РЕШЕНИЕ
№
Гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВЕН II-Г
СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди две двадесет и четвърта година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА НАЙДЕНОВА
РАДИНА К. КАЛЕВА
при участието
на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа
докладваното от младши съдия Радина К. Калева въззивно
гражданско дело № 10266 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 137838 от 24.06.2020 г., постановено по гр. д. № 55403/2019 г. на
Софийски районен съд, 58-ми състав е признато за незаконно и е отменено на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, т. 3 КТ,
дисциплинарното уволнение на М.Д.И.,
наложено със Заповед № 296/30.07.2019 г. на „Аджибадем
Сити Клиник МБАЛ Токуда“
ЕАД; възстановена е на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М.Д.И. на
заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра“ в „Отделение по
интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията към Клиника по кардиохирургия,
сектор по анестезиология и интензивно лечение“ при „Аджибадем
Сити Клиник МБАЛ Токуда“
ЕАД и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ „Аджибадем
Сити Клиник МБАЛ Токуда“
ЕАД е осъден да заплати на М.Д.И. обезщетение в размер на 5580,08 лв. – за
оставане без работа в периода от 04.08.2019 г. – 03.12.2019 г. и на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ обезщетение в размер на 138,54 лева
като разлика в трудовото възнаграждение в сравнение със започнатата поради
уволнението по-нископлатена работа в периода от 03.12.2019 г. – 04.02.2020 г.,
като предявените от М.Д.И. искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ са
отхвърлени за разликата над 5589,08 лева до пълния претендиран
размер от 6944 лева, както и за
разликата над 138,54 лева до
пълния претендиран размер от 472 лева.
С решението е
разпределена и отговорността за разноски
между страните, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от
886,17 лева и в полза на Софийски районен съд – сумата от 528,03 лева.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, подадена
чрез адв. В.Г., в която са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивника неправилно първоинстанционният
съд е интерпретирал създадената ситуация. Намира, че безспорно по делото се е
доказало, че ищцата е снимала с мобилния си телефон по време на работния
процес, като въпреки отправените забележки, тя не е преустановила това свое
действие, извършила го е повторно и в нарушение на нормативно установени
правила, като освен това не е изпълнявала и задълженията си съгласно подписания
от нея трудов договор. Счита, че в случая са налице основания за дисциплинарно
уволнение на ищцата за това, че с поведението си е нарушила разпоредби на
Правилника за вътрешния ред на Клиниката по кардиохирургия,
на длъжностната си характеристика и на актове и норми на поведение,
конкретизирани в отговора на исковата молба, които според въззивника
решаващият съдебен състав не е обсъдил. Посочено е още, че съдът не е обсъдил и
приетите по делото писмени доказателства, които доказват нарушение на трудовата
дисциплина от страна на ищцата, като в решението си е обсъдил само конкретния
пациент. Според въззивника обаче с действията си
ищцата е нарушила правата на всички пациенти и на медицинския екип, което нарушение
се състои в това, че е снимала „любителски клип“ с пациент в тежко състояние,
без да е получила информирано съгласие за това, но и не е полагала дължимите по
договор и длъжностна характеристика грижи за останалите пациенти в
реанимацията. В допълнение посочва, че от разпита на свидетелите е станало
ясно, че ищцата освен, че не е взела участие по време на спешната ситуация в
реанимацията, не е извършвала и задачата си по наблюдение на поверените й
пациенти. С оглед изложеното според въззивника неправилно
решаващият съдебен състав е приел, че в случая не е следвало да се наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание.
В жалбата са
изложени съображения и за допуснати нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в следното. На първо място е посочено, че първоинстанционното
решение е постановено, без да бъдат проведени устни състезания по делото, което
според въззивника е довело до постановяване на един
порочен съдебен акт и до ограничаване правото на защита на страните. На
следващо място са изложени съображения, че съдът е ограничил правото на
ответника да използва законоустановения му срок за
обжалване, тъй като решението е обявено в открито съдебно заседание и от същия
ден е обявен срокът за обжалване. Намира, че това е в нарушение на чл. 259, ал.
1 ГПК и на чл. 235, ал. 4 ГПК, както и че срокът за обжалване на решението
следва да тече от връчване на същото.
Според въззивника постановеното решение е и необосновано, тъй като
вследствие на необсъждане на доказателствения
материал и нарушаване на процесуалните правила решаващият съдебен състав е
достигнал до неверни фактически констатации. С оглед изложеното е отправена
молба до настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на такова, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок от въззиваемата
М.И. е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден чрез адв.
В.Ш., с който е взето становище за неоснователност на същата. Според въззиваемата установената фактическа обстановка показва, че
наложеното дисциплинарно наказание е неправилно и несъразмерно на извършеното
нарушение.
Макар в
отговора да се поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно, са наведени подробни оплаквания във връзка с недопускане от
страна на първоинстанционния съдебен състав на
поисканите от ищцата доказателства, както и за необсъждане на някои от доводите
на ищцата. Според въззиваемата това е довело до
некоректно установяване на фактическата обстановка относно действителните
основания за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед изложеното е
отправена молба за цялостна въззивна проверка на първоинстанционното решение и допълване на мотивите, с
които съдът е уважил исковите претенции.
В отговора е
инкорпорирана и насрещна въззивна жалба, уточнена с молба от 25.03.2021 г.,
срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част. Според въззивницата неправилно съдът е кредитирал заключението по
съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) и не е
допуснал допълнителна задача към нея. Наведени са оплаквания, че експертът е
изготвил заключение не на база последното получено от ищцата брутно трудово
възнаграждение, а на база нетна заплата, както и, че не е съобразил
представения по делото фиш за последно получено брутно трудово възнаграждение.
Според въззивницата вещото лице не е съобразило и чл.
3, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
С оглед
изложеното в насрещната въззивна жалба е отправена
молба до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част и постановяване на такова, с което предявените искове по чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ да бъдат
уважени в пълния предявен размер.
В законоустановения срок от „Аджибадем
Сити Клиник МБАЛ Токуда“
ЕАД чрез адв. Г. е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с
който е взето становище за неоснователност на същата. Според въззиваемия невярно е твърдението на насрещната страна, че изчисленията
на вещото лице са направени на базата на брутно трудово възнаграждение, тъй като
макар в експертизата да е записано „основно трудово възнаграждение“, в съдебно
заседание вещото лице е направило уточнение, че посочената сума е брутно
трудово възнаграждение, с което е направило поправка на техническа грешка.
Изложено е, че след така направената поправка заключението е прието, като от
насрещната страна не са правени повече възражения. За неоснователно и бланкетно намира и твърдението, че заключението на вещото
лице не е съобразено с Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Ето защо е
отправена молба до въззивния съд за оставяне на
насрещната въззивна жалба без уважение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Преди да премине към проверка по
същество на обжалваното решение, следва
да бъдат обсъдени оплакванията на въззивника за
съществени нарушения на процесуалните правила от страна на първоинстанционния
съд.
Действително в хода на производството пред районния съд не са проведени устни състезания, което представлява съществено процесуално нарушение и на самостоятелно основание прави първоинстанционното решение неправилно. Предвид правомощията на въззивната инстанция обаче, решението не може де бъде отменено и върнато за ново разглеждане с провеждане на устни състезания, тъй като въззивния съд не разполага с подобно правомощие. Когато въззивният съд установи, че обжалваното решение е неправилно, той следва да разреши правния спор по същество.
Оплакването на въззивника, че районният съд е ограничил
правото му да използва законоустановения срок за
обжалване, тъй като решението е обявено в открито съдебно заседание и от същия
ден е обявен срокът за обжалване, е неоснователно. В случая производството е
протекло по реда на Глава 25 от ГПК, където са уредени правилата за бързото
производство. В чл. 315, ал. 2 ГПК е предвидено, че съдът посочва деня, в който
ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му, т.е. това е
отклонение от общото правило на чл. 259, ал. 1 ГПК, което предвижда, че срокът
за въззивно обжалване на решението е двуседмичен от
връчването му на страната. В случая решението е обявено в открито съдебно
заседание на 24.06.2020 г., на което са присъствали процесуалните представители
и на двете страни, поради което срокът за обжалване е започнал да тече от
обявяването му. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е
налице допуснато процесуално нарушение, поради което оплакванията на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Противно на застъпената
теза във въззивната жалба, не е нарушена и
разпоредбата на чл. 235, ал. 4, доколкото първоинстанционното
решение е вписано в протокола от откритото съдебно заседание, в което е
обявено.
Предвид
изложеното до момента следва да се премине към проверка правилността на първоинстанционното
решение по същество:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед № 296/30.07.2019 г. на изпълнителния директор на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение с М.И. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност – „медицинска сестра“ в „Отделение по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията към Клиника по Кардиохирургия, сектор по анестезиология и интезивно лечение“ и за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение в размер на 6944 лева за времето, през което е останала без работа (04.08.2019 г. до 04.12.2019 г.), както и на основание чл. 225, ал. 2 КТ обезщетение в размер на 472 лева, представляващо разлика в трудовото възнаграждение в сравнение със започнатата поради уволнението по-нископлатена работа в периода от 03.12.2019 г. до 04.02.2020 г.
Безспорни между страните са следните обстоятелства: че ищцата е била служител при ответника на длъжност „медицинска сестра“ в „Отделение по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията към Клиника по Кардиохирургия, сектор по анестезиология и интезивно лечение“ (което обстоятелство се установява и от представения трудов договор № 276/14.05.2007 г.); че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 296/30.07.2019 г. на изпълнителния директор на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД. Не е спорно между страните и, че към момента на уволнението ищцата е била председател на синдикална организация към „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД, която е основен член Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ. Основният спорен въпрос между страните е дали ищцата е извършила виновно нарушение на трудовата дисциплина, респ. дали извършеното от ищцата нарушение е съответно на наложеното дисциплинарно наказание, както и дали е спазена закрилата при уволнение, предвидена в разпоредбата на чл. 330, ал. 3 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е било прекратено с процесната заповед, а в тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта основание.
С
процесната заповед на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание уволнение на основание чл. 197, ал. 1, т. 7 КТ, вр.
чл. 187, т. 10 КТ и трудовото правоотношение със същата е прекратено на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, която предвижда, че работодателят прекратява трудовия
договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно
уволнен.
На
първо място следва да бъде обсъдена дали е спазена т. нар. „закрила при
уволнение“, уредена в разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, която предвижда, че в
случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или
служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието на
териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през
времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след
освобождаването му , само с предварително съгласие на синдикален орган,
определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална
организация.
В решение № 227/22.04.2025 г. по
гр.д. № 3836/2024 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че при релевирано
основание за незаконност на уволнението поради неспазването изискването
на чл. 333, ал. 3 КТ съдът изследва дали работодателят е
изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния
орган за получаване съгласие относно предстоящото уволнение и дали е получил
такова от компетентния орган преди да издаде заповедта за уволнение. По делото
са представени три броя нотариални покани до Конгресното ръководство на ФСЗ
(Федерация на синдикатите в здравеопазването) към КНСБ, адресирани съответно до
д-р И. К.(председател на ФСЗ към КНСБ), маг. фарм. С.З.(заместник
председател на ФСЗ към КНСБ) и д-р П.Р.(заместник председател на ФСЗ към КНСБ).
И трите покани са получени от лицата, до които са адресирани. По делото е
приложено становище на ФСЗ към КНСБ с изх. № 1046/22.07.2019 г., с което е
дадено съгласие за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата. Впрочем
от ищцата е представен и отговор на искане от 05.08.2019 г., в който е
посочено, че изпълнителният съвет на Федерация на здравеопазването – КНСБ е
обсъдил искането от д-р В.А. и Б.Д.за грубо нарушаване на трудовата дисциплина
от ищцата, както и, че изпълнителният съвет дава съгласие за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата. Посочено е, че към отговора са
приложени нотариална покана и решение на Изпълнителния съвет на ФСЗ – КНСБ.
Ето защо въззивната инстанция приема за установено, че работодателят е изпълнил задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за получаване съгласие относно предстоящото уволнение и е получил такова от компетентния орган, преди да издаде заповедта за уволнение.
При това положение съдът следва да премине към обсъждане на следващия спорен въпрос между страните, а именно дали ищцата е извършила виновно нарушение на трудовата дисциплина, респ. дали извършеното от ищцата нарушение е съответно на наложеното дисциплинарно наказание.
В
заповедта е описано следното нарушение на трудовата дисциплина: на 04.06.2019
г. ищцата е била на смяна на работното си място в Отделението по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията.
Около 18,00 ч. по време на настъпила спешна ситуация с пациент ищцата не се
включила в работата на екипа, а започнала да снима с мобилния си телефон
критичното състояние на пациента и действията на колегите си. Била й отправена
забележка от ръководителя на екипа да спре да снима, но тя не преустановила
действията си и се стигнало до конфликтна ситуацията на работното място в
условията на спешност. Въпреки многократно отправени забележки от лекарите,
ищцата не престанала да снима, като останалата част от екипа продължила
дейността си без нейното участие. Посочено е, че с действията си ищцата е
нарушила правата на пациентите, правата на медицинския екип, правилника за
вътрешния ред в Клиниката по кардиохирургия,
длъжностната характеристика на специалистите по здравни грижи, както и етичните
и професионални правила и норми на поведение, което е довело до напрежение и
обтягане на междуличностните взаимоотношения по време не работа в условията на
спешност и са се създали конфликти в екипа. Посочено е още, че с действията си
ищцата е застрашила косвено живота на пациентите и не е спазила трудовите си
задължения, като се е отклонила от професионалните и етични норми на поведение.
Между
страните не е спорно, че по време на извършваната интервенция, ищцата е снимала
с мобилния си телефон – този факт се признава от нея още с исковата молба.
В
хода на първоинстанционното производство е разпитан
свидетелят д-р Ч.– анестезиолог-реаниматор в
отделението по кардиохирургия в болница „Токуда“. Във връзка с процесния
инцидент свидетелят излага, че на 04.06.2019 г. е имало пациент по спешност и е
трябвало да се намесят спешно. През това време ищцата снимала с телефона си,
поради което той, свидетелите д-р К.и д-р С.й отправили забележка. Тя спряла да
снима, но скоро след това пак извадила телефона си и продължила, като снимала самата
процедура, която докторите извършвали, изразяваща се в изваждане на катетър и
поставянето му отново с разрез върху кожата. Свидетелят уточнява също, че
пациентите в реанимация са съблечени, като конкретният пациент е бил съблечен и
развит, тъй като няма как върху него да се работи по друг начин. Работело се е
около областта на гениталиите. Уточнява, че пациентът се завива с чаршаф,
когато започне манипулацията, за да може да се изолира полето, като отворът е с
размери около 5-10 сантиметра в диаметър. Заявява, че ищцата започнала да снима
преди пациентката да бъде завита с чаршафа. Уточнява още, че пациентката се
развива, почиства се с разтвор, покрива се със стерилни чаршафи, като заявява,
че през това време ищцата стояла до масата с пациентката и снимала.
Пред
районният съд е разпитан и свидетелят д-р Станоев, който работи като лекар
специализант по кардиохирургия в Клиника по кардиохирургия в „Аджибадем Сити Клиник – Токуда“. За процесния инцидент свидетелят разказва, че по време на
спешен случай в реанимация, който изисквал смяна на позицията на балонна помпа от единия на другия крак на пациентка, ищцата
започнала да снима с телефона си. Заявява, че телефонът бил насочен към тях и
към пациентката на реанимационното легло. Направило й
се забележка първо от свидетеля Станоев, а впоследствие и от д-р К., и от д-р Ч.,
след което ищцата преустановила снимането, но после започнала пак. И този
свидетел уточнява, че пациентката е била гола, но покрита с чаршаф с отвор от
около 5 см. Разказва още как не са искали помощта на ищцата, както и, че
съответният болен не е бил на ищцата, поради което не са я „занимавали“.
Изяснява, че ищцата се намирала на не повече от 2 метра от мястото, където
работили, докато снимала, откъм краката на пациента.
Разпитан
е и свидетелят д-р К., който работи като кардиохирург
в болница „Токуда“. За процесната
случка разказва как на 04.06.2019 г. бил повикан за манипулация, която трябва
да извърши в реанимация на леглото на болната. Със свидетелят д-р С.започнали
манипулацията, когато чул как д-р С.казва на ищцата да престане да снима.
Тогава и той се обърнал и видял ищцата с телефона си на около един метър от
него, казал й да престане да снима, а тя заявила, че ще прави каквото си иска.
Забележки били отправени и от свидетеля д-р Ч., но докато работили това
(снимането) се повторило още три пъти.
В
хода на въззивното производство е допуснато
изслушването на съдебномедицинска експертиза (СМЕ), изготвена от д-р Е.Г.. В
заключението си вещото лице е изяснило, че извършената на 04.06.2019 г.
хирургическа интервенция е била спешна и е следвало да се извърши в кардиореанимация за интензивно наблюдение, като нищо не е
налагало манипулацията да бъде извършена в отделението по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията.
Вещото лице е изяснило още, че балонната аортна контрапулсация е метод,
който се прилага за подпомагане на сърдечната функция при тежки спешни и
планови обстоятелства. В открито съдебно заседание на 08.03.2023 г. вещото лице
е уточнило, че състоянието на пациентката е било лошо – тежко увредено
състояние със заплаха за живота и необходимост да се постави балонна аортна контрапулсация, като определя състоянието като „много
спешно, от най-висок характер на спешност“. В останалата част експертизата не
следва да бъде обсъждана, тъй като съдържа правни изводи и лични квалификации
на експерта, с което последният е излязъл извън компетентността си.
Пред
настоящата инстанция е допуснато и изслушването на тройна СМЕ, изготвена от
вещите лица д-р С., д-р З. и д-р М.. В заключението си експертите са посочили,
че процедурата по препозициониране на интра-аортна балонна помпа (ИАБП)
не е изисквала задължително транспорт до операционна зала за нейното извършване
и е процедура, която редовно се е провеждала в отделението по интензивни и реанимационни грижи. Уточнили са, че се е наложило и
премахването на тромби, което представлява инвазивна процедура, която може да
бъде извършена в отделението по интензивни и реанимационни
грижи в условия на спешност, като не е изисквала задължително транспорт до
операционна зала, за да бъде извършена. Вещите лица са посочили още, че
незабавно след диагностициране на острата артериална исхемия
на крайника, екипът е следвало да предприеме мерки за преодоляването й, като са
уточнили, че в медицинската литература състоянието е описано като спешно.
Според експертите пациентите в отделението по интензивни и реанимационни
грижи в областта на кардиохирургията се нуждаят от
постоянно наблюдение от обслужващите ги медицински сестри. В заключението е
посочено още, че в случая наличието на авансирала исхемия на долен крайник
поставя живота на пациента под заплаха, като причината да бъде извършена
манипулацията в реанимация е естеството й. Отговорите на останалите въпроси по
експертизата според съда не са относими към настоящия
спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.
По делото съдът намира за
безспорно установено, че на 04.06.2019 г., около 18,00 часа, докато е била на работното си място в Отделението по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията,
ищцата е снимала с личния си телефон по време на извършване на хирургична
интервенция на пациентка. Въпросната интервенция се е изразявала в препозициониране на интра-аортна балонна помпа (ИАБП) и отстраняване на тромби поради остра
артериална исхемия на крайниците, което представлява спешно състояние, налагащо
незабавни медицински действия. До този фактически извод съдът достигна въз
основа на изслушаното заключение по тройна СМЕ, прието без възражения от
страните, което кредитира изцяло като обективно, всестранно и компетентно
изготвено.
Съдът кредитира свидетелските показания на
докторите, участвали в процесната интервенция, в
частта им относно обстоятелствата, че и тримата неколкократно
са отправили забележки на ищцата за преустановяване на снимането, но същите не
са били възприети от последната. Настоящата съдебна инстанция приема
показанията за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са
последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са
заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото. Не се констатират
и обстоятелства, които да доведат до извод за противоречивост, нелогичност и
непоследователност на показанията. Същественото е, че субективните им
възприятия по отношение на правнорелевантните факти не
са взаимоизключващи се и са формирани непосредствено, доколкото са участвали в процесната интервенция и са били очевидци на действията на
ищцата. Ето защо настоящата инстанция приема за установено, че въпреки
отправените забележки от страна и на тримата доктори, ищцата не е преустановила
снимането.
В
заповедта за уволнение е описано подробно деянието, извършено от ищцата, което
според работодателя представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. С
отговора на исковата молба ответникът е посочил конкретно разпоредбите на
различни актове и договори, които според него ищцата е нарушила с описаните в
заповедта действия, а именно: 1) вмененото й с трудовия договор задължение да
използва цялото си работно време за изпълнение на възложената работа, да
изпълнява възложената й работа точно и съгласно указанията на работодателя и да
използва работното си място само за служебни цели; 2) част от трудовите си
задължения, посочени в длъжностната й характеристика и по-конкретно – при
необходимост и разпореждане (устно или писмено) да изпълнява задачи извън
обхвата на преките си задължения в помощ на цялостната дейност на болницата, да
асистира хирурга при всички хирургични процедури, да проявява съчувствие,
съпричастност и загриженост към пациентите, да осигурява спокойна среда и
оптимални условия за сън и почивка на пациентите и да спазва стриктно клаузите
за правата на пациентите; 3) чл. 69, ал. 6 и чл. 70 от Правилника за устройството,
дейността, управлението и вътрешния ред на Клиниката по кардиохирургия
– сектор реанимация; 4) Заповед № 291 от 26.07.2016 г., издадена от
представляващ работодателя, с която се определят задълженията и отговорностите
по безопасност и здраве на работещите изпълнители и по-конкретно т. 2.1, т.
2.4, т.2.6, т. 2.7 и т. 2.10 от същата; 5) чл. 9, чл. 10, чл. 18, чл. 19, чл.
21, чл. 22 и чл. 23 от Етичния кодекс на медицинските сестри, акушерките и
асоциираните медицински специалисти по здравни грижи в Република България. При така
наведените твърдения в тежест на ответника е да установи, че с действията,
описани в заповедта за уволнение ищцата е нарушила посочените норми и
задължения.
Съгласно чл. 126, ал. 1, т. 7 КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя, а съгласно т. 13. да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата. Неизпълнението на тези задължения съставлява нарушение на трудовата дисциплина, ангажиращо дисциплинарната отговорност на работника. Нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, т. 10 КТ е и неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Както от разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 13, така и от тази на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ следва, че при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен да изпълнява всички правила, касаещи трудовите му задължения, което включва освен нормативните актове и всички актове на работодателя, съответно актове на висшестоящето ведомство, които създават задължения във връзка с работата му, в това число и вътрешноорганизационни правилници, свързани с трудовите му функции. Неизпълнението на задължение, произтичащо от такъв акт, независимо от характера на акта (нормативен или вътрешноорганизационен) – в това число и Етичен кодекс съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
В представения по делото трудов договор, сключен между ищцата и ответника, страните са уговорили, че служителят се задължава да използва цялото си работно време за изпълнение на възложената му работа, както и да използва работното си място само за служебни цели.
В представената длъжностна характеристика на медицинска сестра сектор АИЛ в отделение „Кардиохирургия“ са предвидени следните основни задължения и функции за длъжността – да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа; да спазва правилниците за устройството, дейността и вътрешния ред на сектора и болницата; да спазва морално-етичния кодекс на медицинска сестра. Предвидени са и следните специфични задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността, а именно: да асистира на хирурга при всички хирургични процедури; да осигурява спокойна среда и оптимални условия за сън и почивка на пациентите и да спазва стриктно клаузите и правата на пациента.
Чл. 69, ал. 6 от Правилника за устройството, дейността, управлението и вътрешния ред на Клиниката по кардиохирургия – сектор реанимация предвижда, че работещите в отделението се задължават да проявяват колегиалност помежду си, както и висока култура във взаимоотношенията си с пациентите.
По
делото е представена и Заповед № 291 от 26.07.2016 г., издадена от
представляващ работодателя, като в т. 2 от същата са определени задълженията и
отговорностите по безопасност и здраве на работещите изпълнители и по-конкретно
– т. 2.1 – всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции; т. 2.4 – да използва цялото работно време за изпълнение на
възложената работа; т. 2.9 – да спазва вътрешните правила, приети в болницата,
както и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си
задължения.
В чл. 9 от Етичния кодекс на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти по здравни грижи в Република България е предвидено, че при изпълнение на задълженията си професионалистът по здравни грижи трябва да се въздържа от всякакви действия, които могат да доведат до предположението, че той/тя цели лична публичност или друга облага. Чл. 10 от същия гласи следното: „Професионалистът по здравни грижи оказва пълно уважение на личността, честността и почтеността на пациента. Той/тя трябва да предприема всякакви действия, които спомагат, но и да се въздържа от всякакви действия, които могат да засегнат чувството на лична свобода и свободната воля на пациента.“ В чл. 19 е предвидено следното: „Професионалистът по здравни грижи трябва да е в коректни отношения с колегите си, като оставя настрана различията си с тях в името на интересите на пациента. Той/тя трябва да уважава и да отдава внимание на колегите си независимо от ранга, образованието или квалификацията им и да уважава йерархията.”
Според настоящия съдебен състав в
случая с извършените действия по заснемане с личен телефон по време на спешна
хирургична интервенция ищцата е нарушила както вменените й с трудовия договор и
длъжностна характеристика задължения, така и конкретните разпоредби на горецитираните актове.
Следва да бъде посочено още, че в
заповедта като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е
записано като основание и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, според която дисциплинарно
уволнение може да се налага и за други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Действията на ищцата според настоящият съдебен състав представляват именно
такова тежко нарушение на трудовата дисциплина, по-конкретно изразяващо се в
неизпълнение на следните задължения: използване на цялото работно време
за изпълнение на възложената работа; спазване на правилниците за устройството,
дейността и вътрешния ред на сектора и болницата; спазване на морално-етичния
кодекс на медицинска сестра; непречене на
другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения.
За
да достигне до извод, че е допуснато тежко нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, настоящият съдебен състав на първо място
съобразява длъжността, която ищцата заема – медицинска сестра, както и
спецификата на работното й място – Отделение по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията
към Клиника по Кардиохирургия, сектор по анестезиология
и интензивно лечение. Впрочем тук е мястото да се посочи, че в заключението по
тройната СМЕ експертите са разяснили, че в това отделение постъпват почти
всички пациенти, претърпели кардиохирургична
оперативна интервенция, както и периоперативни
пациенти в критично състояние, като престоят им в отделението продължава до
стабилизиране на общото им състояние. Уточнили са още, че пациентите в това
отделение се нуждаят от постоянни интензивни и реанимационни
грижи, които се полагат от целия наличен персонал на дадено дежурство. Ето
защо, кредитирайки заключението и в тази част, съдът достига до извод, че
пациентите, настанени в отделението по реанимационни
грижи са преминали операция, в тежко общо състояние и следва да са под
постоянно наблюдение от медицинския персонал. Противно на това обаче ищцата е
загърбила задълженията си, за да предприеме действия по заснемане на пациент,
върху който към момента на снимането се извършва хирургична интервенция. Ирелевантно е в случая дали на ищцата са били поверени грижи за
пациентката, върху която докторите са оперирали, както и дали извършените от
ищцата действия са се отразили върху извършваната от докторите манипулация.
При преценката за тежестта на нарушението следва да бъде обсъдено и поведението на ищцата и по-конкретно как след първата отправена забележка същата не е преустановила неправомерните си действия, а е продължила да снима пациента и докторите, които работят върху него, в условията на спешност. Впрочем самата ищца признава с исковата молба целта на снимането, а именно „снимката е за работодателя и Инспекция по труда, тъй като той не ни заплаща този труд…, който труд не кореспондира с длъжностната ни характеристика.“ Следва да се посочи, че в случай, че ищцата е била недоволна от заплащането на труда й и е счела, че извършва работа, която представлява извънреден труд, има други, легитимни методи, чрез които би могла да изложи аргументите си пред Инспекция по труда вместо да снима пациентка от отделението в момент, в който колегите й доктори оперират върху нея.
За пълнота на изложението следва да се посочи още, че според настоящия съдебен състав с действията си ищцата е нарушила и правата на пациентката, която е снимала. Чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България предвижда, че никой не може да бъде фотографиран, филмиран записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. В случая действието по заснемане е извършено без съгласието на пациентката, с оглед на което е нарушена горецитираната разпоредба на КРБ, която има пряко приложение.
Следва да бъде посочен и текстът на чл. 8 на ЕКПЧ, който регламентира правото на неприкосновеност на личния живот. Спазването на това право от страна на медицинските специалисти може да се изрази в различни видове действия, като едно от важните е правото на конфиденциалност и защита на медицинските данни и информацията, свързана със статута на едно лице и качеството му на пациент. Заснемането на манипулация върху тялото на пациент, без да даде последният предварително своето съгласие, е нарушение на чл. 8 ЕКПЧ, без значение каква част от тялото е попаднала в обектива и с каква цел би се използвало заснемането.
Изложеното до момента обуславя извода, че действията на ищцата представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, като според настоящия съдебен състав съответстващото наказание е именно дисциплинарното уволнение. При това положение е възникнало право за работодателя за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, което последният е упражнил законосъобразно. Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид обусловеността на изхода на спора по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от този по иска по т. 1 на същата разпоредба, то и те подлежат на отхвърляне. Ето защо въззивната жалба на ответника е основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено такова, с което исковите претенции на М.И. да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски
съдът намира следното:
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъде преразпределена отговорността за разноски за първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. Последният обаче не е претендирал такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.
С оглед основателността на въззивната жалба на ответника и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 последният има право на разноски за въззивното производство. Претендират се разноски в общ размер на 18044,78 лв., от които 12000 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС, 186,78 лв. за държавна такса за въззивната жалба, 500 лева за депозит за СМЕ, 150 лева за депозит за ССчЕ, 450 лева за депозит за тройна СМЕ и 4758 лева за допълнителен депозит за тройна СМЕ. Въззиваемата е релевирала възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, което според настоящия съдебен състав е основателно. Възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 5000 лв., като при определянето му съдът съобразява обстоятелството, че в хода на въззивното производство са проведени множество открити съдебни заседания (общо 11) и са събирани доказателства – изслушана е ССчЕ, СМЕ и тройна СМЕ. Предвид изложеното делото не е с ниска фактическа и правна сложност. Съдът съобразява и положения от адвоката труд, обстоятелството, че същият се е явявал във всички открити съдебни заседания пред въззивния съд и е защитавал добросъвестно интересите на упълномощителя си, за което сочи и основателността на въззивната му жалба. Въпреки това претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 12000 лева е прекомерно предвид обстоятелството, че същото значително надвишава минимума, установен в Наредба № 1/04.07.2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо след редуцирането му до размер от 5000 лв. въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати разноски в общ размер от 11044,75 лева.
Предвид уважаването на въззивната жалба на ответника и неоснователността на насрещната въззивна жалба на ищцата, разноските, направени от нея в хода на въззивното производство, следва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 137838 от 24.06.2020 г., постановено по гр. д. № 55403/2019 г. на
Софийски районен съд, 58-ми състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е признато за незаконно и е отменено на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, т. 3 КТ,
дисциплинарното уволнение на М.Д.И.,
наложено със Заповед № 296/30.07.2019 г. на „Аджибадем
Сити Клиник МБАЛ Токуда“
ЕАД; възстановена е на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М.Д.И. на
заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра“ в „Отделение по
интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията към Клиника по кардиохирургия,
сектор по анестезиология и интензивно лечение“ при „Аджибадем
Сити Клиник МБАЛ Токуда“
ЕАД и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ „Аджибадем
Сити Клиник МБАЛ Токуда“
ЕАД е осъден да заплати на М.Д.И. обезщетение в размер на 5580,08 лв. – за
оставане без работа в периода от 04.08.2019 г. – 03.12.2019 г. и на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ обезщетение в размер на 138,54 лева
като разлика в трудовото възнаграждение в сравнение със започнатата поради
уволнението по-нископлатена работа в периода от 03.12.2019 г. – 04.02.2020 г., както
и сумата от 886,17 лева – съдебни разноски, КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД е осъден да заплати в полза на Софийски районен
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 528,02 лева – разноски.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Д.И. с ЕГН ********** срещу „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД с ЕИК ********* искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на заповед № 296/30.07.2019 г. на изпълнителния директор на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение с М.И. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност „медицинска сестра“ в „Отделение по интензивни и реанимационни грижи в областта на кардиохирургията към Клиника по Кардиохирургия, сектор по анестезиология и интезивно лечение“; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение в размер на 5580,08 лева за времето, през което ищцата е останала без работа (04.08.2019 г. до 04.12.2019 г.), както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ – за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 138,54 лева, представляващо разлика в трудовото възнаграждение в сравнение със започнатата поради уволнението по-нископлатена работа в периода от 03.12.2019 г. до 04.02.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137838 от 24.06.2020 г., постановено по гр. д. № 55403/2019 г. на
Софийски районен съд, 58-ми състав В ЧАСТТА, С КОЯТО предявените от М.Д.И. искове
с ЕГН ********** срещу „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД с ЕИК ********* по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ са
отхвърлени за разликата над 5589,08 лева до пълния претендиран
размер от 6944 лева, както и за
разликата над 138,54 лева до
пълния претендиран размер от 472 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК М.Д.И. с ЕГН ********** да заплати на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 11044,75 лева – разноски, направени в хода на въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………….
ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………….
2. ……...………….