РЕШЕНИЕ
№ 4950
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110100140 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД против „фирма” АД
по иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 100 лв. – главница, неизплатено застрахователно обезщетение, представляваща
частичен иск от общо претендираните 1141.70 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск и моли съда да го
отхвърли. Оспорва механизма на ПТП, причинно – следствената връзка и вината. Оспорва
иска по размер.
Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
По делото е представен двустранен констативен протокол от 07.11.2021г. за ПТП,
обективиращ обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП.
Представен е опис заключение, калкулация на щета и фактура на стойност 120 лв. за
репатриране на МПС.
Видно от приетото като доказателство платежно нареждане ответникът е заплатил на
ищеца, чрез процесуалния му представител, обезщетение в размер на 597.90 лв.
По делото е изслушана и приета САТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
1
и компетентно изготвени, от която се установява механизмът на ПТП, а именно: водачът на
МПС Р. М. предприел маневра за потегляне от паркирано състояние с движение на заден
ход, при която не пропуснал движещия се зад него Ф.Ф. и реализирал ПТП със същия.
Установява се, че щетите, нанесени при ПТП, се намират в причинно – следствена връзка с
механизма на настъпилото ПТП. Установява се и, че размерът на щетите възлиза на 1398.47
лв. с включени 120 лв. за ползваната пътна услуга за репатриране на автомобил.
По делото е разпитан св. И.Р., управлявал МПС Р. в момента на ПТП. Поддържа, че
искала да паркира по – добре управляваното от нея МПС, дала на заден ход, но не видяла, че
зад нея минава автомобил и го ударила. Твърди, че ПТП-то е станала по нейна вина, което
било отразено в протокола за ПТП. След ПТП другият автомобил не могъл да се движи на
собствен ход.
Други доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432 от КЗ.
За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
наличие на правоотношение по договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност между делинквента и ответника.
По делото не се спори относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “гражданска отговорност” между
деликвента и ответника.
От събраните по делото доказателства се установиха всички елементи от
фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност,
вреди и причинна връзка и съответно представляващи една от предпоставките на иска,
предявен пряко срещу застрахователя.
Видно от събраните по делото доказателства ПТП е настъпило поради
противоправното поведение на водача на Р. М. – свидетелката е предприел маневра за
потегляне от паркирано състояние с движение на заден ход, при която не пропуснала
движещия се зад нея Ф.Ф. и реализирала ПТП със същия.
От приетата по делото САТЕ и събраните гласни доказателства се установяват
настъпилите за ищеца вреди и причинно – следствената връзка с ПТП, поради което
неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.
Застрахователят по застраховка Гражданска отговорност обезпечава изцяло
деликтната отговорност на виновния извършител на противоправното деяние. Изхождайки
2
от правната същност на гаранционно-обезпечителната отговорност съдът намира, че
размерът на застрахователното обезщетение по застраховката Гражданска отговорност не
може да бъде по-висок от обезщетението по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към
момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се определя от закона –
той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението
трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени,
по които това възстановяване може да се извърши. Ето защо, следва да се вземе предвид
посочената от вещото лице сума по средни пазарни цени в размер на 1398.47 лв. с включени
120 лв. за репатриране на автомобил, а не цената, при условие, че в ремонта се вложат
оригинални нови части, която съгласно САТЕ е 1965.13 лв., с включени 120 лв. за
репатриране на МПС.
От така определеното обезщетение в размер на 1398.47 лв. следва да се приспаднат
доброволно платените от ищеца 597.90 лв. или остатъкът за плащане възлиза на 800.57 лв.
Ищецът претендира иска като частичен за сумата от 100 лв., поради което следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по настоящето дело разноски в размер на 610 лв.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 150 лв., определена като допълнително възнаграждение на вещото лице в
последното съдебно заседание по приетото заключение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(улица), да заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (ж.к.), сумата от 100
лева- частичен иск от общо претендираните от ищеца 1141.70 лв., представляваща
неизплатено обезщетение за имуществени вреди, във връзка с настъпило на 07.11.2021г. в
(град), (улица) ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(улица), да заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (ж.к.), на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 610 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски.
ОСЪЖДА ЗД „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
3
(улица), да заплати по сметка на СРС сумата от 150 лв., представляваща допълнителен
депозит по изготвената САТЕ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4