Решение по дело №56275/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8834
Дата: 29 май 2023 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20221110156275
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8834
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110156275 по описа за 2022 година
Предявени са от Ю. Х.,гражданин на Руската федерация,родена на
**********год.,чрез адв.К. В.,САК против „България Ер“АД,ЕИК : ********* обективно и
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка
с чл. 7, §. 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 261/2004 г., за съществуване на вземане в размер 400
евро,представляващо обезщетение за отменен полет,планиран на 23.12.2018год. по
направление София-Москва,Шереметиево,ведно със законната лихва от 29.12.2021год. до
окончателното заплащане ,както и на сумата в размер н а 121,34евро ,представляваща
обезщетение за забава за периода 26.12.2018год. до 21.12.2021год.
Ищецът твърди, че за горепосочените суми е депозирала заявлението по чл.410 ГПК
на 29.12.2021г., по което било образувано ч.гр.д. № 74269/2021 г. по описа на СРС, IІ ГО, 65
състав. Съдът уважава в цялост депозираното заявление издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Редовно уведомено за издадената заповед, последното
подава в срок възражение по чл.414 ГПК. За установяване на оспореното вземане е
депозирана в срок искова молба. Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор
за въздушен превоз на пътници за полет FB363 ,планиран за 23.12.2018год. по направление
от летище София – Москва ,Шереметиево.Твърди ,че в деня на полета се явил на летище
София и едва при пристигане на летището разбрал,че процесния полет е отменен.Сочи ,че
на 26.12.2018год. е депозирал извънсъдебна покана за изплащане на обезщетение,но такова
не било платено. Твърди, че вследствие на това в нейна полза е възникнало правото на
парично обезщетение съгласно чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400
евро, тъй като разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия
кръг е над 1786км.Претендира и обезщетение за забава,както и деловодни разноски в
заповедното и в исковото производство.Подробни съображения излага в писмена защита.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът ответникът „България Ер“АД,ЕИК :
********* е подал отговор на исковата молба .Оспорва допустимостта на
производството,предвид ,че оспорва авторството на адвокатското пълномощие. По същество
,оспорва исковата претенция като неоснователна тъй като я счита за погасена по давност
като твърди ,че отговорността на превозвача е договорна ,отношенията се уреждат от Закона
за гражданското въздухоплаване ,ЗЗД не е приложим.Поради това с изтичането на
двугодишна давност от осъществяването на полета – 23.12.2018год. ,към момента на
1
подаване на исковата молба – 17.10.2022год. ,правото на иск на ищцата било погасено.
Оспорва ищеца да е имал валидно сключен договор за въздушен превоз,да се е явил на
време за регистрация,т.е. 45 минути преди уговорения час на полета.Оспорва и акцесорната
претенция за мораторната лихва,както поради неоснователност на главната претенция ,така
и поради липса на доказателства за отправена покана .Също претендира деловодни разноски
като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства ,намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и се установява в производството, че въз основа на депозирано на
29.12.2021год. заявление за издаване на заповед за парично задължение ,за процесното
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
642/07.01.2022 г. по ч.гр.д. № 74269 /2021 г. по описа на СРС, ІI ГО, 65 състав.Срещу
последната в срок е депозирано възражение от длъжника ,поради което на заявителя е даден
едномесечен срок ,за да предяви иск за установяване на вземането си.
Исковете са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от
страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена
заповед по чл.410 ГПК.
Наведените в писмения отговор възражения за недопустимост на исковете са
неоснователни.
Ангажирани са доказателства за представителна власт на адв. В. – същият е
упълномощен от ищеца, действаща чрез свой пълномощник „Компенсер“ ЛТД. За
представителната власт на това дружество е представено пълномощно с упълномощител Ю.
Х., с него дружеството е изрично упълномощено да завежда съдебни дела за събиране на
вземане за обезщетение по Регламент /ЕО/ 261/2004 г. и да преупълномощава адвокати с
тези права . Завелият исковата молба е сред лицата по чл.32 ГПК, комуто законодателят е
признал право на процесуално представителство по пълномощие, не е налице твърдяното
несъответствие с тази разпоредба на процесуалния закон по отношение на пълномощника,
преупълномощил адв. В., доколкото дружеството не е извършвало процесуални действия
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
притежавал електронен билет,издаден от „България еър“, за полет FB363 ,планиран за
23.12.2018год. по направление от летище София – Москва ,Шереметиево като страните не
спорят ,че същият е бил отложен.
Регламент (ЕО) 261/2004 не поставя като условие за обезщетение пряка
облигационна връзка между пътника и превозвача, а само качеството на пътник на търсещия
обезщетението по аргумент от чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004. В чл. 3 от
Регламента е предвидена приложимост на същия при условие, че пътниците имат
потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се
представят на гишето за регистрация както е предвидено и в час, посочен предварително и в
писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане. Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се
2
посочи, че в чл. 3, пар.5 от Регламент № 261/2004 е предвидено, когато опериращият
въздушен превозвач няма договор с пътника, но изпълнява задълженията си, съгласно
Регламента, да се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този
пътник.
В конкретния случай приложение намират общи правила за обезщетяване и помощ
на пътници при отказан достъп на борда и при отмяна или голямо закъснение на полети,
разписани в Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото се касае за пътник, заминаващ от
летище, разположено на територията на държавачленка до такова ,намиращо се в трета
страна, за която Договорът се прилага и опериращият въздушен превозвач на съответния
полет е превозвач от Общността (чл.3, ал.1, б. „б“).
Следва да се посочи и че възражението на ответната страна ,че няма доказателства
,че ищцата се е явила навреме за регистрацията на полета е неоснователно.В случая се касае
до случай на отменен полет и не се изисква явяването на пътника в определено време за
регистрация.
Съгласно решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и С403/2007, членове
5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може
да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на
полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа (в смисъла, че са
достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от
превозвача част на пристигане по разписание).
В тази връзка, следва да се ангажира договорната отговорност на ответника по реда на
чл. 7, § 1, б. "в" от Регламента, според който при отмяна на полет съответните пътници (на
които са приравнени пътниците по закъснял полет) имат право на обезщетение от
опериращия въздушен превозвач по член 7.
С приетия без възражения на страните доклад по делото е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище София -
летище Москва, Шереметиево , определено по метода на дъгата на големия кръг е 1786 км.
Размерът на обезщетението следва да се определи в съответствие с чл. 7, § 1, б. "б" от
Регламента - 400 евро за всички полети над 1 500 км., какъвто е настоящия случай.
Възражението на ответника за изтекъл давностен срок, погасил правото на
принудително изпълнение на вземането е неоснователно, доколкото Регламент (ЕО) № 4
261/2004 не въвежда такъв срок, двегодишната давност, установена в чл.29 от Варшавската
конвенция и в чл.35 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз (Монреалската конвенция), не може да се счита за приложима по
отношение на исковете, предявени по-специално на основание чл.5 и чл.7 от Регламент №
261/2004 (Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 година по дело C-139/11).
Въпросът за приложимия давностен срок следва да се реши във вътрешното законодателство
за държавите – членки. Систематичното място на разпоредбата на чл.135 ЗГР и изричната
3
новела на чл.137, ал.1 ЗГР, която свързва спиране на давностния срок „със започване на
рекламационното производство“ налага извод, че се регламентират давностни срокове за
искове, чието провеждане е свързано с предшестващо ги рекламационно производство.
Съгласно чл.136 ЗГВ в случай на телесна повреда или смърт на пътника правоимащият може
да предяви иск пред компетентния съд в двегодишен срок от деня на увреждането.
Настоящият иск не попада приложното поле на чл.135 и чл.136 ЗГВ и поради това не е
приложим двугодишния давностен срок. Така за вземането за обезщетение е приложим
тригодишен давностен срок по чл.111, ал.1, б.„б“ ЗЗД, доколкото представлява вземане за
обезщетение от виновно неизпълнение на сключен договор за въздушен превоз на пътници.
Началото на този давностен срок е поставено с изпълнение на полета /23.12.2018год./ и към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК /29.12.2021год./ не е изтекъл като следва
да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително и давностите ,съгласно
чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на
извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и
допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до
20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.
По изложените съображения предявената искова претенция по чл. 7, §. 1, б. „а“ от
Регламент /ЕС/ № 261/2004 г., за съществуване на вземане в размер 400
евро,представляващо обезщетение за отменен полет,планиран на 23.12.2018год. по
направление София-Москва,Шереметиево,ведно със законната лихва от 29.12.2021год. до
окончателното заплащане , следва да бъде уважена.
По иска по чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД.
Тъй като главното парично вземане няма определен падеж за изпълнение, за да
изпадне длъжника в забава следва да бъде поканен, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По реда
на чл. 184 от ГПК ищецът представя извънсъдебна електронна кореспонденция, неоспорена
от ответника, за отправена на 26.12.2018 г. покана за плащане от ищеца до ответното
дружество на електронен адрес адрес. Ето защо и основателността на главния иск, следва да
се уважи и акцесорната претенция за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ГПК по основание,
размер, установен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, и период така, както са заявени.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на разноски за сумата общо
400лв. – сбор от 75, 00 лв. разноски за исково производство за платена държавна такса, и
325, 00 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на адвокат пред заповедния съд.
Възражението на ответника ,за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно ,тъй като същото е в минималния размер от 300лв.,съгласно чл.7,ал.2,т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
4
Предвид изложеното ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от Ю. Х.,гражданин на Руската
федерация,родена на **********год. ,със съдебен адрес гр.София,ул.”Позитано”
№,бл.1,вх.Б,ет.2,офис 4,чрез адв.К. В.,САК срещу „България Ер“АД,ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ №1 обективно и съединени
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 7, §.
1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 261/2004 г.,че „България Ер“АД,ЕИК : ********* дължи на Ю.
Х.,гражданин на Руската федерация,родена на **********год. сумата в размер 400
евро,представляващо обезщетение за отменен полет,планиран на 23.12.2018год. по
направление София-Москва,Шереметиево,ведно със законната лихва от 29.12.2021год. до
окончателното заплащане ,както и на сумата в размер на 121,34евро ,представляваща
обезщетение за забава за периода 26.12.2018год. до 21.12.2021год., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 642/07.01.2022 г. по ч.гр.д.
№ 74269 /2021 г. по описа на СРС, ІI ГО, 65 състав.
ОСЪЖДА „България Ер“АД,ЕИК : ********* , със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Брюксел“ №1, да заплати на Ю. Х.,гражданин на Руската
федерация,родена на **********год. , със съдебен адрес гр.София, ул. „Позитано“ № 9, бл.1,
вх.Б, ет.2, офис 4 ,чрез адв.К. В.,САК ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
400 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция и в
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5