Р Е Ш Е Н И Е
№260057
гр.Шумен, 22 Март 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски окръжен съд в публично заседание на двадесет
и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
М. Маринов
Членове: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при
секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №21
по описа за 2021 год. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260116 от 12.10.2020г.
постановено по гр.д.№2659/2019г. по описа на ШРС, съдът е осъдил Н.П.П. да
заплати на Д.Г.Й., сумата от 11 500 лева, представляваща предоставена от ищеца
на ответника парична сума, по силата на сключен между страните договор за
ремонт на описан в исковата молба имот, собственост на ищеца, /6000 лева,
представляваща заплатено от ищцата възнаграждение на ответника, в качеството му
на изпълнител по договора за ремонт и 5500 лева, представляваща предоставена на
ответника сума за закупуване на материали/, дължима въз основа на развален, на
основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, договор за ремонт от 02.03.2016 г.,
ведно с мораторно обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска - 09.09.2019 г. до окончателното ѝ
заплащане, както и деловодни разноски размер на 1056,72 лева, съразмерно с
уважената част от исковете. С решението е отхвърлен изцяло предявения иск по
чл.86, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3917,68 лева, а на ответната
страна са присъдени деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 203,28 лева.
Решението е обжалвано от ответника в
частта му, с която са уважени предявените срещу жалбоподателя искови претенции
по чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД. В жалбата си, жалбоподателя излага, че не е доволен
от решението на съда, като сочи доводи за неправилност на акта, по подробно
изложени съображения. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част, и да
бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно
и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският
окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на
страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за частично
основателна.
Районен
съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.55,
ал.1 пледл.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д.Г.Й. срещу Н.П.П.. С предявената искова
молба ищцата излага, че на 02.03.2016 г. сключила с ответника, договор за
ремонт, по силата на който ответникът приел да извърши ремонт на имот,
собственост на ищцата, находящ се в гр. Ш., ул. * №. Стойността на ремонта
страните договорили на сума от 6 000 лева, която следвало да бъде заплатена от
ищцата. Ремонтът е следвало да се извърши в срок от 30 дни. Към датата на
договора, къщата била със здрав първи етаж, съществуващ втори етаж без
прозорци, но имало покрив. По препоръка на ответника, във връзка с изпълнение
задълженията му по договора за ремонт, ищцата била закупила и втория етаж от
къщата, който представлявал самостоятелен обект, с предназначение жилище, с
площ 62 кв.м. Ищцата живеела в чужбина, като поддържала връзка с ответника по
телефона. Последният я уверявал, че нещата по ремонта вървели добре.
Междувременно, ищцата била изпълнила изцяло задълженията си по договора, като
освен уговореното възнаграждение, била заплатила на ответника и сума от 5 500
лева, която последният ѝ заявил, че му е необходима за закупуване на
материали. Ищцата твърди, че до датата на подаване на исковата молба ремонтът
не е извършен, нито е започнал, а сградата, предмет на ремонтите дейности е
погинала. Предвид последното, със Заповед №ЖГ-00-0 от 12.02.2018 г. на главния
архитект на Община Шумен, издаденото разрешение за строеж за имота било
отменено, като в мотивите било посочено, че сградата е потенциално опасна.
Посочената заповед била влязла в сила, тъй като ответникът, въпреки дадените му
от ищцата пълномощия да я представлява пред съответните институции във връзка с
ремонта, не бил предприел някакви действия по обжалването ѝ. В следствие
на тези действия и бездействия на ответника ищцата била загубила правото си на
собственост върху сградата. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение,
по силата на което да бъде осъден ответникът да ѝ заплати сума в общ
размер на 11 500 лева, която е предоставена от ищеца на ответника по силата на
сключен между страните договор за ремонт на описан в исковата молба имот,
собственост на ищеца /6000.00 лева, представляваща заплатено от ищцата
възнаграждение на ответника, в качеството му на изпълнител по договора за
ремонт и 5500.00 лева, представляваща
предоставена на ответника сума за закупуване на материали/. Ищецът
твърди, че претендира горепосочените суми, поради пълно неизпълнение
задълженията на ответника по договора. Претендира се и законна лихва върху
главницата, в общ размер на 3917.68 лева, считано от датата, на която са преведени
сумите /02.03.2016 г.; 31.03.2016 г.; 13.04.2016 г.; 20.04.2016 г.; 11.05.2016
г.; 01.06.2016 г./ до депозиране на исковата молба в съда – 09.09.2019 г..
В
подадения от ответника отговор се оспорват голяма част от твърденията на ищеца.
На първо место се сочи, че договора е с предмет "подготовка за ремонт на
първи етаж от къща, находяща се в гр.Ш., ул. * №, а не както твърди ищцата за
ремонт на къщата. При сключването му състоянието на къщата било окаяно, почти
погинала поради пожар. Вторият етаж на сградата се бил срутил върху първия,
конструкцията между двата етажа била гредоред, който в следствие на пожара бил
пропаднал, като всички конструктивни елементи от втория етаж и покрива били
паднали на първия етаж. За да се извърши ремонт на къщата се налагало издаване
на строителни книжа и разрешения и почистване на всички строителни отпадъци,
поради което и договора имал за предмет подготовката за ремонта, а не
извършването му. Тя включвала разчистването на терена и контрол по изготвяне на
необходимите документи. По настояване на ищцата, ответника станал неин
пълномощник за по - бързо снабдяване с
необходимите строителни книжа и разрешителни. В хода на изготвяне на
необходимите документи, компетентните органи указали, че за да се извърши основен
ремонт на първия етаж, следвало да се изготви проект за цялата сграда, за което
ищцата била уведомена. На 16.05.2016г., в качеството си на пълномощник на
ищцата, ответника сключил договор за проектиране с инж. Н.К. - проектант, с
предмет: Проектиране в съответствие с изискванията на нормативните актове и
зданието за проектиране на обект - Двуетажна жилищна сграда в гр.Ш., ул. * №,
по следните части - Архитектурна, Конструктивна, Електро, ВиК, План за
безопасност и здраве, Енергийна ефективност и Вертикална планировка. Стойността
на договора била 5100 лева, като при сключването му заплатил авансово, от името
и за сметка на ищцата, 1000 лева, а в последствие на 05.06.2016г. още 1500
лева, като общо проектанта получил 2500 лева, за което издал и разходен
документ- квитанция за получения аванс. Въпреки, че проекта бил изготвен и
внесен в Община Шумен, като въз основа на него било издадено и строително
разрешение, ищцата не превела сумата необходима за заплащане на остатъка от
възнаграждението на проектанта. През месец юли 2016г. ищцата била в България и
уведомила ответника, че е закупила и втория етаж от къщата, и го помолила да
започне подготовка за ремонт и на втория етаж, като започне да разчиства всички
строителни отпадъци, за което ще му бъде заплатено допълнително. В резултат на
обжалване на строителното разрешение, същото било отменено, като в мотивите на
заповедта за отмяна било посочено, че след оглед било установено, че сградата
се е самосрутила. След отмяната на разрешението за строеж, ищцата поискала
обратно от ответника всички находящи се у него документи за имота, както и
предоставеното му пълномощно, които и върнал лично. Не оспорва получените от
ищцата суми, за които твърди, че бил представил отчет на ищцата - 6000 лева
възнаграждение по сключения договор, 2500 лева за сключения договор с
проектанта, 500 лева за иззиждане и измазване на калканна стена, 2200 лева за
изхвърляне на строителни отпадъци от втория етаж, след като ищцата станала и
негов собственик, 400 лева за изготвяне на проект за геодезия, 70 лева по
договор с Енерго -про Север. Освен това със собствени средства заплатил 170
лева, които не му били възстановени, както и договорените 700 лева за
упълномощителната сделка. получените от ищцата.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 02.03.2016 г. между
страните по делото, е сключен договор за ремонт, имащ характера на договор за
изработка, по силата на който ищецът, в качеството на поръчващ е възложил на
ответника и последният е приел, в качеството на изпълнител, да извърши
строително- ремонтни дейности /СМР/ на обект, представляващ къща, находяща се в
Ш., на ул. * №, а именно - "Подготовка на къщата за ремонт".
Стойността на договорените за изпълнение работи е определена на 6000 лева, а срокът
на завършване на работата- 30 дни. Няма спор, а се установява и от приложените
по делото документи, че сумата от 6000 лева, уговорена като възнаграждение на
изпълнителя, е изцяло изплатена на последния, както и допълнително заплатена от
ищцата сума в размер на 5500 лева. От представените по делото заверени преписи
от нотариални актове, става ясно, че към датата на сключване на договора ищцата
е притежавала правото на собственост върху недвижим имот, представляващ първи
жилищен етаж от паянтова жилищна сграда, западната част на дворното място,
състояща се от три стаи, коридор със самостоятелен вход, при граници за етажа:
от стри страни – двор и от запад- дв. пл.№4755, от юг-изба, от горе-втори етаж,
от долу земя, ведно с ½ ид.ч. от избата на южната част на сградата, а
съгласно кадастралната карта на гр. Ш.представлява имот с идентификатор
№83510.667.30.2.1, който имот се намира в гр. Ш., на ул. * №. От представения
от ответника "Договор за проектиране" е видно, че на 16.05.2016г.
той, действащ пълномощник на ищцата сключил договор с инж. Н.С.К., с предмет:
Проектиране в съответствие с изискванията на нормативните актове и зданието за
проектиране на обект - Двуетажна жилищна сграда в гр.Ш., ул. * №, по следните
части - Архитектурна, Конструктивна, Електро, ВиК, План за безопасност и
здраве, Енергийна ефективност и Вертикална планировка. Договорено било
възнаграждение на проектанта в размер на 5100 лева, 2500 лева аванс и 2600 лева
при предаване на проекта. Проектанта е издал първо разписка за 1000 лева на
16.05.2016г., а на 05.06.2016г. квитанция за 2500 лева, получени като аванс по
процесния договор за проектиране. На 22.07.2016 г., ищцата закупила и втория
етаж от процесната сграда - самостоятелен обект в сграда с идентификатор по
кадастралната карта на гр. Ш.№83510.667.30.2.2, разположена в поземлен имот
№83510.667.30, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта- 1, с площ от 62 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж- няма, под обекта: №83510.667.30.2.1, над обекта: няма,
ведно с ½ ид.ч. от избено помещение в сградата. Със Заповед №ЖГ-00-024
от 12.02.2018 г. на Община Шумен е отменено Разрешение за строеж №1 от
05.01.2018 г., дадено на ищцата касателно обект: „Вътрешно преустройство на
първи етаж от жилищна сграда и ремонт на покрив-изцяло нова дървена
конструкция, без промяна на сградата в хоризонтално и вертикално отношение“,
находяща се в УПИ III-2153-а, кв. 253 по регулационния план на гр. Ш., с
административен адрес: гр. Ш., ул. * №. В заповедта е отбелязано, че за
резултатите от проверката е съставен констативен протокол, от който се
установявало че длъжностните лица били установили, че сградата е самосрутила се
и не отговаря на внесената в общината техническа документация, както и че се
правело опит да се заобиколи закона, като се избегне изработването и
одобряването на подробен устройствен план и учредяване на право на строеж. От
разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че
ответникът е ангажирал проектант Н.К. за изготвяне на проект за ремонта на
процесната сграда. Проектантът е посетил имота през пролетта на 2016 г., като
при първото посещение видял, че имота представлява двуетажна сграда застроена
на калкан на регулационната линия със съседен имот, стара дървена конструкция,
покрива липсвал и частично била изгоряла
конструкцията на къщата. Свидетеля Й.С. сочи, че процесната къща, след пожара
била без покрив, с обгорели стени и прозорци, но стените стояли. От ответника
знаел, че уговорката му със собственика била да почисти къщата и да извози
отпадъците, които трябвало да се изхвърлят през двор на съседна кооперация.
След месец отново посетил обекта и видял, че ответника бил започнал да
почиства, но имало все още строителни отпадъци струпани в двора на съседната
кооперация.
Анализът на горната
фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место е
необходимо да се отбележи, че първоинстанционния съд правилно е квалифицирал
спора, като такъв по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, доколкото ищцата твърди пълно
неизпълнение на задълженията на ответника по процесния договор, като сочи и
невъзможното му към настоящия момент изпълнение. Искането за връщане на
платените суми съдържа и изявление за развалянето на договора, което следва да
се счита за законосъобразно отправено с получаване на исковата молба. За да
развали валидно договора, поради виновно неизпълнение от ответника, съответно
да получи платеното от него на отпаднало основание, ищеца следва при условията
на главно и пълно доказване да установи соченото от него пълно неизпълнение на
задълженията на ответника. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да
създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи
фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са
оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва
да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за
неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за
ненастъпили. Събраните по делото доказателства не са в състояние да обосноват
извод, на първо место, че процесния договор е бил за ремонт на етажа, както
предвид изрично посочения в договора предмет "Подготовка за ремонт",
срока за изпълнението му, и стойността на възнаграждението на изпълнителя.
Установява се, че ответника е изпълнил задълженията си по договора, и е почистил
имота от всички отпадъци вследствие на пожара, и като пълномощник на ищцата е
сключил договор за проектиране с проектант, на когото е заплатил сумата от 2500
лева. Ето защо съдът намира, че заплатеното от ищцата на ответника
възнаграждение за изпълнение на процесния договор в размер на 6000 лева е
дължимо платено, и ответника е изпълнил предмета на договора, колкото и неточно
да е формулиран той. Очевидно е, че страните са ползвали готов формуляр за
договор, от който дори не са премахнали ненужните им опции, като в чл.3
например е посочено - "Материалите за извършване на дейността ще бъдат за
сметка на ИНВЕСТИТОРА / ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и са включени / не са включени в сумата по
чл.2.". Независимо от горните неясноти по волята на страните, доколкото е
налице осъществено плащане на суми извън определеното възнаграждение по
договора, и твърдението на ищцата че са поискани от ответника за материали по
строежа, в тежест на ответника е да докаже, че така получените суми са били
изразходвани в полза на ищцата. Такова доказване ответника е осъществил
единствено по отношение на платените от него 2500 лева аванс на проектанта по
договора за проектиране. За останалите 3000 лева, ответника е посочил по пера
за какво са разходвани, но не са ангажирани доказателства за действителната им
направа. Предвид изложеното съдът намира иска за основателен за сумата от 3000
лева, поради което в тази част следва да се уважи, а в останалата част да се
отхвърли. Ето защо в тази част атакуваното решение следва да бъде отменено, и
вместо него постановено друго, с което иска да се отхвърли. В останалата
атакувана част решението следва да се потвърди.
Решението следва да се
отмени и в частта, с която са присъдени деловодни разноски на ищцовата страна
за размера над 275,67 лева, като ищеца бъде осъден да заплати на ответника
деловодни разноски за първата инстанция в размер на още 441,06 лева, освен
присъдените му 203,28 лева /до пълния дължим размер от 644,34 лв/. За
въззивното производство на ищцовата страна следва да се присъдят 208,70 лева
деловодни разноски, а на ответната 761,30 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260116 от 12.10.2020г. постановено по гр.д.№2659/2019г. на
Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА, с
която Н.П.П. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Д.Г.Й. с ЕГН **********,
на основание чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД, предоставена от ищеца на ответника парична
сума, по силата на сключен между страните договор за ремонт от 02.03.2016г., за разликата над 3000 лева до 11500 лева,
и в
частта, с която Н.П.П. е осъден да заплати на Д.Г.Й. деловодни
разноски за разликата над 275,67
лева, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Й. с ЕГН ********** срещу Н.П.П. с ЕГН **********,
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за заплащане на предоставена от
ищеца на ответника парична сума, по силата на сключен между страните договор за
ремонт от 02.03.2016г., за разликата над
3000 лева до 11500 лева /представляваща сумата от 8500 лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260116
от 12.10.2020г. постановено по гр.д.№2659/2019г. на Районен съд - гр.Шумен в останалата обжалвана
част.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Н.П.П. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Й. с ЕГН ********** деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 208,70
лева.
ОСЪЖДА Д.Г.Й. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.П. с
ЕГН **********, деловодни разноски за първата инстанция в размер на още 441,06 лева, и за въззивната инстанция
в размер на 761,30 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.