РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Смолян, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500326 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№3735/14.06.2021г.от П. Т. Х.,
ЕГН ********** и ИЛ. Ж. ИЛ.- Х.А, ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: гр.Х., ул.“Еп. Софроний“ № 10, ет.4, чрез пълномощник - адвокат
Б.К. против решение № 162/25.05.2021г. по гр.д.№ 1055/2020г. по описа на
районен съд- гр.Смолян,с която е отхвърлен предявения от тях иск по чл.59,
ал.1 от ЗЗД срещу Р. АН. В., ЕГН ********** и ЕЛ. К. В., ЕЕН **********,
двамата от с.М. ул.“Капитан Петко войвода“ № 25, община Смолян, за сумата
от 458 лева, с която последните са се обогатили без основание за тяхна сметка
от ползването на площ от 4.57 кв.м от поземлен имот с идентификатор**по
КККР на с. М., ЕКАТТЕ*, община Смолян, област Смолян, одобрени със
Заповед № РД-18-35/04.05.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК,
целият имот с площ 352 кв.м, в периода 01.11.2015г. - 01.11.2020г., ведно със
законната лихва от 18.11.2020г. - датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане, като са осъдени да заплатят 300 лева разноски по
делото.Моли съда да отмени като неправилно поради съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и противоречието му с материалния закон
и след неговата отмяна да реши спора по същество, като осъди Р. АН. В. и
Е.К. В. да заплатят на доверителите му исковата сума, както и да им
присъдите направените съдебни разноски за двете инстанции.За да отхвърли
предявения иск, районен съд-гр.Смолян е приел в мотивите на своя акт, че
1
след като през 1979г. праводателите на доверителите му - Т.И. и С. и П.В., са
дали писмено съгласие, обективирано в декларация, на праводателя на
ответниците - Р.В. за осъществяване на строителство на лятна кухня в
рамките на неговия имот, то това съгласие обвързвало и доверителите му да
търпят установеното положение, поради което същите не могат да
претендират обезщетение за ползването на процесната площ от имота
им.Поради това районният съд е приел ,че собствениците на постройката не
дължали заплащане на собствениците на имота обезщетение за площта от 4.57
кв.м., разположена под пристройката им, тъй като не я държали в имота на
доверителите му без основание.Моли съда да обърне внимание ,че тези
изводи на първоинстанционния съд са формирани в резултат на допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и изцяло
противоречат на материалния закон.Счита ,че по делото няма спор, че с
влязло в сила решение № 493/03.12.2014г. по в.гр.д.№ 206/2014г. по описа на
окръжен съд-гр.Смолян, постановено по водено между страните дело по
чл.109. ал.1 ЗС. е прието, че доверителите му, като правоприемници на
лицата, дали съгласие за тяхното изграждане, са длъжни да търпят
постройките (към този момент изградените в имота сгради са били отделни
обекти на кадастъра) на ответниците по настоящата въззивна жалба върху
процесната по-горе част от имота им.Поради това е налице сила на пресъдено
нещо между страните по настоящото дело, че формираното съгласие за
изграждане на постройките обвързва и доверителите му, които като
последващи преобретатели придобиват собствеността върху вещта с оглед на
нейното правно и фактическо състояние, без да могат да искат премахване на
тази част от постройките, които са изградени в имота им.Моли въззивния съд
да вземе предвид ,че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото.Счита ,че формираната сила на
пресъдено нещо между страните по настоящото дело се отнася само до
задължението на доверителите му да търпят постройката на ответниците по
настоящата въззивна жалба върху процесната по-горе част от имота им, без да
могат да искат премахване на тази част от нея, тъй като именно това е
било спорното право, индивидуализирано посредством основанието и
петитума на исковата молба по предявения негаторен иск.Счита ,че силата на
пресъдено нещо по никакъв начин обаче не се разпростира върху това дали
доверителите му следва да получават насрещна престация за това търпяно от
тях ползване на имота им от собствениците на постройката.Поради достигане
до обратния извод на районен съд Смолян счита ,че последния е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е
формирал своите правни изводи въз основа на мотивите на съдебното
решение по негаторния иск, които не се ползват със сила на пресъдено
нещо.Поради това счита ,че т.нар. „обвързващо съгласие“ е недоказано в
настоящото производство, тъй като самата писмена декларация от
05.01.1979г., с която праводателите на доверителите му- Т.И. и С.и П.В., са
дали писмено съгласие на Р.В. за осъществяване на строителство на лятна
кухня в рамките на неговия имот, не е приобщена като доказателство по
2
настоящото делото.
Законът за задълженията и договорите - чл.59, ал.1, прогласява
принцип за неоснователно разместване на имуществени блага.Счита ,че в тази
връзка даденото от праводателите на доверителите му съгласие на Р. АН. В.
„да си построи лятна кухня в рамките на неговия имот, без да има никакви
претенции ", не означава, че ползването на процесната част от имота,
собственост на доверителите му, може да се осъществява от ответниците по
настоящата въззивна жалба без заплащане на насрещна престация за това
ползване Моли съда да обърне внимание ,че такова съгласие за
безвъзмездно ползване никога не е давано нито от праводателите на
доверителите му, нито от самите тях.С оглед на това намира ,че не е налице
основание за разместване на имуществени блага, както неправилно е приел
решаващият съд, поради което с това ползване ответниците по настоящата
въззивна жалба се обогатяват за сметка на обедняването на доверителите
ми.Като е направил обратните на изложените по-горе правни изводи, счита
,че първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение,
което моли да бъде отменено по реда на настоящата въззивна проверка и да
бъде уважен предявения иск по чл.59 ЗЗД като основателен и доказан.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№5046/23.08.2021г. от Р. АН. В. и ЕЛ. К. В. и двамата от с.М. чрез адв. М.,
която намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно моли съда да го потвърди. Претендира
разноски за въззивната инстанция. За да постанови решението и отхвърли
изцяло предявения против доверителите и иск с правно основание чл.59 от
ЗЗД, първостепенния съд е приел, че липсва една от предпоставките за
уважаване на предявения иск, а именно ответниците да ползват имота на
ищците без основание, като е приел, че такова основание ответниците черпят
от възникнало в тяхна полза право да държат постройката си върху имота на
ищците, което право е консатирано и прието за съществуващо с влязло в сила
решение по възз.гр.д.№206/2014г. По описа на окръжен съд -Смолян, с което
е отхвърлен предявен от ищците по настоящото дело против доверителите и
иск с основание чл.109 ЗС за премахване на процесната постройка. Така
постановеното от районен съд -Смолян решение моли въззивния съд да
приеме за правилно и законосъобразно.Във въззивната жалба се навеждат
твърдения за допуснати от съда съществено нарушение на
съдопроизводствените правила както и противоречие на решението със ЗС-че
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е
видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем.Счита ,че ако действията на ответника
са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде,
ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.”
В настоящият случай районен съд -Смолян е изследвал от
мотивите на решението на окръжен съд - Смолян по възз.гр.д.№206/2014г. по
3
каква причина е отхвърлен предявения негаторен иск- дали поради
основателност на действията на ответника, или поради липса на другата
предпиставка - неоснователните му действия да създават пречки за
собственика. В двете различни хипотези обхватът на СПН на въпросното
решение ще е различен. Счита ,че правилно първоинстанционният съд е
анализирал мотивите на отхвърлителното решение по предявения негаторен
иск, и правилно е приел, че същият е приет за неоснователен именно поради
липсата на задължителното условия - неоснователност на действията на
доверителите и, като в решението е прието, че те имат право да държат
постройката си върху процесните 4,57кв.м. от имота на ищците. Поради това
районен съд -Смолян е възпроизвел в мотивите на обжалваното решение и
част от мотивите на въззивното отхвърлително решение по чл.109 ЗС .Намира
,че районния съд е зачел правилно силата на присъдено нещо по посоченото
решение, като е съобразил защо същият е бил приет за неоснователен. Счита
,че след правилния анализ първостепенният съд е направил и правилни
заключения по основателността на претенцията на ищците по настоящия
спор, а именно, че доверителите и имат основание да държат постройката си в
имота на ищците, а това лишава от основателност предявения иск. В този
смисъл счита ,че не е налице твърдяното от жалбоподателите неправилно
приложение на материалния закон - съдът правилно е приложил закона като
след като е посочил правилно необходмите за уважаването на иск по чл.59 от
ЗЗД предпоставки, след правилен анализ на фактите по делото, правилно е
приел липсата на основана такава, а именно ответниците да държат сградата
си върху ищцовия имот без основание.Поради това моли въззивния съд да се
произнесе в този смисъл. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателите П. Т. Х. и Илина
Х.а редовно призовани , не се явяват.Вместо тях пълномощникът им адв.К.
поддържа изцяло депозираната въззивна жалба .Моли съда да отмени
обжалваното решение на районен съд .-Смолян и да уважи исковата
претенция Претендира разноски.
Въззиваемият Р. АН. В. редовно призован не се явява
,въззиваемата ЕЛ. К. В. се явява лично. За двамата се явява адв.М.,която
моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение на районен съд –Смолян
като законосъобразно и обосновано постановено като вземе предвид
приложеният по делото писмен отговор на въззивната жалба Претендира
разноски за въззивната инстанция .
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Видно от приложения в първата инстанция нот.акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 194, том II, рег. № 3891, дело № 330/ 2009 г.
4
по описа на нотариус Кацарова , А.Г. И.в е прoдал на ищците И.И.-Х.а и П. Т.
Х. поземлен имот №* с площ от 352 кв.м. с начин на ползване - ливада 10-та
категория, при съседи на имота: имот № *-жилищна територия на с. М.; имот
№ **-използваема ливада на Н.К.Н. и имот № - използваема ливада на
наследниците на Е.Т.И..
По делото е приложено решение № 280 /12.10.2011 год. по гр.
дело № 382/2011 г. по описа на Смолянски районен съд ,с което е признато за
установено по отношение на ответниците Р. АН. В. и ЕЛ. К. В., че ищците П.
Т. Х. и ИЛ. Ж. ИЛ.-Х.а са собственици на недвижим имот с номер 035192 по
картата на землището на с. Момчиловци, находящ се в местността
„Граматицко" в землището на с. М., община Смолян, с ЕКАТТЕ 49014, и
площ от 0.352 дка, при граници на имота - имот № * жилищна територия,
имот номер * ливада и имот номер * ливада, който е с идентификатор
* съгласно кадастралната карта и регистър одобрени със Заповед № РД-18-
53/27.08.2010 год. на ИД на АГКК и допълнена със заповед № КД-14-21-
430/29.08.2011 г., които не са влезли в сила и са осъдени ответниците Р. АН.
В. и ЕЛ. К. В. да предадат владението на ищците П. Т. Х. и ИЛ. Ж. ИЛ.-Х.а
върху част от същия имот с площ от 29,80 кв., находяща се в югоизточната
част на имота, повдигната в оранжев цвят на скица № 1 /л.111/ от делото,
представляваща неразделна част от решението, която владеят без правно
основание.
С решение № 262/16.01.2012 г. по в.гр.д. № 505/2011 г. по описа
на окръжен съд –Смолян е потвърдено първоинстанционното решение ,което
е влязло в законна сила.Има издаден изпълнителен лист в полза на ищците
срещу ответниците за предаването на владението върху имота,като е било
образувано изп.д. № 332/2012 г.по описа на СИС при районен съд Смолян С
протокол за въвод във владение от 09.12.2012 г.държавен съдебен
изпълнител е извършил въвод във владение на ищците върху част от
предаваемия имот с площ от 25,23 кв.м. и е отказал извършването на въвод в
останалата част от имота за 4,57 кв.м. ,тъй като тази площ попада под
жилищна сграда, собственост на длъжниците-Р.В. и Е.В. , представляваща
пристройка – лятна кухня, която сграда не е предмет на делото.
С окончателно решение № 73/26.02.2013 г. по в.гр.д. №72/2013г.
по описа на окръжен съд –Смолян , е отхвърлена жалбата на П.и Е.Х.и срещу
частичния отказ за въвод с протокола за въвод от 09.12.2012г. по изп.д. №
332/2012 г.по описа на СИС при районен съд –Смолян .
В първоинстанционното дело е приложено решение №
134/14.03.2014 г. по гр.д. № 434/2013 г. по описа на районен съд –Смолян ,с
което са осъдени Р. АН. В. и ЕЛ. К. В. на основание чл.109 ЗС да премахнат
частта от сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. М. Община Смолян, с площ от 2,87 кв.м., която част е
повдигната с жълт цвят на скица № 1 към заключението по СТЕ с Вх. №
9700/21.11.2013 г., попадаща в имот с идентификатор ** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. М.- собственост на ищците П. Т. Х. и
ИЛ. Ж. ИЛ. – Х.а, както и частта от сграда с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М. Община Смолян, с
5
площ от 1,70 кв.м., която част е повдигната със зелен цвят на скица № 1 към
заключението по СТЕ с Вх. № 9700/21.11.2013 г., попадаща в имот с
идентификатор * кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Момчиловци- собственост на ищците П. Т. Х. и ИЛ. Ж. ИЛ. – Х.а, от
гр.Хасково, и е отхвърлен предявеният от П. Т. Х. и ИЛ. Ж. ИЛ. – Х.а иск
срещу Р. АН. В. и ЕЛ. К. В. в частта за премахване на частите от сгради с
идентификатори* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.М.,
Община Смолян, попадащи в имота с идентификатор * в рамките на 3-
метровото отстояние до границата между имота с идентификатор
49014.501.1161 и имота с идентификатор ** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.М., Община Смолян, които части са с обща площ
от 30,75 кв.м..
С решение № 493/03.12.2014 г. по в.гр.д. № 206/2014 г. по описа на
окръжен съд –Смолян е отменено решение № 134/14.03.2014 г., постановено
по гр.д. № 434/2013г. по описа на Районен съд-Смолян, в частта ,с която
съдът е осъдил ответниците Р.А.В. и ЕЛ. К. В. да премахнат частта от сграда с
идентификатор * с площ 2,87 кв.м, повдигната с жълт цвят на скица №1 на
вещото лице по назначената СТЕ,попадаща в имот с идентификатор*по
кадастралната карта на с.М., както и в частта от сграда с идентификатор * с
площ от 1,70 кв.м., повдигната със зелен цвят на скица №1 от заключението
на вещото лице, попадаща в имот с идентификатор * по кадастралната карта
на с. М. и вместо него е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. Т.
Х. и И. Ж.И. – Х.а срещу Р. АН. В. и Е.К. В. иск за премахване на частта от
сграда с идентификатор * с площ 2,87 кв.м, повдигната с жълт цвят на скица
№ 1 на вещото лице по назначената СТЕ, попадаща в имот с идентификатор *
по кадастралната карта на с. М., както и частта от сграда с идентификатор * с
площ от 1,70 кв.м., повдигната със зелен цвят на скица № 1 от заключението
на вещото лице, попадаща в имот с идентификатор * по кадастралната карта
на с. М.
С определение № 95/31.03.2015 г. на Върховен касационен съд, І
гр.отд. по гр.д. № 1188/2015 г. са оставени без разглеждане по същество
касационните жалби на П. Т. Х. и ИЛ. Ж. ИЛ.-Х.а срещу решение № 134/
14.03.2014 г. по гр. д. № 434/ 2013 г. по описа на Смолянски окръжен съд. С
окончателно определение № 426/23.09.2015 г. на ВКС, I гр.о. по гр.д. № 4165
/2015 е потвърдено определение № 95 от 31.03.2015 г., постановено по гр. д.
№ 1188 /2015 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
По делото е приложена нотариална покана, с която на 09.11.2020
г. Петър и Илина Х.и са поискали Р. и Е. В.и в 10-дневен срок да им заплатят
сумата от 1 800 лв. обезщетение за неоснователно ползване на площта от
4,57 кв.м. от притежавания от тях имот в периода 01.11.2015 – 01.11.2020 г
Пред първата инстанция е била назначена ,изслушана ,приета и
неоспорена съдебно-икономическа експертиза ,която се установява, че
пазарният наем на ползваната от ответниците площ от имота на ищците за
периода 01.11.2015 – 01.11.2020 г. е в размер на 458 лева.
Предявените субективно съединени искове от Петър и Илина Х.и
6
са осъдителни и са с правно основание чл. 59 Закона за задълженията и
договорите. Действително искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен /т. 8 и 9 от
Постановление № 1/ 28.05.1979 г. на Пленума на ВС/ допустим е, само тогава
, когато правоимащият няма на разположение друг, предвиден от закона иск,
с който да защити правата си.Принципът е, че всеки който се е обогатил с
нещо за сметка на другиго без правно основание, дължи връщане на това, с
което се е обогатил до размера на обедняването. Източник на това
облигационно отношение следва да е обаче общия фактически състав на
чл. 59 ЗЗД, при който ответника ползва имота без правно основание и се
обогатява неоснователно за сметка на собственика, като си спестява разходи
за наем. В този случай ищецът не разполага с друга правна възможност да
възстанови обедняването си ,освен чрез предявяване на този иск.
Основният спорен въпрос по делото е дали праводателите на ищците
по делото ,сега жалбоподатели П.Х. и И.Х.а са дали съгласие Р.В. и
съпругата му да си построят процесната лятна кухня без да имат никакви
претенции към тях ,т.е. безвъзмездно съгласие и дали ответниците по делото
са се обогатили за сметка на ищците без правно основание ,с построяването
на процесната лятна кухня.
В конкретният случай ищците ,сега жалбоподатели следва да
установят , че са собственици на процесните 4 .57 кв.м. от недвижим имот
№035191,който е представлявал ливада в м.“Г.“ с.М.който е с идентификатор
* съгласно КККР на с.М..Влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС и влязлото в
сила решение по чл.109 ЗС ,приложени по делото между същите страни, по
силата на чл. 297 и чл. 298 ГПК, имат задължителна сила за тях, както и за
съда по въпроса за собствеността на сградите.
След като се установява ,че постройката/лятната кухня / е изградена
със съгласието на праводателите на ищците Т. И. и С. и П.В. още през
1979г. с декларация с изх№279/05.01.1979г. ,без да имат претенции, това
съгласие обвързва правоприемниците им-П.Х. и И.Х.а ,които неоснователно
са претендирали да бъде премахната тази лятна кухня.Така постигнатото
съгласие обвързва и техните правоприемници, които придобиват
собствеността с оглед правното и фактическо състояние на вещта, като
съществуващите ограничения в ползването, включително и касаещи
отстоянията и разположението на съществуващите в имота сгради, не
представляват скрит недостатък на вещта, видими и известни са за
приобретателя. Поради това следва да се приеме, че правото на собственост е
придобито от страна на Р.В. и Е.В. върху тези 4 ,57 кв.м.-лятна кухня и с
оглед съществуващите ограничения в ползването /В този смисъл е решение
№122/06.06.2014г. по гр.д. №6600/2013г на ВКС първо гр.отделение/
Законосъобразно и обосновано районният съд в мотивите си е приел ,че
заснетото фактическо положение /след допълнителното застрояване през
1988г./ е продължило повече от 30 години като част от тази лятна кухня е
разположена върху процесните 4,57 кв.м. от имота на ищците и няма
основание ищците да претендират неоснователно обогатяване от
невъзможността да ползват тези 4 ,57 кв.м. Поради това Смолянският
окръжен съд намира ,че ще следва да бъде потвърдено обжалваното решение
7
като законосъобразно и обосновано.
С оглед на обстоятелството ,че въззивния съд потвърждава изцяло
обжалваното решение на районен съд гр.Смолян , препраща на основание
чл.272 ГПК към мотивите на районен съд гр.Смолян .
Ще следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят в
полза на ответниците по жалба на основание чл.78,ал.3 ГПК разноски за
въззивната инстанция ,които са направени и в срок са поискани с представен
списък по чл.80 ГПК в размер на 300 лева адв. възнаграждение за
адв.Маргаритова .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 162/25.05.2021г. по гр.д.№
1055/2020г. по описа на районен съд- гр.Смолян,като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА П. Т. Х. ,ЕГН-********** и ИЛ. Ж. ИЛ. –Х.а ,ЕГН-
********** и двамата от гр.Хасково ул“Еп.Софроний „№10,ет.4 да заплатят в
полза на Р. АН. В. ,ЕГН-********** и ЕЛ. К. В. ,ЕГН-********** и двамата
от с.М. ,ул“Капитан Петко войвода „ №25,разноски за въззивната инстанция
в размер на 300/триста /лева .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване-
чл.280,ал.3т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8