Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 17.11.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Виктория
Минчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1138/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на И.П.С.. Излагат
се твърдения, че на *******, при управление на лек автомобил * с рег. *водачът *е предизвикал
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил * с рег. *и лек автомобил *с рег.
*като е нарушил правилата за движение по ЗДвП при извършване на маневра
изпреварване, при което е причинил на ищеца хематоми и синини в областта на
гърдите и корема, придружени със силни болки, затруднения в дишането и в
движението на снагата. Твърди се, че от инцидента ищецът е преживял силен стрес,
който е довел до нарушения в обичайния му начин на живот. Изтъква се, че
виновният за произшествието водач на автомобила към момента на произшествието е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответника, която следва да покрие причинените вреди. Ищецът твърди, че е предявил претенция пред застрахователя
по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като последният е отказал заплащане на
обезщетение. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 12000
лв., представляваща частична претенция от общо дължимо обезщетение в размер на
20000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявения
иск по основание и размер. Признава механизма на произшествието, участието на
ищеца в него и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към *по отношение на лекия автомобил *. Оспорва
претендираните от ищеца неимуществени вреди и връзката им с произшествието като
алтернативно излага становище, че исканото за тях обезщетение е прекомерно, а
обезщетението за забава следва да се дължи в срока по чл. 409 от КЗ. С оглед
гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На **ищецът пътувал по *в управлявания от съжителя си *лек
автомобил * с *. При ****** водачът на автомобила нарушил правилата за движение
при извършване на маневра изпреварване и предизвикал пътнотранспортно
произшествие с лек автомобил * с рег. *и лек автомобил *с рег. *. В резултат от
произшествието били причинени счупване на тазобедрена става и подколенница на *,
контузия на гръден кош на ищеца, разкъсно-контузна рана на главата на водача на
лекия автомобил *, тежка черепно-мозъчна травма на водача на лекия автомобил *,
който на *починал, и счупен таз и тежка черепно-мозъчна травма на пътуващото с
него *. Ищецът започнал да усеща болки в гърдите и корема като при извършените
му изследвания са констатирани само кръвонасядания по тези части от тялото
както и три хематома в подкожието на коремната област. След инцидента той
станал тревожен и започнал да има нарушения в съня като на *е прегледан от
психиатър, който установил *и му предписал медикаментозно лечение. За период от
около месец и половина ищецът изпитвал болки при движение в областта на гърдите
и корема като продължил да бъде мълчалив, потиснат, разсеян и тъжен. Настъпили
и смущения при изпълнение на служебните му задължения до края на *, които наложили
да бъде заместван от колега. След инцидента ищецът редовно посещавал съжителя
си в болницата в *и полагал за него непосредствени грижи след изписването му. По
отношение на *е постановена присъда ******, с която е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, предл. 1, вр.
чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, и му е наложено наказание от три години
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от пет години. По
делото няма спор, че по отношение на участвалия в произшествието и притежаван
от ищеца лек автомобил *, е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, която е валидна към *На *ищецът предявил
писмена претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение
в размер на 25000 лв. за претърпени от произшествието неимуществени вреди като
с писмо от *ответникът го уведомил, че липсва основание за това тъй като не са
представени документи за установяване на вредите и на механизма на пътнотранспортното
произшествие. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че констатираните травматични увреждания по гръдния кош и корема на
ищеца са резултат от процесното произшествие като той е изпитвал дискомфорт
налагащ ограничени физически натоварвания. Болките и страданията, които ищецът
е търпял са били със среден интензитет, като постепенно са намалели и изчезнали
до пълното му възстановяване за период от около 25 дни. Вещото лице е изяснило,
че възстановителният процес е протекъл без усложнения и че горепосочените
травми вероятно са свързани с поставен предпазен колан. По отношение на
хематома в коремната стена на ищеца е посочено, че не му създава дискомфорт и
не предизвиква болка, а по отношение на описаните от събраните гласни
доказателства деформации в коремната област е изяснено, че поради липсата на
данни за разкъсвания на мускулатурата, те са резултат от наличие на мастна
тъкан.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил *, който е нарушил
правилата за движение по ЗДвП и е предизвикал
процесното пътнотранспортно произшествие. Същият към момента на пътния
инцидент е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
ответното дружество, поради което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
последното се явява задължено да покрие причинените от неправомерното му
поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. От гореизложеното се
достига до извода, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи
отговорността на *по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а
оттам и правото на ищеца на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да претендира
обезщетение за вреди от застрахователя, с когото е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на собственото си превозно
средство. Поради гореизложеното предявеният иск е доказан по основание.
От
вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди
свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в няколко леки телесни повреди
в областта на гръдния кош и корема, които са характерни при поставен предпазен
колан. Травматичните увреждания не са довели до неработоспособност или до трайни
неблагоприятни изменения в обичайния му начин на живот. Същите са били
съпроводени с болки, които за период от месец и половина постепенно са
отшумели. Образуваните хематоми не са предизвикали
болки, а с оглед размерите си не са довели и до дискомфорт при ищеца. Липсват
доказателства деформациите в коремната област да са в причинна връзка с
произшествието тъй като са образувани от мастна тъкан. На фона на леките телесни
увреждания от инцидента, ищецът е изживял значително по-интензивно психическо и
емоционално натоварване след настъпването му. За това са показателни промяната
в поведението му за период от над осемнадесет месеца, извършеното
медикаментозно лечение непосредствено след произшествието и нарушенията в
работния процес до края на * Налице е тежък пътен инцидент с участието на
няколко превозни средства, при който е причинена смърт на един от участниците и
средни телесни повреди на *. Същият безспорно е застрашил здравето и живота на
ищеца като е предизвикал уплаха и тревожност. При това положение, съдът
след като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и
обстоятелствата, при които то е извършено, продължителността на оздравителния
период и отражението му върху психиката на увреденото лице, с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за претърпени неимуществени
вреди за сумата от 5000 лв. е справедливо. С оглед на това и предвид
представяне на данни за банкова сметка, ***. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят
следва да бъде осъден да го заплати, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция. При
това положение началният момент, от който се дължи обезщетението за забава е *като
претенцията за заплащане на обезщетението от датата на увреждането до *е
неоснователна. Претенцията за разликата до 12000 лв. също е неоснователна,
прекомерна и следва да бъде отхвърлена тъй като ищецът за един относително кратък
период от време се е възстановил напълно от травматичните си увреждания като по
делото липсват доказателства последните да са довели до усложнения. По
отношение на неблагоприятните изменения в психоемоционалното му състояние освен
изживеният стрес от инцидента, интензивно влияние са оказали обстоятелства,
които неговият съжител и делинквент сам си е причинил. Предстоящите операции на
последния, необходимостта от средства за извършването им и продължителното
болнично и домашно лечение са довели до значително психическо и емоционално натоварване
на ищеца. Желанието за оказване на емоционална подкрепа и притесненията за
здравословното състояние на *са мобилизирали
ищеца бързо да преодолее страха си да управлява лек автомобил, за да може да го
посещава в болнично заведение, а впоследствие да полага и лични грижи за него
при домашното му лечение. Това е и основната причина за отсъствието му от
работа, за което сви*лства и осъществяваната от него дейност като *за същия
период от време, при която той не е могъл да бъде заместван. Емоционалното и
психическо натоварване на ищеца е повлияно и от воденото срещу съжителя му
наказателно производство за периода от *до *за престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. В допълнение на
изложението следва да бъде посочено, че ищецът не е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност, което също е показателно че физическите и
психически увреждания не са били толкова тежки. Липсват и последващи прегледи
при психиатър или психолог във връзка с проследяване развитието на
констатираната през ****** и наличието на необходимост от продължаване или
промяна на предписаното медикаментозно лечение, от което се достига до извода,
че това състояние също е преодоляно без усложнения.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 312,29 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Тъй като
процесуалният представител на ищеца му е предоставил безплатно адвокатска помощ
и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат ******** сумата от 370,83 лв. за адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 175 лв., представляващи направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, *, *, да заплати на И.П.С. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, по сметка с IBAN: *** *, сумата от 5000
лв. /пет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на **на *, по предявен частичен иск от сумата 20000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 312,29 лв. /триста и
дванадесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
Отхвърля
като неоснователен предявения от И.П.С. с ЕГН:
********** ***, срещу *, *, *, иск по чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, предявен
като частичен от сумата 20000 лв., за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на **на *, в частта за
разликата от 5000
лв. до 12000 лв. и в частта относно заплащането на законна лихва върху
обезщетението за периода от *до *Осъжда
*, *, *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на
адвокат *********, сумата от 370,83 лв. /триста и седемдесет лева и осемдесет и
три стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда И.П.С. с
ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *,
*, сумата от 175 лв. /сто
седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: