Определение по дело №519/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на предявен пред съда иск от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.”, ул.„Н.В.Г.” №, представлявана от Ц. К. П.- Изпълнителен директор и М. Т. П. Прокурист, чрез пълномощника им С. В. Н., редовно упълномощен съгласно нотариално заверено Пълномощно рег. № 914,915, том І, акт 34 от 03.02.2011г. на Л.Н.- Нотариус с район на действие- РС София, рег. № 151 на Нотариалната камара, на съдебен адрес: град Б., ул. „. А.” № , срещу К. Г. Д., ЕГН *, постоянен адрес: град Б., ул. „. К.” № и В. К. Д., ЕГН *, с постоянен адрес: град Б., ул. „. К.” №.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са за сключен Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г. и Общи условия на „Райфайзенбанк(България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП към него ("Договор за кредит"), сключен между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ("Банката"), "К. Д. - Д." с код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „. К.» № , вписано Регистъра 30 под № 1241, том 13, стр. 104 по ф.д. № 1621/1996г. по описа на Благоевградски окръжен съд, със законен представител К. Г. Д., ЕГН: *-Кредитополучател, и Ц. К. Д. с ЕГН * - солидарен длъжник, по силата на който "Райфайзенбанк(България)" ЕАД е отпуснала на кредитополучателя, кредит в размер на 43514.00лв., с краен срок на погасяване- 05.01.2020г. съгласно чл.1.5 от Договора за кредит. Съгласно чл. 1.3. от Договор за банков кредит от 29.05.2007г., кредитът е отпуснат за рефинансиране на ползван от Кредитополучателя кредит и застраховка „Живот" на кредитните вноски.

Сочи се в исковата молба, че по силата на сключения валиден договор за кредит, между страните по делото са възникнали облигационни отношения. Така съобразно чл. 1.6 на Договора за кредит между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит. Постигнато е и неустоечно съглашение по смисъла на чл.92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (клауза 1.8 - 1.9 от Договора за кредит). Съгласно чл.5 от Договора главницата по Кредитът е следвало да се погаси на 6 равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 200лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.02.2010г. до 05.07.2010г. вкл., и 107 равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 392лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.02.2011г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2020г. в размер на 370 лева.

Между страните сключения договор за банков кредит е бил изменен с няколко анекса:

На 10.02.2010г. Договора за банков кредит е изменен и допълнен с Анекс №1 между същите страни. С анекса страните са се споразумели Кредитът да бъде усвояван до 04.03.2010г. Съгласно чл. 2 от Анекс № 1 главницата по Кредитът е следвало да се погаси на 5 (пет) равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 200 лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.03.2010г. до 05.07.2010г. вкл., 107 равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 392 лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.02.2011г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2020г. в размер на 370 лв. В чл.З от Анекс №1 страните сз договорили натрупаната лихва за периода от 05.03.2010г. до 05.07.2010г. вкл. да се изплати на 36 равни месечни вноски считано от 05.08.2010г. до 05.07.2013г. Всички останали условия от Договора за кредит са останали непроменени.

На 30.12.2010г. Договора за банков кредит и Анекс №1 е изменен и допълнен с Анекс № 2, сключен между същите страни, като те са се споразумели Кредитът да бъде усвояван до 04.03.2010г. Съгласно чл. 1 от Анекс № 2 страните са договорили такса управление и обработка в размер на 423.14лв. дължима на 05.01.2011г. да бъде изплатена на 30.12.2010г. в размер на 399.81 лева и остатъка от 23.33 на 05.01.2011г. Останалите условия от Договора за кредит и Анекс №1 са останали непроменени.

На 05.03.2012г. Договора за банков кредит с Анкс№ 1 и Анекс № 2 към него са изменени и допълнени с Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3, сключен между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, К. Г. Д., ЕГН: *- встъпващ в дълга солидарен длъжник и В. К. Д., ЕГН * - встъпващ в дълга солидарен длъжник. Тъй като "К. Д. - Д." е непреригистриран в границите на срока по пар. 4 ал. 1 ПЗРЗТР, същият се счита заличен от 01.01.2012г., съобразно пар. 5 ал. 1 ПЗРЗТР, и за него след тази дата не съществува възможност за пререгистрация, като в този случай, съгласно чл. 56 от ТЗ, се замества във възникналите до момента на заличаване правоотношения от физическото лице К. Г. Д. с ЕГН: *. Към датата на сключване на Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 -05.03.2012г. вземанията на Банката са в общ размер на 43338,03лв., от които 37218лв. - редовна главница, 1960лв. - просрочена главница, 1863,50лв.- просрочена лихва, 1439лв. - преструктурирана лихва, 29,62лв. - застрахователна премия, 376,10лв. -просрочена комисионна управление, 118,9лв. - наказателна лихва по просрочена главница и 332,89лв. - текущо начислена лихва върху редовна главница.

Сочи се в исковата молба, че по изричното им искане ответниците - К. Г. Дюлгeров и В. К. Д., и в съответствие с чл. 101 и чл. 121 от ЗЗД, те са встъпили изцяло в дълга произтичащ от Договора за кредит и анекси към него (чл.1.1, чл.2 и чл.З от Договор за встъпване в дълг и Анекс №3). По силата на сключения валиден Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 към Договора за кредит и анекси към него, между страните по делото са възникнали облигационни отношения. Така в чл.З.2. от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 е договорен краен срок за погасяване на всички дължими суми да е 05.01.2020г., а с чл.4.1 са преоформили в редовна просрочената главница в размер на 1960,00 лева. Съгласно чл.4.2. от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 усвоената и непогасена главница по Кредитът е следвало да се погаси на 5 гратисни месечни вноски, считано от 05.03.2012г. до 05.07.2012г. вкл., 89 равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 435 лева, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.08.2012г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2020г. в размер на 463 лева. В чл. 5.1 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 е договорено: 1863.50лв. -просрочената лихва, 1439лв.- преструктурираната лихва, 118.92лв. - наказателна лихва по просрочена главница, 332.89лв.- текущо начислена лихва върху редовна главница, да бъдат обединени в общ лимит, който да бъде изплатен на 89 равни последователни вноски, всяка една в размер на 42лева, считано от 05.08.2012г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2020г. в размер на 16,31 лева. В чл. 5.2 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 е договорено: 29,62лв.-застрахователната премия и 376,10лева- просрочена комисионна управление, да бъдат обединени в общ лимит, който да бъде изплатен на 5 равни последователни вноски, всяка една в размер на 67 лева, считано от 05.08.2012г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2013г. в размер на 70,72 лева.

Между страните е постигнато и неустоечно съглашение по смисъла на чл.92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането на задължението за погасяване на главницата по кредита (клауза 7.1 от Договор за встъпване в дълг и Анекс №3). В чл.7.1. - чл.7.3. от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 се прецизира „Стойността на банковия ресурс" към момента на сключването Договора за кредит и анекса.

Изложени с в исковата молба обстоятелства, че основното задължение на длъжника- заемател според чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок.

На датите на падеж- 05.03.2012г., 05.04.2012г., 07.05.2012г., 05.06.2012г., 05.07.2012г., 06.08.2012г., 05.09.2012г., 05.10.2012г., 05.11.2012г., 05.12.2012г., 07.01.2013г., 05.02.2013г. и 05.03.2013г., длъжниците не заплатили в пълен размер дължимите месечни погасителни вноски. Сочи се в исковата молба, че са настъпили основанията за предсрочна изискуемост на вземането, по силата на чл. 9 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г., във вр. с чл. 7 и чл. 8 от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г. и във вр. с чл. 29 и чл. 30 от Общите условия на "Райфайзенбанк(България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП, с достигане до адреса на писмата за обявяване на предсрочна изискуемост с изх.№ 700-186/01.03.2013, изх.№ 700-187/01.03.2013 и изх.№ 700-188/01.03.2013г. Изложени са с исковата молба правни доводи, че съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи законна лихва от деня на забавата.

За да осъществят правата си по съдебен ред, на 26.06.2013г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ- извлечение от счетоводните книги на банката кредитор- удостоверяващо наличието и размера на задълженията на ответниците по Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него. Съдът по заповедното производство е уважил искането като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г. и Изпълнителен лист от същата дата, издадени по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б., срещу К. Г. Д.,ЕГН *, постоянен адрес: гр. Б., ул. „. К.» № и В. К. Д., ЕГН *, постоянен адрес: гр. Б., ул. «М. К.» №, които са осъдени да заплатят солидарно на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, главница, лихви и комисионни по Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него в общ размер от 50999.58 лева (петдесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки), от които изискуема главница в размер от 39178.00лева (тридесет и девет хиляди сто седемдесет и осем лева), изискуема редовна лихва в размер на 4551.94лева (четири хиляди петстотин петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки), начислена за периода от 05.03.2012г. до 26.03..2013г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 2743.93лева (две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки),начислена за периода от 06.08.2012г. до 25.06.2013г. включително, изискуема лихва в размер на 3754.31лева (три хиляди седемстотин петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки), дължима съгласно чл. 5.1., във връзка с чл. З., буква "В", буква "Г", буква "Ж" и буква "3" от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., начислена за периода от 12.02.2010г. до 04.03.2012г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 365.68лева (триста шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), съгласно чл.2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., дължима за периода от 05.01.2012г. до 04.01.2013г. включително, изискуема комисиона за управление в размер на 376.10лева (триста седемдесет и шест лева и десет стотинки), съгласно чл. 5.2., второ тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл. 2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г.., дължима за периода от 05.01.2011г. до 04.02.2012г. включително, изискуема застрахователна премия в размер на 29.62 лева (двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), съгласно чл.5.2., първо тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл.9.4., чл. 9.5. и чл.9.7. от Общи условия на Райфайзенбанк (България) ЕАД за микрокредитиране на МСП, дължима за периода от 19.05.20Юг. до 18.05.2011г. включително, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2013 г. до окончателното и изплащане.

Твърди се в исковата молба по делото, че ответниците- К. Г. Д. и В. К. Д., са депозирали възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, съобщение за което е получено от банката на 31.10.2013г., за което от съда по заповедното производство е указано на банката кредитор, да предяви в законоустановения срок, иск за установяване на вземанията си от К. Г. Д. и В. К. Д., по съдебен ред и на основание чл.415, ал.1 от ГПК, като в противен случай издадената заповед за изпълнене ще бъде обезсилена.

За да обуслови правния си интерес, ищецът по делото чрез своя процесуален представител, изтъква че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е било уважено от районния съд, но срещу него е подадено възражение от ответниците, поради което за ищеца единствената правна възможност е да предяви иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за да установи по съдебен ред вземането си срещу ответниците- К. Г. Д. и В. К. Д., основано на сключените меду страните Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него.

Иска се от съда с депозираната искова молба, да постанови решение, с което да установите със сила на пресъдено нещо спрямо възразилите ответници: К. Г. Д. и В. К. Д., съществуването и изискуемостта на вземанията на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, произтичащи от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него, към момента на издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г. по ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б. и издадения въз основа на нея изпълнитлеен лист, за следните суми: Изискуема главница в размер от 39178.00 лева (тридесет и девет хиляди сто седемдесет и осем лева), изискуема редовна лихва в размер на 4551.94 лева (четири хиляди петстотин петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки), начислена за периода от 05.03.2012г. до 26.03.2013г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 2743.93лева (две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки), начислена за периода от 06.08.2012г. до 25.06.2013г. включително, изискуема лихва в размер на 3754.31лева (три хиляди седемстотин петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки), дължима съгласно чл.5.1., във връзка с чл.З., буква "В", буква "Г", буква "Ж" и буква "3" от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., начислена за периода от 12.02.2010г. до 04.03.2012г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 365.68лева (триста шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), съгласно чл. 2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., дължима за периода от 05.01.2012г. до 04.01.2013г. включително, изискуема комисиона за управление в размер на 376.10 лева (триста седемдесет и шест лева и десет стотинки), съгласно чл.5.2., второ тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.20Юг., във връзка с чл.2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., дължима за периода от 05.01.2011г. до 04.02.2012г. включително, изискуема застрахователна премия в размер на 29.62 лева (двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), съгласно чл.5.2., първо тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл.9.4., чл. 9.5. и чл.9.7. от Общи условия на Райфайзенбанк (България) ЕАД за микрокредитиране на МСП, дължима за периода от 19.05.2010г. до 18.05.2011г. включително, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2013 г. до окончателното и изплащане.

Иска се от съда с решението си да осъди ответниците К. Г. Д. и В. К. Д. да заплатят на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица).

С исковата молба са направени доказателствени искания-за приемане на представените към нея писмени доказателства, задопускане и назначаване на съдебно икономическа експертиза, със задачи подробно изложени в особената част на исковата молба, както и за приобщаване към делото на ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б..

След като е приел исковата молба за редовна и е счел че е налице изначална допустимост на предявения пред съда иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, съдът е извършил проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото, като е постановил производството по делото да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия процесуален закон уреждащ търговските спорове.

Съдът е изпратил препис от исковата молба по делото и книжата приложени към исковата молба на насрещната страна, по реда на чл. 367 ал.1 от ГПК, като е указал за възможностите дадени от закона в нормата на чл. 367 ал. 4 от ГПК и чл. 369 от ГПК. Указани са с оглед на служебното начало на другата страна и неблагоприятните процесуални последици от неподаването на отговор в установения от закона срок съобразно разпоредбата на чл. 370 от ГПК.

В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото са постъпили писмени отговори от ответниците- В. К. Д. и К. Г. Д., с идентични доводи и правни съображения, с които от ответната страна се изказва становище, че предявения иск е процесуално допустим, но неоснователен и съдът следва да го отхвърли. С писмените отговори от ответниците се възразява че исковата молба е неясна, не е посочен размера на получения кредит, какъв е размера на изплатените по кредита суми от длъжника, като изобщо искането е с неясно основание. Сочи се в писмения отговор че и двамата ответници са преживели тежко смъртта на Ц. К. Д., починала на 05.12.2011г., като не са били в състояние да разбират смисъла и значението на подписания от тях Договор за встъпване в дълг от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490/15.01.2010г., като се възразява от ответната страна с писмения отговор, че този договор е с крайно неизгодни за ответниците условия, подписан е от тях под страх че жилището им ще бъде продадено, поради което същите молят съда да го обяви за унищожаем, като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33 от ЗЗД. Отделно се възразява с писмения отговор от ответниците, че Договор за встъпване в дълг от 05.03.2012г. е бил подписан на посочената в него дата само от В. К. Д., а същият е бил подписан от К. Г. Д. на другия ден- 06.03.2012г., поради което се оспорва дататана която договора е подписан и се иска на основание чл. 192 ал. 2 от ГПК, съдът да извърши проверка за истинността на сключения договор. В писмените отговори на ответниците, се възразява че е недопустимо съгласно изискванията на ТЗ, физически лица да бъдат принудени да поемат задължения без да са търговци, още повече когато не са получили никакви суми по сключените договори, по които отговарят.Ответницата В. К. Д. възразява с отговора на исковата молба, че не е получила и наследство от майка си - Ц. К. Д.. С писмения отговор на ответника К. Г. Д., е направено искане за допускане на разпит на свидетел при довеждане, за установяване на обстоятелството че на 05.03.2012г./деня на подписването на договора за встъпване в дълг/, той е бил заедно с поискания свидетел- Л. Б. К., в град Пловдив.

Съдът е дал възможност на ищеца- „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, за допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от ГПК, като такава не е била представена по делото, поради което съдът не е предоставил такава възможност за отговор по реда на чл. 373 от ГПК на ответниците по делото.

След изготвянето на проекто доклада на съда и получаване на препис от Определение № 833/25.02.2014г. от закрито заседание, по делото е депозирано писмено становище от адв. М. Б., пълномощник на ответника К. Г. Д., с което в срока по чл. 146 ал.3 от ГПК, се възразява че исковата молба е редовна, основано на твърдението че липсва идентичност между петитума на исковата молба и издаданета заповед за изпълнение. Възразява се и срещу извода на съда, че от страна на банката ищец- „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, кредита е обявен за предсрочно изискуем, тъй като никъде в исковата молба не се сочи, че има такова решение на банката и такова не е представено с писмените доказателства по делото. Възразява се с писменато становище от ответната страна, че договора за банков кредит е сключен с Ц.К., в качеството и на „солидарен длъжник” и тъй като тя не е търговец, договора в тази му част не е търговски съобразно разпоредбата на чл. 286 ал.1 от ТЗ, поради което за нея този договоре нищожен и невалиден. Сочи се още от адв. Б., че К. Г. Д. не е имал съглашение с Ц. К. Д. да встъпи като длъжник по сключения договор за банков кредит, нито пък кредитора има такава договорка с нея, съгласно изискванията на чл. 101 от ЗЗД. Така заявените възражения се поддържат от пълномощника на К. Г. Д. и в насроченото от съда открито съдебно заседание.

В първото по делото съдебно заседание, адв. К., пълномощник на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, моли съда да уважи предявения иск, като доказан и основателен. Твърди, че е налице идентичност на исковата претенция, заявена с исковата молба по делото, с претендираното вземане, такова каквото е отрозано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение от заповедния съд, което пък е в пълно съответствие на представеното извлечение от банковите книги по сметката на длъжника към момента на подаването на заявлението пред заповедния съд. Акцентира се че налице пълни идентичност на исковата претенция, със заявеното вземане пред съда по заповедното производство, както по основание, така и по размер. Застъпва се становището, че вземането на банката кредитор е основано на обявяването на кредита за предсрочно и изцяло изискуем, на основание разпоредбите на Договора за встъпване в дълг и чл. 29 и чл. 30 от Общите условия към сключения договор за кредит, като правото на банката за преобразуване на дълга е надлежно осъществено и съобщено на лицата, поели задължението след встъпването в дълга- ответниците К. Г. Д. и К. Г. Д., преди подаване на заявлението пред съда по заповедното производство. Сочи се още, че Ц. К. Д., се е задължила за дълга на "К. Д. - Д.", не в качеството на съпруга на едноличния търговец, а в личното си качество на ФЛ и съобразно нормата на чл. 121 и сл. от ЗЗД, поради което същата отговаря солидарно за дълга на "К. Д. - Д.", при условията на сключения договор за кредит и анексите към него. Сочи се още, че основанието за отговорността на ответниците по делото за дълга на "К. Д. - Д.", е сключения договор за вспъп. адв. Р. , в първото по делото съдебно заседание навежда доводи за нередовност на исковата молба, основано на възражение за липса на идентичност между петитума на исковата молба и заповедта за изпълнение, издадена от съда въз основа на заявление на банката кредитор, в частта на претендираното вземане за лихви, което според него пречи за правилното имчисляване на дължимите лихви. Възразява се, че с исковата молба ищецът кредитор, не може да заявява нови основания, различни от тези посочени със заявлението пред съда по заповедното производство. Същото възражение е направено пред съда в съдебно засадение от адв. Р. Б. и по отношение на вземането за комисионни за управление на кредита.

С писмена защита по делото, в дадения от съда срок, процесуалния пълномощник на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, моли съда да уважи предявения иск, тъй като същият е доказан както по основание, така и по размер. Излагат се съображения, че безспорно е установено възникналото между страните договорно отношение, въз основа на сключен договор за кредит, като отпуснатата от банката сума е била изцяло усвоена от "К. Д. - Д.". Твърди се, че на посочените в исковата молба падежи, длъжниците по договора за кредит не са внесли дължимите погасителни вноски и това е дало правно основание на банката кредитор да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем, тъй като ответниците К. Г. Д. и В. К. Д. са били поели задълженията на кредитополучателя, въз основа на договор за встъпване в дълг. Застъпва се становището, че банката е изпълнила задълженията си на кредитодател, като е предоставила на кредитополучателя, паничната сума отпусната като кредит съобразно сключения договор. За кредитополучателя- "К. Д. - Д." и солидарния длъжник- Ц. К. Д., са възникнали задълженията за погасяване на получения кредит чрез врасянето на месечни погасителни вноски, съобразно приетия от страните план. След като не са били изплатени няколко поредни погасителни вноски, според пълномощника на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, възникнали са от обективна страна основания съобразно чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции и уговореното между страните в чл. 9 от Договора за вспъпване в дълг и Анекс № 3, във връзка с чл. 7 и 8 от Договора за банков кредит и чл. 29 и 30 от Общите условия на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП. Така представителите на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, са се възползвали от правото да обявят за изцяло и предсрочно изискуем, остатъка от кредита на длъжниците- К. Г. Д. и В. К. Д.. Представителят на банката кредитор в писмената си защита излага съображения, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е достигнала до длъжника адресат, като му е била съобщена съобразно начина уговорен между страните в Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г. и Договора за встъпване в дълг и анексите към тях. Сочи се, че с пристигането на писмото за обявяване на предсрочната изискуемост до последния актуален адрес на длъжниците, обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на банката кредитор - „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, следва да се счита за редовно съобщено на длъжника, поради което и предсрочната изискуемост на остатъка от кредита следва да се счита за дължима от 27.03.2013г. Излагат се съображения в писменото становище на пълномощоника на банката ищец, че уговорения в чл. 4.2 б.”а” от Договора за встъпване в дълг гратисен период за срок от 5 месеца, касае само изплащането на главницата, тъй като съобразно чл. 4.3 от същия договор и Анекс № 3, през този период лихвата се е дължала и същата е следвало да се заплаща до 5 –то число на съответния месец, т.е. през гратисния период, длъжниците са били освободени от задължението да заплащат главница, но не и от задължението за заплащането на дължимите лихви. С писменото становище, адв. Качева моли съда да уважи предявения иск като доказан и основателен, така както е заявен със заявлението пред съда по заповедното производство и исковата молба по настоящото дело, като осъди ответниците да заплатят на ищеца и сторените разноски по делото пред първата съдебна инстнация.

С писмена защита по делото- адв. М.Б., като пълномощник на К. Г. Д., моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен. Възразява се, че К. Г. Д. в качеството му на ФЛ, не може да отговаря за дълга на "К. Д. - Дойран" и няма никакви основания ФЛ да сключва нов договор за встъпване в дълга на едноличния търговец към банката кредитор. В този смисъл сключения договор за встъпване в дълг се явява нищожен, тъй като "К. Д. - Дойран" не е пререгистриран и К. Г. Д. остава по договора за кредит длъжник като ФЛ. Недопустимо е едно лице, което има сключен договор за кредит като едноличен търговец, отново да сключва договор за встъпване в дълг за същото задължение като ФЛ. Неверно е в този смисъл, че основанието за такова встъпване може да бъде нормата на чл. 56 от ТЗ. С писменото становище се поддържа, че исковата молба е неясна и в този смисъл нередовна, тъй като не е ясно каква част от дъгла по кредита е погасена, както и на какво основание вземането е станало изискуемо и дължимо. Недопустимо е дълга на едноличния търговец да се поема от ФЛ, като отделно се излагат съображения, че договора за встъпване в дълг е подписан от К. Г. Д. не на 05.03.2012г., а на 06.03.2012г. Липсва каквото и да е съглшение между К. Г. Д. и неговата починала съпруга- Цветанка Крумово Д., тя да встъпи в дълга му по договора за банков кредит, като такова съглашения липсва и с втората ответница- В. К. Д.. Поддържа се с писмения отговор възражението, че петитума на исковата молба не съответства изцяло на заявеното искане за претендираното вземане, със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, депозирано пред съда по заповедното производство. Оспорва се заключението на вещото лице по изслушаната съдебно иконочическа експертиза, тъй като същото е основано на договора за встъпване в дълг, а не на договора за банков кредит, а по отношение на К. Г. Д., договора за встъпване в дълг е нищожен. В заключение адв. М. Б., моли съда да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като неоснователен.

Пълномощника на В. К. Д.- адв. Р. Б., в писмената си защита по делото, също моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен. Възразява се, че Договора за встъпване в дърг е с недостоверна дата, по отношение на К. Г. Д., който е подписал същия на 06.03.2012г. Оспорва се, че по отношение на В. К. Д., вземането не е изискуемо, тъй като съобразно чл. 4.2 б.”а” от Договора за встъпване в дълг, на същата е бил предоставен гратисен период, през който същата не е била длъжна да внася погасителни месечни вноски. Същият гратисен период, не е взет в предвид и в заключението на експерта П. Х., което прави иска недоказан по размер. Отново се навеждат възражения, че В. К. Д. трудно е преживяла смъртта на майка си и е подписала договора за встъпване в дълг при крайно неизгодни за нея условия и под страх, че жилището и ще бъде продадено и затова този договор е унищожаем, като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33 от ЗЗД. Тя е подписала договора за встъпване в дълг като ФЛ, а не като търговец, като за нея не може да важи забраната на чл. 297 от ТЗ. За пръв път с писмената защита по делото, от процесуалния пълномощник на В. К. Д., е направено възражение, за неравноправност на сключените с анекса съглашения за законната лихва, тъй като същата е било едностранно променена от кредитора, поради което тези клаузи са на основание чл. 146 от ЗЗП нищожни.

След като съобрази становището на страните по делото и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът счете за установени следните факти:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД- кредитодател, "К. Д. - Д." като кредитополучател и Ц. К. Д. като съдлъжник е възникнало валидно облигационно отношение, основано на сключен на 15.01.2010г. Договор за банков кредит. Предмет на сключения договор е отпускането на банков кредит в размер на 43 514.50лв. на длъжника "К. Д. - Д." за рефинансиране на остатък от главница по предишен договор за банков кредит от 07.04.2007г. между същите страни. Получената сума пари е следвало да бъде погасена от длъжника съобразно приет от страните погасителен план, след внасяне на 6 равни последователни месечни вноски, в размер на 200лв. всяка, за периода от 05.02.2010г. до 05.07.2010г., след което на 107 равни месечни вноски, в размер на 392.00лв. всяка, считано от 05.02.2010 до 05.12.2019г., с последна изравнителна вноска от в размер на 370.00лв. на крайния срок за погасяване на кредита- 05.01.2020г. Със сключения договор са разписани задълженията на страните по него, както и установени възнаградителната лихва, наказателните лихви за забава при неизпълнение, като е уговорена и дължимата комисионна за управление на кредита, в размер на 1.00 % върху непогасената част от главницата. За обезпечение на кредита, в полза на банката кредитодател, е учредена договорна ипотека, като е ипотекиран недвижим имот: апартамент, жилише с идентификатор 04279.612.132.1.14, в град Б., на ул. „. К. № . В чл. 5 от договора за кредит изрочно е посочено, че длъжника "К. Д. - Дойран" и съдлъжника - Ц. К. Д., приемат Общите условия за делова дейност на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, за този вид кредит, валидни към момента на сключването на договора. В чл. 6 от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., солидалният длъжник Ц. К. Д., изрично се е съгласила и е приела, да отговаря солидарно с кредитополучателя към банката,/при условията на чл. 121 от ЗЗД/, за всички дължими суми за погасяване на получения кредит, включително главници, лихви, комисионни, такси и евентуални наказателни лихви в случай на забава, както и за разноските на кредитора. В чл. 7 и 8 от сключения договор за банков кредит, страните са се съгласили и приели, относно обявяването на кредита за предсрочно и изцяло за изискуем, да са приложили правилата на чл. 29 и чл. 30 от Общите условия на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, за микрокредитиране на МСП.

Установява се по делото от приетите писмени доказателства и от изготвената съдебно икономическа експертиза, че отпуснатата сума по договора за кредит в размер на 43 514.00лв. е била изцяло усвоена от кредитополучателя- "К. Д. - Д. до 04.03.2010г., като това обстоятелство не се и оспорва от ответната страна.

Условията при които е сключен първоначалния договор за кредит между страните по делото, са били предоговорени, като задълженията на длъжниците са били разсрочвани и преструктурирани. Така доказа се по делото, че с Анекс № 1 от 15.01.2010г., с който страните са предоговорили първоначалните условия по договора за кредит, страните са се споразумели Кредитът да бъде усвояван до 04.03.2010г. Съгласно чл. 2 от Анекс № 1 главницата по Кредитът е следвало да се погаси на 5 равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 200 лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.03.2010г. до 05.07.2010г. вкл., след което на 107 равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 392 лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.02.2011г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2020г. в размер на 370 лв. В чл.З от Анекс №1 страните са договорили натрупаната лихва за периода от 05.03.2010г. до 05.07.2010г. включително да се изплати на 36 равни месечни вноски считано от 05.08.2010г. до 05.07.2013г. Всички останали условия от Договора за кредит са останали непроменени.

На 30.12.2010г. Договора за банков кредит и Анекс №1 е изменен и допълнен с Анекс № 2, сключен между същите страни, като те са се споразумели Кредитът да бъде усвояван до 04.03.2010г., а съгласно чл. 1 от Анекс № 2 страните са договорили, такса управление и обработка в размер на 423.14лв. дължима на 05.01.2011г. да бъде изплатена на 30.12.2010г. в размер на 399.81 лева и остатъка от 23.33 на 05.01.2011г. Останалите условия от Договора за кредит и Анекс №1 са останали непроменени.

Установи се по делото, че "К. Д. - Д." е непреригистриран в границите на срока по § 4 ал. 1 ПЗРЗТР, поради което същият се счита заличен от 01.01.2012г., съобразно § 5 ал. 1 ПЗРЗТР, и за него след тази дата не съществува възможност за пререгистрация. Съдлъжника по договора за банков кредит- Ц. К. Д., е починала на 22.02.2012г. С приетия като писмено доказателство Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 към него, от 05.03.2012г., наследниците по закон на починалата- К. Г. Д. и В. К. Д., са се съгласили да встъпят в дълга на Ц. К. Д., по сключения Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г. и Анекс № 2 от 30.12.2010г. към него. Страните с подписването за договора за встъпване в дълга са приели, че към момента на сключването му, вземанията на Банката са в общ размер на 43 338,03лв., от които 37218лв. - редовна главница, 1960лв. - просрочена главница, 1863,50лв.- просрочена лихва, 1439лв.-преструктурирана лихва, 29,62лв.- застрахователна премия, 376,10лв. -просрочена комисионна управление, 118,9лв.- наказателна лихва по просрочена главница и 332,89лв.- текущо начислена лихва върху редовна главница. Сочи се в чл. 3 от договора, че по изричното им искане ответниците - К. Г. Д. и В. К. Д., и в съответствие с чл. 101 и чл. 121 от ЗЗД, те са встъпили изцяло в дълга произтичащ от Договора за кредит и анекси към него (чл.1.1, чл.2 и чл.З от Договор за встъпване в дълг и Анекс №3). Така в чл.З.2. от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 е договорен краен срок за погасяване на всички дължими суми да е 05.01.2020г., а с чл.4.1 е преобразувана в редовна просрочената главница в размер на 1960,00 лева. Съгласно чл.4. 2 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 усвоената и непогасена главница по Кредитът е следвало да се погаси на 5 гратисни месечни вноски, считано от 05.03.2012г. до 05.07.2012г. вкл., 89 равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 435 лева, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.08.2012г. до 05.12.2019г. включително и последна изравнителна вноска на 05.01.2020г. в размер на 463 лева. В чл. 5.1 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 е договорено: 1863.50лв. -просрочената лихва, 1439лв.- преструктурираната лихва, 118.92лв.- наказателна лихва по просрочена главница, 332.89лв.- текущо начислена лихва върху редовна главница, да бъдат обединени в общ лимит, който да бъде изплатен на 89 равни последователни вноски, всяка една в размер на 42лева, считано от 05.08.2012г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2020г. в размер на 16.31 лева. В чл. 5.2 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 е договорено: 29,62лв.- застрахователната премия и 376.10лв.-просрочена комисионна управление, да бъдат обединени в общ лимит, който да бъде изплатен на 5 равни последователни вноски, всяка една в размер на 67 лева, считано от 05.08.2012г. до 05.12.2019г. включително и последна изравнителна вноска на 05.01.2013г. в размер на 70.72 лева. В чл. 15 от Договора за встъпване в дълг от 05.03.2012г., страните са договорили изрично автоматична предсрочна изискуемост, която обективно следва да настъпи, в случай на неизплащане от страна на задължените лица частично или изцяло, на задължението поето с договора за банков кредит и анексите към него, в продължение на 60 дни, считано от деня, в който изтича указания в чл. 4.2, чл. 4.3, чл. 5.1, чл. 5.2 и в чл. 6 от по- горе срок. В този случай настъпва пълна предсрочна изискуемост на кредита, включваща неизплатените задължения за главници, лихви, наказатлени лихви и разноски по кредита. В този случай банката придобива правото да пристъпи към събиране на всички дължими суми, без да е длъжна да спазва поредността, способите и имуществото, срещу което насочва принудително изпълнение и без да е задължена да уведомява за това задължените лица.

По делото се доказа от писменото заключение на експерта икономист, че след сключването на договора за встъпване в дълг и Анекс № 3 към него, длъжниците К. Г. Д. и В. К. Д., са преустановили изцяло плащането на погасителните вноски по сключения договор за кредит, въпреки тяхното отлагане, разсрочване и преструктуриране с последния анекс. Така икономиста Х. в писменото си заключение потвърждава твърденията на ищеца в исковата молба, че ответниците не са плащали никакви суми за погасяване на кредита за периода от 05.03.2012г. до 05.03.2013г. Това е послужило като основание от банката кредитор да бъде взето решение, непогасената част от кредита и лихвите и разноските по него, да бъдат обявени за изцяло и предсрочно изискуеми, като от „Райфайзенбанк/България/”ЕАД са обявили кредита за предсрочно изискуем, считано от 27.03.2013г.

До ответниците К. Г. Д. и В. К. Д., са били изпратени от „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, приетото като доказателства- писмата за обявяване на предсрочна изискуемост с изх.№ 700-186/01.03.2013, изх.№ 700-187/01.03.2013 и изх.№ 700-188/01.03.2013г., които видно от известия за доставяне са били доставени на последния адрес на длъжниците, посочен в Анекс № 3 към договора за банков кредит- град Б., ул. „. К.” № 16. Пратките са върнати на подателя- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, непотърсена от адресата получател- К. Г. Д. и В. К. Д. или от друго лице.

По делото е допусната и назначена по искане на ищеца съдебно икономическа експертиза, която съдът е изслушал и възприел изцяло като пълна и компетентно изготвена, като от писменото заключение на експерта П. Х. се установява, че вземането на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД от К. Г. Д. и В. К. Д., по сключените Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/26.06.2013г./, както и към датата на депозиране на исковата молба пред гражданския съд/02.12.2013г./, е в размер общо на 50 999.58лв., както следва: главница в размер от 39 178.лв./редовна главница 36 133.00лв. и просрочена главница над 90 дни- 3 045.00/, изискуема начислена редовна лихва в размер на 4 551.94лв., начислена за периода от 06.08.2012г. до 26.03.2013г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 2 743.93лв., начислена за периода от 06.08.2012г. до 25.06.2013г.; изискуема наказателна лихва в размер на 3 754.31лв., дължима съгласно чл. 5.1, във връзка с чл. 3, б. „в”, б. „г”, б. „ж” и б. „з” от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 към него, към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., начислена за периода от 12.02.2010г. до 04.03.2012г., от която- преструктурирана лихва в размер на 1 863.50лв.; преструктурирана лихва в размер на 1 439.00лв.; наказателна лихва в размер на 118.92лв. и текущо изчислена лихва върху редовна главница- 332.89лв., начислена изискуема комисиона за управление на основание чл. 2, точка 2.1 от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., в размер на 365.68лв., дължима за периода от 05.01.2012г. до 14.01.2013г., начислена изискуема комисиона за управление на основание чл. 5.2, точка 2.1, второ тире от Анекс № 3 към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл. 2, т. 2 от договора за банков кредит, в размер на 376.10лв., дължима за периода от 05.01.2012г. до 14.01.2013г. Експерта Х. сочи в писменото си заключения също така, че съгласно чл. 5.2 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 към него, страните са договорили заплащане от длъжниците и на застрахователна премия в размер на 29.62лв. При заключението си експерта икномист е извършил справка по счетоводните книги на банката ищец- „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, като е констатирал че книгите се водят редовно и съобразно изискванията на Закона за счетоводството, като Х. е изследвал хронологичните извлечения от заемната сметка за движението и погасяване на кредита от ответниците по делото. В заключението си експерта сочи също така, че проверените и изследвани от него счетоводни документи в счетоводството на банката ищец- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, водят на извода че документирането и счетоводните записвания са осъществени в хронологичен ред, съответстващ на времето на извършването им и в съответствие с изискванията на закона.

След като кредитополучателят- "К. Д. - Д." и починалата съдлъжница- Ц. К. Д., са спрели да обслужват отпуснатия кредит и са преустановили внасянето в уговорения между страните срок погасителните вноски за погасяване на задължението си, същото неизпълнение на задълженията е последвало и от отвтениците- К. Г. Д. и В. К. Д., които са встъпили в дълга на тяхната наследодателка- Ц. К. Д., съобразно Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3. Според заключението на експерта икономист, плащането е преустановено за периода от 06.08.2012г. до 01.03.2013г., общо в просрочие за 207 дни. Това е послужило като основание банката да обявила остатъка от дължимата сума по кредита за изцяло и предсрочно изискуема. На 26.06.2013г. от банката кредитодател- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, са предприети мерки за удовлетворяване за вземането по съдебен ред, като е депозирано по реда на чл. 417 от ГПК заявление за издаване на заповед за парично изпълнение, срещу длъжниците- К. Г. Д. и В. К. Д.. Ведно със заявлението е представено пред съда по заповедното производство- извлечени от сметката по счетоводните книги на банката кредитор, по партидата на длъжниците. В извлечението изрично е посочено от кога кредита е обявен за изцяло и предсрочно изискуем за неплатената част от задължението на длъжника- считано от 27.03.2013г., като са посочени просрочените вноски от длъжниците за периода от 05.03.2012г. до 05.03.2013г., съставляваща главница по сключения договор за банков кредит от 39 178.лв. изискуема редовна лихва върху тази главница, за периода от 05.03.2012г. до 26.03.2013г., в размер на 4 551.94лв.; изискуема наказателна лихва за забава, за периода от 06.08.2012г. до 25.06.2013г., в размер на 2 743.93лв., изискуема лихва съобразно чл. 5.1, във връзка с чл. 3, б. „в”, б. „г”, б. „ж” и б. „з” от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 към него, към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., начислена за периода от 12.02.2010г. до 04.03.2012г., както и за сумата –365.68лв., съставляваща изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл. 2 т. 2.1 от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., дължима за периода от 05.01.2011г. до 04.02.2012г.; изискуема комисиона за управление на основание чл. 5.2, точка 2.1, второ тире от Анекс № 3 към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл. 2, т. 2 от договора за банков кредит, в размер на 376.10лв., дължима за периода от 05.01.2012г. до 14.01.2013г. и изискуема застрахователна премия, която не е заявена с исковата молба по настоящото дело. Съдът е уважил искането, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на докузент № 5216 от 28.06.2013г., въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК- извлечение от сметките на длъжника в банката кредитор, по образуваното ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б., като е уважил искането така както е било предявено.

Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на писмен документ по реда на чл. 417 от ГПК, е депозирано писмено възражение от длъжниците- К. Г. Д. и В. К. Д., които са възразили че не са страна по договора за кредит и оспорват вземането в частта му за дължимите лихви. С разпореждане по образуваното ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б., съдията докладчик по заповедното производство е счел постъпилите възражения от длъжниците за депозирани в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК и за редовни от външна страна, като е изпратил съобщение до заявителя- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, получено от негов представител на 31.10.2013г., че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г. по ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б., е депозирано в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК, възражение от длъжниците, като съдът е указал на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, че в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК от получаване на съобщението за разпореждането на съда, може да предяви иск пред гражданския съд за да установи вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г. по ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б., по искане на взискателя- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, е било образувано срещу длъжниците- К. Г. Д. и В. К. Д.- ИД № 953/2013г. по описа на ЧСИ А. Ц., с рег. № 701 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.

В срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, от „Райфайзенбанк/България/”ЕАД срещу ответниците- К. Г. Д. и В. К. Д., е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, който е предмет на разглеждане в настоящото гражданско производство.

Фактическите констатации, изведени въз основа на неоспорените от страните и събрани по реда на ГПК писмени доказателства, както и заключението на експерта по изслушаната и изцяло възприета от съда съдебно икономическа експертиза, мотивират настоящия състав на ОС Б., за следните правни изводи:

Безспорно по делото е предявен от ищеца за разглеждане специалния установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 от ГПК е да се установи със сила на пресъдено нещо претендираното вземане, на основание съществуващо каузално правоотношение, като Заповедта за изпълнение на паричното вземане и решението по иска по чл. 442 ГПК съставляват две кумулативно дадени основания за издаването на изпълнителен лист. Касае се за специална процесуална правна норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуването на вземането му срещу длъжниците. Самото подаване на възражения от длъжника или поръчителят в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК, не води автоматично нито до отмяна, нито до обезсилване на вече издадената Заповед за изпълнение. С подаденото в установения от закона срок писмено възражение се отрича претендираното вземане от длъжника и същото съставлява само временна пречка за влизането на издадената заповед за изпълнение в сила. Тази пречка отпада след приключването на производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК с позитивно решение. С влизане в сила на това решение, автоматично влиза в сила издадената в рамките на заповедното производство заповед за изпълнение. Изложеното налага безспорния извод за процесуално правна връзка между заповедното производство и исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК, при надлежно подадено в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК възражение от длъжника, но и с развилото се преди това заповедно производство.

При предявен специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за активната и пасивната процесуална легитимация във връзка с иска, тъй като това е една от абсолютните предпоставки за упражняването му, обусловено винаги и от наличието на правен интерес. Видно е от материалите по ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б., приобщени надлежно към настоящото дело, че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г., е депозирано редовно писмено възражение от длъжниците– К. Г. Д. и В. К. Д., с което В. Д. е възразила, че не е страна по договора за крадит, а двамата са оспорали вземането в частта му за претендираните лихви. Достатъчно за допустимостта на предявения установетеилен иск е депозирането на възраженията пред съда по заповедното производство в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК. Изложеното води на извода, че не са налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по предявения специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, доколкото страните по делото са и страните по материално правното отношение във връзка със сключения договор за банков кредит. Договора за вспъване в дълг е подписан от страните по делото на 05.03.2012г., преди да бъде депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора „Райфайзенбанк (България)" ЕАД/26.06.2013г./, като същият е представен и пред съда по заповедното производство ведно със заявлението за претендираното вземане. Заповедта за изпълнение е била издадена срещу длъжниците- К. Г. Д. и В. К. Д., като не е налице липса на идентичност на страните по заповедното производство и тези в настоящото исково производство въз основа на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, следва да се приеме че за банката ищец е налице правен интерес от завеждането и поддържането пред гражданския съд, на иск с правно основание чл. 422 от ГПК срещу ответниците – длъжници по договора за кредит, въз основа на сключения договор за встъпване в дълг, тъй като от длъжниците е депозирано в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като временно е “спряно” нейното действие спрямо тях, до установяване на основанието и размера на претендираното вземане от банката кредитор, както и до изследване на въпроса, дали вземането е валидно възникнало и дали не е частично или изцяло погасено към момента на постановяването на решението по гражданското дело.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на предявения иск и към момента на постановяването на настоящото решение счита, че иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Това е така тъй като с предявяването на този иск издадената заповед за изпълнение, независимо от депозираните срещу нея възражения от длъжниците, не е обезсилена. Така след приключването на производството по установяване на вземането по основание и размер и при евентуалното му успешно провеждане по съдебен ред, заповедта за изпълнение може да бъде активирана поради отпадането на силата на възражението и въз основа на издадения изпълнителен лист да продължи принудително изпълнение срещу подалите писмено възражение в срока по чл. 414 ал.1 от ГПК – длъжници. От друга страна установи се, че исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело е депозирана пред съда в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, което е условие за допустимостта на предявения иск. Предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е по своята правна природа винаги един установителен иск за съществуването на вземането, който включва доказването на неговото основание, период и размер.

Наличието на обективен и субективен идентитет между издадената заповед за изпълнение и депозираната за разглеждане искова молба, послужила като основание за предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е измежду категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на иска. Съдът разглеждащ гражданския иск следва задължително да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си въз основа на вече издадената заповед за изпълнение и по повод на направените в заповедното производство възражения от длъжника, поради което не може да се променя материално правната характеристика на претендираното вземане, както и да се иска произнасяне на гражданския съд по нещо различно от вече заявеното в заповедното производство/Решение № 50 от 29.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 716/2011г. на ІV г.о. на ГК/. И с новото ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, е застъпено становището, че въпроса за идентичност на заявеното в заповедното производство вземане по основание и размер, с вземането предявено пред гражданския съд чрез иск с правно основание чл. 422 от ГПК, е въпрос относим към допустимостта на специалния установителен иск, а не към неговата основателност и в тази връзка гражданския съд следва внимателно да анализира дали с исковата молба не са наведени нови фактически твърдения и нови основания във връзка със заявеното вземане пред съда в заповедното производство. Съдът извършва проверката за идентичност на претендираното материално субективно право, съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора със заявлението пред съда по заповедното производство, съответно от ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум/ Решение № 412 от 05.02.2014г. по гр.д. № 2190/2013г. на ІV г.о. на ГК/, без да се ръководи от посочената от кредитора или ищеца правна квалификация на заявеното право. С оглед на естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 от ГПК, съдът който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението на кредитора по чл. 410 и чл. 417 правопораждащи факти, поради което изследването от гражданския съд за наличието на идентичност на претендираното вземане със заявеното пред съда по заповедния съд, не е в зависимост от издадената от съда заповед, а въз основа на фактическото основание, посочено в заявлението от кредитора. Това е така, защото само съзиралата съда страна може да изложи фактите, от които произтича претендираното от нея право. /Решение № 152 от 28.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 7541/2013г. на ІV г.о. на ГК по реда на чл. 290 от ГПК/. Следователно определящи за изследваната от гражданския съд идентичност на заявената искова претенция със заявеното пред съда по заповедното производство, е идентичността на фактите от които ищецът твърди че произтича материалното му субективно право. Когато в исковата молба ищецът е посочил и други обстоятелства или е доразвил правните си съображения, въз основа на вече заявените пред заповедния съд фактически твърдения, то това не рефлектира върху извода на съда за идентичност между заявеното пред съда по заповедното производство и предмета на делото по иска по чл. 422 от ГПК/ Решение № 412 от 05.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 2190/2013г. на ІV г.о. на ГК/. Различието в размер на претендираното вземане, без да се променя фактическото основание, е въпрос който е относим към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост. /Определение № 138 от 08.03.2013г. на ВКС по т.д. № 1199/2011г. на ІІ т.о. на ТК/.

Въз основа на изложеното, предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „Райфайзенбанк/България/”ЕАД срещу ответниците К. Г. Д. и В. К. Д., съдът счита за процесуално допустим, доколкото заявените с исковата молба фактически и правни основания, изложени в обстоятелствената част и ясно посочени в петитума на същата, са идентични с заявените фактически и правни основания от кредитора със заявление с вх. № 3975/26.06.2013г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б.. В частта за претендираното вземане, съдът констатира идентичност на заявената искова претенция с предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК и досежно Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г., издадена по същото дело. Възраженията на процесуалните пълномощници на ответната страна в тази насока са неоснователни. Както в заповедното производство, така и в настоящото исково производство е заявено вземане на банката кредитор „Райфайзенбанк (България)" ЕАД от длъжниците- К. Г. Д. и В. К. Д., встъпили в дълга на Ц. К.Д., по Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., към него, като се претердира заплащането на остатъчна главница, изискуеми редовни лихви, изискуеми наказателни лихви, изискуеми комисионни за управление и изискуема застрахователна премия, като е налице идентичност между заявеното вземане пред заповедния съд и по настоящото исково производство, не само по посоченото основание за претендираните лихви и комисионни, но и по отношение на претендирания размер. Съдът не констатира заявени нови по основания вземания на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД от длъжниците ответници К. Г. Д. и В. К. Д., в рамките на настоящото исково производство, които да не са били предмет на разглеждане в заповедното производство и да не са включени в издадената въз основа на заявлението на банката кредитор Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г. по ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б..

Предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е процесуално недопустим в частта му, в която се претендират направените в заповедното производство разноски, като част от вземането на кредитора „Райфайзенбанк/България/”ЕАД от длъжниците К. Г. Д. и В. К. Д. по правоотношението възникнало от сключения между тях договор за встъпване в дълг, във връзка с предишен договор за банков кредит. Установена е в тази насока съдебна практика, която се потвърждава и с ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, според което разноските в заповедното производство, не съставляват част от претендираното вземане, а са последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В исковия процес, разпределението на отговорността за разноските, няма характер на самостоятелно съдебно притезание и не се включва във формирането на размера на цената на иска. Следователно разноските на кредитора както в заповедното, така и в исковото производство, не могат да бъдат част от претендираното вземане, а по въпроса за тяхното разпределение и присъждане между страните, съдът в исковото производство следва да се занимае и произнесе с оглед на изхода от делото. Видно е от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б., че заявителят- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД е предявил претенцията си в размер на 1 019.99лв. съставляваща държавна такса и сумата 960.00лв. за юристконсултско възнаграждение според посоченото в депозираното заявление пред заповедния съд, като искане за разноски по чл. 78 ал.1 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 7 ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. В издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г. по ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б., съдът по заповедното производство, е уважил искането за разноски, но неоснователно е присъдил същото като част от претендираното вземане, основано на договор за банков кредит. В исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, претенцията за разноските на заявителя- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД в заповедното производство, отново е включена в исковата претенция, като част от претендираното вземане, основано на сключения между страните договор за кредит. Обвързан от заявеното от заявителя кредитор в заповедното производство и от утвърдената с ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК задължителна за съдилищата съдебна практика, съдът счита че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, в частта му в която се претендират разноските в заповедното производство за сума в размер на 1 019.99лв. съставляваща държавна такса и сумата 960.00лв. за юристконсултско възнаграждение, е процесуално недопустим и в тази част предявения специален установителен иск следва да бъде прекратен от съда с отделно определение. По така заявените и направени от кредитори разноски, исковият съд дължи произнасяне на общо основание и по реда на чл. 78 от ГПК, с оглед на изхода по делото пред първата съдебна инстанция.

По основателността на предявения иск:

Доказва се от доказателствата събрани по делото, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение, основано на правно основание- сключен на 05.03.2012г. Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 към него, с който ответниците са се съгласили да встъпят в дълга на Ц.К. Д., като солидарен съдлъжник на "К. Д. - Д.", по сключен на 15.01.2010г. Договор за банков кредит, по силата на който е бил е отпуснат от кредитодателя- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД на кредокополучателя- "К. Д. - Д.", банков кредит в размер на 43 514.00лв., за рефинансиране на предишен кредит между същите страни/чл. 3.1 и 3.2/. Сумата 43 514.00лв. е била изцяло усвоена от кредитополучателя- "К. Д. - Д.". От страна на банката кредитор, поетите по сключения договор задължения са били изпълнени, тъй като от писмените доказателства и заключението на икономиста Х. се установи, че сумата по кредита е била получена от кредитополучателя, след превеждането и по банковата сметка. Едноличният търговец не е изпълнила изцяло основното си задължение по сключения договор- за заплащане на погасителните вноски към банката, въз основа на изрично приетите погасителни планове с Договора за банков кредит и с Анкс№ 1 и Анекс № 2 към него. Установи се, че длъжника не е внасял редовно и изцяло дължимите погасителни вноски, поради което на няколко пъти условията по сключения договор са били предоговаряни с анекси, като дълга е бил преструктуриран, разсрочван, а крайния срок за изплащането му удължаван.

Наследодателката на ответниците- Ц. К. Д., е била обвързана от задължението на "К. Д. - Д." към банката кредитор- „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, тъй като е подписала Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., като солидарен длъжник на едноличния търговец и се е задължила към банката като физическо лице за целия дълг/ главница, лихви и разноски/чл. 3.2 от договора/. След смъртта и- нейните наследници по закон- К. Г. Д. и В. К. Д., са встъпили в дълга и към „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, по сключения преди това Договора за банков кредит с Анкс№ 1 и Анекс № 2 към него, въз основа на сключен от тях с банката Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 към него от 05.03.2012г. Договора за встъпване в дълг/чл. 101 от ЗЗД/, е такъв договор по силата на който едно трето лице, се съгласява да поеме задължението на един длъжник по сключен преди това друг договор, като солидарен длъжник. Този вид договор намира най- често своето приложение именно при договори за кредит или за паричен заем, при които едно трето лице се задължава солидарно за дълга, наред със първоначалния длъжник. В настоящия случай ответниците- К. Г. Д. и В. К. Д., са встъпили в дълга на тяхната наследодателка- Ц. К. Д., по сключен валиден и действителен Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г. от преди това, като същите са подписали договора за встъпване в дълг с кредитора по първоначалния договор- „Райфайзенбанк (България)" ЕАД. При постигане на съгласие между новите длъжници и стария кредитор, съгласието на първоначалния длъжник не е необходимо, като в този случай това е било и обективно невъзможно, тъй като Ц. К. Д. е била починала. В този смисъл неоснователни са възраженията, наведени от пълномощника на К. Г. Д. по делото, че не е имало съглашения между К. Г. Д. и неговата съпруга Ц. К. Д., за това наследниците да встъпят в дълга и, както и за това същата в качеството му на съпруга, да гарантира дълга на "К. Д. - Д." по сключения договор за банков кредит. Без значение е и обстоятелството, че К. Г. Д. не е давал съгласие В. К. Д., да встъпи в дълга на Ц.К. Д., по договора за банков кредит, тъй като за сключения договор за встъпване в дълг не е било необходимо съгласието на първоначалните длъжници по сключения Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г.

Следва да се акцентира, че Ц. К. Д. е гарантирала дълга на "К. Д. - Д.", като е подписала договора и поела задължения като солидарен длъжник, но в качеството си на ФЛ, а не на съпруга на едноличния търговец. В този смисъл ответниците- К. Г. Д. и В. К. Д., са встъпили в дълга на Ц. К. Д. по Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., по която тя е била солидарен длъжник на "К. Д. - Д.". Ответниците не са встъпили в дълга на едноличния търговец, поради което без значение е дали К. Г. Д. е задължен за дълга по договора за банков кредит и на друго основание, доколкото същият е бил управител на "К. Д. - Д.". Същественото в настоящия случай е че той е подписал договора за встъпване в дълг като трето лице, встъпвайки в дълга на солидарния длъжник- Ц.К. Д., а не встъпвайки в дълга на едноличния търговец. В този смисъл неоснователно е и възражението от ответната страна, че по отношение на К. Г. Д., договора за встъпване в дълг е нищожен, тъй като той не се явява трето лице по този договор. В тази връзка следва да бъдат изложени правни съображения и за това, че договора за встъпване в дълг не е договор за поръчителство, като същият не е акцесорен на съществуващото по предишен договор задължение, а е самостоятелен договор, при който встъпилите в дълга поемат задължение именно на основание сключения договор за встъпване в дълг. Разбира се, договора за встъпване в дълг е действителен само тогава, когато е сключен по повод на предишен договор, който също е валиден и действителен. Иначе договора за встъпване в дълг не би имал годен предмет, тъй като няма да има какво задължение да бъде поето от встъпилите в дълга нови длъжници.

Изложените правни съображения налагат извода, че ответниците К. Г. Д. и В. К. Д. не могат да бъдат освободени от задълженията към банката кредитор „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, за дълга по Договора за банков кредит с Анкс№ 1 и Анекс № 2 към него, тъй като същите са се задължили като длъжници за остатъка от този дълг, по силата на Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3, сключен на 05.03.2012г., като са встъпили в дълга на съдлажника по договора за банков кредит- Ц. К. Д.. Договора за встъпване в дълг е сключен в писмена форма/същият е неформален договор/, като в него ясно и точно са уредени задълженията на длъжниците К. Г. Д. и В. К. Д. след встъпване в дълга. Съдържанието, условията и обема на задълженията на встъпилия в дълг длъжник принципно съвпадат със задълженията, поети с първоначалния договор, но няма пречки със сключването на договора за встъпване в дълг да бъдат договорени и по- леки условия за встъпилия длъжник или да бъдат договорени и други по- различни условия във връзка с изпълннеието на поетите от новия длъжник задължения. В настоящия случай, встъпилите в дълга К. Г. Д. и В. К. Д., са се заедължили за остатъка от дълга на Ц. К. Д. към „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, по Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г. и анексите към него/чл. 3/, но са били договорени и нови условия за заплащането на главницата и лихвите, като е приет и нов погасителен план. Изрично е уговорено между страните и настъпването на автоматична изискуемост на задължението по Договора за банков кредит с Анкс№ 1 и Анекс № 2 към него, както и условията при които същата настъпва/чл. 15 от договора за встъпване в дълг/.

Без съществено правно значение по делото е обстоятелството на коя дата К. Г. Д. е подписал договора за встъпване в дълг. Съдът вече е изложил във връзка с това възражение съображения по делото, че формалната доказателствена сила на частният диспозитивен документ, какъвто е договора за встъпване в дълг, се отнася единствено относно факта на писмените изявления в него, а когато не е оспорен подписа положен под договора и за неговото авторство. Тя обаче не обхваща датата и мястото на съставянето на документа, освен ако се касае за документ с нотариална заверка на подписите, когато деня на подписването и мястото на подписването са удостоверени от нотариуса. Датата на частния документ е от значения за защитата на правата на трети лица, по реда предвиден в чл. 181 от ГПК, когато следва да бъде разрешен въпроса може ли посочената в частния документ дата да се счита за достоверна и да се противопостави на третите лица. Кога К. Г. Д. е подписал договора за встъпване в дълг е без съществено правно значение по настоящото дело, тъй като не се оспорва че той е изразил съгласието за встъпването в дълга, доколкото с подписа си под договора е удостоверил даването на такова съгласие. Липсват възражения за липсата на съгласие от страна на ответника К. Г. Д. за сключването на договора за встъпване в дълг, поради което не може да се приеме че този договор е нищожен и че същият не е поризвел своето правно действие.

Установи се от заключението на експерта икономист по делото, че ответниците като длъжници въз основа на договор за встъпване в дълг и договор за банков кредит, са преустановили изцяло погасяването на кредита, като не са внасяли никакви погасителни вноски за периода от 05.03.2012г. до 05.03.2013г., като не е постъпвало парично плащане нито за дължимата главница, нито за начислените върху нея законни лихви. Така доказа се по безспорен и несъмнен начин неизпълнение на задължението на длъжниците за дълга в който са встъпили по сключените договор за банков кредит, което не се доказа същото да се дължи на причини които да водят да отпадане на отговорността на длъжниците за поетите по договора за банков кредит задължения. Доказа се по безспорен и несъмнен начин от заключението на експерта по възприетата от съда съдебно икономическа експертиза, която съдът счита за пълна, безпристрастна и компетентно изготвена, че към датата към която е насочена исковата претенция по делото – 26.06.2013г./датата на депозирането на заявление по чл. 417 от ГПК пред съда/, както и към датата на депозиране на исковата молба пред съда/02.12.2013г./размера на неиздължените суми от длъжниците- К. Г. Д. и В. К. Д., по сключения договор за кредит и анексите към него възлизат на: главница в размер от 39 178.лв./редовна главница 36 133.00лв. и просрочена главница над 90 дни- 3 045.00/, изискуема начислена редовна лихва в размер на 4 551.94лв., начислена за периода от 05.03.2012г. до 26.03.2013г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 2 743.93лв., начислена за периода от 06.08.2012г. до 25.06.2013г.; изискуема наказателна лихва в размер на 3 754.31лв., дължима съгласно чл. 5.1, във връзка с чл. 3, б. „в”, б. „г”, б. „ж” и б. „з” от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 към него, към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., начислена за периода от 12.02.2010г. до 04.03.2012г., от която- преструктурирана лихва в размер на 1 863.50лв.; преструктурирана лихва в размер на 1 439.00лв.; наказателна лихва в размер на 118.92лв. и текущо изчислена лихва върху редовна главница- 332.89лв., начислена изискуема комисиона за управление на основание чл. 2, точка 2.1 от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., в размер на 365.68лв., дължима за периода от 05.01.2012г. до 14.01.2013г., начислена изискуема комисиона за управление на основание чл. 5.2, точка 2.1, второ тире от Анекс № 3 към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл. 2, т. 2 от договора за банков кредит, в размер на 376.10лв., дължима за периода от 05.01.2012г. до 14.01.2013г. Експерта Х. сочи в писменото си заключения също така, че съгласно чл. 5.2 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 към него, страните са договорили заплащане от длъжниците и на застрахователна премия в размер на 29.62лв. Изводите на експерта, съвпадат изцяло с установения размер на вземането въз основа на събраните по делото писмени доказателства и кореспондират на сумите заявени от кредитора „Райфайзенбанк/България/”ЕАД пред съда по заповедното производство, въз основа на представеното извлечение от банковите сметки на длъжника, за които е била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г. по ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б.. Така съдът счита, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на експерта икономист, ищецът установи и доказа по безспорен и несъмнен начин основанието за искането си, както и размера на исковата си претенция. Не се представиха доказателства по делото, вземането на банката ищец да е било частично или изцяло погасено от длъжниците- К. Г. Д. и В. К. Д., сред издаване на заповедта за изпълнение– чрез плащане или чрез друг предвиден в закона способ, в хода на настоящото гражданско производство и до постановяване на решението по делото.

Неоснователни са възраженията на ответната страна, че вземането е останало недоказано по основание и размер, тъй като за наказателната лихва, същата е изчислена въз основа на договора за встъпване в дълг, а не въз основа на първоначалния договор за банков кредит, както и поради това, че вещото лице не било съобразило при своите изчисления за лихвите, дадения на встъпилите в дълга на Ц. К. Д. длъжници- гратисен период съобразно чл. 4.2 б.”а” от Договора за встъпване в дълг. Както вече беше отбелязано по- горе макар да се задължават за стар дълг на първоначалния длъжник, всътипилите в дълга нови длъжници са ограничени до обема на стария дълг, но няма пречка в договор за встъпване в дълг да бъдат уредени и договорени по- леки условия по- малък размер на дълга, както и да бъдат уговорени от страните нови условия за изплащането на дълга и др. Задължението на ответниците по настоящото дело- К. Г. Д. и В. К. Д., има за пряко основание скюлчения между тях и банката кредитор договор за вспъпване в дълг, макар съшщите да са се задължили за дълга на Ц. К. Д. по Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., към него. С договора за встъпване с дълг обаче са били изрично договорени от страните нови условия и срокове за изплащане на остатъка от задължението по договора за банков кредит и поради тази причина, правилно и законосъобразно вещото лице при изготвяне на заключението си се е съобразило с условията за изплащане на дълга, съобразно сключения договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 към него, а не с условията договорени първоначално с договора за банков кредит и анексите към него. Точно обратното- вземането за размера на наказателните лихви би било недоказано, ако експерта икономист в своята експертиза не беше съобразил условията договорени в договора за встъпване в дълг, а би съобразил само договора за банков кредит. Неоснователно е и възражението, че вземането претендирано от банката ищец е недоказано, тъй като не е съобразен гратисния период, предвиден в нормата на чл. 4.2 б.”а” от Договора за встъпване в дълг. При тълкуване на нормата на чл. 4.2 от договора за встъпване в дълг, по реда на чл. 20 от ЗЗД и съобразно действителната воля на страните по договора, настоящия състав счита за безспорен извода, че този гратисен период се отнася само за заплащането на главницата по дълга, но не и за заплащането на лихвите по него. В този смисъл експерта икономист при изготвянето на заключението си за размера на дължимите редовни и наказателни лихви, парвилно и законосъобразно не е отчел наличието на гратисен период за 5 месеца, считано от 05.03.2012г. до 05.07.2012г., тъй като същият се отнася само за заплащането на главницата по дълга, но не и за изчисляването на размера на лихвите, които са били дължими и изискуеми и е следвало да бъдат заплащани и през време на така посочения гратисен период в чл. 4.2 б.”а” от Договора за встъпване в дълг. След като с договора за встъпване с дълг е било извършено прескруткуриране на дълга, в частта му за лихвите, в сравнение с договора за банков кредит, правилно и законосъобразно е изчисляването на дължимите лихви и техния размер, да се извършва въз основа на условията приети с Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3, а не при условията на заплащане на същите, приети първоначално с Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г. към него.

Следваше съобразно указанията на съда за разпределение на доказателствената тежест в настоящия процес по реда на чл. 146 от ГПК, банката ищец- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, чрез процесуалния си представител, при условията на пълно и главно доказване и с допустимите в ГПК доказателствени средства да докаже, че има вземане срещу длъжниците К. Г. Д. и В. К. Д., въз основа на сключения договор за встъпване в дълг, във връзка с договор за банков кредит, да установи вземането си по основание и размер. Установи се от доказателствата по делото, не само основанието на исковата претенция, но и че претендираните суми още към депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са били дължими и изискуеми. Правната доктрина и съдебна практика са се ориентирали към становището, че уговорената в договора за банков кредит предсрочна изискуемост, не настъпва автоматично с факта на незаплащането на съответните парични вноски за погасяване на кредита или настъпването на уговореното между страните неизпълнение на определени клаузи от договора за банков кредит, а след упражняването на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на установените от съда обективни предпоставки на неизпълнение на договора за банков кредит от длъжника или поръчителите е необходимо, но недостатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока на сключения договор за банков кредит е субективно право, установено от закона в полза на кредитора, което обаче се предпоставя от два юридически факта- неизпълнение на длъжника по заплащането на уговорените с договора погасителни вноски и нарочното волеизявление на кредитора по отнемане на преимуществото на срока на договора, което следва да стигне до знанието на длъжника, както и на поръчителите по сключения договор за банков кредит. /аргументите изведени от нормата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ/. Изложеното навежда на извода, че предсрочната изискуемост на вземането не възниква по право от обективния факт на неизпълнението, доколкото настъпването и е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното право на кредитора да “обяви” предсрочната изискуемост на задължението по кредита за целия остатък на неизплатената му част и това волеизявление да стигне до знанието на длъжника и до поръчителя по сключения договор. В т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, така установената практика е приета за правилна и доразвита, като са дадени изрични указания на съдилищата, че в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства от обективна страна или се обявява по реда на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредитора следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Дадените задължителни указания от ВКС са абсолютно валидни и за настоящия случай, като за тяхното кредитиране следва да се изходи и от анализа на нормите на сключения между страните договор за встъпване в дълг въз основа на съществуващ преди това валиден договор за банков кредит. В чл. 9 от договора за встъпване в дълг изрично е предвидено, че неизпълнението на задълженията по сключения договор от задължените по него лица, ще се счита за неизпълнение и за сключения преди това договор за банков кредит и банката кредит ще има правата приети в този случай с него. Така в нормата на чл. 7 от сключения Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., страните при подписването му са приели и са се съгласили, в случай на неизпълнение от страна на длъжниците, да бъдат приложими нормите на чл. 29 и чл. 30 от Общите условия на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП. В чл. чл. 29 от цитираните Общи условия е посочено, че неизпълнение е налице винаги когато солидалния длъжник не погаси в срок, която и да е погасителна вноска или дължимата лихва за погасителната вноска. В чл. 30 от Общите условия на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД при микрокредитиране на МСП, е предвидено , при настъпване на случаи на неизпълнение банката да има право да направи предсрочно и изцяло изискуем кредита/за всички дължими суми/. Анализа на цитираните текстове от сключения между страните договор банков кредит, за който се препраща за задълженията на длъжниците по сключения договор за встъпване в дълг, води на категоричния правен извод, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за непогасяване, изцяло или частично, на която и да е от дължимите погасителни вноски, БАНКАТА кредитор има право по своя преценка да обяви за изцяло или предсрочно изискуеми неиздължените суми по договора за банков кредит, ведно с дължимите лихви и комисионни. От самото тълкуване на смисъла на употребата на думата – “да направи” и при наличието на предвиденото в полза на банката, като кредитор “право” да стори това чрез изрично свое волеизявление, налага се извода за това че кредите не се преобразува автоматично, а за неговото превръщане в предсрочно и изцяло изискуем, е не обходимо не само настъпването на обективния факт на неизпълнение на длъжника на някоя от клаузите на сключения договор, но и изирчно волеизявление на банката кредитор до длъжника в тази насока. Въпросът за предсрочната изискуемост на кредита по чл. 60 ал.2 от ЗКИ е решен с константна практика на ВКС на РБ, съдържаща се в Определение № 693/16.11.2009г. по ч.т.д. № 731/2009г. на ВКС ТК, ІІ т.о.; Определение № 174/16.02.2010г. по ч.т.д. № 18/2010г. на ВКС ТК, І т.о.; Определение № 701/20.11.2009г. по ч.т.д. № 727/2009г. на ВКС ТК, ІІ т.о. и много др., съгласно която, когато договора за банков кредит не съдържа клауза за настъпване при обективни условия на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, следва банката да извърши действия с които да “обяви” кредита за предсрочно и изцяло изискуем, като реализира това свое “право” чрез конкретно волеизявление, подкрепено от доказателства, което да стигне до знанието на длъжника и до поръчителите по сключения договор за банков кредит. Само при наличието на изрични уговорки между страните, че кредита ще стане автоматично предсрочно и изцяло изискуем, ще бъде достатъчно обективното неизпълнение от страна на длъжника на клаузите на договора, за да се счете че кредита е станал предсрочно и изцяло изискуем. В Определение № 543 от 25.09.2009г. по ч.т.д. № 464/2009г. по описа на ІІ т.о. на ТК на ВКС и в Определение № 641/16.11.2009г. по ч.т.д. № 656/2009г. на І т.о. на ТК на ВКС, изрично са дадени указания на съдилищата, че такава уговорка между страните следва изрично да е включена в договора за банков кредит, като в противен случай се счита че такава уговорка липсва и тя не може да се презумира.

Установена е константна съдебната практика и в посока на разбирането, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем от банката кредитор на основание чл. 60 ал.2 от ЗКИ и на основание конкретните клаузи на сключения между страните договор, следва да е реализирана от банката кредитор, преди депозирането на заявление пред съда за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като в тази посока заедно със заявлението следва да са представени и доказателства за реализирането на това право на кредитора спрямо неизправния длъжник. Поради тази именно причина в Определение № 331 от 28.11.2008г. по ч.т.д. № 306/2008г. на І т.о. на ТК на ВКС, изрично е посочено, че обявяването по смисъла на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, не може да се извършва с депозирането на молба заявление по чл. 410 или чл. 417 т.2 от ГПК, тъй като обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие на кредитора, предхождащо сезирането на съда по реда на ГПК за издаване на заповед за изпълнение.

От събраните по настоящото дело доказателства, безспорно се установява и доказва, че още към датата на подаването на заявление пред РС Б. за издаване на заповед за изпълнение/на 26.06.2013г./, банката кредитор е била предприела действия от които да е видно че е “обявила” кредита за предсрочно и изцяло изискуем за неизплатената към този момент част от главниците и лихвите, като налице са убедителни писмени доказателства, не само че такова действие е било предприето, но и че то е стигнало до знанието на длъжниците по сключения договор за встъпвавне в дълг. Представените по делото уведомителни писма, съдържат ясното и недвусмислено волеизявление на банката кредитор, основано на неизпълнението на длъжниците - К. Г. Д. и В. К. Д., да заплащат редовно и в приетите срокове и погасителен план с Анекс № 3 към сключения първоначално договор за кредит, погасителните вноски, включващи и дължимите по главницата лихви, поради което банката е обявила вземанията си по сключения Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него, за изцяло и предсрочно изискуеми, считано от 27.03.2013г., като е даден на длъжника срок за доброволното внасяне на дължимата сума като непогасен остатък от кредита.

Неоснователни са възраженията на ответната страна, че липсват убедителни доказателства и решение на съвета на банката кредитор- „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, от което да е видно че е взето решение за преобразуване на вземането на банката от К. Г. Д. и В. К. Д. за предсрочно и изцяло изискуемо, така както се твърди в исковата молба по настоящото дело. Преобразуването на кредита в изцяло и предсрочно изискуем за остатъка от дълга, в резултат на неизпълнението на задълженията на длъжника, е акт на банката кредитор, за който в закона не е предвидена изрична форма за действителност, като не е предвиден и специален орган, който следва да вземе такова едно решение. Достатъчно за неговото доказване по делото е, да са представени убедителни писмени доказателства от които да е видно, че от банката кредитор ясно и недвусмислено е изразено волеизявление за преобразуване на остатъка от кредита в изцяло и предсрочно изискуем, както и убедителни доказаелства, че това волеизявление е стигнало до знанието на длъжниците. По настоящото дело според съда са налице такива убедителни доказателства. Едностранното волеизявление на банката кредитор за превръщането на кредита в предсрочно и изцяло изискуем, се съдържа в приетите като доказателства- уведомителни писма- с изх.№ 700-186/01.03.2013, изх.№ 700-187/01.03.2013 и изх.№ 700-188/01.03.2013г., което според съда следва да се счита за надлежно съобщено на длъжниците. Доставени с пощенска пратка, писмата са достигнали до адреса, посочен от ответниците длъжници в Анекс № 3 към сключения договор, който съобразно договореностите между страните следва да се счита за актуален, до изричното съобщаване от страна на адресата за неговата промяна. Видно е от известието за обратно доставяне, че длъжниците не са получили пратката, но същата е доставена надлежно на адреса на посочен в анекса пред кредитора, и след като не е открито лице на което да бъде връчена, същата е била върната. Съобразно нормата на чл. 17 от сключения Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3, който текст възпроизвежда предишните уговорки между страните относно начина на изпращане на съобщения, страните са се договорили- че всички уведомления и изявление по договора следва да бъдат направени от страните в писмена форма, като същите ще се считат за получени, ако чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, достигнат до адресите на страните, посочени в сключения договор. Следователно, след като препоръчаната пощенска пратка е достигнала до адреса на К. Г. Д. и В. К. Д., който същите са посочили като адрес на който да им бъдат изпращани съобщенията от банката, то те не могат да възразяват че не са получили надлежно изпращаните им съобщения, само заради това че след като са били доставяни, не са ги получавали. Уведомителното писмо, с което се съобщава на длъжниците, че банката е преобразувала кредита в предсрочно и изцяло изискуем за остатъка от незаплатените суми е изпратено на адреса посочен от длъжниците всътипили в дълга по сключения Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3, поради което тази доставка следва да се счита за редовно връчена, макар на адреса да не е открито лице което да я получи.

Установява се от ищеца в рамките на настоящото производство, в чиято процесуална тежест беше възложено от съда и закона това доказване, че след като е установено по основание и размер и при наличие на виновно неизпълнение на сключения договор за кредит от длъжниците по договора за встъпване в дълг, банката кредитор е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което към датата на депозирането на заявленето за издаване на заповед за изпълнение пред съда по реда на чл. 417 от ГПК, неизплатената част от кредита е бил вече обявен за дължима за остатъка от неизплатените към този момент главница и лихва, за цялото задължение по неизпълнената част от договора за банков кредит, съобразно заключението на вещото лице по делото, тъй като банката е била реализирала надлежно правомощията си да го обяви за предсрочно изискуем и това нейно волеизявление безспорно е било достигнало до знанието на ответниците по делото, тъй като им е надлежно съобщено, по начина, който страните са договорили изрично в сключения договор за встъпване в дълг. В тази насока възражението на ответната страна, че липсват убедителни доказателства, че банката кредитор е преобразувала дълга в изцяло и предсрочно изискуем и че длъжниците К. Г. Д. и В. К. Д., не са били надлежно уведомени за обявяването на кредита за предсрочно изискуем е неоснователно и следва да бъде оставено от съда без уважение.

Впрочем налице са и допълнителни правни съображения, които съдът е длъжен да съобрази, въпреки че за тях страните не са навели изрични доводи, за да счете че предсрочната изискуемост на кредита следва да се счита за настъпила, дори и да се приеме че същата не е била надлежно обявена от кредитодателят на кредитополучателя. С последния Анекс № 3 към договора за встъпване в дълг, между страните по делото, същите са договорили и правила за автоматина предсрочна изискуемост на кредита. /чл. 15/ Страните са се съгласили при неплащане от страна на задължените лица изцяло или отчасти, на което и да е парично задължение по настоящия Анекс, в продължение на 60 дни от падежа на това задължение, кредитът/ непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателни надбавки/, да става автоматично и незабавно предсрочно изискуем. Очевидно е че с тази уговорка между страните по договора, която има за тях силата на закон, страните са договорили в случай на неизпълнение на което и да е задължение от страна на длъжницата за заплащане на съответната погасителна вноска, и след изтичане на уговорения срок от 60 дни, кредита да се преобразува автоматично и изцяло в предсрочно изискуем за остатъка от дължимите суми. Тъй като ответниците К. Г. Д. и В. К. Д., са преустановили изцяло заплащането на погасителните вноски по кредита, до 5- то число, още през месец 03.2012г., то към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 26.06.2013г., вече са били изтекли повече от 60 дни от падежите по просрочените погасителни вноски, поради което и без да е била обявявана от банката и съобщавана на длъжника, предсрочната изискуемост е настъпила автоматично, на основание договореното между страните в чл. 15 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3.

Направено е с писмения отговор от ответниците възражение за унищожаемост на Договор за встъпване в дълг от 05.03.2012г., на основание чл. 33 от ЗЗД, поради крайна нужда и при явно неизгодни условия, което съдът е отказал да допусне до разглеждане в настоящото производство. С встъпване в дълга на солидарния длъжник Ц. К. Д., към банката кредитор, К. Г. Д. и В. К. Д. въз основа на договор за встъпване в дълг от 05.03.2012г. са се задължили по договора за банков кредит за дълга на своята праводателка. Солидарният длъжник отговоря за задължението наравно с главния длъжник, като в случая се касае за задължение, поето от Ц.К. Д. по договор за банков кредит, който по своята същност е търговски договор. Доколкото сключеният договор за банков кредит е търговска сделка, налице е забраната на чл. 297 от ТЗ, търговска сделка, сключена между търговци, да бъде унищожавана при крайна нужда или при крайно неизгодни условия, поради което съдът е счел това възражението за унищожаемост на Договор за встъпване в дълг от 05.03.2012г., на основание чл. 33 от ЗЗД, за процесуално недопустимо.

Едва с писмената защита по делото, пълномощника на В. К. Д.- адвокат Р. Б., е възразил, че е налице нищожност на клаузите на сключения договор за встъпване в дълг и респективно на договора за банков кредит, досежно договорените лихви, поради неравноправност и на основание чл. 146 от ЗЗП, тъй като на банката кредитор е било дадено правото едностранно и без длъжниците да могат да влияят, да променя размера на дължимата лихва, което е постановило длъжниците в неравностойно положение на банката кредитор. Направеното писмено възражение, съдът счита за просрочено и процесуално преклудирано, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане. Това възражение съобразно чл. 370 от ГПК, ответника е следвало да направи още с писмения си отговор на исковата молба по реда и в срока по чл. 367 от ГПК. Същото е направено едва с писмената защита по делото и след даване ход на устните състезения, поради което е процесуално преклудирано и не може да бъде разглеждано в рамките на настоящото производство, тъй като страните не са могли да навеждат своевременно доводи във връзка с него и да навеждат и сочит доказателства, съобразно доказателствената тежест в процеса.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен и доказан, като се установява вземането на банката кредитор „Райфайзенбанк/България/”ЕАД от длъжниците- К. Г. Д. и В. К. Д., което е възникнало валидно и не е било погасено чрез плащане или прекратяване и опрощаване на задължението, към момента на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК от банката кредитор пред съда по заповедното производство. Установено е не само правното основание за възникване на вземането– договор за встъпване в дълг във връзка с договор за банков кредит, но и наличието на материалноправните и процесуалноправните предпоставки, въз основа на които банката кредитор е обявила кредита за неиздължената част от вземането за изцяло и предсрочно изискуем. Не се установиха основания поради които съдът да счете, че вземането е погасено и след издаването на заповедта за изпълнение или до момента на постановяването на настоящото съдебно решение. Исковата претенция е доказана и по размер, като същата следва да бъде уважена за сумите посочени от експерта икономист в изготвеното и възприето от съда писмено заключение, което съответства на сумите заявени от „Райфайзенбанк/България/”ЕАД пред съда по заповедното производство, въз основа на извлечение от банковата сметка на длъжника, за които е била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г. по ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б..

Съобразно изхода от делото и с оглед на разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на банката ищец сумите- 1 154.57лв. за дължимата държавна такса, сумата 250.00лв. за възнаграждение на експерта за изготвената съдебно икономическа експертиза, съставляващи разноски по делото за първата съдебна инстанция, съобразно представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

Следва да бъдат осъдени ответниците- К. Г. Д. и В. К. Д., да заплатят на банката ищец- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД и направените разноски в заповедното производство- сумата от 1 019.99лв. съставляваща държавна такса и сумата 960.00лв. за юристконсултско възнаграждение

Водим от горното и на основание чл. 422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че КРЕДИТОРА- „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.”, ул.„Н.В.Г.” №, представлявана от Ц. К. П.- Изпълнителен директор и М. П.- Прокурист, има валидно и изискуемо вземане от К. Г. Д., ЕГН *, постоянен адрес: град Б., ул. „. К.” № и В. К. Д., ЕГН *, с постоянен адрес: град Б., ул. „. К.” № , произтичащо от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него, в размер на: изискуема главница в размер от 39178.00лева (тридесет и девет хиляди сто седемдесет и осем лева), изискуема редовна лихва в размер на 4551.94лева (четири хиляди петстотин петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки), начислена за периода от 05.03.2012г. до 26.03..2013г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 2743.93лева (две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки),начислена за периода от 06.08.2012г. до 25.06.2013г. включително, изискуема лихва в размер на 3754.31лева (три хиляди седемстотин петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки), дължима съгласно чл. 5.1., във връзка с чл. З., буква "В", буква "Г", буква "Ж" и буква "3" от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., начислена за периода от 12.02.2010г. до 04.03.2012г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 365.68лева (триста шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), съгласно чл.2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., дължима за периода от 05.01.2012г. до 04.01.2013г. включително, изискуема комисиона за управление в размер на 376.10лева (триста седемдесет и шест лева и десет стотинки), съгласно чл. 5.2., второ тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл. 2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г.., дължима за периода от 05.01.2011г. до 04.02.2012г. включително, изискуема застрахователна премия в размер на 29.62 лева (двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), съгласно чл.5.2., първо тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл.9.4., чл. 9.5. и чл.9.7. от Общи условия на Райфайзенбанк (България) ЕАД за микрокредитиране на МСП, дължима за периода от 19.05.20Юг. до 18.05.2011г. включително, ведно със законната лихва върху главницата- 39 178.00лв., считано от датата на подаване на заявлението пред съда по заповедното производство- 26.06.2013г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, К. Г. Д., ЕГН *, постоянен адрес: град Б., ул. „. К.” № и В. К. Д., ЕГН *, с постоянен адрес: град Б., ул. „. К.” № да заплатят на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.”, ул.„Н.В.Г.” №, представлявана от Ц. К. П.- Изпълнителен директор и М. Т. П.- Прокурист, сумите- 1 154.57лв. за дължимата държавна такса, сумата 250.00лв. за възнаграждение на експерта за изготвената съдебно икономическа експертиза, съставляващи разноски по делото за първата съдебна инстанция, съобразно представения списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, К. Г. Д., ЕГН *, постоянен адрес: град Б., ул. „. К.” № и В. К. Д., ЕГН *, с постоянен адрес: град Б., ул. „. К.” № , да заплатят на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.”, ул.„Н.В.Г.” №, представлявана от Ц. К. П.- Изпълнителен директор и М. Т. П.- Прокурист, направените разноски в заповедното производство- сумата от 1 019.99лв. съставляваща държавна такса и сумата 960.00лв. за юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: