Решение по дело №23/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Я.Й., с посочен адрес ***, против Решение № 179/08.11.2023 г. на Районен съд-Разград, постановено по НАХД № 439 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено НП № 38-0003004/11.11.2022 г. на Директор на РД „АА“-Русе. С посоченото НП на касатора С.Я.Й. за нарушение на чл.36, §1, т.i от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /по-надолу за краткост Регламент 165/2014/, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.

Касационното основание, което навежда касаторът е за неправилно прилагане на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че в случая е била приложима разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвП, а не тази по която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Сочи се, че също така не е взета предвид разпоредбата на чл.34, §3 от Регламент (ЕС) № 165/2014, според която държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство. Позовава се и на чл.11, §3 от Директива 2006/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 15 март 2006 относно минималните условия за изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна на Директива 88/559/ЕИО на Съвета, текст от значение за ЕИП, относно електронен формуляр, който може да се разпечатва, за да се използва, когато водачът на превозното средство е в отпуск по болест или в годишен отпуск, или когато водачът е управлявал др. превозно средство, извън обхвата на Регламент (ЕИО) № 3820/85 за периода по чл.15, §7, първата алинея, първото тире от Регламент (ЕИО) 3821/85. Излага твърдение, че такъв формуляр е установен чрез Решение на Комисията от 14 декември 2009 г. (2009/959/ЕС), а Регламент 165/2014 не отменя Директива 2006/22. Моли се оспореното възивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което НП също да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна – Директор на РД „АА“-Русе, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 11.08.2022 г., около 16:15 ч., общ.Разград на път II-49,км.38+651 Кубрат-Разград, до кръстовище за с. ***, при извършена проверка от служители на РД „АА“-Русе бил спрян за проверка състав от ППС, влекач „МАН“ с рег.№ ***** от кат. N3, с прикачено полуремарке „******от кат. 04, извършващ обществен превоз на товари. Като водач на ППС-то бил установен С.Я.Й., ЕГН-**********о***. При проверката били установени товарителница, превозен билет и пътен лист, както и че влекачът бил оборудван с аналогов тахограф „*****. В хода на провеката се констатирало, че водача Й. не може да представи тахографски листове за предходните на 11.08.2022 г. 28 дни. Това обстоятелство е било квалифицирано като допуснато нарушение на чл.36, §1, т.i от Регламент 165/2014, за което на С.Я.Й. бил съставен АУАН бл.№ 325276/11.08.2022 г. Посоченият АУАН бил връчен срещу подпис на водача Й..

На 15.08.2022 г. пред наказващия орган Й. депозирал Удостоверение с вх.рег.№52-00-55-6291 за дейности, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, с отбелязване, че за периода от 16:15 часа на 15.07.2022 г. до 16:15 часа на 10.08.2022 г. е бил в отпуск или на почивка. На 18.08.2022г. до Директора на РД „АА“-Русе от страна на Й. били подадени и възражения срещу така съставения АУАН с рег.№52-00-55-6419.

Въз основа на така съставения АУАН бил издадено оспореното НП№ 38-0003004/11.11.2022 г. на Директора на РД „АА“-Русе, с което на С. Я. Й. за нарушение на чл.36, §1, т.i от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. /, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 и чл.42 от ЗАНН, съответно за НП - тези на чл.57 от ЗАНН, че и АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Районният съд е приел, че в НП в достатъчно ясна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Прието е също така, че деянието на Й. е правилно правно квалифицирано. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил разпоредбата на чл.36, §1, т.i от Регламент 165/2014, е приел, че се касае за нарушение на просто извършване, чрез бездействие - непредставяне на процесните тахографски листове за посочения период. Районният съд е обсъдил възражението на жалбоподателя Й. относно представения заместващ документ - Удостоверение за дейности, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., като е приел, че от разпита на свидетелите по делото и приложената разпечатка от трудовите договори, регистрирани на името на Й., категорично се установява, че Удостоверението е издадено единствено с цел избягване на админастративнонаказателна отговорност от страна на нарушителя. Съдът е приел, че при така събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото се доказва, че Й. е осъществил състава на описаното в НП административното нарушение.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи, Районният съд е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Санкционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАвП е обща и е приложима в случаите, когато няма предвидена конкретна санкция за непредставяне на документи, които се изискват от регламент на европейските институции, по този закон, или по подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Спрямо нея разпоредбата на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП се явява специална и следва да намери приложение в случая, поради което правилно отговорността на касатора е ангажирана по този текст от закона.

В чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвПр се допуска възможността при проверката от контролните органи водачът да представи удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1 от ЗАвПр. Това е Наредба №Н-3/07.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕС/ № 165/2014 на ЕП и Съвета /обн. ДВ, бр. 31/24.04.2009 г., изм. и доп. /. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламента, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент /Е0/ № 561/2006 или АЕТR, извършвал друга работа, а не управление на превозното средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец, съгласно Решение на комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт.

По аргумент на чл.10, ал.2 от Наредба № Н-3 от 7.04.2009г., Удостоверението по ал.1 от същата разпоредба, следва да се попълни по съответния начин и подпише от представител на предприятието и от водача преди началото на пътуването, и последният следва да разполага с него именно към момента- преди началото на пътуването. От събраните писмени и гласни доказателства по делото е доказано, че водачът на автомобила Й. не е разполагал със съответното удостоверение, както преди отпътуването си с товарния автомобил, така и в деня на проверката -11.08.2022г. Хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, както и тази на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изискват физическото наличие на изброените документи при осъществяване на превозната дейност, съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не в някакъв последващ момент. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на проверката водачът Й. не е представил на контролните органи нито тахографски листи за предходния след 11.08.2022г. 28-дневен период, нито съответното удостоверение за дейности, в случай, че е било налице някое от обстоятелствата, изключващи възможността да се съставят тахографски листи. Обстоятелството, че впоследствие е предоставено такова удостоверение за дейности, не освобождава водача от отговорността. При тези данни по делото деянието на Й. се явява съставомерно.

Неоснователно в случая е и позоваването от страна на касатора на чл.34, §3 от Регламент 165/2014 относно невъзможността държавите-членки да налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство. В хода на процесната амднистративнонаказателната процедура срещу Й. не са му искани за представяне такива формуляри, още по-малко това да е било повод за ангажиране неговата отговорност. Независимо от това, пак там, в чл.34, §3, б.„а“ от Регламента, е вменено задължение на водачът, когато в резултат на отсъствие от превозното средство не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в §5, б.„б“, подточки ii), iii), и iv) /почивки по време на работа и почивки/ се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографа, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф, както е в случая. Следователно дори да се приеме, че водачът е бил в отпуск в периода на предходните 28 дни, за които не е представил тахографски листове, но е представил съответното удостоверение, посоченият член от Регламент 165/2014 не го освобождава от задължението му да представи при поискване от контролните органи тахографски листове, а дори го задължава такива да се попълват за периодите на водача извън превозното средство, именно за да може да ги представи при поискване, каквото задължение има по чл.36, §1, т.i. По изложените съображения неоснователно се явява и позоваването на касатора на чл.11, §3 от Директива 2006/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 15 март 2006, именно защото от една страна директивата за разлика от регламентите не поражда пряк правен ефект, а от друга не преодолява горепосочените изисквания и задължения, вменени на водачите на превозни средства, оборудвани с аналогови тахографи с Регламент 165/2014.

На следващо място в (4) от преамбюла на Решение на Комисията от 14 декември 2009 г. за изменение на Решение 2007/230/ЕО относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (нотифицирано под номер С(2009) 9895) (текст от значение за ЕИП) (2009/959/ЕС), на което се позовава касатора, е посочено, че формулярът за удостоверение следва бъде използван само ако с тахографските записи, по обективни технически причини, не може да се докаже спазването на регламент (ЕО) № 561/2006. Регламент (ЕО) 561/2006 г. и въведените с него изисквания са изменени именно с Регламент 165/2014, където е вменено изискването на водачите по чл.36, §1, т.i. При този прочит следва, че удостоверението може да бъде използвано и за доказване спазването изискванията на Регламент 165/2014, но само при наличие на обективни технически причини. В случая не е установено по несъмнен начин наличието на такова обстоятелство, което по технически причини да е възпрепятствало съставянето и представянето на тахографски листове за предходните на извършената проверка 28 дни. Следователно удостоверението може да послужи на водача в случаите на обективна техническа невъзможност за съставяне на тахографски листове за посочения период, като същото следва да се състави и подпише преди пътуване, за да послужи при поискване по време на проверка от контролните органи. Както беше посочено, в случая не са налице такива обективни възпрепятстващи обстоятелства за съставянето и представянето на тахографски листове за периода, посочен в НП, а също така към момента на проверката от контролните органи водачът не е представил формуляр на Удостоверение по Решение на Комисията от 14 декември 2009 г., което да бъде счетено за изпълнение на задължението по чл.36, §1, т.i от Регламент 165/2014.

По изложените съображения и при така събраните по делото писмени и гласни доказателства касационният съд приема за правилен извода на въззивния съд за доказаност на елементите на нарушение по чл.36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г, като така описаното от обективна страна деяние на Й. в НП е правилно правно квалифицирано и подведено под нормата на чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвП. Конкретният случай на административно нарушение е типично за вида и не разкрива белезите на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

На касатора е наложен размер на наказанието „глоба“, съответен на фиксирания в чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвП законов размер, под който не може да се слезе, съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3,т.1,т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не са налице касационните основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, с оглед на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179/08.11.2023 г. на Районен съд-Разград, постановено по НАХД № 439/2023 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.

Председател:
Членове: