№ 321
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско
дело № 20215001000909 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274,ал.1 от ГПК във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на адвокат П.К. от АК – С., в
качеството й на пълномощник на Н. АЛ. Т., с ЕГН:********** и СТ. АС.
Й. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес против Определение №
260879 от 07.09.2021 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.
дело № 375/2019 г.
По силата на обжалваното определение съдът на основание чл.248 от
ГПК във вр. с чл.78,ал.4 от ГПК е осъдил ищците Н. АЛ. Т. и СТ. АС.
Й.,представлявани от адвокат П.К. да заплатят на Сдружение „Н. б. б. а. с. /
НББАЗ / сумата в размер на 3 432 лева, представляваща направените от
ответника в производството по делото съдебни разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се поддържа оплакването, че съдът е присъдил
разноски на, без да отчете факта ,че спора е бил в началната си фаза, с
уточняване на надлежните страни и за преценка на допустимостта на иска.
Прави се довод, че съдът е определил размера на адвокатското
възнаграждение единствено само въз основа на имуществения интерес
защитаван по делото, а не въз основа на извършените от пълномощника
процесуални действия.
1
Частният жалбоподател счита, че съдът разполага с възможност да
намали размера на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно реално
извършените процесуални действия. Тъй като последните се изразяват в
представяне на писмен отговор на исковата молба, поради което в полза на
ответника следва да се присъди минималната сума от 100 лева.
Претендира се да се намали размера на адвокатското възнаграждение до
размер , който съответства на реално извършената работа, като виждането на
частния жалбоподател е ,че сумата е 100 лева.
Ответната по частната жалба страна Сдружение“ НББАЗ- град С. ЕИК
*********, с посочен съдебен адрес поддържа писмен отговор, съгласно
който частната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната
жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана в определения от закона процесуален срок
по чл.275 от ГПК от легитимирана страна.
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно чл.516,ал.5 от КЗ производството пред Компетенционният
орган се прекратява, ако в двумесечният срок по чл.516,ал.2 от КЗ
застрахователят или неговият представител за уреждане на претенции
впоследствие дадат мотивирано отговор по предявената пред тях претенция.
С Определение № 260513 от 10.05.2021 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд същият на основание чл.232 от ГПК е
прекратил производството по делото по отношение на ответника Сдружение
„ НББАЗ- град С. поради оттегляне на предявения иск от ищците. На
основание чл.228 от ГПК е допуснал замяна на първоначалния ответник с
немския застраховател чрез неговия кореспондент за Р.Б. ЗАД „Б. В. И.
Г.“АД-С..
Аргумента на частния жалбоподател за намаляване на адвокатското
възнаграждение е , че „ спора е в начална фаза, с уточняване на надлежни
страни“. Процедура за уточняване на надлежен ответник в ГПК не е
предвидена – ищецът е господар на процеса и негов е избора на надлежна
страна в зависимост от естеството на спорното материално правоотношение.
2
Следва да се отчете факта ,че ответното сдружение „НББАЗ“ – град С. на два
пъти е информирало пълномощника на ищците адвокат А. Б. за това, че
искането за присъждане на обезщетение не е от компетентността на НББАЗ.
Изрично е уведомило пълномощника да се обърне към Информационния
център към Г. ф. за информация относно издирването на немския
застраховател на лекия автомобил , причинил ПТП на територията на Р. Г..
Първото писмо е от 31.07.2018 г, а второто писмо с еднотипно съдържание е с
датата 21.05.2019 г. /л.55/. Вместо да направи справка в Информационния
Център на ГФ ищците предявяват исковата си претенция на 16.12.2019 г.
Въпрос на елементарна справка е било да се уточни кой точно е немският
застраховател на лекия автомобил, с немска регистрация по вина на който е
предизвикано процесното ПТП. И тогава щеше да стане ясно това, както и че
представител на немската фирма в Б. е ЗАД „Б. В. И. Г.“АД.
Повече от ясно е ,че ищците са избързали с предявяването на исковата
претенция, което е довело до предявяването на исковете срещу страна, която
не е пасивно легитимирана да отговаря по тях.
Но след като исковата молба е предявена и е възникнало редовно
процесуално правоотношение ответника е бил длъжен да организира
защитата си. И той е направил това като е депозирал мотивиран писмен
отговор на исковата молба и втори мотивиран отговор на допълнителната
искова молба. Те очевидно са били достатъчно убедителни за
пълномощниците на ищците – факт е ,че след това е последвало оттеглянето
на исковете и замяна на първоначалния ответник с нов.
На основание чл.78,ал.4 от ГПК ответника е в правото си да претендира
за присъждането на съдебни разноски, които е направил за да организира
защитата си против предявената искова молба.
Много правилно първият съд е отбелязъл в мотивите си,че оттеглянето
или отказът от иска са действия на ищеца, които ответника не би могъл да
предвиди, така че да предвиди по-малък размер на адвокатското
възнаграждение. Сключеният между ответното сдружение и довереника му
договор за правна защита и съдействие е за осъществяване на процесуално
представителство до приключване на съдебното производство пред първата
инстанция. Без значение е факта ,че производството е прекратено поради
оттегляне на исковете от страна на ищците .
3
Размера на адвокатското възнаграждение е определен, при съобразяване
на цената на предявените искове, всеки един от които е предявен за сумата от
30 000 лева, като частичен иск. С оглед на това и общият размер на
адвокатското възнаграждение 3432 лева,т.е. в размера на миниума, определен
съгласно чл.7,ал.2 т.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г.. По тази причина и
правилно първият съд е оставил без уважение възражението за прекомерност,
направено от ищците по чл.78,ал.5 от ГПК.
Идеята на частния жалбоподател възнаграждението на пълномощника на
ответното сдружение да бъде редуцирано до 100 лева е юридически нонсенс-
няма правно основание за такава редукция.
Следва да се потвърди обжалваното определение, което е
постановено,при постановяването на което съдът е приложил точно
разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260879 от 07.09.2021 г.,
постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 375/2019 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС,
подадена в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4