РЕШЕНИЕ
№ 6504
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110119296 по описа за 2023 година
Ищецът .... е предявил срещу ответниците Д. Ц. Ж. и Н. Ц. Б. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумите както следва: Д. Ц. Ж., ЕГН **********, да
заплати на ищеца ...., ЕИК ...., сумата от 231,22 лева за главница за периода от 01.11.2019 г.
до 30.04.2021 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в ...., с аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 48,12 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до
29.03.2023 г., 10,99 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.03.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,49
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020
г. до 29.03.2023 г. и Н. Ц. Б., ЕГН **********, да заплати на ищеца ...., ЕИК ...., сумата от
138,72 лева за главница за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., с аб. №
..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 28,88 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г., 6,60 лева - стойността на
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.03.2020 г. до м.04.2021 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 1,49 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са
собственици на топлоснабден имот, който придобили по наследство от Ц. Н. Б.. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава
след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на срока за
плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за
стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна
е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответниците чрез адв. Б. С. особен представител, в който оспорва предявените искове.
Оспорва, че не е доказана реалната доставка на количеството топлинна енергия. Оспорва
основанието и размера на задълженията за главница и лихва, както и факта, че са монтирани
отоплителни тела. Възразява, че е изпаднал в забава за плащане, тъй като не е поканен.
Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана,
монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на
търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за
главниците и лихвите при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на
ответниците.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
2
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и
за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, стойността на
доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От събраните по делото доказателства – нотариален акт за собственост на жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ № 7, том IV, нот.
дело № 607 от 10.02.1984 г., чието легитимиращото действие по отношение на
принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса с допустими
доказателствени средства, с установява, че наследодателя на ответниците Ц. Н. Б. е
придобил топлоснабдения имот – апартамент № 108, в гр. София, ж.к. Сухата река, бл. 22,
вх. Б, ет. 6, с който ответниците като негови наследници впоследствие (след датата на
периода, за който е начислена претендираната топлинна енергия) са се разпоредили. Не се
установява трето лице да е подало молба-декларация за откриване на партида за имота. Ето
защо в качеството си на собственици на процесния имот за периода, за който е начислена
търсената топлинна енергия, ответниците имат качеството и на потребители на топлинна
енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани
да отговарят по предявените искове – всеки за частта от задължението, така както е заявено.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на .... на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност
за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни
след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и от представените от
третото лице помагач на страната на ищеца отчети, се установява, че в имота не е ползвана
топлинна енергия за отопление на имот и битова гореща вода през целия период и такава не
е била начислявана. Начислявана е единствено топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. Стойността на фактурираната енергия е в размер на 369,94 лева., ето защо
вземане за заплащане на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е възникнало за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., за което ответниците отговарят при посочените
квоти - ответницата за 231,22 лева, а нейният брат – за 138,72 лева.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
3
нужди от.на клиенти в гр. ., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С
оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата
„дялово разпределение“, което според заключението на СТЕ е извършвано за процесния
период. Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2021 г., е в размер на 17,58 лева, както се установява от представените писмени
доказателства, от които всеки ответник дължи съответната част – 10,99 лева за Д. Ц. Ж. и
6,60 лева за Н. Ц. Б..
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата
главница за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г., е основателна за сумата от 77,00 лева,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор и следва да се
уважи за съответните части срещу всеки ответник – 48,12 лева и 28,88 лева.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца, само за
задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. По
делото, обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по
отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по
реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в
какъвто смисъл са и указанията на съда в доклада поделото, поради което претенцията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
посочения период от 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г. върху главниците за дяловото
разпределение в размер на 2,49 лева и 1,49 лева съответно срещу всеки ответник е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
съответната част от разноските.
В настоящото производство ищецът е платил 50 лева за държавна такса (лист 54), 400
лева за депозит за СТЕ (л. 104, 138) и 400 лева за депозит за особен представител на
ответниците (л. 82). Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсултско
4
възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 941,91 лева – разноски в производството, от които всеки ответник дължи
половината – по 470,95 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ц. Ж., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумите от 231,22 лева за главница за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в ...., с аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 48,12 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до
29.03.2023 г., 10,99 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.03.2020 г. до м.04.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2,49 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумите от 138,72 лева за главница за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот находящ се в ...., с аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 28,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до
29.03.2023 г., 6,60 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.03.2020 г. до м.04.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,49 лева – мораторна лихва върху
5
главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Ц. Ж., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
470,95 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА Н. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
470,95 лева – разноски в производството.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ...., като трето лице помагач на
страната на ...., ЕИК .....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6