Гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА И. ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА Мл. съдия : Д. ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от мл.съдия Чернева в. гр. дело № 2198 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 5213640/31.12.2018 г. от К.К.Т., ЕГН **********, срещу Решение № 554508/05.12.2018 г., постановено по гр.д. № 74626/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 40 състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу ЧСИ Н.М.иск с правна квалификация чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Претендира се присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия по изп. дело № 20108410402789 в размер на 2500 евро - частична претенция от общо 250000 евро. Заявява, че търси разликата в пазарната цена на продадени на публична продан имоти, а именно ПИ с идентификатор 68134.4337.1310 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК и построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.4337.1310.1 и гараж с идентификатор 68134.4337.1310.2, и пазарната стойност на имотите. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на решението на СРС и необоснованост изводите на съда. Поддържа се, че ответникът не е спазил разпоредбите на чл. 485 от ГПК, чл. 468, чл 494 и сл. от ГПК. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила и да уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЧСИ Н.М., с който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, излагат се съображения за правилност на решението на СРС и недоказаност на предявения иск. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Третото лице - помагач „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, чрез пълномощника си, заявява становище за потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение, като счита същото за правилно и законосъобразно.
Третото лице - помагач „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
При извършената инстанционна проверка въззивният състав намира същото за правилно, като споделя изцяло фактическите констатации на първата съдебна инстанция и мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В допълнение към същите, следва да бъде изложено следното:
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на съдебния изпълнител следва по делото да бъдат установени: негово процесуално незаконосъобразно действие или бездействие, причинени вреди и причинна връзка между тях, както и вина на съдебния изпълнител, която се предполага, по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. По делото не се доказа нито един елемент от фактическия състав на иска.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че имотът, върху който е насочено принудителното изпълнение е продаван на цена, значително по-ниска от пазарната, както и че съдебният изпълнител е допуснал нарушения на чл. 485 и чл. 468 ГПК. Съгласно действалата към момента на извършване на продажбата редакция на чл. 485, вр. с чл. 468 ГПК, съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като същата се равнява на 75 процента от стойността на имота и която се счита за минималната такава, от която могат да се правят валидни предложения. В случая по изпълнителното дело са били назначени независими оценители и са изготвени две експертизи за стойността на имота, като с втората експертиза е определена пазарна стойност на имота от 494 000 (четиристотин деветдесет и четири хиляди) лева (л. 1412-1420 от изпълнителното дело). Във въззивната жалба е направено оплакване, че по делото има една единствена СОЕ, извършена при образуване на изпълнителното дело, която е дала заключение за стойност на имота от 800 000 лева. Съгласно трайно установената съдебна практика, оценката на продаваната вещ се извършва от съдебния изпълнител при описа. Той може да назначи специалист по проектирането, изработването, поддръжката или търговията с вещи като продаваната, но заключението на вещото лице не го обвързва. Оценката представлява основа за определяне на началната цена при публичната продан, тъй като нейният размер следва да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания - проданта не би могла да привлече наддавачи, ако началната цена е неразумно висока. Реалната пазарна цена - паричната сума, която в действителност се получава на пазара за определен имуществен обект през определен период от време, се постига на публичната продан, когато тя е проведена според законоустановените правила. Процесуалната уредба на публичната продан гарантира, че при всяка отделна продан ще бъде постигната максимално високата цена на пазара. Когато публичната продан е извършена процесуално законосъобразно, няма потребност от определяне на реалната пазарна цена по друг начин - реалната пазарна цена е тази, която е получена именно при публичната продан. Необходимост да бъде определена предполагаемата реална пазарна цена възниква, когато публичната продан не е извършена или е извършена в нарушение на процесуалните правила. Дори и при по- ниска начална цена, ако проданта е надлежно разгласена, това би привлякло участието на повече желаещи участници. Щом проданта е извършена законосъобразно, съдебният изпълнител не причинява и съответно не отговаря за вреди, защото са изпълнени процесуалните гаранции за достигане на възможната най-висока цена според пазарните условия. Изрично в този смисъл е Определение № 1269 от 13.11.2013 г. по гр.д. № 4487/2013 г. на IV г.о. на ВКС.
Както в исковата молба, така и във въззивната жалба, липсва възражение за ненадлежно разгласяване на публичната продан. Безспорно при първите девет опита не са се явявали кандидати, при десетата публична продан се е явил само един кандидат. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото се установява несъмнено, че за извършване на публичните продажби са били поставени надлежно обявления на съответните за това места съобразени с разпоредбата на чл. 487 ГПК, като за това са били изготвени нарочни протоколи от ЧСИ за всяка от тях, съдържащи законоустановените реквизити.
Пред въззивния съд е било прието заключение на тричленна съдебно-техническа експертиза, което е неоспорено от страните по делото и настоящата инстанция кредитира като компетентно изготвено от лица с нужните познания в областта. От същото се установява, че действителната пазарна цена на имота към 28.09.2015 г. според експертите е достигнатата цена на разгласената и проведена публична продан – 256 601 лева.
Неоснователно е твърдението на въззивника за липса на молби от страна на взискателя за насрочване на публичните продажби по изпълнителното дело. Приложени са по делото надлежно депозирани искания, съгласно регламента на чл. 494 ГПК, от които е видно, че взискателят „Банка ДСК“ АД, ЕИК********, е депозирал молба вх. № 183835/01.10.2014 г. за извършване на нов опис, определяне на нова цена и изнасяне на публична продан на недвижимия имот (л. 1686 от изпълнителното дело). На 21.04.2015 г. е извършен нов, пети поред опис за установяване на фактическото състояние на процесния имот (л. 1734-1735 от изпълнителното дело). На основание чл. 484, ал. 1, т. 4 ГПК, по молба на взискателя, с протокола за опис е определена нова начална цена, от която да започне наддаването в размер на 319 200 лева, както и периода на провеждане на проданта от 16.06.2015 г. до 16.07.2015 г. През времетраенето на проданта в канцеларията на Софийски районен съд не са депозирани валидни наддавателни предложения, с оглед на което проданта е обявена за нестанала с протокол от 17.07.2015 г. (л. 1880 от изпълнителното дело). Взискателят е уведомен за нестаналата продан със съобщение изх. № 150408/17.07.2015 г., връчено на 21.07.2015 г. (л. 1884 от изпълнителното дело). В законоустановения едноседмичен срок, съгласно чл. 494, ал. 1 ГПК, взискателят е депозирал молба с вх. № 117161/27.07.2015 г. (л. 1888 от изпълнителното дело) с искане да се насрочи втора продан на процесния имот. С Разпореждане от 03.08.2015г. (л. 1905 от изпълнителното дело) е насрочена нова продан на имота от 28.08.2015 г. до 28.09.2015 г. с начална цена 255 360 лева (80 процента от 319 200 лева).
Поради горните съображения, настоящият въззивен състав приема, че действията на частния съдебен изпълнител са правомерни и не е причинена вреда на въззивника-ищец, а при липса на процесуално незаконосъобразно действие или бездействие на съдебния изпълнител, както и на причинени вреди, не може да е налице и причинна връзка между тях. Следователно, изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни, поради което решението следва да бъде потвърдено, включително по разноските присъдени в тежест на ищеца.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има въззиваемия, но същият не представя доказателства за направата им във въззивното производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС сумата 600 лева – депозит за вещи лица.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 554508/05.12.2018 г., постановено по
гр.д. № 74626/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско отделение,
40 състав.
ОСЪЖДА К.К.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Софийски градски съд сумата от 600 лева, представляваща невнесена
част от възнаграждението на вещите лица по СТЕ, на основание чл. 77 от ГПК
Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи ,,З.Е.“ АД, ЕИК ******** и „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ********.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./