. Перник няколко метра след кръстовището претърпял
инцидент. Стъпвайки накриво в дупка на тротоара паднал на земята, при което изпитал
силна болка в левия глезен. С ищеца бил и неговия приятел Д. И., който му бил помогнал да
стане и го бил завел в къщи.
Видно от комплексната съдебномедицинската експертиза при разходката си по улицата на
25.09.2022г, Б. С. Т. ЕГН: ********** гр.****** ул.““****** бл.* вх.* ап.* е получил
навяхване и разтягане ставните връзки на лява глезенна става. Увреждането което е
получено от ищеца, е в областта на лява глезенна става. При ищеца има увреда на връзковия
апарат на лява глезенна става. Медикобиологичния характер на увреждането е временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Видно от представените по делото
медицински документи, продължителността на възстановителния период на ищеца е около 2
месеца. Хематомите и болките от травмата се разнасят за около месец. При извършеният
преглед на 27.04.2023г., вещото лице не е установило функционален дефицит на лява
глезенна става. Ищеца съобщава за болки и оток при натоварване и смяна на
времето.Физическите страдания отзвучават за няколко месеца но понякога травмата от
психическият стрес може да има дълготрайни последици. Относно психическото
възстановяване това може да продължи много по дълго /понякога цял живот/ защото това са
тежки травми в емоционалния и психически живот на лицето. Преживеният стрес води до
нервнопсихичен срив ищецът е преживял силно безпокойство,притеснения и стрес ,
изразяващо се в загуба на сън, влошаване на здравословното състояние . невъзможност за
5
нормално придвижване и то за продължителен период от време. Това се получава всл.
възникване на силно огнище на възбуда в кората на главния мозък. Централната нервна
система е в тясна зависимост и оказва пряко въздействие върху тонуса на вегетативната
нервна система. Вегетативната нервна система е съвкупността от нервномускулни и
невроваскуларни плексуси / нервни сплитове и възли / които инервират и са отговорни за
тонуса на вътрешните органи . така че от състоянието на ЦНС /главния мозък ,по точно от
възбудните огнища в кората на главния мозък /за виси състоянието и тонуса на вътрешните
органи. Всеки стрес и много силни емоции в повечето случаи отрицателни влияят на
възбудимостта на вегетативната нервна система /като освобождават катехоламини /
хормоните на стреса от надбъбреците :Адреналин и Hop адреналин/ и може да възникнат : -
сърцебиене ,излизане от правилен сърд. ритъм, -зачервяване на кожата или бледост /в
зависимост от това кой от дяловете на вегетативната нервна система превалира : симпатикус
или парасимпатикусов /вагусов дял /,изпотяване, тремор, стом.чревни разстройства с
коремни болки, гадене, повръщане и пр. -остър спазъм на коронарните /съдовете
изхранващи миокарда /сърдечния мускул /,-изпускане по малка и голяма нужда, жлъчни
кризи и пр. В най -леката степен това състояние се изразява във Невровегетативна дистония
което състояние е функционално / т.е. обратимо / но в някои случаи се задълбочава, може да
се стигне дори до съдов инцидент било то в сърце, било то в мозък или в бял дроб. /
Последствията могат да бъдат много сериозни и неприятни /,в дългосрочен план
прогресиращи и системни и които в крайна сметка могат да доведат до силно влошаване
здравословното и най вече емоционално психическо състояние на индивида. Ищецът не
страда от заболявания, които предизвикват нарушения във вестибуларния апарат или опорно
двигателната система по данни на неговият ОПЛ/ общопракт. лекар/ д-р А.Г.Я.-В. УИН:
150000****. Освен травмата обект на настоящото дело в системата не фигурират отразени
заболявания и оплаквания на лицето Б. С. Т. ЕГН:**********. В здравното му досие
фигурира единствено травмата на глезена, обект на настоящото дело. От клиничният
преглед на лицето не се установяват отклонения от нормалният статус. Също и от
изследванията на кръв и урина , ЕКГ, пуснати от личният лекар на лицето Б. С. Т. . Същият
не приема медикаменти, които предизвикват нарушения в неврологичното и общо
физическо състояние, водещи до нарушения в походката и придвижването. Общото
здравословно състояние на лицето Б. С. Т. към момента е добро. Изписан му е Унг. Репарил
и в табл. Форма същият медикамент за успокояване и разнасяне отока и намаляване на
болките от травмата на левия глезен, също и Сераза гел за масажи и табл.форма .
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза като изготвена от
безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност.
Видно от представените по делото болнични листи ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 26.09.2022 г. до 14.11.2022 г. Представено е разпореждане
на ТП на НОИ гр. Перник, с което се отказва да се заплати на ищеца обезщетение за
временна неработоспособност, тъй като няма необходимите шест месеца осигурителен стаж.
Видно от представените по делото рецепти и касови бонове ищецът е направил разходи в
6
общ размер на 137,14 лв. за закупуване на предписаните му медикаменти. Ищецът видно от
представената по делото квитанция е записан като студент за учебната 2022 г. /2023 г. в Нов
Български Университет.
Съдът не кредитира първата изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като
вещото лице не е направило оглед на мястото, където се е случил инцидента, а на друго
място на същото кръстовище преди инцидента, където не е констатирал компроментирани
зони в тротоарните площи и по двата тротоара. След изслушване на разпитаните по делото
свидетели съдът е допуснал допълнителна съдебно-техническа експертиза, като вещото лице
е посетило точното място на инцидента и е установило на 26.06.2023 г., когато е направило
повторен оглед на процесното кръстовище, че на десния тротоар на ул. „Искър“ в указаната
посока при поставения въпрос, се установява, че за разстоянието от началото на процесното
кръстовище, до 22 метра в посока към ул. „Тунджа“, не се забелязват отчетливо
компрометирани зони от тротоарната площ, като в огледания участък, не се открояват и
участъци със скорошни възстановителни мероприятия. Във вертикална проекция били
констатирани пропадания и изпъквания по тротоарната настилка в диапазона от максимум
0,02-0,033 метра, като същата била износена и напукана на места. Първата отчетлива
неравност по процесния тротоар била установена с начало на 22 метра след началото на
кръстовището. Установената и заснета компрометирана зона от тротоара представлява
вдлъбната неравност/пропадане с неправилна форма, наподобяваща полуокръжност.
Радиусът на тази окръжност беше отчетен като 0,55 метра, като деформираната зона, в
напречно направление, се простира от десния бордюр, отделящ дясната граница на платно за
движение на ул. „Искър“ от процесния тротоар, и завършва в по-изразената си част на 0,55
метра вдясно от десен бордюр. Респективно, мерено по надлъжната ос на пътя, дължината
на пропадането се явява удвоения радиус или 1,1 метра. Във вертикална проекция,
координатите на най-дълбоката част на пропадането се намират около центъра на измерения
радиус и центъра на пропадането, спрямо дължината на пътя. В тази точка, дълбочината му,
спрямо базовата линия на тротоарната настилка е в порядъка на 0,12-0,13 метра. Към
момента на огледа се наблюдава и напречен наклон на неравността, като денивелацията е с
низходяща с посока от десния край на тротоара към левия му край. За площта на описаната
неравност се наблюдават две частично разрушени тротоарни плочи и две плочи които
липсват, като в тази зона е застлан инертен материал, който образува част от дъното на
пропадането.
Съдът кредитира допълнителната съдебно-техническа експертиза, тъй като е изготвена от
безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност и след повторен оглед на
точното място на инцидента след изслушване и на свидетелските показания дадени в този
смисъл.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода от 26.09.2022г.
до 14.11.2022г. Б. С. Т. е бил в болничен отпуск. За периода от 26.09.2022г. до 14.11.2022г.
на ищеца е платено обезщетение за болничен отпуск в размер на 99,75 лева за сметка на
работодателя. За периода от 26.09.2022г. до 14.11.2022г. от НОИ няма изплатено парично
7
обезщетение за временна неработоспособност на Б. С. Т.. Към 25.09.202г. ищеца Б. С. Т. е
работел по трудов договор в ФУЛ ДИСТРИБЮШЪН ЕООД на длъжност технически
сътрудник с основно месечно възнаграждение в размер на 950,00 лева. Разликата между
трудовото възнаграждение, което би получил ищеца за периода 26.09.2022г. до 14.11.2022г.
е в размер на 1260,48 лева. ако не е ползва болничен отпуск.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като съставена от
безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност.
В открито съдебно заседание по реда на чл. 214 ГПК съдът е допуснал изменение на размера
на иска за обезщетение на имуществените вреди досежно пропусната полза изразяваща се в
разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът бил получил, ако не е използвал
болничен и изплатеното му, като съдът се счита за сезиран с иск в размер на 1260,48 лева.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел И., който е приятел на
ищеца и е очевидец на процесния инцидент двамата се били прибирали от нощно заведение
в края на месец септември, но не били употребили алкохол между 4,30 ч. и 5,00 ч. вечерта и
заедно се били прибирали у дома. По пътя имало хранителна верига СБА на кръстовището,
като двамата един до друг се били движили по тротоара. Едната улица била „Вардар“, а на
другата свидетелят се затруднява да посочи името. Кръстовището било между двете улици,
а инцидентът се бил случил пред СБА. Свидетелят бил вървял отляво на пътното платно, а
ищецът от дясно на същото. Нямало осветление и той бил чул ищецът да вика и го видял, че
бил паднал. Бил го вдигнал, а ищецът му казал, че кракът го боли и най-вероятно е бил
счупен. Отвел го до входната врата на блока, където бил живеел. На сутринта му се бил
обадил по телефона и ищецът му бил казал, че ходил на лекар и се установило, че кракът му
бил счупен. Ищецът не можел да ходи на лекции, на работа и на тренировки, нито на дълги
разходки, тъй като много силно го бил болял крака. Свидетелят бил минавал често на
мястото на инцидента, тротоарите на това място били леко под наклон, като конкретно в
средата на бордюра имало вдлъбнатина, доста голяма дупка, която не била покрита и
липсвала светлина, поради което ищецът бил паднал в нея. Времето било сухо и нямало
нито дъжд, нито сняг. Ищецът бил в гипс и не бил излизал около два месеца от вкъщи.
Чували се били по телефона. Двамата следвали в Нов Български Университет, различни
специалности. Ищецът бил обездвижен и не могъл да посещава лекциите. Не можел да ходи
на работа, която скоро бил започнал, не можел да излиза с приятели и станал
раздразнителен. Продължавал да има болки в крака при дълга разходка, по-лесно се бил
уморявал и по-трудно бил стъпвал на пострадалия крак. Бил преустановил тренировките си
по бокс.
Видно от показанията на свидетеля Т., който е баща на ищеца в края на септември
бил влязъл рано сутринта в стаята на сина му, чул го да охка и видял, че кракът му бил
оттекъл и го боли. Решил да го отведе на лекар и го закарал до Бърза помощ. Изпратили ги
при специалист, направили му рентгенова снимка и се били установили разтежения и
разкъсвания, поради което кракът следвало да се обездвижи. Изписали му ортеза и
медикаменти и не трябвало изобщо да докосва земята с този крак и свидетелят трябвало
8
навсякъде да то превозва с количка, а вкъщи на рамо, тъй като ищецът не могъл да ползва
патерици. Инцидентът се бил отразил зле на ищеца, тъй като бил започнал да следва и да
ходи на работа, за да може да си заплаща семестриалната такса. Бил се депресирал и бил
станал нервен за месец, два, докато започне да стъпва. Ищецът не трябвало 20 дни да стъпва
на крака и това било тежко и за него и за неговите родители. През цялото време имал болки
и се бил мажел със специален мехлем. Не бил излизал през това време и ходенето било
изпитание. Към настоящия момент все още изпитвал болки. Имал желание да започне да
тренира, но все още кракът му не бил пълноценен. Свидетелят посочва местонахождението
на процесната дупка-след магазин Гризли, след кръстовището на магазина, 10-15 метра по
тротоара. Дупката не била дълбока, но била с наклон към пътя и била пропаднала. Вечер
нямало осветление, но хората, които живеели наоколо я знаели. Тротоарът бил асфалтиран и
тя била единствената дупка на него.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви и
еднопосочни и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
От правна страна:
За да бъдат уважени настоящите искове е необходимо да са налице предпоставките
на непозволено увреждане, т.е ищецът следва да докаже стъпване накриво в дупка на
тротоара, падане в дупката, при което е получил увреждане на левия глезен на улица,
публична общинска собственост, на процесната дата, причинените вреди, причинна връзка
между деликта и вредите.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че на 25.09.2022 г. ищецът е претърпял инцидент, като е стъпил накриво в
дупка на тротоара, падане в дупката, при което е получил увреждане на левия глезен, като
тротоарът е публична общинска собственост. Това е датата на увреждането посочена в
медицинската документация и в експертизата на вещото лице, поради което съдът счита, че
същата е достоверната дата.
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 3, ал. 2 , т. 1 ЗОС улиците и тротоарите в
рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа
представляват публична общинска собственост. В случая не се спори, че улица „Искър“ в
гр. Перник, където от кредитираните от съда свидетелски показания и допълнителната
съдебно-техническа експертиза се установи, че е настъпил процесния инцидент е публична
общинска собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/ законодателят е вменил
на Общината задължението да изгражда, поддържа и ремонтира пътищата, публична
общинска собственост по см. на чл. 8 от Закона за пътищата.
Затова и неизпълнението на вмените от закона задължения на Общината - правно
регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители,
която по необходимост включва и предприемане на мерки по изграждане и ремонт на пътя
е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната и отговорност по реда на чл.
9
49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона
бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в процесния случай.
Видно от гореизложената фактическа обстановка ищецът е претърпял
неимуществени вреди- болки и страдания, които са пряко следствие от процесния инцидент.
Предвид гореизложеното и като взе предвид характера и със степента на
причинените увреждания, възстановителния период, както и психическите вреди,
включително към настоящия момент съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати
на ищцата обезщетение в размер на 6000,00 лв. за процесния деликт. За да определи такъв
размер на обезщетението за неимуществени вреди за съдът отчете следните обстоятелствата:
. ищецът е получил в резултат на претърпяния от него инцидент навяхване и разтягане
ставните връзки на лява глезенна става. Увреждането което е получено от ищеца, е в
областта на лява глезенна става. При ищеца има увреда на връзковия апарат на лява
глезенна става. Медикобиологичния характер на увреждането е временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Видно от представените по делото медицински документи,
продължителността на възстановителния период на ищеца е около 2 месеца. Хематомите и
болките от травмата се разнасят за около месец. При извършеният преглед на 27.04.2023г.,
вещото лице не е установило функционален дефицит на лява глезенна става. Ищеца
съобщава за болки и оток при натоварване и смяна на времето.Физическите страдания
отзвучават за няколко месеца но понякога травмата от психическият стрес може да има
дълготрайни последици. Относно психическото възстановяване това може да продължи
много по дълго /понякога цял живот/ защото това са тежки травми в емоционалния и
психически живот на лицето. Преживеният стрес води до нервнопсихичен срив ищецът е
преживял силно безпокойство,притеснения и стрес , изразяващо се в загуба на сън,
влошаване на здравословното състояние, невъзможност за нормално придвижване и то за
продължителен период от време. През това време се налагало за него да се грижат
родителите му, тъй като ищецът не е могъл да се грижи сам за себе си. Налагала се
медикаментозна терапия за обезболяване на болките. Ищецът в продължение на 20 дни не е
могъл да си стъпва на крака и се е налагало баща му да го вози с количка или да го
придържа, за да се придвижва. Почти два месеца не е излизал от вкъщи, не е посещавал
лекции, не е ходил на работа, нямал е социални контакти и не е излизал с приятели.
Преустановил е тренировките си по бокс. Към настоящия момент още изпитва болка в крака
при по-дълги разходки и физическо натоварване.
Също следва да се има предвид и възрастта на ищеца, който е на 19 години, което
предполага и по-бързо възстановяване и липса на усложнения при оздравителния процес.
Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ишеца при
процесния инцидент, съдът намира следното: Възражението за съпричиняване представлява
позоваване на осъществили се правопроменящи факти- противоправно поведение на
увреденото лице, съпричиняващо противоправния резултат, въз основа на които
обезщетението за причинени вреди се намалява. Възражението за съпричиняване не е
волеизявление, с което се упражнява потестативно право, а е твърдение за факт. Ответникът
10
има процесуална възможност да се позове на правопроменящ факт в срока за отговор на
исковата молба, иначе тази възможност се преклудира на основание чл. 131 ГПК. В случая
ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. ЗЗД с отговора на исковата молба, поради
което същото е допустимо. Разгледано по същество същото се явява неоснователно, тъй
като независимо от разпределената му от съда доказателствена тежест ответникът не успя да
докаже при условията на пълно и главно доказване и не представи никакви доказателства
относно поведение на увреденото лице,намиращо се в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилия противоправния резултат.
С оглед на изложеното предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45
ЗЗД относно обезщетението на претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на
процесния деликт се явява частично основателен за сумата от 6000 лв. и следва да бъде
отхвърлен до пълния му предявен размер от 15 000 лв. като неоснователен и недоказан.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази
сума, считано от 25.09.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.
Искът за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди настъпили вследствие
на процесния деликт се явява основателен досежно претендираните от него пропуснати
ползи равняващи се на разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът бил
получил, ако не е използвал болничен и изплатеното му, като видно от изготвената по
делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза тази разлика се равнява на
1260,48 лева. Ищецът е изменил иска си в тази част по реда на чл. 214 ГПК и претендира
тази сума от 1260,48 лева, поради което същият се явява изцяло основателен.
Искът за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди настъпили вследствие
на процесния деликт се явява основателен досежно претендираните от него претърпени
загуби, съставляващи разходи за медикаменти, медицински материали и лечение до размера
от 137,14 лв., тъй като видно от представените по делото касови бонове са били
действително направени и се установяват разходи в този размер, а не в размера претендиран
от ищеца от 250 лв., поради което следа да се остави без уважение за разликата над 137,14
лв. до пълния претендиран размер от 250 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху двете
суми, съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди считано от 07.12.2022
г., датата на подаване на исковата молба, както е поискал ищеца до окончателното
изплащане на главницата.
По разноските:
На основание чл. 38 ЗА на процесуалния представител на ищцата адв. В. К. следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в минималния размер предвиден в чл. 7, ал.2,
т. 2 от НМРАВ от 1039,76 лв. съобразно уважената част на исковете, която е в общ размер
на 7397,62 лв. Ищецът е бил освободен по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от такси и разноски и
същият не е сторил разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
11
осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 4% върху уважения размер
на иска от 7397,62 лв. или равняваща се на 295,90 лв. и сумата от 586,15 лв., съставляваща
общ размер на дължимите от ответника суми възнаграждения за вещи лица по допуснатите
от съда допълнителна СТЕ, комплексна съдебно-медицинска експертиза, съдебно-
счетоводна експертиза, съобразно уважената част на исковете, като възнагражденията на
същите са били изпратени от бюджетните средства на съда.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 225,93 лв.,
съставляваща сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Б. С. Т., ЕГН: ********** от гр. ******, ул.
„******, бл.2, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 6 000,00 лв. /шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки и страдания от непозволено
увреждане на 25.09.2022 г.- стъпване накриво в дупка на тротоара, падане в дупката, при
което е получил увреждане на левия глезен, като тротоарът е публична общинска
собственост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2022 г. до
окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6000 лв.
до пълния предявен размер от 15 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Б. С. Т., ЕГН: ********** от гр. ******, ул.
„******, бл.2, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 1260,48 лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди от непозволено увреждане на 25.09.2022 г., съставляващи пропусната
полза равняваща се на разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът бил
получил, ако не е използвал болничен и изплатеното му считано от 07.12.2022 г., датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Б. С. Т., ЕГН: ********** от гр. ******, ул.
„******, бл.2, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 137,14 лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди от непозволено увреждане на 25.09.2022 г., съставляващи претърпени
загуби съставляващи разходи за медикаменти, медицински материали и лечение, считано от
07.12.2022 г., датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 137, 14 лв. до пълния предявен
размер от 250 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА Община Перник да заплати на адвокат В. К.,
сумата от 1039,76 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна
правна помощ на материално затруднено лице.
ОСЪЖДА Община Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметката на
12
ПРС държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на иска от 7397,62 лв. или
равняваща се на 295,90 лв. и сумата от 586,15 лв., съставляваща общ размер на дължимите
от ответника суми възнаграждения за вещи лица по допуснатите от съда допълнителна СТЕ,
комплексна съдебно-медицинска експертиза, съдебно-счетоводна експертиза, съобразно
уважената част на исковете, като възнагражденията на същите са били изпратени от
бюджетните средства на съда.
ОСЪЖДА Б. С. Т., ЕГН: ********** от гр. ******, ул. „******, бл.2, вх.*, ет.*, ап.*
да заплати на Община Перник сумата от 225,93 лв., съставляваща сторени по делото
разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13