№ 29
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Р. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600033 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Н. М. М. се явява лично и с адв. С. Ч.,
упълномощен на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Ч.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания, съдът
1
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Ч.: Аз поддържам подадената жалба и изложените в нея
съображения. Няма да ги преповтарям, а само накратко ще маркирам
основното.
Напълно сме наясно, че правната квалификация е в прерогативите на
прокуратурата – какво да бъде едно обвинение, че в едно съдебно
производство ще се даде отговор права ли е тя или не, а в производството,
касаещо мярката за неотклонение, съдът следва да се прецени доколко от
данните по делото е налице обосновано предположение. Считаме, че такова
досежно умисъла на подзащитния ми липсва. В първата съдебна инстанция
представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора цитира избрани
моменти от АТЕ, но тези избрани моменти касаят механизма на настъпване
на произшествието, а не преки конкретни действия, предприети от
подзащитния ми, като прокуратурата пропусна да коментира пред съда, че
към момента на произшествието, търсейки наличие на умисъл – пряк или
евентуален, с оглед тъмната част на денонощието, с оглед мястото на
настъпване на произшествието, липсата на видимост, позволяваща да се
възприеме наличие на хора, не може да се извлича извод за това, че
деянието е извършено умишлено, т.е., че е целен настъпилият резултат.
Колкото до опасността лицето да се укрие или извърши друго
престъпление, към настоящия момент са налице само декларативни
твърдения от страна на прокуратурата и никакви доказателства в тази
насока. Тези твърдения се изразяват в цитиране на факти, че деянията са
зачистили много, че са обществено опасни, каквито са всъщност всички
деяния по НК. Пропуска се, както от първата инстанция, така и от
обвинението, че когато се коментира каква да е мярката за неотклонение на
едно лице, трябва да се отчита реално съществуващата опасност това лице,
както да извърши престъпление, така и да се укрие или осуети
разследването. Факти и доказателства в тази насока по делото няма. Няма
да повтарям съображения относно възрастта на момчето, общественото
положение. За къде-къде по-тежки умишлени дела се вземат по-леки мерки
за неотклонение. Тази мярка за неотклонение в случая вече се явява явно
2
несъобразена с целите на мерките за неотклонение. Затова моля да
приемете, че определението на Старозагорския окръжен съд е неправилно и
като такова да бъде отменено и да вземете по-лека мярката за неотклонение
на подзащитния ми, по възможност най-леката такава, а именно подписка.
В този смисълмоля за вашия съдебен акт.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Н. М. М.: Съгласен съм с това, което каза адвокат Ч..
Колата не е моя, а на В.. Тя беше със счупен прозорец, тъй като преди
това катастрофираха с нея и я държахме пред нас. Ние нямаме гараж,
нямаме навес и всичко е един отворен паркинг, а А. има гараж. Затова
трябваше да я закараме там, за да е в гараж заради счупения й прозорец.
Винаги съм минавал по този път. Там живее приятелката ми и съм си
свикнал – познат ми е пътя. Целта беше да я закарам от едното паркомясто
до другото. Цялата кола щеше да се напълни с вода, защото валеше. Щях да
я оставя там и да се прибера с колата на А.. В. към този момент нямаше
книжка. Беше 23 часа, тъй като по това време оставям приятелката ми у тях.
Тя има вечерен час.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата на
защитника на обвиняемия и да потвърдите определението на Старозагорски
окръжен съд като правилно и законосъобразно. Съдът е изложил подробни
мотиви, според мен, касаещи оставянето без уважение на молбата за
изменение на мярката за неотклонение, като в допълнение мога да кажа
следното.
По отношение на обоснованото предположение и защо прокуратурата
счита, че обвиняемият е действал при условията на евентуален умисъл? -
Изначално твърдим, че обвиняемият управлява автомобила с една
единствена цел и то е да нарушава всички правила за движение по
пътищата, не бланкетни такива, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 т. 6 б. „е“ от
ППЗДвП автомобилът е бил технически неизправен заради счупеното
стъкло и не е трябвало да бъде изобщо привеждан в движение, дори с
целта, която се сочи в момента като защитна теза, както тя се изтъкна от
обвиняемия. Единствената му цел е било т.нар. дрифтене, което се
потвърждава от показанията на пострадалата, тъй като ако толкова е желал
3
да прибере автомобила, не би извършил поне две обиколки с дрифтене на
т.нар. кръгово движение на мястото на ПТП-то преди да настъпи фаталния
удар.
Толкова по обоснованото предположение.
Считам, че няма опасност обвиняемият да се укрие, но е налице не
хипотетична, а реална опасност, с оглед поведението му, да извърши друго
престъпление, и то отново против транспорта. Няма да е пречка дори и
отнетото му свидетелство за правоуправление от страна на прокуратурата.
В тази насока ще кажа, че само 4 месеца след като е взел свидетелство за
правауправление е извършил две нарушения. Очевидно е, че влечението му
към нарушенията на ЗДвП и ППЗДвП ще доведат и е налице реална
опасност да извърши друго престъпление, и то против транспорта. Затова
считам, че са налице всички предпоставки да потвърдите
първоинстанционното определение, за което апелирам пред вас.
Адв Ч. (реплика): Твърденията на пострадалата са изолирани от
останалия доказателствен материал. Отделно ще си премълча относно
твърдяната от прокурора цел на подзащитния ми да извършва нарушения
на ЗДвП и ППЗДвП и дали е трябвало да управлява автомобила или не.
Не знам защо се премълчава, че едното нарушение е за неправилно
паркиране, а другото за превишаване на скоростта, и то извън населено
място и никой не може да ме убеди, че никой шофьор не е нарушавал
правилата за паркиране и превишаване на скоростта с 10 км/ч извън
населено място.
Реално доказателства и факти от прокуратурата не се излагат
относно това налице ли е обосновано предположение и опасност да
извърши престъпление. Просто на всяка цена се държи да се угоди на
общественото мнение и желание.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Н. М. М.: Моля мярката ми да бъде променена в по-
лека. Ние минахме на онлайн-обучение, но не мога да си завърша
проектите, които се правят в ХІІ клас. Уча в С. Т. - ПГСАГ
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено
следното: Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
4
С определение № 33 от 18.01.2022 г. по ЧНД № 37/2022г.
Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение искането на адв. С. Ч.
от АК – Стара Загора – защитник на обвиняемия Н. М. М. по досъдебно
производство № 81/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура –
Стара Загора за изменение на мярката му за неотклонение от „Домашен
арест” в по-лека такава.
Недоволен от така постановеното определение е останал адв. Ч., който
го е обжалвал в законоустановения срок пред въззивната инстанция, като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според него първоинстанци-
онният съд не е обсъдил задълбочено поставените от защитата въпроси в
жалбата за изменение на мярката за неотклонение. На първо място намира за
неправилно прието, че от събраните по делото доказателства все още е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието, в
което е обвинен. Разпитите на свидетелите и заключенията на изготвените
експертизи потвърждават обясненията на обвиняемия, като оборват
становището на прокуратурата, че деянието е умишлено. На второ място няма
опасност от укриване или извършване на друго престъпление, тъй като
обвиняемият като личност не съставлява висока степен на обществена
опасност, има много добри характеристични данни, не е криминално проявен,
не е осъждан, ученик с много добър и отличен успех, чието обучение
продължава и свидетелството му за управление на МПС, на основание чл. 69а
от НПК е временно отнето. Не би могъл да осуети разкриването на
обективната истина, тъй като основните свидетели са разпитани и за реалното
приключване на делото остава само изготвянето на допълнителни експертизи.
В съдебно заседание обвиняемият М. се явява лично и с неговия
защитник - адв. Ч.. Заявяват, че поддържат жалбата си по изложените в нея
съображения, за липсата на доказателства за умишленото извършване на
инкриминираното деяние, на реална опасност от извършване на друго
престъпление или да се укрие, съобразно събраните по делото за него
характеристични данни.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да
се потвърди атакуваното определение, тъй като няма промяна в
първоначалните предпоставки, с оглед на които е била взета мярката за
неотклонение.
5
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и с направените оплаквания в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Старозагорският окръжен съд обосновано е решил, че събраните до
момента доказателства не могат да доведат да някакви коренно различни
изводи спрямо тези за изискуемите предпоставки, при които е била взета
първоначалната мярка за неотклонение „Домашен арест“ на обвиняемия М. с
определение № 574/05.10.2021г. по ЧНД № 2539/2021г. на СтРС, потвърдено
с определение № 324/13.10.2021 г. по ВЧНД № 2570/2021 г. на
Старозагорския окръжен съд.
Съобразно изискванията на чл. 225 от НПК е извършено и ново
привличане на М. като обвиняем с променена квалификация на повдигнатото
обвинение от престъпление при условията на непредпазливост по чл. 343, ал.
3, б. “а“, пр. 1, вр. ал.1 , б. “б“, пр. 1 и пр. 2 от НК с предвидено наказание от 1
до 6 години „Лишаване от свобода“ в по-тежко наказуемо умишлено
престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК с наказание от 3
до 12 години „Лишаване от свобода“, т.е. за „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 от НК.
В тази връзка и окръжният е проследил подробно извършените до
момента процесуално-следствени действия, като остават да се назначат,
указаните в приложеното в т. 4 от следственото дело постановление на
наблюдаващият прокурор повторни СМЕ на пострадалите лица.
Основателно от окръжния съд е преценено, че събраните до момента по
делото допълнителни доказателства, не разколебават обоснованото
предполо-жение, че обвиняемият М. е съпричастен към извършеното
транспортно престъпление. И остава въпрос на последваща юридическа
преценка, до колко доказателствата по делото са достатъчно убедителни за
извършването му от субективна страна при условията на умисъл или по
непредпазливост.
Настоящият състав споделя изцяло и изложените съображения в
атакуваното определение за това, че към настоящия момент няма промяна в
изводите на съда, който първоначално е взел обжалваната мярка за
неотклонение относно това, дали е налице реална опасност от укриване или
6
извършване на друго престъпление, въпреки установения постоянен адрес по
местоживеене, липсата на предходно осъждане, други висящи наказателни
производства и добри характеристични данни.
Безспорно процесуалното поведение на обвиняемия М. след ПТП е
било изрядно, но това обстоятелство донякъде е предопределено и от взетите
спрямо него първоначална мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
промяната й в по-лека като „Домашен арест“, както и отнемането на СУМПС,
на основание чл. 69а от НПК.
Действително обвиняемият М. в момента е ученик в 12 гимназиален
клас, като в известна степен възможността му да вземе лично участие в
учебния процес е накърнена. Същевременно с това в настоящата извънредна
и усложняваща се ситуация в страната, поради пандемията от „КОВИД 19“ и
продължителността на възприетата хибридна форма на обучение, все пак има
възможност обвиняемият М. да продължи образованието си в домашна
обстановка.
По този повод и във връзка с изложените идентични съображения от
защитата, напълно аргументирано е съобразено обстоятелството, че
обвиняемият М. за сравнително краткия му опит на водач на МПС от около 4
месеца има две регистрирани нарушения по ЗДвП и е обвинен за
извършването на тежко умишлено престъпление против транспорта с висока
степен на обществена опасност. А всичко това сочи и на неговата лична
обществена опасност като водач на МПС. В този смисъл е налице все още
единствено реална опасност от извършване на друго престъпление.
Правилно е съобразено, с оглед на обема от доказателства, придобити
чрез извършените процесуално-следствени действия, че не може да бъде
направен извод за прекомерност в срока на предварителното задържане от
над 3 месеца, в нарушение на стандартите визирани в чл. 22, ал. 2 - 3, срока по
чл. 63, ал. 4 от НПК и изискванията на ЕКЗПЧОС.
Предстои назначаването на повторни СМЕ на пострадалите лица и
очевидно наближава финала на досъдебното производство.
В заключение, съвсем резонно е било преценено, че посочените от
защитата основания, на настоящия напреднал етап от разследването не могат
да бъдат приети за обосновани и като последица да доведат до промяна на
взетата спрямо обвиняемия М. мярка за неотклонение, която и понастоящем
7
съответства на целите, визирани в чл.57 от НПК.
Затова и следва да се потвърди изцяло обжалваното определение на
Старозагорския окръжен съд по отношение на оставянето без уважение
молбата на защитата на обвиняемия М. за изменение на мярката за
неотклонение в по-лека такава, тъй като няма настъпила сериозна промяна в
обстоятелствата, при условията на които е била взета.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание
чл. 62, ал. 2, вр. чл. 65, ал. 8 и ал. 9 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33/18.01.2022 г. по ЧНД № 37/2022г., с
което Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение искането на адв.
С. Ч. от АК – Стара Загора – защитник на обвиняемия Н. М. М. по досъдебно
производство № 81/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура –
Стара Загора за изменение на мярката му за неотклонение от „Домашен
арест” в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:27 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8