РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 24.11.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14296 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът М.Л.С.
е предявил осъдителни искове срещу ЗД Б.И.
АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания във връзка
с настъпило застрахователно събитие – ПТП станало на 30.10.2014 г., по вина на
водача на лек автомобил Рено Канго с рег.№ *******-Х.З.Х., признат за виновен с решение № 74/24.09.2015
г. по НАХД № 423/2015 г. по описа на РС Б.С..
Поддържа
фактически и правни доводи, че при ПТП, в което е участвал като пешеходец са му
били причинени следните травматични увреждания: „закрита черепно- мозъчна
травма, изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия
и остър общомозъчен оток; счупвания на лявата ябълчна кост и стените на
пазухата на горна челюст в ляво; охлузвания на челото и двата долни крайника,
повърхностна разкъсно- контузна рана в областта на лява орбита, оток на лицето
в ляво; счупване на седмо и осмо десни ребра по подлопадковата линия; линейно
счупване с дължина около 35 мм проектиращи се в областта на лява теменна кост“.
В резултат, по твърдения му били причинили болки и страдания.
Въпреки
проведеното болнично и стационарно лечение, според ищеца, възстановяването му
протича бавно и продължително. Поддържа, че му предстои операция за наместване
на зъбите, която в момента не може да се проведе по описани причини. Твърди, че
изпитва главоболие, има световъртеж, не може да стои на слънце повече от 5
минути, тъй като му прилошава, почти не работи, залита при ходене. Заявява, че
това му състояние го депресира, тъй като не може да се грижи за семейството си
/има съпруга и две непълнолетни деца/ и се притеснява, че ще им бъде постоянно
в тежест. Изразява притенсения, че няма да може да упражнява отново професията
си като машинист на пътни строителни машини.
Претендира
заплащане от ответника, като застраховател по задължителна застраховка «ГО»
сумата 100000.00 лв., като частичен иск от общото вземане 200000.00 лв. за
обезщетяване претърпените неимуществените вреди, ведно със законната лихва
върху посочените суми от датата на ПТП – 30.10.2014 г. до окончателно
погасяване на задълженията.
Ответникът
ЗД Б.И. АД е подал писмен отговор и допълнителен писмен отговор, в които
изразява следното становище по исковете: Оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва наличие на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „ГО“ към момента на ПТП за лек автомобил Рено Канго с рег.№ *******.
Оспорва описания механизъм на ПТП, вината на водача Х.З.Х. за настъпване на
ПТП. Прави възражение, че вредоносния резултат е настъпил изцяло по вина
на пострадалия с излагане на твърдения,
че като пешеходец същият не се е уверил в собствената си безопасност, тъй като
преди да навлезе на пътното платно не е съобразил разстоянието до
приближаващото се МПС, както и неговата скорост. С това си поведение,
изложените от ответника доводи са за нарушение на чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2
от ЗДвП. При условията на алтернативност – прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия с описаното поведение при идентични правни
и фактически доводи. Оспорва, като завишени по размер претенциите.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Страните не
спорят и се установява, че с влязло в сила решение № 74/24.09.2015 г. постановено
по НАХД № 423/2015 г. по описа на РС Б.С. е бил признат за виновен подсъдимия Х.З.Х.
за виновен в това, че 30.10.2014г., на път II - 13, в землището на с.Б., обл.В.
при управление на товарен автомобил „Рено Канго” с регистрационен номер ********,
собственост на „С.Б.” ЕООД гр.София е нарушил правилата за движение по пътищата
- чл.20 ал.2 и чл.21 ал.2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта не се е
съобразил със състоянието на пътя, който е бил в ремонт и е управлявал
моторното превозно средство със скорост 75 км/ч, като е превишил максимално
допустимата скорост за този участък от пътя, която е била ограничена с пътен
знак „В 26” от 60 км/ч и чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП, като при управление на моторното
превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението- пешеходците и по непредпазливост е причинил ПТП в резултат на което
е настъпила комплексна средна телесна повреда /две средни телесни повреди/
на М.Л.С. ***, изразяващи се в „закрита черепно-мозъчна травма- кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия
и остър общомозъчен оток”, което увреждане отговаря на медико-биологичната
квалификация – „разстройство на здравето временно опасно за живота”, счупване
на лява ябълчна кост и стените на пазухата на горна челюст вляво, което
увреждане отговаря на медико-биологичната квалификация – „счупване на челюст”-
престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” предл.2 от НК, като на основание чл.78а НК,
подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание глоба.
С оглед предвиденото
в разпоредбата на чл.300 ГПК и дадените разяснения с т.15 от Тълкувателно
Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът намира че при
разглеждане на гражданските
последици от деянието е обвързан по задължителен начин с това дали е извършено
описаното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца, а по отношение на вредите – когато
същите са елемент от състава на престъплението.
Поради това,
съдът намира че в настоящето производство се установи от постановеното решение
и констатациите на САТЕ, че ПТП е настъпило при следния механизъм: М.Л.С.
работел като машинист в „П.– М” АД гр.Монтана. На 30.10.2014 год., той и негови
колеги, били на работа в пътния кантон, който се намира след с.Б., обл.В., в
посока гр.Б.С., обл.В.. На посочената дата малко след 09.00 часа, ищецът излязъл
от входа на кантона и тръгнал да пресича пътното платно – път ІІ-13, на
км.43, пътя с.Б., обл.В. - гр.Б.С., обл.В..
По същото време по този път в посока от с.Б., обл.В., към гр.Б.С., обл.В.,
пътувал, като управлявал товарен автомобил „Рено Канго”, с регистрационен номер
*******, собственост на „С.Б.” ЕООД гр.София, Х.З.Х., в посока за гр. Б.С.. Преди
пътния кантон, имало знак с надпис „Пътят е в ремонт 10 км”, като имало и знак
В26 за ограничение на скоростта – до 60 км/час. Независимо от наличието на този
знак, водачът Х. управлявал товарния автомобил „Рено Канго”, с регистрационен
номер *******, със скорост от 75 км/час, без да се съобрази с максимално
допустимата скорост за този участък от пътя, както и без да съобрази факта, че
пътят е в ремонт. Ищецът започнал да пресича платното за движение пред товарния
автомобил, управляван от Х.. Водачът на
товарния автомобил предприел спиране, но не успял да спре и автомобилът ударил
с предната челна част в ляво, пешеходеца. Пострадалият С. паднал на платното за
движение, а водачът Х. отбил и спрял встрани от пътя. Пострадалият бил
транспортиран до ФЦСМП – Б.С., след което бил настанен на лечение и в
Университетска болница „Софиямед”.
В съставеният протокол за оглед на
местопроизшествието не е отбелязано наличие на пешеходна пътека в района на
ПТП.
Чрез приетата в настоящето производство САТЕ се
установява, че пътят в района на произшествието е прав, без препятствия
ограничаващи взаимната видимост водач-пешеходец. Произшествието не би настъпило
при движение на автомобила със скорост не по-висока от 34 км/ч при
всички възможни и обсъдени в експертизата варианти на скорости на движение на
пешеходеца. Водачът на автомобила е имал възможност да предотврати
настъпването на сблъсъка при движение със скорост от 74 кв.м. и движение
на пешеходеца с начин на придвижване „спокоен ход“, както и при движение
на автомобила със скорост 60 км/ч при движение на пешеходеца „спокоен ход“
и „бърз ход“.
В с.з. на 25.10.2017 г. експертът допълва, че в
този участък се е извършвал ремонт на пътя и на около два километра преди
мястото на инцидента бил поставен този пътен знак /“Пътят е в ремонт 10 км“ и
ограничение на скоростта на движение – пътен знак В26-60км/ч срв.САТЕ/, който
знак важи за по-голямо разстояние. Ограничението на скоростта, според експерта
важи и за този участък, на който е настъпил инцидента, тъй като това
ограничение важи докато не е отменено със следващ пътен знак. Според експерта
така въведените ограничения са заради ремонта на пътя, а не заради
бензиностанцията в района, макар знакът да е бил поставен на изхода й.
Чрез събраните
в производството гласни доказателства се установяват следните релевантни за
спора обстоятелства:
Свидетелят М.Ц.Б./колега
на пострадалия/ сочи, че на 30.10.2014 г. се били събрали в участък в село Б.,
на който си преглеждали машините на място-масло, филтър и др. М. казал, че ще
мине отсреща, за да види неговата машина. От другата страна имало нещо като
гора с паркинг. Докато говорели с колегите чули спирачен път и като се обърнал
видял как е на пътното платно и го удря автомобил и той пада. Според свидетеля
целия път бил обозначен с табели, че се извършва ремонт и има ограничение на
скоростта 40 км/ч. Свидетелят сочи, че в село Б. има една бензиностанция и в
тази част участъка бил прав около 2-3 км. и се вижда, че от двете страни вървят
хора с жилетки и се извършва ремонт. Мястото, на което настъпил инцидентът било
на около 200-300 метра извън табелата. По принцип носили светлоотразителни
жилетки, но в този случай, свидетеля Б. не може да възпроизведе обстоятелства,
за това дали пострадалия е бил с такава жилетка.
Свидетелят Х.З.Х.
/водач на автомобила/ сочи, че в деня на произшествието времето било ясно, с
добра видимост /в продължение на километри/. Той бил в кондиция и се движел със
скорост 74 км/ч. Някъде преди това видял табела за ограничение на скоростта 60
км/ч поради ремонт, който се извършва на
пътя, но свидетелят игнорирал или не обърнал внимание на тази информация и
указания за спазване правила. Пътят бил отремонтиран, маркиран, прав като свещ.
Свидетелят забелязал в дясно на пътен кантон около 20 души-работници, които се
били събрали, за да ходят по обектите. Вляво имало спряно превозно средство
и трактор. В моментът, в който подминал кантона, вляво от него „излетял“
човек и се „блъснал“ в колата. Свидетелят сочи, че възможната за него маневра
била да мине плътно в дясно, но там имало други хора. Свидетелят Х. сочи, че е
управлявал автомобила с намалена скорост и пешеходеца се е блъснал в него.
Съдът не
дава вяра на показанията на свидетеля Х., в частта им сочеща, че пешеходецът се
е блъснал в автомобила. В посочената част възпроизведените от свидетеля Х.
обстоятелства не съответстват на събраните доказателства /в хода на
наказателното и настоящето/ и сочат за евентуална заинтересованост от изхода на
спора /чл.172 ГПК/. Този извод съдът формира при отчитане изявленията на
свидетеля Х., че: „го гложди мисълта, че това е постановка, да се изкарат пари,
което не е правилно“ при съобразяване с останалите възпроизведени от свидетеля
обстоятелства, че „пешеходеца е излязъл от лявата му страна, пресякъл е
насрещното платно, пресякъл е половината от неговото платно и се е блъснал във
вратата на колата му“. Това противоречие в показанията на свидетеля с оглед
изразеното от него отношение към пострадалия, съдът намира, че следва да бъде
отчетено при разрешаване на спора. Според показанията на свидетеля Б. ударът е
настъпил около средата на пътното платно, като е видял как автомобилът е
преметнал пешеходеца на предния капак на колата. Констатациите на експерта по
САТЕ сочат, че произшествието е настъпило на около 2.0 метра вляво от десния
край на пътното платно, считано в същата посока /по ширина на пътното платно/,
както и че при спрял автомобил – вляво от самия кантон ударът е бил
непредотвратим при движение на автомобила със скорост съобразно ограничението
60 км/ч и 74 км/ч независимо от скоростта на движение на пешеходеца. В този
смисъл, при липса на категорични други доказателства, за скоростта на движение
на пешеходеца, съдът намира че не следва да отчита дадените от експерта в САТЕ
варианти за предотвратимост на удара при съобразяване скорост на движение на
автомобила 74 км/ч и 60 км/ч без спрял автомобил в лявата страна при различни
скорости на движение на пешеходеца.
Чрез
констатациите на приетата в производството КСМЕ на д-р Х.М. и д-р Д.К. се установяват
следните обстоятелства: При пътното произшествие ищецът е получил следните травматични
увреждания: „Контузия на мозъка. Кръвоизливни огнища (зони) в челния и
слепоочния дял на главния мозък. Кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Мозъчен
оток. Фрактура на предната и задната стена на левия горночелюстен синус.
Фрактура на лявата ябълчна (скулна) кост на лицето. Подкожен хематом на долния
клепач на лявото око. Фрактура на 7-мо и 8-мо ребро вдясно по скапуларна линия.
Охлузвания по ръцете и челото. Разкъсно- контузна рана в областта на външния
ръб на лявата очна орбита“. Непосредствено след травмата спешна помощ на
пострадалия била оказана в болницата в Б.С. и болницата във В.. Извършени били
лабораторни и образни изследвания, след което лечението продължено в УМБАЛ „С.”,
Отделение по неврохирургия, за периода 30.10. - 03.11.2014 г. Проведено било
комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при постелен режим и активно
наблюдение. Състоянието на пациента било подобрено, главоболието намаляло; не
повръщал; вертикализиран. Изписан бил с подобрение, без субективни оплаквания,
без неврологичен дефицит. Дадени му били указания за щадящ режим за две седмици
и контролен КТ след 30 дни. Назначено било и медикаментозно лечение с Невротоп
200 мг. 2x1 таблетки за 4 месеца; Парацетамол при главоболие. Според
експертите, счупването на ребрата не подлежало на някаква специфично лечение
освен относителен покой, получаван при лежане върху счупването. Лечението било
продължено в домашно-амбулаторни условия, под контрол на личен лекар и
невролог. Пострадалият бил представян трикратно на ТЕЛК за продължаване на
временната неработоспособност от 28.04.2015 г. до 26.10.2015 г. с диагноза: „Дифузна
травма на главния мозък, код по МКБ S 06.2“. Получените от ищеца травматични
увреждания на главния мозък са свързани с интензивни болки и страдания за
срок от 30 дни, умерени до 6 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента.
Имал затруднения в движенията и бита за срок 2-3 месеца. Бил в състояние
на временна неработоспособност една година. Уврежданията на гръдния кош
са свързани с болки и страдания с интензивен характер първите 20-30 дни и с
постепенно затихване към края на възстановителния период, който е между 45 и 60
дни. Медико-биологичната характеристика на увредата, според експертите е трайно
/за повече от 30 дни/ затрудняване на движението на снагата. Затрудненията
в бита били за около месец и се изразявали в затруднено самообслужване поради
болките при всяко дихателно движение. Според КСМЕ, периодът на възстановяване
при черепно-мозъчни травми с характер на процесната протичал през определени в
клиничен и патофизиологичен аспект периоди и продължавал две, до три години,
като възможни усложнения - мозъчен арахноидит, травматична хидроцефалия,
епилепсия, мозъчно-съдови увреждания и др. са възможни и в следващите години -
до пет и повече. Към момента е налице, според експертите, клинична картина на
посттравмена енцефалопатия. За коректна преценка на състоянието и прогноза за в
бъдеще било необходимо провеждане на магнитно-резонансна томография на главен
мозък, контролно ЕЕГ изследване, консултативен преглед от очен лекар и УНГ.
Остатъчният белег в областта на лявата вежда представлява козметичен дефект.
Според експертите, в сегашното си състояние ищецът не може да работи като
машинист на строително-пътни машини.
Чрез
констатациите на СМЕ на д-р К.Д.-специалист ЛЧХ се установява, че в резултат на
ПТП пострадалия е получил неразместено счупване на дъгата на лява ябълчна кост
и неразместено счупване на стените на лявата горночелюстна кухина. При тези
счупвания не са засегнати зъбите на пострадалия. При тези неразместени
счупвания, според експерта, не се налага оперативно лечение и се разчита на
зарастване на костите за период около 30-40 дни.
Чрез
показанията на свидетеля В.Т.В.– С. /съпруга на ищеца/ преценени с оглед
събраните в производството доказателства при съобразяване евентуалната й
заинтересованост по реда на чл.172 ГПК се установява, че след произшествието
състоянието на съпругът й не било добро. Ищецът имал контузни рани по лицето,
бил объркан, разпознавал само нея и не знаел какво се случва. Не бил контактен,
не бил адекватен. След изписване от болницата се наложило да лежи около месец,
две седмици от които били много тежки. Не можел да се обслужва сам. След това
започнала да го изправя, да му помага да се движи; имал доста интензивни болки.
В рамките на шест-седем месеца изпитвал главоболие и неудобство въпреки, че
част от болките отшумели. Оплаквал се от дразнене на светлина и шум. Започнал
да се движи за около 5-10 минути към третата седмица; не можел да пази
равновесие и не можел да ходи сам; имал нужда от помощ. Едва към шестия-седмия
месец започнал да се чувства по-добре. В момента, според свидетеля С.
пострадалия не може да шофира, трудно се адаптира към промени в климата, има
пристъпи; изпитва болки в главата и все още пие лекарства.
Страните не
спорят и се установява чрез представената справка от Гаранционен фонд, че на
27.12.2013 г. бил сключен договор за застраховка ГО по полица № 02113003090674,
валидна за времето от 30.12.2013 г. до 29.12.2014 г. за лек автомобил Рено
Канго с рег.№ *******, управляван от Х.З.Х., с който е било причинено
произшествието. Възраженията на ответника за липса на валидно застрахователно
правоотношение към момента на ПТП за описания автомобил, съдът намира за
недоказано и съответно – неоснователно според правилата на чл.154 ГПК.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на И.титута на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът намира,
че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Чрез постановеното
решение от наказателния съд се установи извършеното от водача на товарния
автомобил Рено Канго деяние, неговата противоправност, вина на водача на
автомобила и причинените на пострадалия М.С. травматични увреждания в
причинно-следствена връзка с деянието. Съобразно указаното в чл.300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд и приравненото на нея решение по
чл.78а НК / т. 15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК/ е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско- правните последици от конкретно
деяние, но само относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали
деецът е виновен.
Установи се,
че поведението на водача на товарния автомобил Х.Х. е в противоречие с
предписаното в цитираните норми поведение –чл.20 ал.2 и чл.21 ал.2 от ЗДвП, тъй
като при избиране на скоростта същият не се е съобразил със състоянието на
пътя, който е бил в ремонт и е управлявал моторното превозно средство със
скорост 75 км/ч, като е превишил максимално допустимата скорост за този участък
от пътя, която е била ограничена с пътен знак „В 26” от 60 км/ч и чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП, като при управление на моторното превозно средство не е бил внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, и е противоправно, съгласно
изискванията на чл.45 от ЗЗД. Поради това, съдът намира, че в производството не
е оборна презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД.
Поради това,
съдът приема, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на товарния
автомобил по отношение на причинените на ищеца вреди от описаното пътно –
транспортно произшествие.
Чрез
постановеното решение от наказателния съд, събраните в производството медицИ.ки
документи и констатациите на експертите по КСМЕ и СМЕ, както и чрез показанията
на свидетеля В.Т.В.– С. преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК се установи,
че вредите, чиято обезвреда се претендира са в причинно – следствена връзка с
противоправното деяние на водача на товарния автомобил Х.Х. и с причинените от
това застрахователно събитие травматични увреждания.
От изложеното
следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в причинно –
следствена връзка с противоправно деяние на водача на товарния автомобил Х.Х.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответника –
застраховател.
По
претенцията за неимуществени вреди:
В тежест на
ищеца бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с
претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Предвид
възрастта на пострадалия – 43 години към датата на произшествието /30.10.2014
г./- сравнително млада възраст за преодоляване на травмите от пътния инцидент,
видът и характерът на причинените травматични увреждания – комплексна средна
телесна повреда /две средни телесни повреди/ и причинените от тях морални
страдания и съпътстващи ограничения; необходимият оздравителен период, както
следва: за уврежданията на главния мозък – около шест месеца продължаващ и към
настоящия момент в по-лека степен; за уврежданията на гръдния кош – 45-60 дни,
при съобразяване ограниченията в придвижването, които ищецът е имал за срок
по-дълъг от един месец с оглед причинените му травми; невъзможността за
самостоятелно обслужване и съчетани болки от описаните травми, при отчитане
клинична картина на посттравмена енцефалопатия във връзка с ЧМТ и възстановяване
на счупванията на ребрата, както и причиненият остатъчен белег в областта на
лява вежда, съдът намира, че следва да определи справедлив размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането,
предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 60000.00
лв. Искът за разликата над тази сума до предявения размер 100000.00 лв. следва
да бъде отхвърлен.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица,
приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи
размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност”
на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл.290 ГПК /отм./, Решение № 73 от 27.05.2014 г. по Т.
Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Съпричиняването
на вредоносния резултат и приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с
изхода на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени
обстоятелства. Както е посочено в решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. №
977/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК /отм./, при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не
само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат.
В случая,
съдът намира че в производството не се установи нарушаване на правилата на чл.113,
ал.1 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП от страна на пострадалия – пешеходец.
Първата разпоредба предвижда, че при пресичане на платното за движение,
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила:
1. преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства;
2. да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение;
3. да
спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4. да не
преминават през ограждения от парапети или вериги.
Както бе
посочено, в производството не бе установено внезапно навлизане на платното за
движение от страна на пешеходеца /чл.113, ал.1, т.1 ЗдвП/. Напротив, именно
чрез показанията на свидетеля Х. – водач на автомобила причинил увреждането се
установява, че пешеходеца е бил пресякъл платното за насрещно движение и
половината от неговото платно към момента на настъпване на удара. От своя
страна, чрез показанията на свидетеля Б. се установява, че инцидентът е
настъпил около средата на пътното платно. Освен това, както бе посочено в
производството не се установи скоростта на движение на пешеходеца. Поради това,
при съобразяване констатациите на експерта САТЕ, ударът е бил непредотвратим
при движение на автомобила и със скорост съобразно ограничението 60 км/ч. и със
скорост 74 км/ч, с която се е движел водача Х. /4 и 6 колона от САТЕ/
независимо от скоростта на движение на пешеходеца. Изводът е формиран при
съобразяване установеното, че в лявата част е имало паркиран автомобил, който е
препятствал видимостта на водача на автомобила. От страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за нарушение на правилата по чл.113, ал.1, т.2, т.3 и
т.4 ЗДвП посочени по-горе, поради което възражението в посочените части, съдът
намира за неоснователно.
Доколкото се
установи, че в района не е имало пешеходна пътека и същият се намира извън
населеното място, в случая са били приложими правилата на чл.113, ал.2 ЗДвП
предвиждащи, че извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, пешеходците
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по чл.113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП разгледани
по-горе.
Съдът
намира, че не бе установено и нарушение на правилата на чл.32, ал.2 от ЗДвП от
страна на пострадалия. Разпоредбата предвижда, че преди да навлязат на платното
за движение пешеходците следва да се съобразят с разстоянието до приближаващите
се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Поради това, възражението
на ответника в посочения смисъл, съдът намира за неоснователно. В допълнение,
съдът намира че следва препрати към установената висока скорост на движение на
автомобила в посочения участък – 74 км/ч и възприетите варианти от страна на
експерта по САТЕ за невъзможност да бъде предотвратен удара от страна на
пешеходеца.
С оглед основателност
на главният иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня
на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на деликвента разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
ще следва да се приложи и по отношение на застрахователя. Предвид заявеното
искане за присъждане на обезщетение за забава от датата на ПТП върху
претенциите за неимуществени вреди, застрахователят дължи законната лихва
считано от 30.10.2014 г.
По отношение
на разноските:
В полза на ищеца
се следват с оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК сторените
разноски в производството в размер на 5580 лв. според представения списък на
разноски. За обосноваване на този извод, съдът съобрази като неоснователно
искането по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване размера на присъжданото адвокатско
възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора.
Извършените процесуални действия по делото и проведените съдебни заседания
сочат за адекватност на договорения размер на адвокатско възнаграждение спрямо
действителната правна и фактическа сложност на спора.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлената част от иска, в полза на ответника се
следват сторените по делото разноски в общ размер на 4180 лв. За обосноваване
на този извод, съдът съобрази като неоснователно искането по чл.78, ал.5 ГПК за
намаляване размера на присъжданото адвокатско възнаграждение съобразно
действителната правна и фактическа сложност на спора. Извършените процесуални
действия по делото и проведените съдебни заседания сочат за адекватност на
договорения размер на адвокатско възнаграждение спрямо действителната правна и
фактическа сложност на спора.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 2400 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Л.С.,
ЕГН ********** с адрес *** ********, действащ чрез адв.А.Г. от САК, на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата 60000.00 лв. – застрахователно обезщетение
за претърпени от М.Л.С. неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания: „Контузия на мозъка.
Кръвоизливни огнища (зони) в челния и слепоочния дял на главния мозък.
Кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Мозъчен оток. Фрактура на предната и
задната стена на левия горночелюстен синус. Фрактура на лявата ябълчна (скулна)
кост на лицето. Подкожен хематом на долния клепач на лявото око. Фрактура на
7-мо и 8-мо ребро вдясно по скапуларна линия. Охлузвания по ръцете и челото.
Разкъсно- контузна рана в областта на външния ръб на лявата очна орбита“,
причинени вследствие на пътно – транспортно произшествие станало на 30.10.2014
г. около 09.00 часа на път II - 13, в землището на с.Б., обл.В., по вина
на водача на товарен автомобил Рено Канго с рег.№ *******-Х.З.Х., признат за
виновен с решение № 74/24.09.2015 г. по НАХД № 423/2015 г. по описа на РС Б.С.,
като гражданска отговорност, причинени при управлението на товарен автомобил
Рено Канго с рег.№ ******* е застрахована при ЗД „Б.И.“ АД по застрахователна
полица № 02113003090674, валидна за времето от 30.12.2013 г. до 29.12.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.10.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
за разликата над сумата 60000 лв. до пълния предявен размер от 100000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Л.С.,
ЕГН ********** с адрес *** ********, действащ чрез адв.А.Г. от САК, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 5580 лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА М.Л.С.,
ЕГН ********** с адрес *** ********, действащ чрез адв.А.Г. от САК, да заплати
на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 4180 лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2400 лв.,
представляваща сторени разноски за държавна такса.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: