Решение по дело №103/2020 на Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ  № 316

гр. Монтана  13 юли 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ  в публично заседание на 26.06.2020 г. в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                                                       РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм.д. № 103 по описа на АдмС Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

        Производството е по чл.185  и  следващите  АПК.

        Образувано е по протест на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – МОНТАНА, депозиран чрез прокурор Галя Александрова, против чл. 14; чл. 31, ал. 3; чл. 40, ал. 7 и ал. 8; чл. 50, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 60, ал. 2 от Наредба за  определяне размера на местните данъци на територията на Община Лом, приета и изменяна с Решения на Общински съвет Лом. /Наредбата/

С Определение от 01 06 2020 г., поради частична отмяна на оспорените с Протеста, текстове, производството по делото е частично прекратено, а именно: по отношение на чл. 31, ал. 3; чл. 40, ал. 7 и ал. 8; чл.50, ал. 1, т. 2 и т 4 и чл. 60, ал. 2 от Наредба.

Поради липса на обсъждане и промяна на оспорения, със същия Протест, чл. 14 от Наредбата, Прокурор Галя Александрова поддържа същия в тази част, като счита, че разпоредбата е незаконосъобразна и противоречи на акт от по-висока степен, а именно на чл. 22 от ЗМДТ. В протеста се твърди, че с Решение № 4 от 09.04.2019 година на КС по конст. дело № 15/2018 г. текста на чл. 22 от ЗМДТ са обявени за противоконституционни като противоречащи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията.  Следователно, съобразно чл. 5, във вр. с  § 3 от Конституцията на Република  България, разпоредбите на чл. 22 от ЗМДТ не се прилагат, респ. приетите в общинските наредби разпоредби в съответствие с тях са незаконосъобразни и тази незаконосъобразност следва  по силата на цитираното конституционно решение. След като  разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ в този й вид е обявена за противоконституционна следва да се съобрази диспозитива на  решение на КС № 22/31.10.1995 година по конст. дело № 25/1995 година – „когато  Конституционният съд обяви  за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“. В настоящия момент при преценка за законосъобразност следва да се има предвид  нормата на чл. 22 от ЗМДТ с „възстановеното съдържание“ – „общинският съвет определя  с Наредба по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка  на недвижимия имот“. След граматическо тълкуване става ясно, че законодателят фиксира еднакви граници при определяне  размера на данъка върху недвижимите имоти без дифиренцияция според вида на имота, местоположение, задължени лица. Следователно  определянето на различна основа, макар и в пределите на чл. 22 от ЗМДТ е извън правомощията на местния орган на власт. Моли отмяна на оспорените текстове и присъждане на разноските по делото. 

В с.з. протестът се поддържа от Прокурор Галя Александрова, като моли отмяна на текста на чл. 14 от Наредбата, поради противоречието й с цитираните материалноправни разпоредби от по-висока степен и присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по оспорването – Общински съвет Лом не взема становище по Протеста. 

            Оспорването е съобщено чрез обявление в ДВ, качено е на таблото на Административен съд Монтана и на интернет страницата на ВАС.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и след служебна проверка на нормативния  акт, съдържащ протестираните норми в съответните им части, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Касае се до оспорване на разпоредби от подзаконов нормативен акт, издаден от орган на местно самоуправление, който подлежи на безсрочно оспорване, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК. Оспорването е направено чрез Протест на Окръжна прокуратура, съобразно правомощията визирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК и в защита на обществения интерес, текстовете не са отменени и/или изменени към настоящия момент, поради което Протестът се явява подаден от надлежна страна и е допустим за разглеждане по същество.

Оспорената Наредба е издадена на основание чл. 21, ал. 2 на ЗМСМА и чл. 22 от ЗУО, от компетентен орган. С оглед извършване на съдебен контрол по спазване на процесуалните изисквания на закона, ответната страна не представя доказателства, установяващи обстоятелствата визирани в чл. 28 от ЗНА, поради което съдът приема, че при приемането на Наредбата са допуснати съществени процесуални нарушения, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорените текстове.  

Съгласно чл. 76, ар. 3 от АПК - Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.

Съгласно чл. 19 от ЗМДТ - Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. 

Съгласно чл. 22 от ЗМДТ /действаща след обявяване на изменението за противоконституционно, считано от 01 01 2019 г./ – Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Съгласно чл.14 от Наредбата - размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1.6 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за физически лица и 2 на хиляда върху по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Конституцията на РБ - Всички граждани са равни пред закона.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на РБ - Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.

Съгласно чл. 84, т. 3 от Конституцията на РБ - установява данъците и определя размера на държавните данъци.

Съгласно чл. 141, ал. 3 от Конституцията на РБ - Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон.

Разпоредбата на чл. 14 от Наредбата разграничава два вида размери на данъка върху недвижимите имоти, а именно: размер на данъка за физически лица и размер на данъка за юридически лица, т.е. като разграничителен критерий е приет функционалната употреба на недвижимите имоти, а не единствено тяхната данъчна оценка, в който смисъл е чл. 19 и чл. 22 от ЗМДТ. Същевременно този начин на уреждане противоречи на приетото в Решение № 9 от 1996 г. по к.д. № 9/1996 г. на КС, а именно: че размерът на данъка върху недвижими имоти следва да се обуславя от стойността на обекта, а не от това, за какви нужди се използва, тъй като "начинът на използване не е елемент от стойността", респ. на Решение № 4/2019 г. на КС, с което е отменено последното изменение на чл. 22 от ЗМДТ, както и на чл. 6, ал. 2, чл. 60, ал. 1 от Конституцията.  

С  оглед  на  гореизложеното, настоящият състав счита, че текстът на чл. 14 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Лом, приета и изменяна с Решения на Общински съвет Лом - се явява незаконосъобразен, поради противоречието му с акт от по-висока степен, а именно на действащата към момента редакция на чл. 22 от ЗМДТ след обявяването й за противоконституционна, предвид решение на КС № 22/31.10.1995 година по конст. дело № 25/1995 година – „когато  Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“, което е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4, във връзка с чл. 196 от АПК.   

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК - Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, който в случая е Общината. 

При горния изход на спора и при своевременно направено искане на  Окръжна прокуратура Монтана следва да бъдат присъдени направените в производството разноски. 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК  съдът

                             РЕШИ:

ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура Монтана чл. 14 от Наредба за  определяне размера на местните данъци на територията на Община Лом. 

           ОСЪЖДА Община Лом да заплати на Окръжна прокуратура Монтана  сумата от 20.00 /двадесет/ лева деловодни разноски в производството по адм.д № 103/2020 г. по описа на Административен съд Монтана.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез АдмС - Монтана пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 от АПК да се изпрати препис от същото.

           РЕШЕНИЕТО да  се  обнародва  след влизането му в сила по начина, по който е обнародвана Наредбата и влиза в сила от деня на обнародването му /чл. 194 от АПК/.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                

 

                                                            2.