Р Е Ш Е Н И Е
№1622 20.12.2019г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и девети
ноември
година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия ***а
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 4885 по описа на
съда за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „***” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Оборище” № 22,
ет. 3, представлявано от В.Б.Б.– управител против наказателно постановление № 437239-F450868/09.05.2019
г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в Централно управление
на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на
АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г, с което на дружеството - жалбоподател за
нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява управителят
на дружеството. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган – ТД НАП Бургас, се
явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат
доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид представените по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка от служители ТД НАП Бургас на козметично
студио „***”, находящо се на адрес: гр. Бургас, ж.к. „***” бл.148 - партер,
стопанисвано от „***” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В.Б.Б., била извършена
процедура - кола маска на гърди, корем и „мишници, на стойност 25лв., заплатени
в брой от П.К. - ИП в ГДФК, Отдел „ОД”, за което не бил издаден фискален бон.
След легитимация, от страна на проверяващите, бил изведен дневен финансов отчет
Х с №0002016, с общ оборот от 0.00лв. Бил попълнен опис на паричните средства в
касата, общо в брой 90.00лв. В обекта се използвало фискално устройство модел „DATECS”
DP-150KL, с инд.№ на ФУ-ЦТ465234 и инд. № на ФП-02465234. В обекта били налични
свидетелство за регистрация на ФУ, договор за абонаментно обслужване и книга за
дневните финансови отчети за ФУ. ФУ притежавало функциите служебно
въведени/служебно изведени суми, но нямало направени записи. Била установена
разлика в касовата наличност, в размер на 90.00лв. в повече.
АУАН бил съставен на 30.11.2018 г., като за нарушена
била вписана разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр.
с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С
последното, административно наказващият орган приел
изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите
на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му наложил административно
наказание, «имуществена санкция», в размер на 3000 лева.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност констатира,
че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е
описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът
намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН
и съдържа посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата
на чл. 118, ал. 4,
т. 1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Материално
- правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и
очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г.
на МФ. Тази разпоредба касае случаите,
извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното
устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите «служебно
въведени» или «служебно изведени» суми.
Констатираната
с акта фактическа обстановка принципно не се оспорва и кореспондира по
безспорен начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола
за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, дневен финансов отчет от датата на проверката, пълен
отчет на фискалната памет и показанията на актосъставителя, които съдът
кредитира като последователни и непротиворечиви.
Неотразяването
на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006г. Деянието правилно е квалифицирано като
нарушение по чл. 185, ал. 2
от ЗДДС. Сумата от 90,00 лева,
представлявала разлика в повече от направените записи в разчетната касова
наличност на фискалното устройство. Тази сума е била част от касовата наличност
за деня и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като «служебно
въведени». Твърдението на управителя за процесуални нарушения и недоказано
нарушение, съдът приема като защитна теза, с цел избягване на административно
наказателна отговорност. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДДС.
Преценката
за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид.
Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата
маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни
нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение
за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на
деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само
това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените
отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на
документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му
опасност не е явно незначителна.
Жалбата
се явява основателна само по отношение на приложената санкционна разпоредба и
отмереното наказание. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2,
изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл. 18 ЗДДС
или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал. 1 на същия
член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от
300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение
на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС обаче, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: за физическите лица, които не
са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и
едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В
настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди
установеното административно нарушение да е довело до неотразяване на приходи,
отсъстват доказателства за укриване на приходи и данъци. Предвид императивния
характер на правилото по чл. 185, ал. 2
изречение второ от ЗДДС, дружеството е следвало да бъде наказано с
имуществена санкция в размер, съобразен с границите по чл. 185, ал. 1
от ЗДДС – от 500 до 2000 лева, което не е било сторено от
административнонаказващият орган. Така е допуснато неправилно приложение на
материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба. Установената
материална незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на
наказателното постановление, а само за неговото изменение, защото приложимата
за деянието разпоредба по ал. 1 на чл.185 е значително по - благоприятна за
нарушителя, в сравнение с приложената с постановлението, т.е. не се влошава
положението на жалбоподателя. По делото липсват данни и доказателства за други
подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради което
съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на отегчаващи
отговорността обстоятелства. Казаните обстоятелства, преценени в контекста на
разпоредбите на чл. 27, ал.2
и ал.3 от ЗАНН,
обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по
отношение на приложената санкционна разпоредба, като я преквалифицира на чл. 185, ал. 2,
изречение второ във връзка с ал. 1 от ЗДДС
и намали размера на наложената санкция от 3000 лева до установения в ал. 1 на
чл.185 от ЗДДС минимален размер от 500 лева. Именно такъв размер на
санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение,
справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал.1
предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 437239-F450868/09.05.2019
г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в Централно управление
на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на
АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. против „***” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Оборище” № 22, ет. 3,
представлявано от В.Б.Б.– управител, с което на дружеството - жалбоподател за
нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
приложената санкционна разпоредба по чл. 185, ал. 2,
изречение второ във връзка с ал. 1 от ЗДДС,
и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената санкция от 3000 /три хиляди/ лева на 500 /петстотин/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.:К.С.