№ 183
гр. С., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело №
20221800500181 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 192 от 24.11.2021 г. постановено по гр. д. № 801/2021 г. на Районен съд
– Елин Пелин, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето С. П. К.а на неговата майка Й. Б. Н.; определен е режим на лични отношения с
бащата П. Х. К.; бащата П. Х. К. е осъден да заплаща на детето си С. П. К.а месечна
издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на предявяване на иска, както и да заплати
на детето С. П. К.а сумата 470,20 лв., представляваща издръжка за минал период – от
21.05.2021 г. до 09.08.2021 г., като са отхвърлени исковете за заплащане на месечна
издръжка за разликата над сумата от 300 лв. до пълния предявен размер от 400 лв. месечно и
за издръжка за минало време за разликата над сумата 470,20 лв. до пълния предявен размер
от 4800 лв.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство П. Х. К.
само в частта му относно определения размер на дължимата от него издръжка на детето.
Поддържа се в жалбата, че така определеният от районния съд размер на издръжката е
завишен – не отговаря на потребностите на детето и на възможностите на жалбоподателя да
заплаща издръжка. Жалбоподателят сочи, че желае да заплаща на детето си по-голяма
издръжка от минималната, но все пак такава, че той да е в състояние да осигурява
собственото си съществуване и да посреща разходите си. Иска първоинстанционното
1
решение да бъде отменено в обжалваната му част и да се определи размер на издръжката на
детето близък да минималния по закон.
Ответницата по въззивната жалба оспорва същата и настоява обжалваното решение
да бъде потвърдено.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 801/2021 г. на Районен съд – Елин Пелин е образувано по
искова молба на Й. Б. Н. срещу П. Х. К. с предявен иск по чл. 127, ал. 2 от СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на
страните С. П. К.а, определяне на неговото местоживеене, личните отношения с бащата и
издръжката му. Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответника живели на съпружески
начала от м. септември 2018 г., а на 18.06.2020 г. се родила дъщеря им С.. Ищцата твърди,
че от раждането на детето единствено тя полага грижи за него, а ответникът изключително
рядко се интересувал от детето, а към настоящия момент не полага никакви грижи за него.
За последно ответникът осъществил личен контакт с дъщеря си на 21.05.2021 г. и от този
момент не я е виждал и не проявявал никакъв интерес към нея. Ищцата е отправила искане
да й бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето, да бъде
определен режим на лични контакти с ответника, посочен в исковата молба, както и същият
да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 400 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба, както и издръжка за период от една година преди подаването на
исковата молба в размер на 4800 лв.
В писмения си отговор ответникът не оспорва, че с ищцата не живеят заедно, като
твърди, че е напуснал семейното жилище на 21.05.2021 г. и детето е останало да живее при
майка си. Ответникът твърди, че по време на съвместното им съжителство той осигурявал
финансово издръжката на семейството, извършил ремонт на жилището, в което живеели с
лични средства и труд. Излага довод, че поисканият размер на издръжката е непосилен за
него. Твърди, че в момента не работи по трудов договор и няма постоянни доходи, поради
което е в състояние да заплаща издръжка в минималния размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и с оглед предмета на
обжалване, намира следното от фактическа страна:
Страните са родители на детето С. П. К.а, родена на 18.06.2020 г. Не е спорно между
страните, че те са във фактическа раздяла от 21.05.2021 г. и от този момент детето се
отглежда от майката.
От представеното допълнително споразумение към трудов договор от 31.01.2019 г. се
установява, че ищцата е в трудово правоотношение с „Б. Б.” ЕООД при брутно трудово
възнаграждение в размер на 1600 лв. Към 03.11.2021 г. ищцата се намира в отпуск за
отглеждане на дете и получава месечно по 380 лв., както и социална помощ от 40 лв., което
се установява от приетия социален доклад.
Видно е от представената служебна бележка на Агенция по заетостта, че ответникът е
бил регистриран като безработно лице в периода от 14.02.2019 г. до 13.06.2019 г., както и от
2
09.09.2021 г.
От представените вносна бележка от 19.10.2021 г. и разписка от 05.11.2021 г. се
установява, че ответникът е превел на ищцата сумата 200 лв., съответно сумата 180 лв. - с
основание за плащане „издръжка за дете”.
Според показанията на св. К. И., ответникът е майстор в строителството.
Свидетелката сочи, че ответникът е правел ремонт в жилището на ищцата.
Съгласно показанията на св. С. Н., по времето на съвместното съжителство с ищцата
ответникът работел постоянно в строителството. Същият направил ремонт на жилището.
Според показанията на св. И. Н., ответникът преди работел в една фирма, а
понастоящем работи на приятели и познати. Ремонтът на жилището бил направен от П..
Съгласно показанията на св. В. К. /брат на ответника/, ответникът по професия бил
майстор, разбирал от доста неща. Свидетелят сочи, че понастоящем брат му работи в
строителството.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предмет на настоящата въззивна проверка е първоинстанционното решение в
осъдителните му части досежно дължимата от ответника на детето С. месечна издръжка от
предявяване на иска и издръжката за минало време.
Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – чл. 143, ал. 2 от
СК.
В конкретния случай ответникът дължи парична издръжка на малолетното си дете С. с
оглед безспорното обстоятелство, че родителите не живеят заедно, а детето живее с майка
си, който единствена полага грижи за неговото отглеждане и възпитание и осигурява
средства за издръжката му.
Предвид разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от СК, издръжката, която родителят
дължи на ненавършилото пълнолетие свое дете, се определя според нуждите на детето и
възможностите на родителя, но не може да бъде по-малък от от ¼ от минималната работна
заплата за страната /която понастоящем е 710 лв. - ПМС № 37/24.03.2022 г./, т.е
минималният законоустановен размер на издръжката понастоящем е 177,50 лв.
При определяне на общата сума, необходима за месечна издръжка на детето, която да
осигурява условия на живот, необходими за правилното му развитие, на основание чл. 143,
ал. 1 от СК съдът изхожда не само от нуждите на детето, но и от възможностите на двамата
му родители.
В случая от събраните по делото доказателства не се установяват конкретни
обстоятелства, обосноваващи нужди на детето, което да надхвърля обичайните нужди на
дете на неговата възраст /на 1 г. и 10 м./. Установено е по делото, че майката реализира
доходи от труд в размер около средната работна заплата за страната, а понастоящем е в
отпуск за отглеждане на дете. Установено е също, че понастоящем бащата не получава
3
доходи от трудово правоотношение /същият е регистриран като безработно лице/. Няма
доказателства за притежавани от бащата имущества, които биха могли да бъдат източник на
средства. В показанията на всички свидетели се съдържат данни, че бащата е майстор в
строителството и работи на частно, но няма доказателства за размера на реализираните от
него доходи от тази дейност, нито дали същата е постоянна. Следователно следва да се
приеме, че обективно към настоящия момент възможностите на двамата родители да
осигуряват средства за издръжка на детето са малки.
Съобразявайки социално-икономическите стандарти в страната към настоящия момент
и статистическите данни относно разходите на домакинствата, както и при прилагане по
аналогия на разпоредбата на чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на
детето, вр. ПМС № 305/19.12.2017 г. относно месечния размер на гарантирания минимален
доход, която разпоредба може да се приема като приблизителен базов ориентир за
определяне на размера на необходимата за издръжката на детето, но при отчитане на
настоящото поскъпване на стоките и услугите от първа необходимост, съдът намира, че за
задоволяване на основните жизнени потребности на дете на 2 – годишна възраст са
необходими минимум около 450 лв. месечно. Ответникът следва да поеме част от
необходимата за детето С. издръжка в размер на 250 лв., а останалата част в размер 200 лв,
ведно с неоценимите в пари непосредствени фактически грижи за детето, следва да бъдат
осигурени от майката. Плащането на издръжка в посочения размер от 250 лв. е във
възможностите на ответника, независимо от обстоятелството, че към момента същият не
работи по трудов договор. Ответникът е млад, здрав и трудоспособен човек, който би могъл
да реализира доходи от труд, които да му позволяват да отделя сума от 250 лв. за издръжка
на малолетното му дете. Следва да се отбележи, че посочената сума надвишава само със
72,50 лв. минималния понастоящем законоустановен размер на дължимата издръжка от
всеки родител издръжка на детето си. Определянето на по-висок размер на издръжката от
минималния в случая е съобразено и с установеното от доказателствата по делото
обстоятелство, че ответникът работи на частно в строителството, независимо от липсата на
данни за периодичността на полагания от него труд и за конкретния размер на получаваните
доходи от това. Обстоятелството, че ответникът е извършил ремонт в къщата, в която се
отглежда детето, и е разходвал средства за това, няма отношение към преценката за размера
на дължимата от него издръжка на детето.
С оглед на гореизложеното и поради частичното несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд в частта за дължимата от
ответника месечна издръжка от предявяване на иска, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която същият е осъден да заплаща издръжка на детето си за разликата
над сумата от 250 лв. месечно до присъдения от районния съд размер от 300 лв. месечно, и
вместо него постановено друго, с което се отхвърли иска в тази му част. В останалата му
част, с която ответникът е осъден да заплаща издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано
от предявяването на иска, решението следва да бъде потвърдено.
Ответникът като баща на малолетното дете, му е дължал издръжка и за минало време в
4
периода от раздялата между родителите на 21.05.2021 г. до предявяване на иска на
09.08.2021 г., на основание чл. 149 от СК. В този период ответникът по никакъв начин не е
участвал в грижите за отглеждането и възпитанието на детето и в осигуряване на
издръжката му. Платените от ответника суми за издръжка на детето, за което са представени
писмени доказателства, се отнасят за период след завеждане на делото, поради което нямат
отношение към задължението му за издръжка за минало време. Изводите на съда,
обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка на детето, са
меродавни и при определяне на размера на издръжката му за минало време за посочени
период от 21.05.2021 г. до 09.08.2021 г. Така за този период ответникът дължи издръжка в
размер на 250 лв. месечно, или общо за периода 657,70 лв.
Предвид липсата на жалба срещу отхвърлителната част на решението в частта за
издръжката за минало време, първоинстанционното решение, с което е определен размер на
тази издръжка от 470,20 лв., следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в настоящата инстанция решението следва да бъде отменено
и в частта за дължимата от ответника държавна такса върху присъдената издръжка за
разликата над дължимия размер от 379,56 лв. /съответно 360 лв. държавна такса върху
дължимата издръжка от 250 лв. за три години и 19,56 лв. държавна такса върху издръжката
за минало време/ до определения от районния съд размер от 451,56 лв.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 192 от 24.11.2021 г. по гр.д. № 801/2021 г. на Районен съд –
Елин Пелин, В ЧАСТТА , която П. Х. К. е осъден да заплаща на детето си С. П. К.а, чрез
неговата майка и законен представител Й. Б. Н., месечна издръжка, за разликата над сумата
от 250 лева месечно, до присъдения от районния съд размер от 300 лв. месечно, считано от
предявяването на иска на 09.08.2021 г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката, както и в частта за разноските за горницата над сумата от
379,56 лв., представляваща дължима от П. Х. К. държавна такса, с И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Б. Н., като майка и законен представител на детето С.
П. К.а, срещу П. Х. К. иск за заплащане на месечна издръжка за разликата над сумата 250 лв.
до сумата 300 лв. месечно, считано от предявяване на иска до настъпването на основания за
изменение или прекратяване на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА решението В ЧАСТТА , с която П.Х. К. е осъден да заплати на
детето С. П. К.а, чрез неговата майка и законен представител Й. Б. Н., сумата 470,20 лв.,
представляваща издръжка за периода от 21.05.2021 г. до 09.08.2021 г.
5
В останалите му части решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6