Р Е Ш
Е Н И Е
№ 17 14.01.2020г. гр.Димитровград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Димитровградският
Районен Съд в публичното заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МАРИНОВ
с участието на секретаря Таня Радичева и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия И. Маринов АНД № 552 по описа на съда за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на
основание чл. 59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – А.С.К. ***,
ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно постановление №
001079/28.10.2019г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално
ТОЛ- управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“(АПИ)- гр.София, с
което за това, че на 21.05.2019г., около 10:15 часа, управлявал лек автомобил,
с технически допустима максимална маса до 3,5т., марка „М.“, модел ****, с рег.№
Х ****КН, по републикански път I-8,
км 280+400 (до комплекс „Върбица“) посока гр.Пловдив, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура -
винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т.2 на Решение №959 на Министерския
съвет от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура, като за посоченото ППС не е заплатена
винетна такса към момента на проверката, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата, която да съответства на регистрационния номер и на категорията на пътното
превозно средство (КЗ), с което за нарушение на чл.139, ал.6 от Закона за
движението по пътищата, на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото
наказателно постановление. Твърди се заплащане на винетна такса, но поради срив
в системата, на квитанцията бил изписан сходен регистрационен номер, за което
водачът подал възражение. При тези съображения моли за отмяна на същото.
В съдебно заседание
жалбоподателят- лично и чрез упълномощен процесуален представител поддържа
жалбата, заявява, че е заплатил винетна такса, която не по негова вина била
описана за сходен регистрационен номер, заявява също, че след проверката е
заплатил нова винетна такса, тъй като нямало произнасяне по възражението му. Моли
за отмяна на наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ– Агенция Пътна Инфраструктура– гр.София,
чрез процесуалният си представител оспорва жалбата, счита, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно, пледира за потвърждаването му.
Районна Прокуратура – Димитровград- редовно призовани,
не изпращат представител и не вземат становище по депозираната жалба.
След като прецени
представените по делото и събраните в съдебното заседание доказателства, съдът
намира следното:
На 21.05.2019г.
служители на Агенция Пътна Инфраструктура- гр.София – сектор „Контрол и
правоприлагане“-Хасково– Тодор И. и И.Т., изпълнявали служебните си задължения
в района на републикански път I-8, км 280+400 - до комплекс „Върбица“ преди
същото село. Около 10,15ч. същите спрели движещият се по посоченият път в посока
към гр.Пловдив, лек автомобил. При извършената проверка установили, че
автомобилът е марка „М.“, модел ****, с рег.№
Х ****КН, и е управляван от настоящия жалбоподател А.К. ***. Установили също,
че за въпросният автомобил с рег.№ Х ****КН към момента на проверката няма
заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния номер и на
категорията на пътното превозно средство (КЗ). Водачът К. възразил срещу
констатацията, че няма заплатена винетна такса за автомобила му, като заявил,
че е заплатил такава, но в квитанцията за плащане вместо регистрационния номер
на неговия автомобил- Х ****КН, бил описан сходен регистрационен номер- „Х****КН“,
за което подал възражение до А“ПИ“- гр.София с вх.№ 94-00-96/ 09.01.2019г.
Контролните органи проверили в базата данни, телефонирали до централата на
А“ПИ“ в гр.София и установили, че за автомобил с рег.номер на водача К. нямало
заплатена винетна такса.
Така съставили на водача
Акт за установяване на административно нарушение № 001079/21.05.2019г., в който
е описано нарушението на чл.139, ал.6, вр. чл.179, ал.3 от Закона за движението
по пътищата.
Актът бил връчен на нарушителя на същата дата-
21.05.2019г., който го подписал с описанието, че има входящ номер в
А“ПИ“-гр.София.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено
възражение от водача К. срещу съставеният му АУАН- №09-99-243/22.05.2019г., в
което възражение е описано обстоятелството за закупена винетка, отбелязване на
сходен регистрационен номер и това, че няма произнасяне по подадената молба до
А“ПИ“.
Административно-наказващият орган не е уважил така
направените възражения и е пристъпил към издаване на процесното наказателно
постановление № 001079/28.10.2019г. на началник отдел „Контрол и
правоприлагане” в Национално ТОЛ- управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“(АПИ)- гр.София, с което за нарушение на чл.139, ал.6 от Закона
за движението по пътищата, на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, на жалб.К. му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Видно от известието за
доставяне, НП е връчено на нарушителя на 04.11.2019г., а жалбата против него е
изпратена до административно-наказващият орган на 07.11.2019г.- видно от пощенското
клеймо- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от АУАН № 001079/21.05.2019г., Наказателно постановление №001079/28.10.2019г.
на началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално ТОЛ- управление (НТУ)
към Агенция „Пътна инфраструктура“(АПИ)- гр.София, приложените по делото
писмени документи- приети като доказателства, както и от показанията на
актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на
акта, които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване
факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
и ЗП, е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока,
предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление,
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
АУАН № 001079/21.05.2019г., Наказателно
постановление №001079/28.10.2019г. са
издадени от компетентни за това органи, видно от приложената Заповед
№ЧР-НТУ-33/23.01.2019г. на ВрИД Председател на УС на А“ПИ“, Заповед № РД-11-233/28.02.2019г.
на Председател на УС на А“ПИ“, и Заповед № РД-11-29/16.08.2019г. на
Председателя на УС на А“ПИ“.
По същество, в случая нарушението е ясно и точно
описано, като е конкретизирано по време, място и начин на извършването му,
безспорно е установен и нарушителя.
Констатираното нарушение правилно е било определено
като такова по текста на чл.139, ал.6 от ЗДвП- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от
трето лице.“.
Видно от текста на тази разпоредба, задължението тежи
върху всеки водач на ППС преди движение, да има заплатена такса по чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП, като не са предвидени изключения при наличие на възражения,
оспорване или несъгласия с процедурата по заплащане на винетна такса.
Действително, налице са данни, че водачът К. е възразил
с описание на проблем при закупуване на винетка, както е представил закупена такава,
но на автомобил с рег. № Х ****КН вместо на автомобил с рег. № Х ****КН.
Представено е и постъпило заявление с рег.№ 94-00-96 от 09.01.2019г. в Агенция
„Пътна инфраструктура“, на което заявление окъм момента на проверката и
установяване на нарушението, не е бил получен отговор.
Такъв отговор на възражението всъщност е получен-
на 11.11.2019г.- или повече от 11 месеца по-късно. Темповете на реакция на
органа, който е следвало да се произнесе по възражението, са повече от
укорителни и на практика са отнели време, през което дори и валидно заплатена
винетна такса би изтекла като времетраене и годност, през което време
недоволният потребител бива държан в неведение.
Извън практическата и житейска страна обаче, от
правна страна липсва конкретно разписана процедура за оспорване или обжалване
на въведени данни при заплащането на винетна такса. Още повече- съгласно разпоредбата
на чл.5, ал.2 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, при заплащане на
винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер
на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на
винетната такса съгласно периодите, посочени в чл.4, ал.2, като същата важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил
деклариран от съответното лице. В чл.5, ал.3 от същата Наредба е указано, че: “Отговорността при неправилно декларирани
данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията
му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или
на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.”.
Т.е. налице е изрична регламентация за
отговорността при неправилно декларирани данни, включително и при сгрешен регистрационен
номер, както задължението за декларирането на данните, така и отговорността за
допуснати те грешки по време на този процес са за собственика или ползвателя.
Както бе посочено по-горе, на практика не са визирани
изключения от задължението на водачите за заплащане на винетна такса преди да
управляват ППС по пътищата, за които е предвидено да има заплатена такава. При
налице оспорване или твърдение за заплатена винетна такса, самият входящ номер
и наличието на заявление за оспорване не освобождава по какъвто и да било начин
водача от задълженията му по чл.139, ал.6 от ЗДвП. В такива случаи водачът би
следвало след изпълнение на задълженията си по чл.139, ал.6 от ЗДвП, да потърси
възстановяване на недължима сума по съответния административен или гражданско
–правен ред. Приемане на противното би довело до масови оспорвания и на
практика обезсмисляне на разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП.
Наглед житейски неоправдано, от правна страна е
осъществен състава на нарушението и правилно контролните органи и адм.-наказващият
орган е квалифицирал същото като адм.нарушение на чл.139, ал.6 от НПК. Правилно
това адм.нарушение е отнесено към санкционната норма на чл.179, ал.3 от ЗДвП,
предвиждаща адм.наказание на всеки водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата –
наказва се с глоба в размер 300 лв.
Размерът на адм.наказание е фиксиран и няма възможност
за изменението му.
В този смисъл съдът намира,
че законовата презумпция, въведена от чл.189, ал.2 от ЗДвП, остана
неопровергана и следва да се приеме, че с поведението си жалбоподателят е
осъществил състава на описаното административно нарушение, за което нарушение е
следвало да бъде санкциониран с предвиденото в съответната
административно-наказателна разпоредба наказание.
Като цяло може да се
подчертае, че описаните в жалбата възражения и наведени такива, останаха само
твърдения, които не оборват констатациите в акта, нито внасят съмнения в
проведената административно-наказателна процедура. При тези констатации и липса
на съществени нарушения на материалния и процесуален закон при провеждането на
адм.-наказателното производство, следва издаденото наказателно постановление да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 001079/28.10.2019г. на началник отдел „Контрол и
правоприлагане” в Национално ТОЛ- управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“(АПИ)- гр.София, с което на А.С.К. ***, ЕГН **********, за това,
че на 21.05.2019г., около 10:15 часа управлявал лек автомобил, с технически
допустима максимална маса до 3,5т., марка „М.“, модел ****, с рег.№ Х ****КН,
по републикански път I-8, км 280+400 (до комплекс „Върбица“) посока гр.Пловдив,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира такса за ползване
на пътната инфраструктура - винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т.2 на
Решение №959 на Министерския съвет от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, като за посоченото
ППС не е заплатена винетна такса към момента на проверката, съгласно чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата, която да съответства на регистрационния номер
и на категорията на пътното превозно средство (КЗ), с което за нарушение на
чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста)
лева – като законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(п)
не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.Петрова