РЕШЕНИЕ
№ 1125
гр. С., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.Р-
при участието на секретаря В.П.
като разгледа докладваното от И.Р- Гражданско дело № 20225530101812 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът В. твърди в исковата си молба, че бил потребител на ел.енергия за
притежавания от него обект с ИТН - – - - -, чрез който обект била присъединена към
електропреносната система П. -, която била собственост на ищеца, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството.
Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством
собствения на дружеството трафопост на ниво средно напрежение (НН). Ответникът бил
еднолично акционерно дружество, което притежавало лицензия за разпределение на
електрическа енергия с № 140-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР и осъществявало дейност
по разпределение на ел.енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл. 41 от
ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на
ответника/със старо наименование Е./, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от
10.05.2008 г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му
електрическа енергия. През юни 2017 г. ищецът заплатил на ответното дружество следните
суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТН - – - -
-, които били собственост на ищеца: за май 2017 г. била заплатена сума от 532.28 лева по
фактура № **********/31.05.2017 г., която представлявала начислена от ответника във
фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа. По същата фактура заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента нямал претенции и те не били
предмет на настоящата искова молба. Считано от 01.07.2008 г. с решение № Ц-
1
021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се
разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за
пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба
относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които
заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител
и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия
преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със СТИ
и/или предоставена мощности местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3, по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл. 14 ПИКЕЕ, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната
съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост
на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, СТИ на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай
границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие
и ищеца бил - - -, след който започвал собственият на ищеца електропровод/въздушно трасе,
чрез който се захранвала П. -. Във връзка с изложеното относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, отправял няколкократни писмени искания до ответника
за промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. № 1784/23.10.2008 г., в отговор
на изпратено от ответника писмо, му изпратил писмо за промяна на мястото на измерване
ведно с приложени документи, за следните обекти: Подстанция „Т." - извод „В." /т.е. за
електропровод „В."/; Извод „Р."; В. – З.; ПС Х.. След получаване на това писмо от страна на
ответника, по отношение на Извод Р. и В. – З. била извършена промяна на мястото и нивото
на измерване, като енергията се измервала на ниво СН. Ищецът бил собственик на - - - и на
намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и съответните документи,
доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Още едно
доказателство за това, че ответникът признавал собствеността на ищеца върху процесния
обект, бил и факта, че било видно от процесната фактура, че ответникът спрял да начислява
такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост
на ищеца - - - -. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до
електроразпределителната мрежа продължавала да се начислява от ответника
2
неоснователно. Бил собственик на - - - и прилежащия му електропровод, чрез който се
захранвала П. -. Същите били собственост на ищеца от 29.12.1995 г., когато били включени
в капитала му. Ответникът не бил собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което
ищецът не му дължал заплащане на такса пренос, която към процесния период ответникът
не начислявал и съответно ищецът не му заплащал. Доказателство за това била и самата
процесна фактура, в която липсвала начислена такса за пренос по ел. разпределителната
мрежа. Логично, освен че не дължал такса пренос по ел. разпределителната мрежа, по
същите съображения не дължал и такса достъп до електроразпределителната мрежа.
Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа имало за цел да
компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и
за дейностите по поддръжката и ремонта й, които били за негова сметка. Освен това то
заплащало и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група,
монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел.
електроснабдителното предприятие нямало да генерират посочените по-горе разходи по
електроразпределителната мрежа, и по-конкретно за -. От изложеното дотук безспорно се
доказало, че ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел.
енергия на ниво средно напрежение през -. Дори и измервателната група да била монтирана
на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца
цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в
електропровода, започващ с -, нямало ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.
Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника. Границата на собствеността
били изводите на електропровода в ЗРУ на подстанция „Д." на ниво средно напрежение, но
това не изключвало факта, че ищецът не дължал цена за достъп на ответника и същият я
калкулирал недобросъвестно. Последният притежавал лицензия, но не притежавал
собствеността върху мрежата, а тя била собственост на ищеца. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащала съгласно измереното
количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени
съгласно ПИКЕЕ и договорите за продажба на ел. енергия. Буквалното тълкуване на
цитираната норма налагал извода, че дължимостта на тази цена била пряко обвързана от
спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да бъдела
измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Освен че било ясно и точно дефинирано в самата
правна норма, това разрешение имало и своето логическо обяснение в спецификата и
голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и
доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа
отразявали разходите, които се отнасяли към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други
административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна
мрежа, като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на
всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
3
предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия,
правомерното поставяне на СТИ се явявало от решаващо значение за дължимостта на
същите. Количеството консумирана ел.енергия, измерено в места, различни от уговорените
от страните или от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване
цената за достъп и цената за пренос. Следователно. Тези елементи от цената на
електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала съответно и
тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция било без
значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на СТИ е довело до неправилно
измерване, увреждащо потребителя. Поради безспорния факт, че присъединяването му било
извършено чрез собствен на ищеца кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл.
120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на
собственост на ел.съоръженията, тъй като именно на нея се поставяли и СТИ. Съгласно чл.
27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост
между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определяла от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за
присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост
следвало да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и
тя била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като
средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или
съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали извода,
че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение
за определяне на мястото на търговско измерване била единствено границата на собственост
на ел.съоръжения, а не дали потребителят бил присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа. При това положение за ищеца възниквал правен интерес
да предяви срещу ответника иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел.
разпределителна мрежа за процесния период, да бъдел осъден да заплати/върне/ недължимо
платените му суми, които бил получил от ищеца. Настоящата искова претенция предявявал
на основание чл.113 ГПК, пред съда по седалище на ищеца, защото нормата на чл. 113 ГПК
била приложима по изложените в исковата молба съображения. Искането е да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 532.28 лева, която била недължимо платена за
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение – - - -, с ИТН -,
за периода 01.05.2017 - 31.05.2017 г., по фактура № **********/31.05.2017 г., и законна
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и
разноските по делото.
Ответникът Е. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като
неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи,
изложени подробно в подадения в срок отговор и в писмени становища по делото, а в
съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.
4
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
На 31.05.2017 г. ответникът е издал на ищеца процесната фактура № **********, с
която му фактурирал за плащане електрическа енергия и мрежови услуги за различни места
на потребление, включително и процесното такова с ИТН - – -, п-я Д., -, за исковия отчетен
период 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г. (л. 25). Ищецът му платил сумата по тази фактура с две
платежни нареждания от 12.06.2017 г. и от 14.06.2017 г., посочени в представената по
делото справка за движение по банковите му сметки (л. 27).
Страните не спорят, че през процесния период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г.
ответникът е имал качеството на оператор на разпределителната мрежа за територия, в
чийто обхват попада собствения на ищеца горепосочен обект с ИТН - – -, п-я Д., -, както и че
страните са били обвързани от валиден договор от 19.06.2013 г. за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа по смисъла на действащия към
датата на сключването му чл. 11, т. 3 ПТЕЕ (Обн. ДВ, бр. 64/2010 г., отм. ДВ, бр. 66 от
26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.), при регулирани от ДКЕВР/сега КЕВР цени на
ел.енергията (л. 59-74). В списък от 19.06.2013 г. на СТИ на ел. енергия на обектите на
ищеца - приложение № 1 към този договор, е отразено, че процесният обект е присъединен
РУ Ср.Н. в -, п/я Д., като електромерът е поставен в предкилиен шкаф РУ Ср.Н. в п/я Д. (л.
74).
Считано от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената за
ползване на мрежата се разделя на два компонента: цена за достъп до и цена за пренос на
ел.енергия по електроразпределителната мрежа. Поради това ответното дружество, тогава с
фирма Е., изпратило до ищеца представеното по делото писмо от 24.09.2008 г. (л. 40-41). С
него го уведомило, че в същото ответно дружество тече проект по идентифициране на
обекти на клиенти, които били присъединени със собствени електропроводи към
ел.подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията, и за тези от тях, които му били
изпратили необходимите документи, това дружество вече не начислявало цена за пренос за
съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. Посочено е още, че
все още не били получили от ищеца документи за собствеността му върху ел.проводи,
присъединени към ел.подстанции, като в писмото е посочено и какви могат да бъдат тези
документи. Сред тях е и собственият на ищеца процесен обект В. З. с ИТН -, за който в
същото писмо е посочено, че е захранен от п/ст Д. - (л. 40).
На 23.10.2008 г. ищецът изпратил отговор, в който посочил обекти, присъединени със
собствени електропроводи към ел. подстанции, чието мерене се осъществява в станциите,
сред които и процесният обект В. З., с ИТН -, захранен от Подстанция Д. – - (л. 29). В
писмото е посочено, че се пР.гат извлечение от счетоводните книги на ищеца по сметка,
относно счетоводните записвания на съоръжението, както и официална скица на ел. провода
и актуализирана към момента (л. 29-30). С писмо от 30.10.2008 г. ищецът изпратил на
5
ответника още и заповед № 220/20.02.1985 г. на ОНС С. за предоставяне за безвъзмездна
експлоатация и поддържане на обекта и протокол на приемателна комисия за приемане и
въвеждане в действие на обекта на 28.09.1984 г. (л. 31-40).
От заключението на комплексната съдебно технико-икономическа експертиза се
установява още, че процесният обект В. З. с ИТН - е подключен към средно напрежение, -,
подстанция Д., чрез уредба РУ СН (т. IV-2 ЗКСТИЕ, л. 117). Към момента на извършване на
проверката СТИ е монтирано в предкилиен шкаф килия 20 кV РУ Ср.Н п/я Д. (т. IV-3
ЗКСТИЕ, л. 117). Заключението на вещите лица в следващото изречение на същата т. IV-3
ЗКСТИЕ, че това бил най-близкият обект и електрическа уредба, където можело да бъде
поставено това СТИ, ако се приемело, че електропровода захранващ ПС З., бил собственост
на ищеца, съдът не възприема, защото противоречи на императивните норми на чл. 120, ал.
1 и 2 ЗЕ, във вр. с чл. 29, ал. 3 и 4 от действащата към момента на сключване от страните на
договора им от 19.06.2013 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа – Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (Обн., ДВ, бр. 74/2004 г., отм., бр. 31/2014 г., като отм. в сила от
04.04.2014 г.), според които, измерването в случая на ниво средно напрежение е следвало да
се извършва до или на границата на имота на ищеца – в електрическа уредба на ответника, а
то се е осъществявало в подстанция Д., за която по делото няма никакви данни да е
собственост на ответника, а именно на последния е тук тежестта да представи такива по
делото съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, защото именно на нейна територия е било поставено
горепосоченото СТИ (т. IV-3, изр. 2 ЗКСТИЕ, л. 117). Че именно там е поставено това СТИ е
видно и от т. IV-8 ЗКСТИЕ, според която, през исковия период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017
г., измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за процесния
обект В. З. с ИТН - е извършвано на ниво средно напрежение в ЗРУ 20kV в подстанция Д.
(т. IV-7 и 8 ЗКСТИЕ, л. 117). По делото обаче ответникът, чиято тук според чл. 154, ал. 1
ГПК доказателствената тежест, не представи и няма доказателства тази подстанция Д. да е
негова собственост. Нещо повече. Същата представлява електрическа уредба по смисъла на
§1, т. 19 от ДР на ЗЕ - средно напрежение, видно от т. IV- 8 ЗКСТИЕ (л. 117). За нея няма
данни по делото да снабдява с ел. енергия и други клиенти, освен ищецът, а според нормата
на чл. 117, ал. 5 ЗЕ, такива електрически уредби с високо и средно напрежение, които
служат за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов клиент, какъвто е
ищецът, са негова собственост, а не такава на съответния оператор на
електроразпределителната мрежа, какъвто е ответникът (чл. 117, ал. 5 ЗЕ). Като
противоречащи на същата норма, съдът не възприема и т. IV-7 ЗКСТИЕ, в която вещите
лица са заключили, че кабелните електропроводи, с които ищецът е присъединен към ЗРУ
20kV, били с неизяснена собственост. В т. IV-4 на ЗКСТИЕ вещите лица са заключили, че
електропровода, захранващ процесната П. „З.“ и Извод „З.“, са собственост на ищеца
съгласно приложените към делото документи (л. 117). Според вещите лица, ако се приеме,
че ищецът не дължи такса достъп до разпределителната мрежа на този процесен обект, то за
исковия период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. размерът на недължимо платената от него
6
на ответника сума по процесната фактура е 638.74 лева с ДДС или 532.28 лева без ДДС, в
какъвто размер и ищецът претендира връщането й с иска си по делото (т. IV-15 и т. А-3 и 4
ЗКСТИЕ, л. 117 и 118). Съдът не възприема и т. IV-21 от ЗКСТИЕ, в която вещите лица са
заключили, че при изчисляването на цената за достъп, не оказвало влияние и нямало
значение нивото на напрежение, на което се измервала електрическата енергия, мястото на
измерването й и собствеността на присъединителните съоръжения, както и т. IV-22 и т. Б-3
от ЗКСТИЕ, в която вещите лица са заключили, че ищецът дължал заплащането на такса
достъп до разпределителната мрежа за процесния обект през процесния период, и
подписвайки договора от 19.06.2013 г. с ответника се бил съгласил безусловно с това,
защото тези заключения на вещите лица противоречат на задължителната практика на ВКС,
според която, дължимостта и на цената за достъп до електроразпределителната мрежа е
пряко обусловена от спазването на изискването за измерването на консумираната от
потребителя ел. енергия именно в нормативно установените места, а те зависят от границата
на собственост (Р 227-2013-II т.о.).
Така според чл. 26, ал. 1 от приложимите в случая с оглед датата на сключването на
договора между страните на 19.06.2013 г. ПТЕЕ (Обн. ДВ, бр. 64/2010 г., отм., защото ПТЕЕ,
обн. ДВ, бр. 66/2013 г., са влезли в сила след това на 26.07.2013 г.), мрежовите услуги се
заплащат върху използваната ел. енергия съгласно показанията на СТИ в местата на
измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3, по
утвърдените от ДКЕВР цени. А според чл. 16 ал. 1 от приложимите в случая с оглед същата
дата на сключване на договора ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 38/2007 г., отм., бр. 98 от 12.11.2013 г.),
при отдаване на ел.енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващият трансформатор на потребителя (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа. А според чл. 120 ЗЕ, електрическата енергия,
доставена на потребителите, се измерва със СТИ - собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа,
разположени до или на границата на имота на потребителя, а според чл. 120 ал. 2 ЗЕ,
границата на собственост върху ел.съоръжения и мястото на СТИ се определят съгласно
изискванията на Наредбата по чл. 116, ал. 7 и на Правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ - ПИКЕЕ.
А чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. предвижда, че когато електропровод, собственост
на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия
се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
В случая от представените от ищеца доказателства се установява, че същият е
собственик от 01.01.1985 г. на процесния обект П. „З.“, с ИТН - и на електропровода „З.“ 20
кV, който го захранва, които са му предоставени безвъзмездно на основание чл. 2, ал. 1 НДИ
(отм.) за стопанисване и управление със заповедта № 220/20.02.1985 г. и вписани в баланса
7
му (§7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 2 ЗОС). Това се установява от представените от
ищеца извлечение от счетоводните му книги, заповед № 220/20.02.1985 г. на председателя
на ОНС С., протокол на приемателна комисия, акт за отстраняване недостатъците посочени
в същия протокол (л. 28-40). От възприетите от съда горепосочени части на ЗКСТИЕ се
установява още, че за този процесен обект през процесния период е доставяна ел. енергия на
ниво средно напрежение по собствения на ищеца горепосочен електропровод, която е
измервана на същото ниво от средство за търговско измерване на ответника, което е
поставено в ЗРУ 20kV в подстанция Д., за която подстанция няма никакви данни да е
собствена на ответника, а само данни, че служи за снабдяване с ел. енергия само на един
небитов клиент – ищецът, а нормата на чл. 117, ал. 5 ЗЕ обявява такива електрически уредби
за негова собственост, а не такава на ответника. А след като е така се налага извода, че в
случая средството за търговско измерване не е било поставено на определеното в чл. 120 ЗЕ,
във вр. с чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. (отм.) място - на границата на
собствеността, в електрическа уредба на ответника, където кабелните накрайници на
собственият на ищеца електропровод, захранващ процесния му горепосочен обект, да се
присъединяват към същата уредба, а в ЗРУ 20kV в подстанция Д., за която няма никакви
доказателства по делото да е собственост на ответника, а именно негова е тук според чл.
154, ал. 1 ГПК тежестта да представи такива по делото, защото действащият към датата на
сключване от страните на 19.06.2013 г. на процесния договор - чл. 29 ал. 4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. предвижда, че когато електропровод, собственост на потребител (какъвто е
горепосоченият, захранващ процесния обект на ищеца), се присъединява към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират именно в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие, а случаят очевидно не е
такъв.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен. Според чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо
без основание, е длъжен да го върне. В случая ищецът твърди, че е платил без основание
исковата сума от 532.28 лева по фактура № **********/31.05.2017 г. за цена без ДДС за
достъп до разпределителната мрежа до обект средно напрежение – П. „З.“, за отчетния
период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., а ответникът оспорва това му твърдение с
възражението, че е получил тази цена на посоченото в отговора му основание за достъп до
разпределителната му мрежа до посочения обект на средно напрежение. При това
положение доказателствената тежест между страните по делото се разпределя така - ищецът
носи тежестта да докаже по делото, че е платил на ответника исковата сума, а ответникът -
че е налице посоченото в отговора му горепосочено основание да я получи (чл. 154, ал. 1
ГПК). По делото ищецът доказа, че е платил на ответника на 12.06.2017 г. и 14.06.2017 г.
исковата сума от 532.28 лева по процесната фактура, а ответникът не доказа възражението
си, че е налице посоченото в отговора му основание да я получи.
С нормата на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ (в действащата й към процесния период редакция
8
от ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г.), е предвидено изрично задължение за
потребителите/клиентите на ел. енергия, присъединени към електроразпределителната
мрежа, да заплащат и цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос
по същата мрежа, които цени се определят от КЕВР. А според чл. 29, ал. 1 от същите ПТЕЕ,
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна ел. енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1-3, по
утвърдените от КЕВР цени. Според задължителната практика на ВКС, буквалното тълкуване
на тези норми налага извода, че дължимостта на тези две цени за достъп и пренос е пряко
обусловено от спазването на изискването за измерване на консумираната от потребителя ел.
енергия, именно в нормативно установените места. Поради това, при измерване на
количеството й на място, различно от нормативно определеното, тези два елемента от
цената на електрическата енергия са недължими, без да е необходимо да се изследва
доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по
договора (Р 227-2013-II т.о.). А след като е така и с оглед изложеното, в случая се касае за
присъединяване на електропровод, собствен на ищеца - границата на собственост следва да
се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 (отм.) и тя е в
мястото на присъединяване на кабелните накрайници на този електропровод към
електрическа уредба, поради което средството за търговско измерване следва да се монтира
в такава електрическата уредба на ответното разпределително предприятие. В случая обаче
това условие не е налице, защото по делото се установи, че количеството потребена от
ищеца електрическа енергия през исковия период за процесния му обект е измервано не на
тази граница на собственост между собствения му кабелен електропровод и електрическа
уредба на ответното електроразпределително дружество, а от СТИ в подстанция Д., за която
по делото няма никакви данни да е собствена на ответника, а именно негова е тук тежестта
да представи такива (чл. 154, ал. 1 ГПК). А след като е така, извършеното от ответника
измерване е неправомерно и поради това за ищецът не е възникнало задължение да му плати
консумираната за исковия период от процесния му обект цена за достъп до
електроразпределителната мрежа по процесната фактура. Доколкото според ВКС
дължимостта й е обвързана от изричното условие за правомерното й измерване, без правно
значение за изхода на делото е обстоятелството, дали същото е довело до увреждане на
ищеца, както и обстоятелството, че същият не е оспорвал верността на измерването, а е
заплатил тази цена по процесната фактура, издадена му от ответника за плащането й (Р 227-
2013-II т.о.). Поради това ответникът без основание е начислил на ищеца в същата фактура
тази цена за достъп за исковия период в размер на исковата сума от 532.28 лева без ДДС.
Същата се явява платена от ищеца при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД (Р 227-2013-II т.о.). Поради това подлежи на връщане от ответника (чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД). Ето защо предявеният от ищеца иск за връщането й се явява основателен и
следва да се уважи.
В задължителното за съдилищата ТР 5/2017 на ОСГТК на ВКС е прието, че при
връщане на дадено при начална липса на основание, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
9
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая по делото няма
данни ищецът да е канил ответника да му върне исковата сума от 532.28 лева без ДДС до
подаване на исковата му молба в съда. Доколкото обаче предявяването на иска има характер
на покана за изпълнение, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на
законна лихва върху тази сума от подаване на исковата му молба в съда до изплащането й.
При този изход на делото, само ищецът има право да му бъдат присъдени сторените
по делото разноски в общ размер от 634.50 лева (от които 50 лева внесена държавна такса за
производството и 584.50 лева внесено възнаграждение за вещите лица), които поради това
следва да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК). В същите разноски на ищеца
не се включва и уговореното в представения договор за правна защита и процесуално
представителство адвокатско възнаграждение от 360 лева с ДДС, защото в чл. 2, ал. 3 от
същия договор е уговорено заплащането му по банков път (л. 44), а съответни банкови
документи за плащането му не са представени по делото (т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС).
Поради това същото възнаграждение не е включено в присъдените на ищеца разноски по
делото (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова
сметка -, на В., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 532.28 лева за
главница, която без основание е получило на 12.06.2017 г. и на 14.06.2017 г. по фактура №
**********/31.05.2017 г., за цена за достъп до разпределителната мрежа за обект с ИТН -
Извод „З.“, п-я Д. -, Област С., за отчетен период 01.05.2017-31.05.2017 г., и законна лихва
върху главницата от 10.05.2022 г. до изплащането й, както и сумата от 634.50 лева за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10