№ 1262
гр. Варна, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501214 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София,
бул.”Витоша” № 2, чрез прокурор при ВРС Ед. Кехецикян, против решение №
1476/03.05.2023г. по гр. д. № 20223110113742 по описа за 2022г. на 20-ти състав на ВРС, с
което е осъдена да заплати на Г. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“ *** сумата
от 8000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
от повдигнати и поддържани срещу ищеца незаконни обвинения за извършване на
престъпления по чл.144, ал.3 от НК, по които е оправдан, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване исковата молба – 20.09.2022г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; осъдена е да заплати на Г. А. И., ЕГН **********, с
адрес: с. К., ул. „Г. Б.“ *** сумата от 1900,00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – платено възнаграждение за адвокатска защита във връзка с
повдигнатото и поддържано незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване исковата молба – 20.09.2022г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и е осъдена да заплати на Г. А. И., ЕГН **********,
с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“ *** сумата 627,74лв., представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл. 10, ал. 3, изр. трето от ЗОДОВ.
Не са налице доказателства, че ответникът е претърпял неимуществени вреди, пряка
1
и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство.
Свидетелките, свидетелствали за преживяванията на Г. А. И. дават общи, наизустени
показания. Сочат, че ищецът е посещавал лекари, приемал лекарства, но няма нито едно
писмено доказателство за това. Присъденият размер на обезщетението от 8000.00лв. е
завишен. Срокът в който е приключил наказателният процес не е дълъг, а в рамките на
нормалното. Публикацията в интернет, където ищецът е бил посочен с малко име и
инициала на фамилията, възрастта и селото, в което живее, не го прави разпознаваем за
неговите познати. Не се установява, че някой е споменал на свидетелите или ищеца, че е
забелязал публикацията.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение, с което са уважени частично
исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като исковите претенции,
ведно с лихвите бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност се моли да бъде намалено
обезщетението за неимуществени вреди, като бъдат намалени и съдебно-деловодните
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. А. И., ЕГН
**********, с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“ ***, чрез адв. П. Д., в който изказва становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение.
В с. з. на 02.10.2023г. Прокуратура на Република България, чрез прокурор Женя
Енева от ВОП, поддържа жалбата. Уточнява, че периода, за който е продължило
наказателното производство по отношение на ищеца е в рамките на разумното – година и
няколко месеца. По отношение на публикация в „Будна Варна“ излага, че никъде по делото
не са събрани доказателства, че именно Прокуратурата на РБ е изнесла този факт. Статията
е публикувана след внасяне на обвинителния акт в съда и в нея се преразказва същия. Няма
данни, кой точно е представил информацията на медиите. Излага, че чл. 26 от НК се прилага
при съвкупност на престъпления, а не при продължаване на престъпление. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Въззиваемата страна Г. И., чрез адв. П. Д. оспорва жалбата като
неоснователна и претендира присъждане на разноски. Счита възражението на прокурора, че
няма връзка между обвинителния акт и съответната публикация за несъстоятелно.
Съдът прецени следното:
В исковата си молба Г. А. И. излага, че на 06.02.2019г. в IV РУ при ОД на МВР –
Варна, Д. Б. подал жалба срещу него затова, че на 05.02.2019г. без да го предизвиква, взел
чука, с който Б. работел и го заплашил, че ще му счупи главата, че ще го убие и отправил
още ред заплахи. На 06.11.2019г. в IV РУ при ОД на МВР – Варна Д. Б. и съпругата му
подали нова жалба, в която посочили, че на 03.11.2019г. ищецът им се заканил по следния
начин: „…вас двамата ще ви очистя, както си метете двора, защото не мога да ви гледам…“,
както и че след подаване на предходната жалба, заплахите за саморазправа и убийство от
ищеца зачестили. Материалите от образуваните преписки са част от образуваното ДП №
2/20г. по описа на IV РУ при ОД на МВР – Варна, в хода на разследването по което, ищецът
2
е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр.
чл. 26 НК по отношение на Д. Б. и по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК по отношение на М. Б.а. На
04.09.2020г. бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД №
3556/20г. по описа на ВРС, 15 състав, което приключило с оправдателна присъда №
22/20.05.2021г. по всички обвинения повдигнати на ищеца. С Решение № 247/30.11.2021г.
по в. н. о. х. д. № 904/2021г. по описа на ВОС, присъдата е потвърдена изцяло.
Твърди, че в периода 06.02.2019г. до 30.11.2021г. е преживял изключително сериозни
притеснения, негативни изживявания, неудобства от воденото срещу него продължително и
неоснователно наказателно преследване за престъпление, което не е извършил. През
периода, през който неоснователно е бил обвинен, явявал се е многократно в качеството на
обвиняем, в последствие и като подсъдим пред две съдебни инстанции е бил стресиран и
депресиран човек. През този период изпитвал чувство на незаслужена несправедливост, бил
подтиснат и притеснен, изпитвал душевни страдания и мъки, вътрешен дискомфорт. Излага
още, че в продължение на повече от 20 години е работил като шофьор в Градски транспорт –
Варна, където се е доказал като съвестен служител, а самата пострадала Б.а го
охарактеризирала в показанията си като добър и човек и съсед. Сочи, че е настъпило нервно
напрежение и психическо изолиране от близки и приятели, с оглед воденото наказателно
преследване спрямо него. Твърди, че до този момент не е имал здравословни проблеми. В
резултат на неоснователното наказателно преследване се проявили проблеми със съня, като
станал нервен и неспокоен. Започнал да приема успокоителни заради работата му. Бил
непрекъснато притеснен от това какъв ще е изходът от делото. По тези съображения моли за
уважаване на исковете за заплащане на обезщетение и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ, чрез
прокурор Едуард Кехецикян от ВРП, с който исковете се оспорват. Излага се, че не са
налице доказателства за съществуването на пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между твърдени неимуществени вреди понесени от ищеца и воденото срещу него
наказателно производство, както и за срока, за който са търпени и за наложена мярка за
процесуална принуда. Съдържанието в представената публикация не следва да се взема
предвид при евентуалното присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не
съдържа изявления на ответника, нито идентифицира ищеца по еднозначен начин. Оспорва
се и претенцията за имуществени вреди, включително за обема на извършените процесуални
действия от адвоката. Претенцията за неимуществени вреди счита за завишена, с оглед
продължителността на наказателното производство, съдебната практика в аналогични
случаи, както и доколкото делото е приключило в разумен срок. Възразява се срещу
претенцията за разноски. Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Постановление за привличане на обвиняем от 14.05.2020г., ищецът е бил
привлечен като такъв по ДП № 2/20г. по описа на IV за това, че е в периода от неустановена
дата през м. февруари 2019г. до 03.11.2019г., в с. К., обл. Варна, в условията на
3
продължавано престъпление, отправил закани на Д. П. Б., с престъпление против неговата
личност – с убийство, на неустановена дата през м.февруари 2019г. с думите „Ще ти разбия
главата с чука", като изтръгнал чук от ръцете на Б. и замахнал към главата му и това
заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, и на 03.11.2019г. с думите:
„Както си метете листата, тъй ще ви очистя, няма да разберете" и това заканване възбудило
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК и за това, че на 03.11.2019г. в с. К., обл. Варна, отправил закана на другиго – на
М.В. Б.а, с престъпление против нейната личност – с убийство, с думите „Както си метете
листата, тъй ще ви очистя, няма да разберете" и това заканване възбудило основателен страх
за осъществяването мупрестъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Със същото
постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Видно от материалите по ДП, в досъдебната фаза, ищецът е дал писмено сведение на
13.11.2019г. На 21.01.2020г. е разпитван като свидетел. На 14.05.2020г. е разпитан като
обвиняем, в присъствието на адв. Н.К., за която е представено пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено плащане в брой на адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.
Видно от материалите по НОХД № 3556/2020г. по описа на ВРС, ищецът се е явил
лично в общо пет о. с. з., както следва: на 17.11.2020г., на 14.01.2021г., на 23.02.2021г., на
23.03.2021г. и на 20.05.2021г. Приложено е пълномощно от 21.09.2020г., с което ищецът е
упълномощил адв. П. Д. за защита по делото и с изрично изявление от 20.10.2020г. е
оттеглил пълномощията си от адв. Н.К..
С Присъда № 22/20.05.2021г., постановена по НОХД № 3556/2020г. по описа на ВРС,
ищецът е оправдан, а предявените от Д. и М. Б.и граждански искове за обезщетение за
неимуществени вреди от горните престъпленията от по 10 000лв. са отхвърлени като
неоснователни. С Протоколно определение от 20.05.2021г. е отменена и взетата по
отношение на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“.
Видно от материалите по ВНОХД № 904/2021г. по описа на ВОС, ищецът се е явил
лично в о. с. з. на 30.09.2021г. С влязло в сила Решение № 247/30.11.2021г., постановено по
в. НОХД № 904/2021г. по описа на ВОС присъдата е потвърдена изцяло. Приложено е
пълномощно за адв. П. Д. и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено
плащане в брой на адвокатско възнаграждение от 1500,00лв.
Видно от приложената извадка от интернет сайт, на 10.09.2020г. е публикувана
новина за това, че ВРП е внесла обвинителен акт във ВРС срещу 56-годишния Г. И. за
отправени закани с убийство към съседско семейство, като статията е със заглавие „Мъж от
с. К. заплаши съседите си с убийство и загази“.
За установяване на твърдените неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни
доказателства по делото посредством разпита на свидетелите В.С. И. – зет на ищеца и Щ.Ж.
И.а – съпруга на ищеца.
Свид. В. И. сочи, че са му известни водените срещу ищеца дела от края на 2019г. до
4
сега. Делата му се отразили зле на здравето, вкл. на психическото му състояние. Споделя, че
ищецът бил спокоен човек, но започнал да вдига кръвно и захар, изпитвал безпокойство и
страдал от безсъние. Ищецът повече от 20 години работил като шофьор в Градски транспорт
– Варна. Никога не е имал подобни проблеми, като сигурно 6-7-8 пъти ходил да дава
показания пред всички инстанции – полиция и съдилища. Излага, че винаги когато давал
показания, състоянието на ищеца се променяло – вдигал кръвно и искал хапчета, отразявало
се зле на психиката му. Притеснявал се, че може да бъде осъден, въпреки че е невинен.
Свидетелят е зет на ищеца от 11 години, но го познава от по-отдавна. Семействата им
живеят в близост и почти всяка вечер му ходи на гости. Поддържа, че здравословните
проблеми на ищеца възникнали след обвинението и продължавали понастоящем, започнал
да посещава и лекари, а преди не му се налагало, започнал да ползва и медикаменти. Излага,
че в тях ищецът му се оплаквал от безсъние, заради мисли за обвинението. Опасявал се, че го
викат да го разпитват все едно е престъпник.
Съпругата на ищеца сочи, че през цялото време неотлъчно е била до него и в
полицията и е преживявала неговите страдания и мъки. Ищецът бил 3-4 пъти в IV РУ при
ОД на МВР – Варна, като първият път и тя била призована. Много се притеснили, когато ги
предупредили, че трябва да се явят с адвокат, понеже ищецът е обвинен в закана за
убийство, защото такова нещо никога не им се било случвало. Втория или третия път
отишли с адвокатка, която влязла заедно с ищеца при разследващия полицай, но излязла
сама. Свидетелката попитала къде е нейния мъж, а адвокатката отговорила, че са го снели в
мазата да му вземат отпечатъци и да му правят снимки като престъпник. Тогава
свидетелката едва не припаднала, вдигнала кръвно и устата залепнала, а адвокатката не
могла да я успокои. Ищецът излязъл целият червен и треперещ, като видимо не бил добре.
Сочи, че било недопустимо за тяхното семейство да хвърлят такава вина върху ищеца като
престъпник. Твърди, че цялото село познава семейството им. Свидетелката сочи, че ищецът
спрял да говори, започнал да трепери и да вдига кръвно. Тръгнали по лекари, като му
изписали лекарства за високо кръвно. Ищецът спрял да общува с хора, изпаднал в дупка,
лежал и гледал в тавана и не говорел. Споделя още, че изживявала същото нещо покрай
него. По цели нощи не спели, като на другия ден трябвало да ходят на работа, но не можели
да я вършат, защото само за това мислели. Излага, че ищецът вози хора, а свидетелката му
пълнила чантата с лекарства – мента, глог, валериан, деанксид, валидол, успокоявала го, че
правотата ще възтържествува. Мислела, че ищецът ще влезе в затвора, понеже тези, които го
обвинили били на 70 години и тя вярвала, че съдът ще повярва на възрастните хора. Излага,
че ищецът се явявал в полицията 3-4 пъти, после 2-3 пъти в районния съд и един път в
окръжния съд, където окончателно го оправдали. След всяко заседание и призовка изпадал в
депресия, не говорел и не искал да се среща с хора, защото не знаел какъв ще е изходът от
ситуацията.
Свидетелката И.а е съпруга на ищеца и тя в най-пълна степен е забелязала
неблагоприятните изменения в психо-емоционалното и физическо състояние на съпруга .
В този смисъл са и показанията на свидетеля И., който споделя, че делата на ищеца му се
5
отразили зле на физическото и психическо състояние. Показанията и на двамата са
вътрешно непротиворечиви, житейски логични, възпроизвеждат преки и непосредствени
впечатления, и не се опровергават, а се подкрепят от останалите доказателства по делото,
поради което съдът ги кредитира като обективно дадени.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата за действия на органите
на следствието и прокуратурата в хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обективния факт, че
лицето е незаконно обвинено в извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано
или образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
За успешното провеждане на осъдителния иск в тежест на ищеца е докаже, че по
отношение на него е повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан
с влязла в сила присъда, както и обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на
ответника за него са произлезли конкретни вреди, техния вид и размер. Това дава основание
на законодателят да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на съответните органи.
Настоящия състав намира, че са налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за
ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ – спрямо ищеца, сега въззиваем.
Повдигнати са обвинения за извършени престъпления, както следва: престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК по отношение на Д. Б. и такова по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК
по отношение на М. Б.а, като впоследствие той е изцяло оправдан с влязла в сила присъда.
Съдът приема, че незаконно повдигнатите обвинения от длъжностните лица на ответника,
сега въззивник, са рефлектирали по неблагоприятен начин върху личната, неимуществена
сфера на въззиваемия, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял
действителни вреди, пряк и непосредствен резултат от повдигнатите му обвинения, по които
е оправдан. Това се потвърждава и от ангажираните по делото гласни доказателства, които
съдът кредитира като обективно дадени при условията на чл. 172 ГПК.
Искът е установен по основанието си.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди:
В утвърдената съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване, каквото
изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен
паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен
случай конкретно. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира
6
вредите. Следва да се има предвид също конкретната личност на пострадалия, съдебното му
минало, тежестта на обвинението, продължителността на разследването, отражението, което
незаконното обвинение е дало в последвалото протичане на живота му.
Образуването на наказателно производство, респ. привличането на едно лице като
обвиняем и предаването му на съд неминуемо причиняват негативни психически
изживявания на лицето, изразяващи се в обичайните такива – душевен дискомфорт,
обусловен от притеснението от бъдещото развитие на производството признаването на
лицето за виновен в извършване на престъплението с налагане на съответното наказание.
Тези вреди се презумират като обичайни и типични за лице, срещу което е предприето
наказателно преследване за тежко престъпление, каквото е настоящото, след като
наказанието, което е предвидено, бивайки квалифициран случай, уреден в разпоредбата на
чл. 144, ал. 3 от НК е лишаване от свобода до шест години.
Конкретният размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди се
определя въз основа на посочените по-горе критерии, определящи интензитета на тези вреди
с оглед отражението им в емоционалното състояние на пострадалия и социалния му статус.
В настоящата хипотеза съдът съобразява продължителността на воденото срещу
ищеца наказателното производство- от привличането му като обвиняем на 14.05.2020г. до
решението на ВОС от 30.11.2021г., потвърждаващо оправдателната присъда на ВРС, т.е.
около една година и шест месеца и на наложената мярка за неотклонение „подписка“ за
същия период, предвиденото наказание за тежкото умишлено престъпление, в което е бил
обвинен, вида на неблагоприятните последици върху личния му живот, както и върху психо-
емоционалното му състояние, както и публикацията в интернет сайт, но това, че не се
събраха доказателства да е станала достояние на широк кръг хора от с. К. и да се е отразило
негативно на отношението им към Г. А. И., поради което съдът счита, че обезщетение в
размер на 5000.00 лв. ще репарира справедливо претърпените от него неимуществени вреди.
На ищеца следва да се присъдят и лихви за забава, считано от датата на завеждане на иска в
съда-20.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед частично различният краен извод, до който достигна настоящият състав,
решението на първоинстанционния съд, с което се уважава искът за неимуществени вреди за
разликата над 5000.00 лв. до присъдените 8000.00 лв., следва да бъде отменен и вместо
него постановено друго, с което в тази част искът да бъде отхвърлен.
В частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата от 8000 лв.
до пълния предявен размер – 20000 лв., решението не е обжалвано и като такова е влязло в
сила.
По отношение размера на обезщетението за имуществени вреди:
Както и ВРС е приел, ищецът, настоящ въззиваем е понесъл имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство в размер
7
на 400.00лв., съгласно договор за правна помощ и съдействие от 14.05.2020г. на л. 34 от ДП
№ 2/20 на Четвърто РУ на МВР и в производството пред ВОС по ВНОХД № 904/2021г. в
размер на 1500.00лв., съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 46 от това дело.
Представени са следователно доказателства за сторени разноски в общ размер на 1900.00лв.,
до който размер е уважил претенцията и първоинстанционният съд.
Обжалваното решение в частта по иска за обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 1900.00лв. следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение в частта по иска за обезщетение за претърпени
имуществени вреди за разликата над 1900.00лв. до претендираните 3100.00лв. е влязло в
сила, като необжалвано.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 9а, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, дължимата
държавна такса и заплатеното възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат възложени в
тежест на ответната страна по спора, съразмерно уважената част от исковете. Поради това за
първата инстанция ПРБ следва да заплати на Г. А. И. сумата от 378.44лв., на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПКв резултат на което първоинстанционното решение в частта му, досежно
присъдените разноски за сумата над 378.44лв. до 627.74лв., следва да бъде отменено.
За въззивната инстанция ПРБ следва да заплати на Г. А. И. сумата от 836.36лв.,
явяващи се част от заплатеното адвокатско възнаграждение от 1200.00 лв.,съгласно договор
за правна защита и съдействие от 30.05.2023г. на л. 20 от делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Неоснователно е възражението на ПРБ за прекомерност, предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото и това ,че размерът на заплатеното възнаграждение
от 1200.00лв. е по-нисък от определения от съда в размер на 1290.00лв. съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1476/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 13742/2022
г. на ВРС-XX състав в частта, в която Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Г. А. И., ЕГН ********** от с. К., ул. „Г.
Б.“ *** сумата от 5000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от повдигнато и поддържано срещу ищеца незаконно обвинение за
продължавано престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, по които е оправдан, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 20.09.2022 г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в частта, в която
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да
заплати на Г. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“ *** сумата от 1900.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
платено възнаграждение за адвокатска защита във връзка с повдигнатото и поддържано
8
незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 20.09.2022 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и в частта, в която Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Г. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“
*** разноски за първата инстанция в размер на 378.44лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 1476/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 13742/2022 г. на
ВРС-XX състав, в частта, в която Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Г. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. К.,
ул. „Г. Б.“ ***, разликата над 5000.00лв. до присъдените 8000.00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнато и поддържано
срещу ищеца незаконно обвинение за продължавано престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, по
които е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 20.09.2022 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и в частта, в която Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на Г. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“
***, разликата над 378.44лв. до присъдените 627.74лв., представляваща разноски за
първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“ ***,
иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, против Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за разликата над 5000.00лв. до
присъдените 8000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от повдигнато и поддържано срещу ищеца незаконно обвинение за
продължавано престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, по които е оправдан, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 20.09.2022 г. до
окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
В останалата си част решение № 1476/03.05.2023 г., постановено по гр. д. №
13742/2022 г. на ВРС-XX състав за разликата над 8000.00лв. до претендираните от Г. А. И.
20000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и за
разликата над 1900.00лв. до претендираните от Г. А. И. 3100.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на Г. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“ ***, сумата от
836.36лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10