ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1718
Търговище, 05.11.2024 г.
Административният съд - Търговище - VI състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: | МАРТИН СТАМАТОВ |
като разгледа докладваното от съдията Мартин Стаматов административно дело № 367/2024 г. на Административен съд - Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 ал. 3 КСО вр. Глава Десета, Раздел I от АПК вр. 140 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба подадена от „Стаменоф 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Търговище, гр. Попово, ул. „Цар Освободител“ №98, представлявано от законния представител – управителя В. Л. С., против Решение № 2153-25-167/21.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-25-01591739/15.05.2024г., с което жалбоподателя е задължен да внесе по ревизионен акт за начет № РА-5-25-01581238/17.04.2024г. сумата от общо 5915,24 лв., от които 5309,09 лв. – неправомерно изплатени на работника на дружеството Д. Г. С. парични обезщетения от фонд на Държавното обществено осигуряване „Общо заболяване и майчинство“ за отглеждане на малко дете и 606,15 лв. – лихва.
След извършване на проверка за редовност на жалбата съдът предвид съответствието й с изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, приема същата за редовна.
Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че е подадена на 05.07.2024г., като обжалваният индивидуален адм. акт е съобщен на жалбоподателя на 21.06.2024г. чрез връчване по пощата, поради което е спазен законоустановения срок. Същата изхожда от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалването му, поради което е допустима. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, попадащ в съдебния район на АдмСТ, съгласно чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.
При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.
Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.
По допускане на доказателствата съдът намира, че следва да се произнесе в насроченото открито заседание, след изслушване на страните и обявяване на окончателния доклад по делото.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:
- "Стаменоф 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Търговище, гр. Попово, ул. „Цар Освободител“ №98, представлявано от законния представител – управителя В. Л. С., в качеството на жалбоподател/оспорващ, и
- Директор на ТП на НОИ - Търговище, в качеството на ответник по оспорването.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 20.11.2024г. от 14.20ч., в Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите им посочени по делото.
УКАЗВА на ответника по оспорването възможността му по чл.163 ал.2 от АПК в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Фактически основания, на които се основава жалбоподателя - Оспорващото лице определя обжалваното решение като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон довели до нарушение и на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че адм. орган е възприел неправилна фактическа обстановка от събраните данни при проверката по съставяне на ревизионния акт за начет. Твърди, че между жалбоподателя и Д. С. е бил сключил трудов договор на 07.06.2022г. прекратен по взаимно съгласие на 31.08.2023г., като дружеството е било длъжно, и е осигурявало през целия посочен период работника, предвид качеството му на задължително осигурен по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. 1 КСО вр. чл. 61, ал. 1 КТ, за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Не е установено прекъсване на трудовата дейност по вина на работника през този период. При тези обстоятелства работникът Д. Г. С. правомерно е получил парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО считано от 05.02.2023г. до 30.08.2023г. вкл., въз основа на подадено от работодателя удостоверение приложение № 10. Сочи, че това удостоверение е официален свидетелстващ документи и докато не бъде установено по съдебен ред невярното му съдържание, то презумптивната му доказателствена сила е задължителна за всички административни органи. Предвид изложените доводи, жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 вр. чл. 117 ал. 3 и ал. 5 от КСО вр. чл. 117 ал. 1 т. 2 б. „в“ вр. чл. 110 ал. 3 от КСО вр. чл. 145 и сл. АПК.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – наличието на писмен трудов договор сключен между „Стаменоф 77“ ЕООД, ЕИК ********* и на 06.06.2022г. и Д. Г. С., прекратен на 31.08.2023г. по взаимно съгласие; получено от Д. Г. С. паричното обезщетение от фонд на Държавното обществено осигуряване „Общо заболяване и майчинство“, за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО за периода от 05.02.2023г. до 30.08.2023г. вкл. в размер на 5309,09лв.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ответната страна - Директор на ТП на НОИ - Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. чл. 118 вр. чл. 117 ал. 3 и ал. 5 КСО носи тежестта за доказване за това, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при изпълнението на законовите изисквания при издаването му, както и че са налице фактическите основания, посочени в обжалвания индивидуален адм. акт - в конкретиката на казуса административният орган следва да докаже липсата на реално полаган труд от работника на Д. Г. С. по трудовия му договор сключен със „Стаменоф 77“ ЕООД след 27.06.2022г., като предпоставка за осигуряването му и придобиване на правото по чл. 53, ал. 2 вр. чл. 54к вр. чл. 5, ал. 4, т. 1, чл. 10, ал. 1 и §1, ал. 1, т. 3 от КСО за получаването от работника на сума в размер на 5309,09 лв. като паричното обезщетение от фонд на Държавното обществено осигуряване „Общо заболяване и майчинство“, за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО за периода от 05.02.2023г. до 30.08.2023г. вкл.
УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК е длъжен да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения - че през целия период на трудовия договор сключен между „Стаменоф 77“ ЕООД, ЕИК ********* и на 06.06.2022г. и Д. Г. С., прекратен на 31.08.2023г. по взаимно съгласие, работникът е полагал реално труд за работодателя или трудовата му дейност е била прекъсната не по негова вина.
По доказателствените искания на страните съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК.
Определението не подлежи на обжалване и протест. Препис да се изпрати на страните.
Съдия: | |