РЕШЕНИЕ
№ 1298
Габрово, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Габрово - VI Състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ |
При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ административно дело № 48 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 33а, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Жалбоподателят - Ю. Г. Д., с постоянен адрес гр. Габрово, ул. Ножарска“ № 27 в депозирана чрез пълномощника си - адв. С. Т., СтАК жалба оспорва Заповед № РД 09-94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието, обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2022 г., в частта й относно парцели с идентификатори: 66977-291-1-1, 66977-291-2-1, 66977-291-3-1, 66977-341-1-1, 66977-342-1-3, 66977-361-1-1, всички в землището на с. Славейково, общ. Дряново, обл. Габрово, които са оставени извън обхвата на окончателния слой „Площи допустими за подпомагане", с доводи да е незаконосъобразна. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол „Министерството на земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане", който включва площите в рамките на всеки физически блок, отговарящи на критериите за подпомагане, определени в наредбата, издадена на основание чл. 40 ЗПЗП", а разпоредбата на чл. 16г, ал. 5 от своя страна постановявала, че одобрените от министъра на земеделието, храните и горите окончателни специализирани слоеве „Физически блокове" и „Площи, допустими за подпомагане" се използват от РА при извършване на финална оторизация и плащания на площ за съответната кампания на подадените заявления за подпомагане по отношение на площите, които не са били обект на проверка по чл. 37. ал. 3 от ЗПЗП, и приема на заявления за подпомагане през следващата кампания. Твърди, в качеството си на регистриран земеделски производител с УРН 574061 да подал заявление за подпомагане пред ДФ "Земеделие" с УИН 07/260522/5735. С оглед разпоредбата на чл. 16б, ал. 1 Министъра на земеделието издал Заповед № РД 09-1319/02.12.2022 г., с която определил обхвата на проекта на слой „Площи допустими за подпомагане" за кампания 2022 г. и след като Д. се запознал с обхвата на предварителния слой констатирал, че част от заявените от него с горното заявление за подпомагане парцели попадат извън обхвата на допустимия за подпомагане слой депозирал възражение до Министъра на земеделието по реда на чл. 16в от Наредбата. С одобряване на окончателния слой със Заповед № РД 09-94/31.01.2022 г. на Министъра на земеделието съответните парцели останали непроменени, т.е. извън обхвата на слой „Площи допустими за подпомагане" за кампания 2022 г. Жалбоподателят твърди, че процесните парцели представляват трайни насаждения - лешници и се поддържат чрез съответните агротехнически мероприятия в добро земеделско състояние. В мотивите на заповедта не се съдържали мотиви относно фактическите и правни основания на които административния орган е приел, че тези площи следва да останат извън обхвата на допустимия за подпомагане слой. Заема становище тези лешникови насаждения да се използвали за биологично производство по смисъла на Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за прилагане правилата на биологично производство, етикетиране и контрол и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата за биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, поради което имал сключен договор с контролиращо лице по смисъла на чл.18, ал.1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС). В изпълнение на нормативните изисквания контролиращото лице осъществявало текущ контрол относно спазване на съответните изисквания и в тази връзка извършвало периодични инспекции на съответните имоти, при които проверки се съставяли официални документи за констатираното текущото реално състояние на парцелите и извършваните мероприятия. От оспорената Заповед не ставало ясно по какъв начин е извършено актуализирането на слой „Площи допустими за подпомагане" по отношение на заявените за подпомагане площи от кандидата за съответната кампания с оглед разпоредбата на чл.15 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., т.е. дали актуализирането на данните е извършено в резултат на дешифриране на актуална ЦОФК, чрез теренни проверки или чрез други източници. Ако актуализирането на данните е било извършено чрез дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане, не е ясно кой е извършил това дешифриране и на основание на какви критерии е приел, че тези площи следва да останат извън обхвата на слой „Площи допустими за подпомагане". Ако актуализирането на данните е извършено на чрез отразяване на резултати от извършена теренна проверка, то Д. не бил уведомяван и не е запознаван с констатации от извършването на такава проверка. Съгласно разпоредбата на чл.9 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ „Трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато: 1. най-малко 70 % от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи (неизсъхнали); 2. почвената повърхност в междуредията се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване).", т.е. за да бъде определен един парцел от трайни насаждения като недопустим било необходимо да е установено, че над 30% от лешниковите насаждения не са живи, т.е., че са изсъхнали и че междуредията не се поддържат, които обстоятелства не подлежали на установяване по друг начин, освен чрез извършването на теренна проверка. Твърди, че растенията в процесните площи са живи над 70%, т.е. отговарят на двата критерия за допустимост, посочени в чл. 9 ал. 1 от Наредба №2/26.03.2018 г., както и че изложените в таблицата с данни за УРН 574061 в графа „Причини за изключване на площи от слоя ПДП/несъответствие с НТП на ФБл/забележка“ по отношение на процесните площи не отговарят на обективната действителност. С оглед на изложено счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което обстоятелство съставлявало отменително основание по смисъла на чл. 146, ал. 3 от АПК - налице било нарушение, ограничаващо съществено правото му на защита и лишаваща го от възможностите предвидени в Регламент ЕО 1122/2009 на Комисията - земеделски производител да предприеме незабавно действие по смисъла на чл. 24, параграф 2 от Регламент ЕО 73/2009 и в определените в алинея първа срокове. Това нарушение го поставяло в невъзможност за адекватна правна защита при оспорване на окончателният административен акт, какъвто е обжалваната заповед на Министъра на земеделието. Неправилно и незаконосъобразно административния орган определил, че съответните парцели следва да останат извън обхвата на слой „Площи допустими за подпомагане". Поради изложеното, по реда на настоящото производство търси постановяването на решение, с което съдът да отмени обжалваната заповед в частта й относно парцели с идентификатори: 66977-291-1-1, 66977-291-2-1, 66977-291-3-1, 66977-341-1-1, 66977-342-1-3, 66977-361-1-1, които са оставени извън обхвата на окончателния слой „Площи допустими за подпомагане" като незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение материалния закон и несъответствие с целта на закона, както и да върне преписката на Министъра на земеделието за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление с указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание и в депозирано писмено становище, чрез пълномощника си поддържа и доразвива жалбата. Претендира се, че изключването на парцели от окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ е в резултат на дешифриране на ЦОФК (цифрова ортофотокарта), което представлявало субективен процес и от която не могат да се направят еднозначни изводи за състоянието на площите, като по отношение на процесните парцели данните резултатите от автоматичните проверки са неверни. Търси разноски.
Ответникът – Министърът на земеделието - в писмено становище, депозирано чрез пълномощника си - юрк. М. К., оспорва основателността на жалбата, като счита процесната заповед за законосъобразна, издадена от компетентен административен орган, при стриктно спазване на материалния закон. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата и прецени доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото жалбоподателят - Ю. Г. Д. да е регистриран земеделски производител с УРН 574061, който за кампания 2022 г. подава Заявление за подпомагане с УИН 07/260522/5735, с което заявява 23 парцела – всички в землището на с. Славейково, общ. Дряново, сред които и процесните с идентификатори 66977-291-1-1 с декларирана площ от 0.50 ха, 66977-291-2-1 с декларирана площ от 4.54 ха, 66977-291-3-1 с декларирана площ от 0.15 ха, 66977-341-1-1 с декларирана площ от 0.99 ха, 66977-342-1-3 с декларирана площ от 2.64 ха, 66977-361-1-1 с декларирана площ от 1.23 ха.
Със Заповед № РД09-1319/02.12.2022 г. Министърът на земеделието, в съответствие с нормата на чл.16б от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрирана система за административен контрол одобрява проект за специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели, обновен за 2022 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2022 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от областните и общинските структури на Министерството на земеделието съгласно чл. 15, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 105/2006 г. Със същата заповед се предвижда публикуването и на 05.12.2019 г. на интернет страниците на МЗ и на Държавен фонд „Земеделие“, както и публикуването на съобщение за уведомяване на кандидатите за подпомагане по схемите и мерките за плащания на площ през 2022 г. за възможността да се запознаят с актуализирания специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. и да подадат възражение. Наредено е създаването на организация заинтересованите земеделски стопани да се запознаят с обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г., като са посочени и начините посредством, които следва да се стори това. В заповедта е указано, че до 20.12.2022 г., включително, земеделските стопани могат да подадат възражение по образец относно непопадането на конкретни заявени за подпомагане земеделски парцели или части от тях в проекта за специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. Разяснен е реда, начина и органа, пред който може да бъде сторено това.
Жалбоподателят подава възражение, заведено с рег. № РД-12-02-819/19.12.2022 година на Областна дирекция «Земеделие» - гр. Габрово срещу тая заповед на министъра, с която е одобрен проектът на специализирания слой по отношение на процесните 6 парцела
С оспорената Заповед № РД09-94 от 31.01.2023 година на Министъра на земеделието, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 година за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, е одобрен окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 година - като част от Системата за идентификация на земеделските парцели, актуализирани за 2022 година чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2022 година, отразяване на резултатите от теренни проверки и чрез проверка на получени възражения. От окончателния специализиран слой са бил изключени заявените от Ю. Г. Д. процесни шест парцела в землището на с. Славейково, общ. Дряново, обл. Габрово. Последните попадат под сателитно и самолетно заснемане, в резултат на което АО приема за установено, че съгласно ЦОФК/дешифрация цялата площ на всеки от парцелите не попада в обхвата на специализиран слой ПДП на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. - площи, върху които няма култура/трайно насаждение, без земеделска дейност, наличие на нежелана храстовидна растителност.
Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник" бр. 15 от 14.02.2023 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 24.02.2023 г. и заведена с рег. индекс № 94-379/24.02.2023 г. на МЗ, което позволява да се направи извода, че е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от пълномощник с надлежно учредена представителна власт от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като в мотивите на Тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия е посочено, че по отношение на отделния земеделски производител заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ е индивидуален административен акт. Същата има непосредствено значение за него и от нея зависи възникването и упражняването на правото на подпомагане по схемите и мерките за подпомагане, посочени в ЗПЗП. По своя характер тази заповед съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове. Тя има конкретно определено съдържание и засяга единствено отделните лица, претендиращи право на подпомагане въз основа на един или повече имоти, включени или не в същата. Следователно при оспорване на тази заповед следва да се установи по отношение на оспорващия дали са изпълнени условията за включване на заявените от него площи в специализирания слой. Следва да се провери дали заявените от земеделския производител имоти отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, определени в Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба № 2/, както и дали е спазена процедурата по създаване на специализирания слой, регламентирана в ЗПЗП и Наредба № 105.
В хода на настоящото производство е приета административна преписка – на хартиен и на цифров носител и други писмени доказателства, изслушани са заключенията на съдебно-техническа експертиза, изготвена от ВЛ П. Х. със специалност “Геодезия, фотограметрия и картография”, оценител на земеделски земи, подобрения и насаждения върху тях, с лиценз да извършва технически дейности при прилагане на ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ и правилниците за тяхното прилагане, както и на съдебно-агрономическа експертиза, изготвена от инженер – агроном Х. Д. и са приобщени свидетелски показания.
Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП в приложимата редакция към ДВ, бр. 102 от 2022 г. данните в Системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове се одобряват от министъра на земеделието по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", което позволява да се направи извода, че заповедта е валидна, като издадена от компетентен по материя и степен орган.
Съставена е в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. фактически и правни основания за издаване на акта. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП в относимата редакция министърът на земеделието определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2 и информационната система по ал. 5, при приложимост на Наредба № 105.
Предвид спецификата на процесната заповед, с която се одобряват окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане не е възможно в заповедта да се съдържат детайлни аргументи за всеки отделен парцел, като мотивите за издаване на заповедта следва да се съдържат в приложенията към нея – административната преписка, в случая представена на хартиен и на електронен носител (CD). Тоест, съображенията за изключване от одобрения окончателен специализиран слой на процесните парцели следва да се съдържат в дешифрираните самолетни снимки, които да позволят на съда с помощта на специалисти да извърши проверка за материалната законосъобразност на акта.
Съдът не установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Спазени са разпоредбите на чл. 33, ал. 2 и ал. 4, т. 1, чл. 33а, ал. 2 и ал. 5 от ЗПЗП и чл. 8, чл. 9 и чл. 12а, чл. 15, ал. 2, т. 1, чл. 16в и чл. 16г от Наредба № 105 в релевантните към датата на издаването на акта редакции.
Не се установи по делото във връзка с депозираното възражение за процесните парцели да са извършвани специализирани теренни проверки на референтни парцели и/или проверка на място по чл. 37 от ЗПЗП. От показанията на свидетелите Б. – Директор на ОД „Земеделие“ – гр. Габрово и Ц. – главен експерт в ОД се установява в ОД да било получено телефонно обаждане от колцентъра на МЗ с молба да посетят определени парцели, които им били „пуснати“ и да направят заснемане, което и сторили на 17.01.2023 година. Не им е връчвана нарочна заповед, не са изготвяли протокол и не са броили растения на място или замервали височината на тревостоя. Въпросните снимки, видно от преписката са ползвани изграждане на изводите на административния орган, поради което съдът намира, че в случая изводите на административния орган се базират на данни, само частично установени по реда, посочен в чл. 33, ал. 4 от ЗПЗП. Съгласно посочения текст за отразяване на реалното състояние и ползване на площите, данните в СИЗП ежегодно се актуализират чрез: 1. дешифриране /компютърно подпомогнато разчитане/ на актуалната цифрова ортофотокарта и/или 2. отразяване на резултатите от извършвани специализирани теренни проверки на референтни парцели и/или 3. проверка на място по чл. 37 от ЗПЗ. Министерството на земеделието създава в СИЗП специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба №2/. Така в настоящия случай се твърди данните да са установени посредством заснимане на парцелите и дешифриране на данните от ЦОФК, изготвена от сателитно заснемане от 05.07.2022 г. и GNSS снимки, изготвени от свидетелката Ц. по гореописания начин, както и чрез проверка на получените възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Същите явно са актуални към момента на издаването на заповедта, като съответствието им с материалните разпоредби е въпрос по съществото на спора.
Горните съображения позволяват да се поддържа извода, че са спазени изискванията за валидност, формална и процесуална законосъобразност на административния акт в разглежданата му част. По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП критериите за включване на допустимите за подпомагане площи в рамките на всеки физически блок следва да са определени с наредбата по чл. 40 от закона, т.е. Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба № 2/, която регламентира както критериите за класифициране на земеделските площи, така и общите и специални условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи, вкл. трайните насаждения, като съобразяването, респективно несъобразяването й с разпоредбите й определя и разрешаването на въпроса за материалната й законосъобразност.
Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №2 допустимите за подпомагане земеделски площи съгласно чл. 32, §2 от Регламент (ЕС) №1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1307/2013), които се поддържат в състояние, годно за производство, трябва да отговарят на изискванията на чл. 5, 6 и 9 от същата наредба.
Според разпоредбата на чл. 9, ал. 1 трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато 1. най-малко 70 % отрастенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл.10 саживи (неизсъхнали) и 2. Почвената повърхност в междуредията се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване), като съгласно ал. 2 изискването на ал. 1, т. 1 не се прилага за многогодишните медицински и ароматни култури и ягодоплодните видове, а в ал. 3 е предвидено изискването по ал. 1, т. 2 да се счита за изпълнено, когато следи от дейностите са разпознаваеми през цялата календарна година.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 са посочени площи, които по нормативно определение не представляват земеделски такива, като изрично в изброяването са посочени: 1. необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност – захрастени територии, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки; 2. териториите, заети от гори; 3. урбанизираните територии – градски структури, застроени площи извън населените места, гробищни паркове, други инженерно-технически съоръжения (соларни паркове, паркинги, производствени площадки и др.) и зони за спорт и отдих (писти, паркове, стадиони, хиподруми, голф игрища и др.); 4. водните обекти и прилежащите им площи – реки и речни корита, езера, язовири, блата, канали, рибарници и др.; 5. нарушените терени – кариери, открити рудници и табани, сметища и хвостохранилища; 6. транспортната инфраструктура и прилежащите към нея територии – пътища с трайна настилка, железопътни линии, летища и др.; 7. голи и ерозирали терени – заети от пясъци, чакъл и голи скали; 8. площи с нормативни ограничения за извършване на земеделска дейност – резервати, военни обекти и др. По аргумент от чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 2 неземеделските площи се включват в СИЗП като част от физически блокове – неземеделски тип земи, но са изрично изключени от подпомагане.
По делото няма спор, че процесните 6 парцела са заявени за подпомагане като трайни насаждения – лешници, които със заповедта в оспорената й част са останали извън окончателния обхват на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г., т.е. са изцяло приети като недопустими, тъй като съгласно ЦОФК/дешифрация площта на всеки окт парцелите не попада в обхвата на специализиран слой ПДП на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. – тъй като съставлява площи, върху които няма култура/трайно насаждение, без земеделска дейност, наличие на нежелана храстовидна растителност и снимки от място от януари 2023 г. доказват коректността на дешифрацията.
С оглед приложимото право и установената фактическа обстановка, за изясняване на спорните по делото въпроси са назначени експертизи от вещи лица – инженер агроном и инженер специалист по геодезия, фотограметрия и картография.
От заключението на СТЕ с ВЛ П. Х. Х. се установява в изпълнение на възложените му задачи той да е осъществил среща с П. Д. - отговорник за оценката на качеството на СИЗП при Министерство на Земеделието, а на 18.05.2024 г. да е посетил и процесиите имоти и извършил геодезическо заснемане на лешниковите насаждения, като за всяко едно дърво/растение заснел и записал подробна геодезична точка. ВЛ дава заключение, че служителите отговарящи за ежегодното дешифриране на ЦОФК са с необходимото специализирано образование от реномирани университети и при встъпването им в длъжност за всеки служител се провежда допълнително индивидуално обучение относно закони, наредби, ръководства, софтуерни продукти и бази данни, които се използват за процеса дешифриране. Във връзка с възложените му задачи, ВЛ и тези служители принципно достигнали до заключението, че чрез метода на ортофото заснемането не е възможно да се измери височината на тревостроя или големината на нежеланата храстовидна растителност. Не бил открит при ответника протокол от проведена полска проверка от комисия назначена с нарочна заповед, поради което и коментираните от снимки не са изготвяни в хода на такава. На ВЛ не са предоставени данни за това как точно е извършен процеса на дешифриране на актуапната ЦОФК по отношение на конкретните парцели и има ли разработена и утвърдена методика или указания за извършването на този процес. ВЛ дава заключение, че при извършването на процеса на дешифриране на актуалната ЦОФК по отношение на конкретните парцели броене на живите растения не е извършвано, а наличието на нежелана храстовидна растителност е установено единствено, чрез фотоснимки на терен, заснети през месец януари 2023-та година. Х. заснел контурите на компактните маси живи лешникови насаждения, които отразил в приложенията към СТЕ, които включват и фотоснимки. В с.з. ВЛ поддържа заключението и допълва, че заснетите от него площи са повече от половината от заявените от жалбоподателя и в тях растенията са живи. Уточнява, че заснетите от него растения са само по контура и вътре в площите има и още растения, като в два от парцелите са с покривност повече от 80 % - тези отразени на скицата, приложена на л. 221 от делото, както и че към момента на огледа личало междуредията да били косими и косене е извършвано. Обобщава, че всъщност т.нар. дешифриране всъщност е на практика едно тълкуване на цветовете, получени в процеса на ортофотографирането.
От заключението на агро-инж. Х. Б. се установява, че същият е посетил процесните парцели на 24.07.2024 година и 29.07.2024 година, извършил е физическо преброяване на живите растения, при което процентното съдържание в насажденията се оказало по-малко от 70% по приложената схема за насаждане - 3 на 3 метра отстояние на растенията едно от друго, при обичайно такова 5 на 5 или 6 на 6 метра, което давало възможност на растенията да се развият по пълноценно. Разходната норма в такива случаи била от 33 до 50 растения на декар. Приложената схема на засаждане не следвало да се отчита като грешка освен, че растенията щели да са по слаби. Растителността в междуредията на насажденията била ливадна едногодишна и отговаряла на изискванията на чл. 9, ал. 1 , т. 2 на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, но не били спазени условията на чл. 10, ал. 2,т. 2 от Наредбата, а именно височината на тревостоя да е до 0.5 м за междуредия в трайни насаждения, в която категория попадали и растенията, които проверявал, тъй като установил тревостой от 0.7 метра. ВЛ е посочило конкретния брой установени растения във всеки от парцелите – л. 257 и 258 от делото и изготвило фотоснимки. Към момента на проверката е установило да не е извършвана дейност по косене и мулчиране, тъй като била действаща Заповед на Министъра на земеделието за извършване такива дейности, които носят риск от пожар. В с.з. ВЛ поддържа заключението и допълва – посочва да е допуснал техническа грешка и един от парцелите съдържа повече от 100 % живи растения, описва с описание спецификата на растението лешник обект на настоящата проверка и да имало следи площта да била косена.
Съдът кредитира и двете заключения, тъй като са дадени под страх от наказателна отговорност, приети и приложени като доказателства по делото. Същите са обективни, безпристрастни, логично и професионално изготвени съобразно специалните знания на експертите, работили за съставянето им, включително чрез провеждане на двукратни огледи на терен. Действително между двете заключения се констатират различия, но това според настоящия състав се дължи на разликата във времето на изготвянето им и свързаните с това промени в околните температури, влага и на обстоятелството да се касае за живи организми, които ежедневно и ежечасно търпят промяна, вследствие на промяната в условията – климатични и на отглеждане.
В нарочни писмени становища по делото, страните изразяват несъгласието си с горните заключения, но изрично не ги оспориха и не заявиха искания за изготвяне на повторни такива предвид твърденията необоснованост и съмнение за правилността им – нормата на чл. 201 от ГПК.
Заключението на експертизата на ВЛ Х. по отношение на дешифрирането е категорично, че чрез него не може да се установи височината на тревостроя, големината на нежеланата храстовидна растителност, както и че при извършеното дешифриране на актуалната ЦОФК по отношение на конкретните парцели броене на живите растения не е извършвано, а наличието на нежелана храстовидна растителност е установено единствено, чрез фотоснимки на терен, заснети през месец януари 2023-та година.
Пак от това заключение става ясно, че използваният в случая метод „дешифриране“ на пространствени географски обекти, е процес на разчитане на ЦОФК, определяне и очертаване/дигитализиране в ГИС среда на цифрови географски и атрибутивни данни на обекти и слоеве. Т.е. под дешифриране следва да се разбира разкриване и разпознаване на обектите от земната повърхност, както и установяване на качествената и количествената им характеристика, при което се използва специализиран софтуер за географски данни в областта на земеделието и кадастъра, а не друг специализиран такъв. При съмнение относно коректността на подадените заявления за парцелите служителите визуално преценяват какъв е видът на растителността и на обектите и определят техните количествени и качествени характеристики. Съобразно своя опит съответният служител взема решение, а при нужда се консултира със свои колеги. Не установено ръководство с методически указания за този процес. Не е спорно възражението на жалбоподателя да е разгледано, но да не са създадени протоколи, бележки, документи, не е въведена писмена процедура за разглеждане на възражения, а е възложено процесното заснемане.
И от двете заключения, а ВЛ в с.з. потвърждават, че при проверката на място са установили да има следи, че междуредията са били косени.
ВЛ Д. дава заключение, че в парцел с [идентификатор]-291-3-1 са установени 100 % живи, неизсъхнали лешници, като обяснява, че дори и цялата надземна част на лешника да загине, то е възможно кореновата система на растението да е жива и съответно пусне нови издънки, което според настоящият състав следва да се разбира в насока, че без проверка на място не е възможно да се категорично твърди дали едно лешниково растение е живо или изсъхнало. Същото ВЛ е установило, че в парцели с идентификатори 66977-291-1-1 и 66977-361-1-1 не са установени насаждения от лешник, а растителността е ливадна едногодишна, без нежелани растения попадащи в ограниченията по чл. 10 на Наредба № 2.
Изложеното обосновава извод, че за парцели с идентификатори 66977-291-2-1, 66977-291-3-1, 66977-341-1-1, 66977-342-1-3, всички в землището на с. Славейково, общ. Дряново, обл. Габрово, заявени за подпомагане като „трайни насаждения“ – лешникови насаждения, не са установени отрицателните предпоставки, предвидени в Наредба №2, поради което тези площи са допустими за подпомагане.
Съдът съобрази и следните обстоятелства:
Обсъжданите снимки, изготвени от свидетелката Ц., ползвани от АО за обосноваване тезата за недопустимост на подпомагането, всъщност на дават такава информация – на първо място обхвата им е силно ограничен, не съдържат данни за височина и брой нежелана растителност дори само за процесните парцели. Самите свидетели дават показания да не са измервали височината на тревата или броили било лешниците, било нежеланите храсти.
Съдът намира и че от фактическа страна, като не е извършена надлежна проверка недоказани и неизяснени остават обстоятелствата за броя живи, респективно изсъхнали лешникови растения във въпросните четири парцела и това съждение се потвърждава от заявената от ВЛ Д. специфика на това растение, а и двете ВЛ твърдят в междуредията да се забелязват следи от обработка. Следва да се съобрази и че лешника може да се отглежда формиран както като дръвче, така и като храст и оттам да се отчете при спецификата на дешифрирането като храстовидна растителност.
Не следва да се игнорира и обстоятелството, че както обсъжданите по-горе снимки, така и заключенията са изготвени след края на периода за подпомагане, за който се кандидатства, а именно 2022 година. Снимките са изготвени 2023 година след съответни валежи и прочие, а заключенията през 2024 година, чието лято се отчита като най-горещото и сухо през последните поне 10 години. Няма данни парцелите да са оградени и е напълно възможно в тези две години животни да са намалили броя на лешниковите растения, като свидетелите – служители на ОД „Земеделие“ – Габрово свидетелстват в района да имало животни.
Така изложеното не касае парцели с идентификатори 66977-291-1-1 и 66977-361-1-1 където не са установени никакви насаждения от лешник, няма и данни такива насаждения да са изкоренявани, респективно унищожавани през изминалото от кандидатстването за подпомагане до изготвянето на заключението на ВЛ Д..
Ето защо, окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. в частта, касаеща процесните парцели с идентификатори 66977-291-2-1, 66977-291-3-1, 66977-341-1-1, 66977-342-1-3, всички в землището на с. Славейково, общ. Дряново, обл. Габрово, не е правилно дешифриран и определен от административния орган и същите са допустими за подпомагане. Ето защо съдът счита, че в настоящото производство жалбоподателят съумя да проведе пълно насрещно доказване и частично да установи тезата си. Резултатите от дешифрирането на ЦОФК и изводите на ответника досежно установените площи и основанията за невключването им в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ са частично опровергани. Съобразявайки приложимото право и събраните по делото доказателства, в частност изводите на вещите лица, съдът приема, че за парцели с идентификатори 66977-291-2-1, 66977-291-3-1, 66977-341-1-1, 66977-342-1-3 е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и заповедта в тази част следва да се отмени като незаконосъобразна.
В отменителната част преписката следва да се върне на административния орган – Министъра на земеделието за ново произнасяне при съобразяване с установеното от вещите лица, както и при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определя срок за произнасянето, който следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от влязлото в сила решение.
В останалата й част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изключването от одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. на парцелите с идентификатори 66977-291-1-1 и 66977-361-1-1, в горното землище е обосновано с обстоятелството, че същите не представляват подходящи за подпомагане земеделски площи, съобразно критериите посочени в Наредба № 2. Тези изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и изслушаната експертиза на ВЛ Д., поради което административния орган правилно е приложил материалния закон.
В съответствие с нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по производството съобразно уважената част от жалбата. От страна на жалбоподателя е представен списък с разноски, с който са заявени разноски, както следва – 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляващи 1200 лв. платено адвокатско възнаграждение и 630 (шестотин и тридесет) лв. за ДТ, депозити за свидетели и ВЛ. Оспорването касае 10,05 ха определени като недопустими площи, жалбата е уважена за 8.32 ха. При това положение, съобразно уважената част от жалбата, на Ю. Г. Д. се дължат разноски в размер на 1490.15 (хиляда четиристотин и деветдесет лева и петнадесет стотинки) лв.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част на оспорването. По настоящото дело е представен списък с разноски – 455.48 (четиристотин петдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) лв., претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира за адекватно, съобразно фактическата и правна сложност на делото такова в размер на 240 (двеста и четиридесет) лв. Съобразно отхвърлената част на жалбата, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 119.72 (сто и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки) лева.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ю. Г. Д., с постоянен адрес гр. Габрово, ул. Ножарска“ № 27 Заповед № РД 09-94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието, обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2022 г., в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. са останали парцели с идентификатори: 66977-291-2-1, 66977-291-3-1, 66977-341-1-1, 66977-342-1-3, всички в землището на с. Славейково, общ. Дряново, обл. Габрово, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВРЪЩА преписката в тази част на Министъра на земеделието за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, при спазване на задължителните указания, дадени от съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. Г. Д., с постоянен адрес гр. Габрово, ул. Ножарска“ № 27 против Заповед № РД 09-94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието, обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2022 г., в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. са останали парцели с идентификатори: 66977-291-1-1 и 66977-361-1-1 и двата в землището на с. Славейково, общ. Дряново, обл. Габрово, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието да заплати на Ю. Г. Д., с постоянен адрес гр. Габрово, ул. Ножарска“ № 27 разноски по делото в размер на 1490.15 (хиляда четиристотин и деветдесет лева и петнадесет стотинки) лв.
ОСЪЖДА Ю. Г. Д., с постоянен адрес гр. Габрово, ул. Ножарска“ № 27 да заплати на Министерството на земеделието разноски по делото в размер на 119.72 (сто и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Съдия: | |