Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4208 по
описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №273837
от 21.11.2017г., постановено по гр.дело №29661/2017г. по описа на СРС, ГО, 77
с-в, е признато за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.59,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че „Ф.м.“ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД сумите 842,89 лева цена
за потребена топлинна енергия и 55,64 лева цена на услугата дялово
разпределение, за периода от м.02.2014г. до м.04.2016г., за топлоснабден имот- магазин
в гр.София, ж.к.“*********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 16.03.2017г.- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното и изплащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 37,64
лева обезещетение за забава в размер на законната липва върху главница в размер
на 146,07 лева за периода от 26.08.2014г. до 08.03.2017г., като искът за
мораторна лихва върху главницата е отхвърлен за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 133,16 лева и за периода от 31.03.2014г. до
25.08.2014г. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото
в размер на 488,99 лв в исковото производство и 67,29 лева в заповедното
производство. Ищецът е осъден да запрати на ответника разноски в размер на 31,15
лева съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.”ООД- ***.
Срещу решението в
частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ф.м.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа,
че не е получавал покана за плащане, не е доказана претнцията на ищеца по
основание и размер поради липса на сключен писмен договор между страните.
Твърди също така, че изслушаната СТЕ констатирала че в имота не е потребявана
топлинна енергия Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено в
обжалваната му част, а предявените искове – отхвърлени. Претендира и присъждане
на направените разноски по делото в размер на внесената държавна такса за
въззивно обжалване.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.59 и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото не се спори, че процесният имот е
топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответникът е собственик на процесния магазин,
което обстоятелство се установява от представения нотариален акт от 23.09.2013г.
Установено е също от заключението на
вещите лица по изслушаната и неоспорена в първоинстанционното производство комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че абонатът
не е потребител на топлоенергия за отопление, а само за подгряване на гореща
вода и отдадена от сградната инсталация на входа. Сумите за сградна инсталация
са изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба към процесния период,
а общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, т.е. доказана
е по несъмнен и
категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия за подгряване
на гореща вода и отдадена от сградната инсталация на входа в определено количество
за исковия период.
Следователно са
установени елементите от състава на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД- ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял без за това да е налице
правно основание, като релевантните факти за обедняването и обогатяването са
едни и същи.
С връчената му на
25.08.2014г.покана от 07.08.2014г. ответникът е поканен от ищеца да заплати
задълженията си, които към 01.08.2014г. са възлизали на 207,83 лева.
Следователно първоинстанционният съд при правилно приложение разпоредбата на
чл.162 ГПК е определил размера на мораторната лихва, като е отчетена липсата на
покана за заплащане на услугата дялово разпределение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна и първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №273837 от 21.11.2017г., постановено по гр.дело №29661/2017г.
по описа на СРС, ГО, 77 с-в в обжалваната му
част.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.”ООД- ***.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/