Решение по дело №103/2023 на Административен съд - Габрово

Производството по настоящото адм. дело е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 19ж от АПК и чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Образувано е въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд – Габрово жалба, подадена от Г. Е. М. от с. Косарка, община Дряново, област Габрово. Оспорва се Уведомително писмо № 02-6500/740#2 от 27.04.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, получено в отговор на подадена от Г. М. молба от 21.02.2023 г. в ИСУН при ДФЗ, съдържаща искане за разяснение относно поемане на правата и задълженията на починалия му баща – Е. С. М., същият бенефициент по Договор № BG06RDNP001-4.008-0522-C01 от 05.04.2022 г., сключен по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /ПРСР/. Г. М. го обжалва, като сочи, че не споделя доводите в писмото за недопустимо прехвърляне на такива права и задължения. Твърди, че в качеството си на наследник на своя баща той продължил дейността му по отглеждане на селскостопански животни и има готовност да отчете проекта, за което е уведомил ДФЗ в установения 15-дневен срок. Според жалбоподателя всички дейности, за които е сключен договорът, са извършени преди смъртта на страната по него, закупени са активи и същите са въведени в експлоатация и към момента е необходимо единствено да се отчете изпълнението и да се получи плащане. Твърди, че чрез замяната на страна по договора ще се предостави възможност да се отчете проекта и да се получат дължимите суми, с които са закупени активите по него и по този начин ще се продължи осъществяването на дейността в областта на животновъдството. Жалбоподателят счита, че договорът не е сключен с оглед личността на бенефициента, за което излага своите съображения. Към съда отправя искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на замяна на страната - бенефициент по сключения договор. Претендира присъждане на разноски.

Обжалваният акт, ведно с преписката по издаването му и списък по чл. 152, ал. 3 от АПК на страните в производството, са изпратени от ДФЗ със съпроводителното приложено към жалбата писмо, вх. № СДА-01-977/ 25.05.2023 г., подписано от Б. М. – главен юрисконсулт в при ДФЗ, упълномощен процесуален представител на И. И. – зам.изпълнителен директор на Фонда, съгласно приложено по делото пълномощно /л. 100/, в което становище се изразява възражение за недопустимост на жалбата, тъй като оспорваното уведомително писмо не представлява административен акт, а има уведомителен характер и е издадено в отговор на получено искане за предоставяне на разяснения.

АСГ също е счел, че обжалваното писмо няма белезите на ИАА, поради което е прекратил производството по делото, но с Определение № 11797 от 29.11.2023 г., постановено по адм. д. № 11103 по описа на ВАС делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, т.к. състав на съда е счел, че писмото има такива белези. С него се отказва продължаването на съществуваща процедура и този отказ подлежи на самостоятелна преценка по същество. Също така лицето е поискало от административния орган издаване на определен акт и с този отказ се засягат пряко правата и законните му интереси.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. М. Н. от ВТАК, съгласно пълномощно от 02.05.2023 г. /л.89 и л.101/ и договор за правна защита и съдействие от същата дата /л.102/. Поддържа жалбата, както и становището, изразено с допълнителна молба, вх. № СДА-01-1257/ 14.07.2023 г., доразвито в о.с.з. с доводи за допустимост, основателност и доказаност на жалбата, като подадена срещу административен акт, съдържащ отказ за встъпване на Г. М. в правата на наследодателя му Е. М. като страна по сключения договор за финансиране. Сочи, че при условията на изпълнен от страна на бенефициента договор, който не е intiuto personae, в качеството му на земеделски производител и наследник на бенефициента, жалбоподателят ще има възможност да отчете вече реализирания проект и да получи плащане по него. Претендира разноски.

Ответната страна – зам.изпълнителен директор на ДФЗ, не се явява в открито съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който в депозирано по делото писмено становище, вх. № СДА-01-1556/13.09.2023 г., счита, че оспореният акт не е административен, а има само уведомителен характер, поради което жалбата се явява недопустима. Намира същата, алтернативно, и за неоснователна, тъй като фактическите основания за издаването на оспорваното уведомително писмо се потвърждавали от представената административна преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за допусната СИЕ. Прави и възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от представителя на жалбоподателя.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 05.04.2022 г. между Държавен фонд „Земеделие“, чрез изпълнителен директор на Фонда и Е. С. М. – бенефициент е сключен Административен договор № BG06RDNP001-4.008-0522-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г. /л.13-72/. Финансирането е за изпълнение на проект № БГ06RDNP0001-4.008-0522 за модернизиране на земеделското стопанство на земеделския производител Е. М. чрез закупуване на земеделска техника, одобрен на 21.02.2022 г. от изпълнителни директор на ДФЗ – Разплащателна агенция. За да получи БФП, бенефициентът се задължава да изпълни проекта съгласно Формуляра за кандидатстване /проектно предложение на л. № 30-41/, изискванията на Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение към финансираните по процедурата административни договори за предоставяне на БФП /л.53-66/, правото на Европейския съюз и националното законодателство.

С анекс от 20.09.2022 г. /л.50/ страните са договорили изменение на сключения договор в частта относно одобрената обща стойност на допустимите за финансово подпомагане разходи за изпълнение на проекта, като същите възлизат в размер [рег. номер],00 лева, а БФП е в максимален размер на 56 910,00 лева и представлява 50% от одобрените и реално извършени от бенефициента разходи за осъществяването на проектното предложение.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора, срокът за изпълнение на одобрения проект е 24 месеца от сключването му. Условията и начините за изплащане на БФП са уговорени в чл. 2, ал. 3, чл. 3 и чл. 4 от АДБФП.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт /л.76/ Е. С. М. е починал на 14.02.2023 г., като съгласно Удостоверение за наследници, изх. № 0001/16.02.2023 г. /л.11/ негови наследници са Р. Е. М.– син и Г. Е. М. – син и жалбоподател в настоящото производство.

От приложена по делото справка на л. 79 – преглед на кореспонденция в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България 2020 /ИСУН 2020/, се установява, че на 21.02.2023 г. Г. М. е подал до ДФЗ уведомление за настъпилата промяна във връзка със земеделския производител Е. М. – бенефициент по процедура № BG06RDNP001-4.008 с Договор за БФП № BG06RDNP001-4.008-0522-C01/ 05.04.2022 г. Към електронното съобщение в системата са приложени смъртен акт и искане за разяснения /л.77/. В искането се твърди, че административният договор е изцяло изпълнен от страна на бенефициента. Активите – предмет на проектното предложение, са закупени и въведени в експлоатация в стопанството на земеделския производител. Изпълнението на проекта било на етап отчитане пред УО на ДФЗ, за целите на което е стартирана подготовка на документацията за отчитане изпълнението на проектното предложение съгласно ръководството за управление и отчитане на АДБФП, в хода на която бенефициентът е починал. В качеството си на негов наследник Г. М. е заявил желание да запази и развива животновъдния обект и да продължи дейността на своя наследодател като земеделски производител, респективно - да приключи изпълнението на проектното предложение, за което иска от административния орган разяснения по какъв начин следва да стане това. Позовава се на чл. 2, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Съгласно б.“а“ от цитирания текст за целите на финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика /ОСП/ смъртта на бенефициера може да бъде призната по-специално за „непреодолима сила" и/или „извънредно обстоятелство". Изрично е заявено от Г. М., че очаква от компетентния орган ДФЗ „да вземе решение“ по тези въпроси от гл.т. на правото на ЕС и съдебната практика на СЕС.

В отговор на подаденото заявление с процесното Писмо, рег. № 02-6500/740#2 от 27.04.2023 г., Г. М. е уведомен, че с оглед относимата към казуса нормативна уредба прехвърлянето на правата и задълженията върху наследник на починал ползвател на БФП не е допустимо. Този извод е мотивиран с правната същност на договора за БФП – същият е персонален, тоест сключен с оглед на личността. В конкретния случай Е. М. е отговарял на условията за допустимост на кандидатите съгласно Процедурата за подбор на проектни предложения BG06RDNP001-4.008 „Целеви прием за земеделски стопани в сектор „Животновъдство“ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Поради това, с юридическия факт на настъпване на смъртта на ползвателя на финансовата помощ, административният договор се прекратява „ex lege“ и на основание чл. 17, ал. 1, т. 3 и чл. 21, ал. 2, б. „а“ от Договора за финансиране.

Недоволен от този отговор, Г. М. го обжалва по съдебен ред. В качеството си наследник на своя баща той твърди, че е продължил дейността му по отглеждане на селскостопански животни и има готовност да отчете проекта, по който бенефициент е неговият наследодател. Всички дейности, за които е сключен договора, били извършени преди смъртта на страната по него, закупени били активи и същите са въведени в експлоатация, а към момента е необходимо единствено да се отчете изпълнението и да се получи плащането. Чрез замяната на страна по договора ще му се предостави възможност да отчете проекта, да се получат дължими суми, с които са закупени активите по проекта, като ще се продължи осъществяването на дейността в областта на животновъдството. Жалбоподателят счита, че договорът не е сключен с оглед личността на бенефициента, т.к. за сключването му не е от значение умение или качество на изпълнителя, което кара насрещната страна да избере именно определена личност при сключването и изпълнението му. Дори и да било така, в случая има пълно изпълнение на договора от страна на изпълнителя и средствата по него следвало да бъдат изплатени. При сключен договор с оглед на личността, когато задълженията на същата страна са изпълнени, той не следва да бъде прекратен със смъртта й, а насрещната страна дължи изпълнението на своите ангажименти по него. В случая не е налице форсмажорно обстоятелство, т.к. бенефициентът е изпълнил всички свои задължения.

Съдът намира жалбата за допустима и редовна, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по следните съображения:

Сключеният договор представлява административен такъв, чиято правна уредба се съдържа в ЗУСЕФСУ и чл. 19а и сл. от АПК. Споровете във връзка с действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори са подчинени на разпоредбите на дял ІІІ /Обжалване на индивидуални административни актове пред първа инстанция/, т. е. административният договор е приравнен на ИАА и като такъв, съдът следва да съблюдава изпълнението на императивните изисквания за действителност на същия, съобразно чл. 146 и сл. от АПК. Процесният административен договор е валиден административен акт и именно клаузите му определят правата и задълженията на страните и неговото изпълнение, както и основания, на които може да бъде изменяно и прекратявано това правоотношение.

Материалноправната уредба, регулираща административното правоотношение, възникнало между страните в производството, се съдържа в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните /обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г./. Съгласно чл. 61, ал. 2 от Наредбата, ползвателят на помощта или упълномощено от него лице уведомява писмено ДФЗ – Разплащателна агенция за възникването на обстоятелствата по ал. 1, за което прилага достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице има възможност да го направи. В цитираната ал. 1 е регламентирано освобождаване на страните по договора от отговорност за неизпълнение на задълженията по него, когато това се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства.

В разглеждания случай, наследникът на бенефициента е изпълнил това задължение чрез подадено уведомление за промяна, а именно настъпилата смърт на бенефициента по договора. Същевременно в подаденото заявление за разяснение ясно е изразено желанието му да финализира проектното предложение, което би могло да стане възможно, едва когато той встъпи в правата на неговия наследодател – бенефициент по сключения ДБФП чрез сключване на допълнително споразумение към договора.

Полученият от ДФЗ отговор съдържа отказ за изменение на сключения административен договор, което е обективирано в акт с наименование „Уведомително писмо“. По своя характер, съдържание и правни последици то представлява административен акт, тъй като съдържа властническо волеизявление на административен орган, с което пряко се засяга правната сфера на жалбоподателя като наследник – универсален правоприемник на другата страна по това съглашение. Издаден във връзка с изпълнението на възникнало и валидно към датата на издаването му административно правоотношение, този акт притежава белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, попада в приложното поле на чл. 19ж, ал. 1 от същия кодекс и подлежи на обжалване по реда на АПК.

Като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът установи, че оспореният ИАА е изготвен в изискуемата съобразно чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, съдържа фактически и правни основания, както и разпоредителна част, свеждаща се до отказ да бъде уважено искането на Г. М. за прехвърлянето му като наследник на правата и задълженията, на починалия му наследодател Е. М. – ползвател на БФП по договор за финансиране. В акта се посочва също и възникналото ex lege прекратяване на договора, тоест по силата на закона, без да е необходимо нарочен акт за прекратяването му. Така, в разглеждания случай административният орган е отказал да изменени договора, посочвайки причини, които по същество са изтъкнати като основание за неговото прекратяване.

Административният орган не е обвързан от искането за изменение, т. е. той има право да извърши преценка относно неговата основателност, както и относно наличието на основания за прекратяване и/или изпълнение на сключения договор, респ. да прави волеизявления в тази посока. Тази негова преценка следва да се осъществи в рамките на посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК императивни изисквания, в това число компетентност на органа, издал ИАА.

Съгласно § 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. на МЗХГ, същата се издава на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Следователно, всички относими параметри за изпълнение по договора се регулират от тези материални норми, относими към датата на сключване на административния договор. Съгласно ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран като единствената Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а съгласно чл. 20а от същия закон, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява, в т.ч. чрез издаване на ИАА в предвидената от закона писмена форма, при спазване изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК.

В конкретния случай, волеизявлението не е направено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – страна по сключения договор за предоставяне на БФП, а от И. И., заемаща длъжността зам.изпълнителен директор на ДФЗ. С оглед установяване действителността на процесния ИАА, съдът е изискал двукратно и изрично от ответника – автор на същия, да установи наличието на правомощия за издаването му с Определение № 651 от 19.07.2023 г. и Определение № 236 от 26.02.2024 г. В отговор на така дадените указания с молба вх. № СДА-01-556 от 01.03.2024 г. /л. 138 и сл./ ответната страна представя Заповед № 03-00/3089 от 22.08.2022 г., издадена от изпълнителния директор на Фонда, с която на основание чл. 20, т.1 – 3 и чл. 20а от ЗПЗП, както и Устройствения Правилник на ДФЗ се делегират права на зам.-изпълнителния директор И. И. да взима решения и да издава и подписва общи и специфични документи и административни актове по всички мерки по ПРСР, което включва и подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", включително уведомителни писма за отстраняване на нередовности, непълноти и неясноти във вр. с подадени заявки за плащане по скблючени договори за предоставяне на финансова помощ /т.1.5/; за отказ от приемане на заявка/искане за плащане /т.1.6/; решения за отказ/изплащане на финансова помощ, частично одобрение/отказ за изплащане на такава /т. 1.7/; да подписва административни договори, допълнителни споразумения за тяхното изменение, вкл. за изменение на одобрените с тях проекти и/или допълнение или прекратяване/разваляне с бенефициентите /т. 1.43/, а в т. 1.31 се съдържа общо оправомощаване за издаване и подписване на писма, отговори и всякакви документи, адресирани до държавни и/или общински органи и институции, физически и/или юридически лица, които следва да се подписват от Изпълнителния директор на ДФЗ. В пункт III от така цитираната заповед на същия административен орган са делегирани правомощията даорганизира и ръководи пряко дейността на Дирекция „Договаряне по прилагане на мерки за развитие на селските райони“, Дирекция „Оторизация на плащаниятапо прилагане на мерки за развитие на селските райони“, като издава заповеди, нареждания, резолюции и предприема всички други необходими действия, свързани с дейността им.

Също така видно от Протокол № 197 от 19.08.2022 г. на УС на Фонда, именно лицето, издало горепосочената заповед – Г. Т., е избрано за изп. директор на ДФЗ.

Съгласно дадените от ВАС указания, процесното УП е отказ за продължаване на налична процедура по изпълнение на административния договор, вкл. извършване на плащане по него. Също така то е издадено по искане за даване на разяснения за необходими документи, които жалбоподателят следва да представи във връзка с отчитане изпълнението на договора, за който същият твърди, че е изпълнен изцяло от бенефициента по него, явяващ се и негов наследодател. Нормата на чл. 20а, ал. 3 и 4 от ЗПЗП изрично предоставя възможност изпълнителният директор на Фонда да делегира правомощията си на зам.-директора, вкл. тези по сключване, респективно – прекратяване и изменение на административни договори, което следва да се прилага и за отказ от предприемане на такива действия, както и УП, свързани с отстраняване на нередовности по заявки за плащане и всякакви други дейности и актове, свързани с ПРСР по ЗУСЕФСУ и ЗПЗП, което е направено с горецитираната заповед, с оглед на което съдът приема, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган, в изпълнение на правомощията му по закон и въз основа на законово допустима делегация.

По отношение на формата и процедурата по издаване на ИАА обаче настоящият съдебен състав намира, че е налице съществено нарушение нормативните правила, изразяващо се в неизясняване на релевантните за решаване на въпроса съществени факти и обстоятелства, а именно – липса на изследване наличието и степента на изпълнение на сключения договор от страна на бенефициента и, в тази връзка, обсъждането на тези обстоятелства при вземане на решение по издаване на ИАА, респективно – изменение и/или изпълнение на административния договор.

Основен мотив за постановения отказ е този, че според ответната страна процесният договор е такъв, сключен с оглед личността на изпълнителя. Нито се твърди, нито може да се приеме, че той е с оглед личността и на двете страни, т.к. платецът по него има едно основно задължение, а именно - изплащане на договорената финансова помощ, което става при предварително определени условия и по отношение на него договорът няма такъв характер. Дори при договори intuitu personae не винаги може да се приеме, че те се прекратяват при смът на лицето– изпълнител, с оглед чиято личност са сключени, ако са изпълнени вече от това лице. В случая имаме наследник, който изрично е поискал да встъпи в правата на наследодателя си – да отчете вече извършената от последния дейност и да получи финансирането за това, като твърди, че задълженията са вече изпълнени. Ако подобен договор е изпълнен изцяло преди смъртта на лицето, то насрещната страна дължи престация по него, т.к. нейната част от договора не зависи от която и да било личност или качествата на такава, като правото да се получи това парично възнаграждение е прехвърлимо и, съответно, наследимо. В случая става въпрос за наследяване на правото да се получи самата парична престация, а не за цялостно встъпване в договора. Така, напр., в този смисъл е ал. 2 от чл. 269 от ЗЗД, според която при прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение, което става и при прекратяване на договора в хипотезата на ал. 1 – смърт или недееспособност на изпълнителя, с оглед чиято личност е сключен договорът.

Наследяването е механизъм на преминаване на имуществото на починалия към неговите наследници. Наследството се открива към момента на смъртта на наследодателя. Не всички права и задължения са наследими, разбира се, но повечето от имуществените права и задължения се наследяват, доколкото не са лични, но последното е изключение от общото правило за прехвърлимост и наследимост на имуществените права, на което е подчинено и правото на парично вземане от сключен договор. Правото на парично вземане по договор не е лично непрехвърлимо право, а наследимо такова с имуществено– облигационен характер. „Наследствената маса обхваща и облигационните права– правата, придобити от наследодателя във връзка със сключени от него договори…“, вкл. вземанията му по договори, сключени с оглед на личността, като трудови от работна заплата, обезщетения по такива договори, авторски възнаграждения, възнаграждения по договори за поръчка и изработка, вкл. когато са сключени с оглед личността на изпълнителя по тях и т.н. – Х. Т., „Българско наследствено право“, изд. „София-Р“, 1993 г. В случая жалбоподателят не претендира, че е наследил задълженията на наследодателя си по административния договор, които евентуално могат да се окачествят като такива с личен характер и за които той твърди, че са изпълнени изцяло до момента на смъртта на последния. Г. М. твърди, че е наследник именно на правото на вземане, възникнало по силата на този договор, като насрещна престация от неговото своевременно, цялостно изпълнение и, в тази връзка, моли да му бъде разяснено какви стъпки следва да се предприемат за да се отчете проектът и да се получат предвидените за изпълнението му средства.

Според процесния административен договор Фондът е длъжен да заплати договорената финансова помощ, а бенефициентът – да изпълни одобрения проект, съгласно Формуляра за кандидатстване и Условията за изпълнение по процедурата, правото на ЕС и националното законодателство. Помощта е половината от одобрените и реално извършени от бенефициента разходи за осъществяването на проектното предложение, и ако те са направени въз основа на този договор, Фондът дължи тяхното заплащане. Това, че бенефициентът е задължен да поддържа стопанството си по уговорен начин и след прекратяването на договора, не води до друг извод. Фактически е възможно помощта да бъде изплатена, след изпълнението и отчитането на договора, на страната по него, като пред финансиращият орган се представят необходимите документи, но след това да настъпи смърт на тази страна. При това положение за Фонда не се поражда правото да потърси вече направеното плащане обратно от наследниците на починалия, само защото договорът е сключен с оглед на личността и поради това, че чл. 6 от него предвижда спазване на определени условия до три, респективно пет, години от окончателното плащане. Персоналният характер на договора е свързан евентуално с кандидатстването и условията, на които трябва да отговаря едно лице – кандидат за финансиране, за да бъде одобрен негов проект, като жалбоподателят твърди, че този проект е бил изпълнен и представя доказателства в тази насока, които представя по делото. Тъй като обаче ответната страна не е събирала и обсъждала тези доказателства, съдът не може да замести този административен орган и първоначално да направи такова обсъждане и вземане на решение, това не е в неговите правомощия. Такава преценка е следвало да се направи от административния орган при получаване на искането за разяснения, още повече, че в него заявителят изрично е посочил, че договорът е изцяло изпълнен от страна на починалия му наследодател, т.е. уведомил е ответника своевременно за този факт.

Отделно от така изложеното настоящият съдебен състав намира, че задълженията на наследодателя на жалбоподателя не са такива от личен характер. Те са изцяло свързани със закупуването на определени активи, за което не е необходимо тази дейност да се реализира изцяло с личните действия на бенефициента. Според проектното предложение по формуляра за кандидатстване за финансирането /л. 34 и сл./ бюджетът се отпуска за извършването на раходи, като разходи за СМР – строителство или обновяване на сгради за земеделското производство, за материални активи – нови машини, съоръжения и оборудване, прикачен инвентар, закупуване на земя, сгради, помещения и друга недвижима собственост за изпълнение на проектното предложение, на земеделска техника и специализирани транспортни средства, разходи по въвеждане на транспортните средства и машини в експлоатация, разходи за закупуването на софтуер, придобиване на патентни права, за проучвания, такси, хонорари. Всички разходи имат за цел подобряване дейността на земеделското стопанство, което също се наследява, като съвкупност от активи, права и задължения, чрез закупуването и внедряването на нови технологии /описани по видове/, обновяване на вече наличните производствени материали и качеството на пр одукцията на база новите закупени технологии. С проекта се кандидатства точно за закупуване на „нова модерна селскостопанска техника и инвентар към нея, закупуване на оборудване за подобряване отглеждането на животните.“ – т.е. това, което следва да се направи, е закупуване на изброените активи, за което не се изисква директното лично участие на бенефициента, съгласно описанието на проектнотопредложение. Като информация за за кандидата е от значение това, че той отглежда едър рогат добитък с млечно направление, но със смъртта му дейността се наследява по силата на закон от приобретателите му – негови наследници, които придобиват това качество по дейността. Самата помощ зависи от стойността на планираните за закупеване активи, за което една по делото пред съда жалбоподателят е приложил доказатеблства, т.к. административният не е изискал такива и, както бе обърнато по-горе внимание, не е обследвал изобщо тези факти.

На следващо място в самия договор е предвидена възможност за неговото изменение. В чл.16, ал. 2 от него дори е предоставена възможност за включване на нови членове, като изменение не се допуска само при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези по ал. 3, но тяхното наличие също не е изследвано и установено, т.к. ИАА не е мотивиран с тези основания. От съдържанието на самите тях би могло да се направи и извод, че е допустима и замяна в личността на бенефициента, стига това да „не поставя под въпрос условията, при които същият би бил сключен или би било в противоречие с равнопоставеното третиране на бенефициентите“ или това да не „води до несъответствие с критериите за оценка, по коитопроектното предложение на бенефициента е било оценено … и изменението ще доведе до брой точки по-малък от минималния брой на точките, дадени на проектните предложения, за които е бил наличен бюджет…“ – т.е. ако приобретателя на бенефициента отговаря на условията, на които е отговарял последният, то до настъпването на тези хипотези, при които не може да се измени договорът, няма да се стигне. При всички случаи обаче административният орган дължи установяване на тези условияпреди произнасянето си. Съгласно чл. 16, ал. 5 от договора фондът напротив, дължи изрично произнасяне и то – в срок до един месец от подаване на искането за изменение и уведомява бенефициента за мотивите си. Логично е при смърт на последния заявлението да се подаде от неговите наследници, които встъпват в правата и задълженията му по силата на самия закон. Самото изменение, като възможност по ал. 1, не е ограничено изрично само до предмета на договора, следователно то може да касае и страна по него.

Съдът взе предвид и това, че съгласно чл. 17 от същия договор, смъртта на бенефициента не е изрично основание за прекратяване на договора. Процесният ИАА не е мотивиран с основание измежду изчерпателно изброените по ал. 1, при които договорът се прекратява автоматично с настъпването на някое от посочените. Не е изразена и едностранна воля за прекратяване на основание измежду изчерпателно изброените по ал. 2. Липсата на основание за прекратяване води също до извода, че е допустимо замяна на страната. Дори и на смъртта й да се гледа като на „непреодолима сила“, то появата й не води автоматично до прекратяване на договора, след като това не е регламентирано изрично в закона или в самия него и не следва по логиката на правото.

В заключение съдът намира, че жалбоподателят има право да иска изменение на договора чрез замяна на страна по него /бенефициент/ и да изисква насрещна престация при реализирана такава от същата страна, съобразно неговите правила, вкл. да получи плащане, съобразно тези правила, като преди това административният орган събере необходимите доказателства за изпълнението на договора, евентуалното наличие на пречки, измежду изрично посочените, за изменението му и ги обсъди при новото си произнасяне.

Отделно от така посоченото е необходимо административният орган да се произнесе и по въпроса кой наследява правото на вземане по процесния договор, ако същият е изпълнен съгласно изискванията, като се вземе предвид, че наследници на бенефициента са двама души – жалбоподателят и неговият брат. Това, че само единият от тях е изявил желание да встъпи в правата на своя наследодател и конкретно – в правото му да получи насрещната парична престация, не означава, че това негово желае следва да се удовлетвори по точно този начин и в този обем. При всички случаи административният орган дължи произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление, взимайки предвид и това обстоятелство.

С оглед така изложеното процесният ИАА следва да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне на компетентния орган при съобразяване с указания, дадени по-горе в мотивите на настоящия съдебенакт.

С оглед резултата от делото, следва да бъде изцяло уважена като основателна и доказана претенцията за заплащане на направените от жалбоподателя разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция, чийто общ размер възлиза на 1010,00 /хиляда и десет/ лева, съставляващи 10,00 /десет/ лева платена държавна такса, и 1000,00 /хиляда/ лева заплатено в брой възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 02.05.2023 г. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес възнаграждението е 1000 лв., какъвто в случая е и договореният и заплатен хонорар, поради което съдът намира за неоснователно направеното от ответника по делото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Искане за присъждането на разноски е своевременно предявено от Г. Е. М. и като частен жалбоподател по адм.д. № 11103/2023 г. по описа на ВАС, за което е представен и списък по чл. 80 от ГПК /л.9/. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК първоинстанционният съд се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Поради това в тежест на насрещната страна следва да бъдат възложени и съдебно-деловодни разноски в общ размер на 530,00 /петстотин и тридесет/ лева, съставляващи 30,00 /тридесет/ лева платена държавна такса по адм.д. № 11103/2023 г. по описа на ВАС /л. 13/ и 500,00 /петстотин/ лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 24.10.2023 г. /л. 6/.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК, чл. 143, ал. 1 и чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК, Административен съд Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ обективиран в уведомително писмо № 02-6500/740#2 от 27.04.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“– София отказ за изменение на Административен договор № BG06RDNP001-4.008-0522-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между Държавен фонд „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор, и Е. С. М. – бенефициент.

ВРЪЩА делото като преписка за ново произнасяне при съобразяване с дадените в настоящия съдебенакт указания и в сроковете по чл. 16, ал. 5 от същия административен договор.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – София да заплати в полза на Г. Е. М., [ЕГН], с адрес: с. Косарка, община Дряново, област Габрово, направените по делото разноски в общ размер на 1540,00 /хиляда петстотин и четиридесет/ лева, съставляващи 1010,00 /хиляда и десет/ лева разноски по настоящото адм.д. № 103/2023 г. по описа на ГАдС и 530,00 /петстотин и тридесет/ лева разноски по адм.д. № 11103/2023 г. по описа на ВАС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд Габрово в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.