Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Варна, 12.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на петнадесети март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 2529 по описа
за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от ищеца Р.И.Г. против Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – причиени психически страдания, накърняване
на доброто му име в обществото, на личния и семейния му статус, влошаване на
здравословното му състояние в следствие на привличането му като обвиняем за
извършване на престъпление по чл. 234, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, по
което воденото срещу него наказателното производство ДП № 127/2011г. по описа
на РУ Провадия е
приключило с оправдателна присъда по НОХД № 562/2012г. по описа на РС-Провадия,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.01.2018г. до
окончателното и изплащане.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 31.10.2012г. срещу него е било повдигнато обвинение за
извършване на продължавано престъпление - държане на акцизни стоки без бандерол в
периода от 22.02.2011г. до 11.04.2011г., а именно 4,100 кг. нарязан тютюн. С
присъда от 23.10.2013г. по НОХД № 562/2012г. по описа на РС-Провадия ищецът бил
признат за невиновен поради това, че деянието е маловажен случай. Присъдата
била протестирана от представителя на РП-Провадия, но потвърдена с решение на
ВОС от 05.03.2015г. постановено по ВНОХД № 11/2015г. Излага, че по време и по
повод на воденото срещу него наказателно производство – в периода от
31.10.2012г. до 05.03.2015г. е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в
преживяване на психически стрес и страдания свързани с накърняване надоброто му
име в обществото, на личния и семейния му статус свързано с раздялата с жената,
с която живеел, както и влошаване на здравния му статус свързано с психическото
му здраве и с проявите на психично-депресивно разстройство. Твърди, че се е
чувствал унизен и подтиснат от несправедливо повдигнатото му обвинение.
Посочва, че от 1994г. е инвалидизиран във във връзка със счупване на
подбедрицата и скъсяване на десния крак, във връзка с което развил депресивно
разстройство, което му състояние се задълбочило по време и във връзка с
проведеното срещу него наказателно производство. Твърди, че станал затворен и
раздразнителен, хората странели от него, чувствал
се обиден и унижен. Изпитвал страх от това, че ако бъде осъден може да му бъде
наложено изтърпяване на наказание в затвора. Моли съда да уважи предявения иск
като осъди ответника – Прокуратурата на Република България да му заплати
обезщетение за причинените му в периода от 31.10.2012г. до 05.05.2015г.
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2018г. до
окончателното и изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратура на РБългария, като
предявения иск се оспорва. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства за
претърпените вреди, възразява се, че твърдените неимуществени вреди са
вследствие на повдигнатото обвинение, защото спрямо него има влязла в сила
присъда на 21.10.2008г. за извършено престъпление по чл.343„б“, ал. 1 от НК, за
което му е наложено наказание, както и че към настоящия момент спрямо ищеца има
висящо наказателно производство, по което е внесен обвинителен акт в
РС-Провадия, за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК. Поддържа се, че Прокуратурата не е давала гласност за воденото
производство и липсват доказателства производството по делото да е приключило в
неразумни срокове. Моли предяеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът Р.Г., чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Твърди,
че в следствие на повдигнатото му обвинение се е разделил с жената, с която е
живял в продължение на около 3 години в периода от 2009г. – С.на В.. Излага, че
в следствие на незаконосъобразното обвинение хората на града, в който живее и
от организацията на инвалидите, която председателствал започнали да странят от
него. Излага, че до преди повдигането на обвинението не е работил по трудов
договор, а е участвал в социални програми свързани с интеграция на хората с
увреждания. Моли предявеният иск да бъде уважен като претендира за присъждане
на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Прокуратурата на Р.България,
чрез представител на ВОП поддържа заявените в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения. Твърди, че повдигнатото на ищеца обвинение не е
незаконосъибразно, тъй като същият е извършил инкриминирано деяние, а
оправдателната присъда е постановена поради това, че случаят е приет за
маловажен. Посочва, че ищецът е осъждан с влязла в законна сила присъда за
друго извършено престъпление и търпяните от него неимуществени вреди са във
връзка с него. Посочва, че ищецът страда от физическия си недъг и свързаното с
него депресивно разстройство още от 1993г., поради което същото не се явява
следствие на повдигнатото му обвинение, по което е постановена оправдателната
присъда.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С постановление
на прокурор при РП-Провадия от 22.02.2011г. е образувано досъдебно производство
срещу ищеца Р.И.Г. за извършено предстъпление по чл.234, ал.1 от НК, за именно
за това, че е държал акцизни стоки без бандерол – тютюневи изделия.
С постановление
за привличане на обвиняем на прокурор при РП-Провадия по ДП № 127/2011г. на РПУ -Провадия, на 02.10.2012г. Р.И.Г. е бил привлечен в
качеството на обвиняем по повдигнато обвинение по чл.234, ал.1, предл.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“ със
задължение да не променя местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
Обвиняемият е задължен да се явява при призоваване като при неизпълнение е
указано, че мярката му за неотклонение ще бъде изменена в по-тежка.
На 01.11.2012г.
в РС-Провадия е бил внесен обвинителен акт срещу ищеца Р.Г. за извършено от
последния престъпление по чл.234, ал.1, предл.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това
че в периода от 22.02.2011г. до 11.04.2011г. в гр.Провадия е държал акцизни
стоки без бандерол – 4,100 кг.нарязан тютюн на стойност 738 лева.
С присъда № 82/23.10.2013г. постановена по НОХД
№ 562/2012г. по описа на ПРС, подсъдимият Р.И.Г. е бил признат за невиновен за
извършено при условията на продължавано
престъпление в периода от 22.02.2011г. до 11.04.2011г. престъпление по чл.234,
ал.1, предл.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. С определение на съда от същата дата –
23.10.2013г. е отменена мярката за неотклонение на Р.Г. – „Подписка“. Срещу
присъдата в срока за обжалването й е подаден протест от прокурор при ПРП, образувано
е ВНОХД № 11/2015г. по описа на ВОС, по което е постановено решение, с което
оправдателната присъда на ищеца е потвърдена. Решението е постановено на 05.03.2015г.
и поради необжалваемостта му е влязло в сила веднага.
Няма спор между
страните, че от 1993г. ищецът е с остеометрични изменения на подбедрицата, във
връзка с което е диагностициран със заболяване счупване на подбедрицата и
депресивно разстройство. Инвалидизиран е през 1994г. със 78%
неработоспособност. Същото се установява и от представената по делото
медицинска документация – епикризи и решения на ТЕЛК комисии. Последното
освидетелстване на ищеца от 07.03.2019г. на ТЕЛК комисия при УМБАЛ
„Св.Марина-Варна“ ЕАД е дала оценка на неработоспособността на ищеца – 75%.
От представената
справка за съдимост актуална към 30.11.2018г. /л.14/ е видно, че Р.И.Г. е осъждан за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК по НОХД № 517/2008г. по
описа на РС-Провадия, приключило с одобряване на споразумение на 21.10.2008г.
Реабилитиран е на 21.10.2011г. На 19.03.2018г., с постановление на прокурор при
РП-Провадия Р.Г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.345,
ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че за периода от 21.02.2017г. до
23.02.2017г. в гр.Провадия е управлявал мотопед без регистрационни табели,
което МПС не е регистрирано по надлежен ред. Първоинстанционният съд по
образуваното НОХД № 157/2018г. по описа на РС-Провадия е постановил осъдителна
присъда и е наложил наказание „Глоба“, но към датата на провеждане на устните
състезания по настоящото дело същата не е влязла в законна сила.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.С.М.
и Д.Д.Д..
Свидетелят М. М.
посочва, че са приятели с Р., който както него бил инвалид. До момента, в който
му повдигнали обвинение за „тютюна“ Р. бил много деен и активен, създал
организация за инвалиди. По това време живеел на семейни начала заедно със С.,
живеели добре и се обичали. След като го задържали за тютюна, станал много
затворен, депресиран и се усамотил. Започнали скандали със жената, с която
живеел, тъй като и тя считала че е престъпник и в последствие се разделили.
Раздялата му се отразила много зле – не излизал, пазарувал му свидетелят,
започнал да посещава психиатър и да взема предписани му успокоителни. Хората от
квартала му започнали да говорят неприятни неща за ищеца, че бил „престъпник“ и
„нехранимайко“. Минали около 4-5 години, в които Р. се чувствал депресиран,
сега вече бил в нормално състояние.
От показанията
на свидетеля Д. Д. се установява, че е съсед на ищеца Р.. Преди около 5 години
пред блока им се събрали около 10 души-полицай, митничари в следствие на което
на Р. било повдигнато обвинение за притежание на тютюн без бандерол. След
посещението на полицаите Р. станал по-затворен, по –умислен и не излизал често
от дома си. По това време Р. живеел с някаква жена – С.на, но в последствие се
разделили. След случилото се имало
случаи, в които познати на Р. го отбягвали по улицата, а други, които преди му
идвали на гости спряли да го посещават. Свидетелят не забелязал промяна в емоционалното
поведение на ищеца напоследък, освен че започнали да разговарят малко по-често.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата
молба фактическа обстановка, твърденията на страната и формулирания въз основа
на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на
следствието, прокуратурата и съда при повдигнато обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. В настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени
неимуществени вреди в следствие на това, че срещу него е повдигнато и
поддържано обвинение за извършенo престъплениe
завършило с постановяване на оправдателна присъда. По Закона за отговорността
на държавата за вреди /ЗОДОВ/ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта
на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е
винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното преследване срещу
обвиняемият е приключило с постановена оправдателна присъда досежно фактът дали
е извършено престъпление и авторството му.
Съдът след
запознаване с всички събрани по делото доказателства намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно –
привличане в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение на ищеца за
извършени престъпления, включително и вземане на мярка за неотклонение и
постановена оправдателна присъда на съд.
В периода от повдигането
на обвинение на ищеца по ДП №
127/2011г. на РПУ –Провадия - на
02.10.2012г. до влизане в сила на оправдателната присъда по повдигнатото
срещу него обвинение – на 05.03.2015г. са изминали приблизително 2 години и 5
месеца. На същият е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“,
отменена от съда с определение от 23.10.2013г., след като е действала около
година.
Съдът приема, че липсата
на основание за повдигане на обвинение на ищеца за престъпление по НК обуславя
извод за незаконосъобразност и на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение – „подписка“. В случая обаче ищецът не твърди и не доказва да е
претърпял вреди във връзка именно с взетата му мярка за неотклонение.
При формиране на
извод за наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди съдът кредитира в
тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите М. и Д.. Същите произтичат от лица, които не са в близки или
родствени отношения с ищеца, поради което не е налице основание да се третират
като заинтересовани. Същите единодушно акцентират върху възприятията си, че
след повдигане на обвинението на ищеца за нерегламентирано притежаване на
задържаните количества тютюн същият станал затворен и депресивен, намалил
излизанията от дома си и контктите с
познатите си. Част от тях ограничили срещите си с него, а други лица от
квартала се отдръпнали и го отбягвали считайки го за престъпник. В следствие на
депресивното си състояние Р.Г. се отказал от обществната си дейност свързана с
организацията за инвалиди и дори се наложило да посещава психиатър и да
провежда лечение с успокоителни лекарства. От друга страна от ангажираните
гласни доказателства се установи, че по повод на повдигнатото му обвинение
отношенията на ищеца с жената, с която живеел на семейни начала се влошили –
„започнали скандали“, тъй като тя го считала за престъпник, а в последствие се
разделили. Съдът приема, че всички тези промени в емоционалното състояние на
ищеца, а така също в социалната му и гражданска активност, проявили се след
привличането му като обвиняем за извършеното престъпление, изпълват понятието
за претърпени неимуществени вреди във вида на психически болки и страдания,
неудобства от накърненото достойнство в обществото, увредени отношения с
партньора, които са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му
незаконосъобразно обвинение от ответника във връзка, с което е постановената
оправдателна присъда по НОХД № 562/2012г. по описа на РС-Провадия. Недоказано
по безспорен и категоричен начин е твърдението на ищеца, че раздялата с
партньорката му е станало именно в следствие на повдигнатото му обвинение за нерегламентирано
притежание на тютюн. Не се събраха доказателства за това от кога до кога е
продължила връзката на ищеца със С.на, кога е настъпила раздялата им и каква
точно е била причината за нея, за да е в състояние съдът да причисли тази
раздяла към доказаните неимуществени вреди претърпени от ищеца във връзка с
незаконно повдигнатото му обвинение. Информативни по отношение на този факт са
само показанията на св. М., но както той така и св.Д. излагат, че Р. и С.на се
разделили без да посочват кога е станало това и по каква причина, поради което
съдът не е в състояние да направи категоричен и обоснован извод за
причинно-следствената връзка между незаконно повдигнатото му обвинение и
раздялата. Това е така, тъй като времето и поводът за раздялата биха могли да
бъдат свързани и с установеното в началото на 2017г. нерегламентирано действие
на ищеца свързано с управляването на МПС без регистрационни табели, което е
дало повод за повдигане на ново обвинение срещу него, по което е образувано и
висящо НОХД № 157/2018г. по описа на РС-Провадия. Нещо повече, оправдателната
присъда на ищеца на първа инстанция по процесното обвинение е постановена на
23.10.2013г., като макар и неокончателна е била достатъчно основание ищецът да
се счита за невиновен в най-близкото си обкръжение, което прави по-малка вероятността
настъпилата раздяла с партньорката му, ако се е случила след това, да се дължи
именно на повдигнатото обвинение за притежание на тютюн.
Съдът намира, че интензивността
на негативните емоции предизвикани от повдигнатото обвинение на ищеца е била в
по- висока степен до влизане в сила на оправдателната присъда на 05.03.2015г.,
т.е в продължение на около 2 години и половина, след което видно и от
свидетелските показания ищецът започнал да се възстановява, започнал по-често
да излиза и да комуникира с познати и съседи.
При формиране на
изводите си досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът съблюдава трайно установената съдебна практика – ППВС
№ 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и тази по приложението на
чл.52 от ЗЗД, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди - вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със
състоянието на ищеца преди него, тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е
за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките
или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на
взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило
на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и
от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му -
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя глобално
- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този смисъл
размерът на паричното обезщетение следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.
В
случая от ангажираните по делото доказателства се установяват настъпили за
ищеца неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с
проведеното срещу него наказателно производство, а именно претърпени душевни
болки и страдания и психическо напрежение в периода от повдигането на
обвинението до постановяване на оправдателната присъда. Наказателното
производство срещу ищеца се е провело и в двете му фази – досъдебна и съдебна с
обща продължителност по-малко от 2 години
половина, което е наложило ищецът да участва в съдебната фаза и да
изчака произнасянето на присъда, което на самостоятелно основание е стресогенен
фактор. Ищецът безспорно е изпитал срам и неудобство от опетняване на доброто
му име в близкия приятелски и социален кръг и в средата в която е живеел, независимо
от това, че повдигнатото му обвинение не е станало широко обществено достояние
чрез публикации в пресата или в електронните медии. Благодарение на
повдигнатото му обвинение той е станал по-затворен и депресивен, накърнено е
било личното му усещане за чест и достойнство, израз на което е тенденциозното
ограничаване на социалните контакти, след повдигането на обвинението, за което
дават показания и двамата свидетели. В следствие на незаконното му обвиняване в
извършване на престъпление ищецът е ограничил общественополезната си дейност
свързана с огранизацията на инвалидите, същото се е отразило и на партньорските
му отношения, като е влошило същите, създало е усещане за недоверие от страна
на най-близките хора. Това, съчетано с безспорния факт на инвалидността на
ищеца, която е самостоятено основание за субективното му усещане за
непълноценност и онеправданост, е засилило въздействието на незаконосъобразно
повдигнатото му обвинение създавайки у съгражданите, съседите и познатите му
несправедливото впечатление, че същият е част от криминалния контингент. Преодолявнето
на ефекта от ежедневните негативни преживявания е наложило и търсенето на
специализирана медицинска помощ и вземане на лекарства. Всички тези субективни
неприятни възприятия са се отразили както персонално на ищеца, така и на
обществената нагласа към него и те се
явяват пряко следствие на неоснователно повдигнатото му обвинение, като на това
основание подлежат на обезщетяване. Съдът намира за справедлив размер на
обезщетението – сумата от 2000 лева, който е
достатъчен за репарирането им в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай. При определянето на този размер, съдът взема
предвид и факта, че самото осъждане на ответната прокуратура има основно
репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните
вреди /в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на
ВКС, IV г.о./.
Съдът
формира извод за неоснователност на претенцията за над 2000 лева до пълния
претендиран размер от 30 000 лева отчитайки, че разследването срещу ищеца
в двете му фази е продължило в рамките на разумния срок /2г. и 5 месеца – от м.10.2012г.
до м.03.2015г./, т.е негативното въздействие на неоснователно повдигнатото му
обвинение не заема значителен период от живота на ищеца; същото не е било с
висока интензивност на наказателната репресия – спрямо ищеца е взета най-леката
мярка за неотклонение – „Подписка“, която му е
позволявала да не променя съществено обичайните си житейски и други навици и да задоволява основните си жизнени
потребности без ограничения, като и малкото на брой
процесуално-следствени действия, извършени с участието на ищеца в досъдебното
производство. Тук следва да се отбележи също, че макар
наказателното производство да е преминало на 2 съдебни инстанции, още на
първата – една година след повдигане на обвинението /присъданата е постановена
на 23.10.2013г./, същият е бил оправдан.
Недоказани са твърденията на ищеца, че в следствие на
повдигнатото му обвинение се е разделил
с жената, с която съжителствал на семейни начала. Както бе изложено по-горе не
бе установено нито колко време е продължила връзката на ищеца, колко интензивни
са били чувствата и отношенията между двамата, нито кога е била прекратена, за
да се направи извод, че причината за раздялата е точно това повдигнато
обвинение. Не се установи да се влошил съществено здравословния и психическия
статус на ищеца, предвид на обстоятелството, че инвалидизацията му датира още
от 1994г., откогато и във връзка с което са се проявили признаците на
депресивно разстройство, поради което
съдът приема, че по време на досъдебното и съдебното производство за известен период от време само се е задълбочила иначе
съществуващата депресивна симптоматика. Не се установи
повдигнатото обвинение да се е отразило по какъвто и да било начин на трудовата
активност на ищеца или
на възможността чрез обичайните си трудови дейности да получава доходи, с които
са осигурява издръжката си.
С оглед на всичко
изложено и съобразно направеното искане сумата на общото обезщетение за всички
доказано претърпените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, по което е постановена
оправдателна присъда в размер на 2000 лева следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 17.01.2018г. до окончателното изплащане.
Ищецът е направил
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 1110 лева /1100
лева – адвокатско възнаграждение и 10 лева – заплатена държавна такса/, като
съобразно изхода на спора такива му се следват. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, ответникът в производството следва да заплати на ищеца в пълен размер направените разноски и внесената
държавна такса, а възнаграждението за един адвокат – съразмерно с уважената
част от иска. Заплатеното
от ищеца адвокатко възнаграждение от 1100 лева, предвид цената на заявения иск,
не е прекомерно, а е под минимума дължим съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно
уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдена част от
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 73,33 лева, както и изцяло
заплатената държавна такса от 10 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ
НА Р.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2000 /две хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – причиени
психически страдания, накърняване на доброто му име в обществото, на личния и
семейния му статус, влошаване на здравословното му състояние в следствие на
привличането му като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 234, ал.1,
пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, по което воденото срещу него наказателното производство
ДП № 127/2011г. по описа на РУ Провадия е приключило с оправдателна
присъда по НОХД № 562/2012г. по описа на РС-Провадия, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 17.01.2018г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2000
лева до пълния претендиран размер от 30000 лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ
НА Р.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 83,33 /осемдесет и три и 0,33/ лева – сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: