Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти състав, в публично заседание проведено
на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2254
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „С.В.“ ООД, ЕИК ****, представляван от ****, с
адрес гр. Варна, ул. „****чрез адвокат ****САК с адрес за кореспонденция гр.
София, ул. ****, офис 5, против Застрахователно акционерно дружество „****“ АД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****-Изпълнителен
директор и ****- Изпълнителен директор, с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.
386, ал.1 КЗ за приемане за установено, че ответника ЗАД **** АД, дължи на
ищцовото дружество сумата от 787,12 лв. /седемстотин осемдесет и седем лева и
12 cт./ представляваща обезщетение за претърпените от С.В. ООД имуществени
вреди - стойността на вложените материали и труд за възстановяване на лек
автомобил марка „****", модел „****" с per.
№ В **** КР, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение от 12.07.2018г. по ч.гр.дело №42931/2018 г. 162 състав по
описа на Софийски районен съд.
Претендират се и
разноски.
В исковата молба
ищецът твърди, че по отношение лек автомобил марка „****", модел „****"
с per. № В **** КР е сключена застраховка „Каско на
МПС" с застрахователна полица №0020090201600131, със срок на валидност от
12.02.2016 г. до 11.02.2017г, т.е валидна към датата на застрахователното
събитие. Твърди се, че на 06.02.2017 г., в гр Варна на ул. „****", ****е
паркирала лек автомобил марка „****", модел „****" с per. № В **** КР, собственост на С.В. ООД, при тръгване
водача е установил щети по автомобила от паднали предмети от сградата в
намираща се в близост. Твърди се, че веднага след настъпилото застрахователно
събитие представител на „С.В.“ ООД е уведомил застрахователя ЗАД **** АД, като
е попълнил бланка на застрахователя за уведомление за претенция по застраховка
„Каско", вследствие на което се образувана щета № №0020-090-0236/2017г.
Твърди, че е изготвен опис в който са посочени всички увредените детайли по
МПС-то. Твърди, че по образуваната щета ответното дружество отказва да заплати
застрахователно обезщетение, като мотивира отказа си с нарушаване на Глава
пета, Раздел I, чл. 18 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС" т.
е., че застрахователя не изплаща застрахователно обезщетение в случай че при
извършена проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и
снимков материал". Твърди, че отказът е формален, реално липсват
конкретни, ясни аргументи обосноваващи действителните причини за отказа за
плащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че обстоятелствата при които е
настъпило застрахователното събитие са декларирани от доверителя ми и увредите
детайли по автомобила отговарят изцяло на описаната фактическа обстановка.
Приема, че отказа е неоснователен, тъй като са изпълнени всички задължения на
застрахования. Приема, че в резултат на процесното застрахователно събитие на
лек автомобил марка С.В. ООД са причинени вреди, които следва да бъдат
възстановени в пълен обем, като видно от приложената фактура проформа
№*********/08.06.2017 г., стойността на ремонта на увредените детайли е размер
на 787,12 лв. В допълнителна молба уточнява увредените елементи необходимите за
отремонтирането им дейности както следва: -разоборудване на задна лява и дясна
багажна врата по 18 лв. на час- 36лв.; -ремонт на рамка над багажна врата -23 лева;
-боядисване рамка багажна врата-21,62 лв. -боядисване таван купе-90 лв.;
-боядисване багажна лява и дясна врата-126 лв.; -тониране 18лв.; -боя металик
РМ, 0,22л.-369,60 лв.; -боя металик РМ, 0,22л.спомагателни материали-28 лв.;
-бояджийска камера-27 лв.; -завишение-47,52 лв. Приема, че тъй като
застрахователя не е изпълнил в срок задължението си, за определяне и плащане на
дължимата застрахователна сума, то той дължи и обезщетение за забава от датата
на подаване на заявлението до момента на до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Застрахователно акционерно дружество "****" АД с
ЕИК ****, чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва, че
към 06.02.2017г. между ищцовото и ответното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по застрахователна полица № 0020090201600131 за
застраховка „Каско" на товарен автомобил марка „****", модел „****"
с per. № В **** КР със срок на застраховката от
12.02.2016г. до 11.02.2017г. Приема, че между страните по настоящия спор е бил
сключен валиден договор за застраховка „Каско на МПС" при Общи условия,
като за конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Общите
условия, съгласно която, застрахователят не изплаща застрахователно
обезщетение, в случай, че при извършената проверка се установят различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством
техническа експертиза и снимков материал. Оспорва наличието на причинно -
следствена връзка между констатираните по застрахования автомобил повреди и
описаното в исковата молба събитие. Изтъква, че предвид наличието на
горепосочената хипотеза, застрахователят обосновано и законосъобразно е
постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не е
възникнал правопораждащ факт, който да доведе до ангажиране на отговорността на
застрахователя по застраховка „Каско", поради обстоятелството, че в
настоящия случай е налице изключен от застрахователното покритие риск. Изтъква,
че на 10.02.2017г. представител на ищцовото дружество е подал уведомление за
регистриране на щета до ответното дружество, в което сочи, че на 06.02.2017г. в
гр. Варна, ул. „****" № 10, където автомобилът е бил паркиран, МПС е било
открито с повреди поради паднали предмети от близката сграда в строеж, като на
същия ден застрахователят е извършил опис и техническа експертиза по щета №
0020-090-0236/2017, изготвен е и снимков материал. Констатирани са повреди по
рамка лява врата, таван, лява задна багажна врата и дясна задна багажна врата.
По повод на заведената претенция по щета, в хода на проверката е установено, че
увреждането, констатирано с Опис техническа експертиза не кореспондира с
механизма на декларираното събитие и описаната от ищеца фактическа обстановка.
Изтъква, че наличието на подадено уведомление до застрахователя не доказва
настъпването на увреждането по посочения начин, като за установяване на ПТП не
е съставен официален удостоверителен документ от органите на МВР, сектор
"Пътна полиция", а именно протокол за ПТП, т.е. не е настъпило
събитие, което да представлява покрит риск по застрахователния договор, сключен
между страните по спора. Оспорва механизма на настъпване на увреждането, като
счита, че описаният в исковата молба механизъм не съответства на действително
реализиралия се, а ищеца не е представил никакви доказателства, които да
установяват начина, времето и условията на настъпване на събитието и какви са
причините за настъпването му и дори дали става дума за едно събитие или за
няколко случая. Оспорва наличието на пряка причинно - следствена връзка между
декларираното събитие и констатираните повреди. Изтъква се, че с подписването
на застрахователна полица № 0020090201600131 застрахованото лице е потвърдило,
че е получило валидните към датата на сключването Общи условия по застраховка
„Каско" на МПС, запознат е с тях, съгласен е със съдържанието им и ги
приема като неразделна част от застрахователния договор, като в чл. 18, ал. 4
от Общите условия се предвижда, че застрахователят не изплаща застрахователно
обезщетение, в случай, че при извършената проверка се установят различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства по отношение на
декларираното ПТП, установени посредством техническа експертиза и снимков
материал. Застрахователят не е поел задължение за изплащане на застрахователно
обезщетение в този случай. Настъпването на подобно събитие не поражда
задължение за застрахователното дружество да репарира декларираните от
собственика вреди, след като в Общите условия посоченото обстоятелство изключва
застрахователното покритие.
В условията на
евентуалност, в случай, че съдът счете искът за доказан по основание, то приема
същия за недоказан по размер като моли, при постановяване на акта си,
решаващият състав да съобрази действителната стойност на разходите, необходими
за отстраняване на щетите по автомобила. Оспорва и акцесорния иск за присъждане
на законна лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по аргумент от
неоснователност на главния иск.
Претендира
сторените по делото разноски.
В проведено
открито съдебно заседание ищецът не се представлява, а ответникът се представлява
и поддържа отговора на ИМ. В подадени писмени становище ищцовото дружество
поддържа заявената до момента позиция.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл.
12 от ГПК
и чл.
235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Като
доказателства по делото бяха приети и приложени: уведомление за щета на МПС,
опис техническа експертиза по щета № 0020-090-0236/2017 г., писмо изх.№
15-4239/06.03.2017 г., извадка от търговския регистър, ОУ по застраховка „Каско
на МПС“ на ЗАД „****“ АД; опис техническа експертиза по щети №
0020-090-0236/2017.
Установява се,
че по отношение лек автомобил марка „****", модел „****" с per. № В **** КР – собственост на ищцовото дружество е
сключена застраховка „Каско на МПС“ с застрахователна полица №0020090201600131,
със срок на валидност от 12.02.2016 г. до 11.02.2017г.
Видно е от приобщените материали по ч.гр.д. 42931/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 162-ри
съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираната сума, срещу която в срок е постъпило възражение от
застрахователя.
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между тях е
сключен договор за застраховка "Каско",
обективирана в полица №0020090201600131, със срок на валидност от 12.02.2016 г.
до 11.02.2017г., на лек автомобил марка „****", модел „****" с per. № В **** КР – собственост на ищцовото дружество.
Съдът намира за
безспорно, че на 10.02.2017г. представител на ищцовото дружество е подал
уведомление за регистриране на щета до ответното дружество, в което сочи, че на
06.02.2017г. в гр. Варна, ул. „****" № 10, където автомобилът е бил
паркиран, МПС е било открито с повреди поради паднали предмети от близката
сграда в строеж. Безспорно се установява, че на същия ден застрахователят е
извършил опис и техническа експертиза по щета № 0020-090-0236/2017, като е
изготвен и снимков материал.
С писмо от
06.03.2017г. Ответното дружество постановява отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение по заведената щита, като приема, че декларираните
увреждания не са получени по декларирания от ищцовото дружество механизъм.
Съобразно
заключението на вещото лице А.А. по назначената съдебно-автотехническа експертиза, установените и
декларирани от ищеца щети се изразяват в увредени рамка лява врата и
боя на двете багажни врати и тавана. Ръководейки се от
нормативните изисквания, при възстановителните операции на процесния автомобил,
вещото лице приема, че количеството на необходимия за отремонтирането труд
възлиза на общо 22.26часа, съответно на 178.08лева. Вещото лице приема, че за
извършване на ремонтните дейности са необходими следните материали и
консумативи: 0.730л. боя металик и полагащите се
допълнителни материали, вид боя: - металик, на стойност 150лева/литър, като в
конкретния случай, според описа е необходима 0.730л. боя X 150 = 109.50лева, а
за допълнителни материали сумата от 21.90лева. Вещото лице приема, че
общата сума за боя и доп. материали е в размер на 131.40лева. След извършен
анализ на цени в оторизирани сервизи, вещото лице приема, че общата сума за претенцията по средни пазарни цени
за възстановяване на автомобила/за материали и труд/, по изчислителен път с ДДС
по щетата, възлиза на 767.58/седемстотин шестдесет и седем лева и петдесет и
осем стотинки.
Вещото лице установява, че при заявяване на щетата застрахования не е отговорил
подробно и изчерпателно за изясняване на обстоятелствата при които е възникнало
събитието и не описва какви паднали предмети от сградата са нанесли увреждане
на процесното МПС, за да докаже настъпването на застрахователното събитие. След
оглед на място на посочения адрес, вещото лице установява, че там има завършени
жилищни сгради и такива в строеж. Приема, че е допустимо вертикалното падане на
предмети от сградата, които да увредят боята на таван и задни врати при декларираното
събитие, но в същото време приема, че деформация в лека степен на рамка лява
врата е необяснима, тъй като е странично/хоризонтално/ увреждане. Вещото лице
приема, че това вероятно е увреждане от друго събитие. Предвид това приема, че не е налице причинно следствена връзка на това конкретно увреждане на
рамка лява врата с описания механизъм на настъпване на уврежданията. Вещото
лице определя, че от общо дължимата сума 767.58лв. /седемстотин шестдесет
и седем лева и петдесет и осем стотинки/, сумата за щетата, за която не са
налице доказателства за причинно следствена връзка с твърдените увреждания е на
стойност 79,68 лева.
В открито
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да
установи в процеса наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното
дружество по сключен договор за застраховка "Каско",
с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата
на застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдените имуществени вреди по вид, пера и размер, наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е
изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите
документи.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Както беше
посочено, по делото изрично с приетия за окончателен доклад, са обявени за
безспорни следните обстоятелства – предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя - че между страните е сключен договор за застраховка "Каско", обективирана в полица
№0020090201600131, със срок на валидност от 12.02.2016 г. до 11.02.2017г., на
лек автомобил марка „****", модел „****" с per.
№ В **** КР – собственост на ищцовото дружество; че на 06.02.2017 г., в гр
Варна на ул. „****", водачът на автомобила ****е паркирал автомобила и
по-късно, при тръгване е установил щети по автомобила от паднали предмети от
сградата в намираща се в близост, за което при застрахователя е образувана щета
№ 0020-090-0236/2017, като по нея на ищцовото дружество не е изплатено
застрахователно обезщетение.
Спорен по делото
въпрос е в какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно
обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната
съдебна практика / напр. решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008
г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС,
ТК, І т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о., решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т. о.
и др. / актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че
когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то
обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като
за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от
същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., ІІ
т. о., решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.,
решение № 6/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010
г., I т. о. и др. /. В този смисъл и клаузата на общите условия, предвиждаща
нещо различно, противоречи на разпоредбите на Кодекса за застраховането. Дори и
застрахованият да е заявил изплащане на обезщетение по експертна оценка, то
това не може да доведе до отричане на възможността причинените щети на
застрахованото имущество да бъдат възмездени в размер на действителната им
стойност. В тази връзка следва да бъде съобразено, че не е възможно влезлият в
сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск, каквото разрешение на въпроса е дадено в Р №
155/05.12.2016 г., т. д. № 1092/2015 г., ВКС, II ТО. Влезлият в сила застрахователен
договор поражда за застрахователя задължение при настъпване на застрахователно
събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието
вреди, достатъчно по размер за възстановяване на автомобила в състояние годно
за обикновената му употреба. При този извод съдът съобразява и заключението на
вещото лице, което заявява, че реалистичната стойност за обезвреда е именно
средната пазарна стойност.
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице, средната пазарна стойност на щетите към
момента на събитието е 767.58 лв. В същото време съдът приема за безспорно
установено от заключението на вещото лице, че претендираната от ищцовото
дружество щета върху рамка на лява врата не е настъпила по твърдения от ищеца
механизъм и е резултат от друго събитие., поради което не следва да бъде
репарирана от ответното дружество. След приспадане на стойността за
отремонтиране на рамка на предна врата /79,68лева/, дължимото обезщетение
възлиза в размер от 687.90 лв., а остатъка от претендираната искова претенция
от 787,12лв. следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран,
поради наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира, че предявеният
установителен иск е частично основателен и следва да бъде уважен в размер от
687.90 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.06.2018 г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода
на спора, отправеното искане и представените доказателства и съгласно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013 г., ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 325 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса и
350 лв. адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част на иска,
или сумата от 305,88 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в
исковото производство разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в
размер от 350 лв., сумата от 25 лв. ДТ и сумата от 100лв. депозит за вещо лице.
Своевременно от ответната страна е отправено възражение за прекомерност на
същото по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразявайки,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, настоящият съдебен
състав намира, че дължимото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение следва
да бъде определено в минимален еднократен размер от 300 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или, за исковото
производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 371,43лв., съобразно уважената част от иска.
Ищцовата страна
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС определения, но невнесен
допълнителен депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 14,18 лв.
На ответното
дружество също се следват разноски на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Съгласно приложен по
делото списък по чл.80 ГПК ответната дружество е направило разноски в размер на
360лв. с ДДС, депозит за вещо лице в размер на 212,50лв., както и юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство, което съдът определя на 50лв.
Предвид изхода на делото, на ответното дружество се следват разноски за
исковото производство в размер на 72,17лв., съразмерно с отхвърлената част на
иска, както и сумата от 6,30лв. по заповедното производство.
Ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС определения, но невнесен
допълнителен депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 98,32лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „****“ АД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****-Изпълнителен
директор и ****- Изпълнителен директор дължи на ищеца „С.В.“ ООД, ЕИК ****,
представляван от ****, с адрес гр. Варна, ул. „****“ №4 сумата от 687.90 лв.
/шестстотин осемдесет и седем лева и 90 стотинки/, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди по договор за застраховка "Каско", обективиран в полица
№0020090201600131, със срок на валидност от 12.02.2016 г. до 11.02.2017г., в
резултат на паднали на 06.02.2017г. в гр.Варна върху лек автомобил марка „****",
модел „****" с per. № В **** КР – собственост на
ищеца предмети, нанесли увреждане по двете багажни врати и тавана, за което е
била заведена щета № 0020-090-0236/2017, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.06.2018г., до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от
12.07.2018г. по ч.гр.дело №42931/2018 г. 162 състав по описа на Софийски
районен съд, на основание чл. 422,
ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над присъдена, до първоначално предявения размер от 787,12 лева, като
недоказан.
ОСЪЖДА „****“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ****-Изпълнителен директор и ****-
Изпълнителен директор, да заплати на „С.В.“ ООД, ЕИК ****, представляван от ****,
с адрес гр. Варна, ул. „****“ №4 сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет
лева/, представляваща сторени в заповедното производство по ч. гр. д.
№42931/2018 г. 162 състав по описа на Софийски районен съд разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ АД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****-Изпълнителен
директор и ****- Изпълнителен директор, да заплати на „С.В.“ ООД, ЕИК ****,
представляван от ****, с адрес гр. Варна, ул. „****“ №4 сумата от 371,43лв.
/триста седемдесет и един лева и 43 стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ****-Изпълнителен директор и ****-
Изпълнителен директор, да заплати по сметка на ВРС сумата от 98,32лв.,
представляваща определения, но невнесен допълнителен депозит за изготвяне на
САТЕ, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „С.В.“ ООД, ЕИК ****, представляван от ****,
с адрес гр. Варна, ул. „****да заплати на „****“ АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от ****-Изпълнителен директор и ****-
Изпълнителен директор сумата от 6,30лв. /шест лева и 30 стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч. гр. д. №42931/2018 г.
162 състав по описа на Софийски районен съд разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „С.В.“ ООД, ЕИК ****, представляван от ****,
с адрес гр. Варна, ул. „****да заплати на „****“ АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от ****-Изпълнителен директор и ****-
Изпълнителен директор сумата от 72,17лв. /седемдесет и два лева и 17 стотинки/,
представляваща сторени в представляваща сторени в исковото производство
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „С.В.“ ООД, ЕИК ****, представляван от ****,
с адрес гр. Варна, ул. „****да заплати по сметка на ВРС сумата от 14,18лв., представляваща
определения, но невнесен допълнителен депозит за изготвяне на САТЕ, съразмерно
с уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: