РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Силистра, 28.02.2022г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра С.Г. разгледа КАНД № 110 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 90 / 14.05.2021 г. по АНД № 7 / 2021 г. Силистренският районен съд (СРС) е изменил наказателно постановление № 19-001213 / 20.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, като е намалил наложената имуществена санкция от 2500 лв. на 1500 лв., и е осъдил касатора да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
С определение № 423 / 17.11.2021 г. по АНД № 7 / 2021 г. СРС е оставил без уважение искането в касационната жалба на „ДИ АЙ ДИ билдинг” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Мадара“ № 15, ап. 4, за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските.
Касаторът „ДИ АЙ ДИ билдинг” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Мадара“ № 15, ап. 4, сезира съда с искане за отмяна на въззивното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и за решаване на спора по същество посредством отмяна на наказателното постановление; иска се също така – посредством предявена частна жалба – отмяна на гореописаното определение и решаване на въпроса с разноските по същество; претендират се и направените разноски за касационното и частното обжалване.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра оспорва жалбите и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, според което касационната и частната жалба са неоснователни.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-001213 /20.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, на касатора, на основание чл. 414,
ал. 3 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
СРС е изменил наказателното постановление, като е приел за установено относно административното нарушение следното: «[...] на 19.10.2020 г. в 16,00 часа [...] [била извършена] проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект „Саниране на жилищен блок“, находящ се в гр. Силистра, ул. "Симеон Велики" № **, с изпълнител на СМР „ДИ АЙ ДИ билдинг“ ЕООД – Шумен. В хода на проверката се установило, че строителните работи на обекта са свързани с полагането на хидроизолация, смяна на улуци, подмяна на дограма, полагане на топлоизолация, които са били част от цялостното саниране на сградата. Свид. И.С.работил като монтажник на хидроизолация, като в момента на проверката е полагал хидроизолация на покрива на жилищната сграда. При проверката пред органите на Д “ИТ“ – Силистра бил представен граждански договор № 1 / 12.10.2020 г., сключен между търговското дружество и наетото лице, с основен предмет – извършване полагане на хидроизолация на обект „Многофамилна жилищна сграда гр. Силистра, ул. "Симеон Велики" № ..“. Инспекторите предоставили на работника [...] формуляр на декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, за да я попълни. На место било установено и друго лице, извършващо същата работа. [...] От декларацията, попълнена от свид. И. С., проверяващите установили, че работникът започнал работа на 14.10.2020 г., с работно време от 09,00 до 17,00 часа, с почивка от 12,00 до 13,00 часа и почивни дни събота и неделя. [...] Договореното възнаграждение било в размер на 7,00 лева за поставен кв.м. хидроизолация. Работата му е била възлагана и я отчитал пред управителя на „ДИ АЙ ДИ билдинг“. [...] считано от 14.10.2020 г. и до момента на проверката, свид. И.С.е изпълнявал трудовите си задължения на договорената длъжност при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма [...] Обстоятелството, че във фирмата има наети лица по трудови договори, които изпълняват приблизително идентична дейност с работата, която е извършвало въпросното лице, още повече потвърждава обвинителната теза. [...] настоящият съдебен състав не кредитира дадените от св. И.С.показания, относно обстоятелствата, че сам е пожелал правоотношенията с фирмата на жалбоподателя да бъдат уредени чрез граждански договор, тъй като са налице безспорни и категорични доказателства, че същият е изпълнявал трудови задължения във фирмата на жалбоподателя, но прикрити под формата на граждански такива. Не без значение е обстоятелството, че същият се намирал в състояние на служебно подчинение спрямо жалбоподателя, който се явява и негов работодател. Именно тези и изложените по-горе обстоятелства и факти правят този свидетел заинтересован от изхода на делото, а и неговите показания се явяват противоречиви със съставената декларация, така също и изолирани, без взаимовръзка с останалия доказателствен материал по делото».
Развитите в касационната жалба доводи са неоснователни. 1/ Обстоятелството, че касаторът и свидетелят И.С.са договорили възнаграждение в полза на свидетеля в размер на 7,00 лева за поставен кв.м. хидроизолация, не е решаващ критерий за квалифицирането на правоотношението като гражданско. Защото една от системите за заплащане на труда се свежда до определяне размера на трудовото възнаграждение „според изработеното“ (чл. 247, ал. 1, пр. посл. КТ). 2/ Каса-
ционният съд е овластен да провери – при наличието на надлежно оплакване в касационната жалба – дали районният съд е обсъдил относимите доказателства и противоречията между тях, както и дали е изложил мотиви защо кредитира дадено доказателство, отказвайки да кредитира противоречащото му доказателство (арг. чл. 305, ал. 3 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН). Дали обаче предходната инстанция неправилно е кредитирала дадено доказателство (в случая – показанията на свидетеля И. С.), е въпрос на необоснованост, която не съставлява касационно основание по смисъла на чл. 348 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Ето защо оплакванията на касатора в тази насока не следва да се обсъждат. 3/ Няма законово изискване в попълнената от гореспоменатия свидетел декларация да се вписват имената на инспекторите, в чието присъствие тя е била попълнена, нито декларацията да бъде приподписвана от тях (арг. чл. 402, т. 3 КТ). 4/ Наличието на работно време, почивни дни и подчиненост от страна на свидетеля И.С.спрямо касатора сочат наличието трудово правоотношение помежду им. 5/ По всички останали въпроси настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, към мотивите на СРС.
Относно частната жалба – с обжалваното определение СРС е отказал да присъди разноски в полза на въззивника съразмерно на намалението на наложената имуществена санкция, като е приел, че ЗАНН препраща към АПК, но не и към законите, към които АПК препраща. Мнозинството от настоящия състав не възприема застъпената от СРС теза. АПК не урежда изчерпателно материята на разноските и попълва своята уредба, по силата на чл. 144 АПК, със съответните правила на ГПК в условията на субсидиарна приложимост. Ето защо, както по силата на действащите към настоящия момент разпоредби (чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК), както и при действието на чл. 63, ал. 3 в редакцията на ЗАНН преди ДВ № 109 / 2020 г. във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, размерът на разноски е поставен от законодателя в отношение на съразмерност спрямо уважената, респ. отхвърлената част от жалбата срещу наказателното постановление. При съобразяването на съразмерността трябва да се има предвид, че наказателното постановление произвежда две правни последици – сила на пресъдено нещо, установяваща факта на административното нарушение, и конститутивно действие, изразяващо се в пораждане на задължението да се понесе съответната санкция. Поради тази причина разноските на страните трябва да бъдат разделени на два равни части, всяка от които да се преценява съобразно законосъобразността на двете правни последици на наказателното постановление. В случая първата правна последица на наказателното постановление е напълно законосъобразна и, отнесено към нея, определеното от СРС юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия (ответник по касация в настоящото производство) – в едната си част (½ от възнаграждението – 50,00 лв.) – не подлежи на намаляване. Частично незаконосъобразна е само втората правна последица, тъй като размерът на наложената имуществена санкция е намалена с 40% (1000,00 лв). Със същия процент трябва да бъде намалена половината от юрисконсултското възнаграждение, на което има право въззиваемият в производството пред районния съд, т.е. получава се остатък 30,00 лв. (60% от половината възнаграждение). Следователно претенцията за юрисконсултско възнаграждение е основателна за размера от 80,00 лв. Аналогични разсъждения, само че с обратен знак, важат за разноските на въззивника в производството пред районния съд, възлизащи на 400 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение), с оглед на което претенцията за половината от тези разноски е изцяло неоснователна, а другата половина се явява основателна на 40%, т.е. в размер на 80,00 лв. Следователно насрещните вземания за разноски са в еднакъв размер и след тяхното прихващане резултира нулева стойност. Поради тази причина за въззивното производство не трябва да бъдат присъждани разноски.
Предвид неоснователността на касационната жалба, касационната инстанция определя – с оглед разпоредбите на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН – същият размер на юрисконсултското възнаграждение, какъвто е бил определен и за въззивното производство, а именно – 100 лв.
Неоснователна е претенцията за разноски, направени по повод на частното обжалване относно разноски, по причина че не става дума за производство, пряко свързано с главния спорен предмет на делото. С оглед на това, съдебната практика приема, че, „[...] тъй като настоящото производство е по спор за разноските [...] такива не се дължат и присъждат. Разноски се дължат за съдебното производство по предмета на спора, не и по производство за разноски, каквото е настоящото“ (определение № 8615 / 15.07.2021 г. на ВАС по адм.д. № 11360 / 2019 г., II о.). В тази връзка обаче не е необходимо да се обективира нарочен диспозитив, тъй като „в синхрон с установената съдебна практика при неуважаване искане за присъждане на разноски съдът не дължи изричен диспозитив, какъвто се постановява само по същество на спора, но не и по неоснователни акцесорни искания“ (определение № 3167 / 13.03.2018 г. на ВАС по адм.д. № 2556 / 2018 г., V о.).
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 / 14.05.2021 г. по АНД № 7 / 2021 г. на Силистренски районен съд в частта, с която е изменено наказателно постановление № 19-001213 / 20.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.
ОТМЕНЯ определение № 423 / 17.11.2021 г. по АНД № 7 / 2021 г. на Силистренски районен съд, като вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение № 90 / 14.05.2021 г. по АНД № 7 / 2021 г. на Силистренски районен съд в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лв.
ОСЪЖДА „ДИ АЙ ДИ билдинг” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Мадара“ № 15, ап. 4, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.