РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. С., 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13047
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Я.С.И. против З. „О.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то.
Ищцата Я.С.И. твърди, че на
29.05.2018 г., в гр. С. около 11.00 ч. е пътувала като пътник в автобус за
обществен превоз на пътници „Мерцедес 0405 Н, с рег. № *******, движещ се по
редовна градска линия № 260. Твърди, че след потегляне от спирката на Петте
кьошета, находяща се на бул. „Прага“ автобусът спрял внезапно и от инерционното
движение ищцата политнала напред. Вследствие на падането си е получила:
фрактура на носни кости, навяхване на шията, разкъсно-контузна рана на устата.
Изпитвала силни болки, заради нараняването на устата си се наложило да поема
храните през сламка, останал й траен козметичен дефект. Трудно и болезнено движела
шията си. Твърди, че отговорността на виновния водач е предмет на застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. С молба с вх. № 99-3243/28.06.2018 г.
предявила извънсъдебно искане за определяне на обезщетение. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 26000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 29.05.2018 г. (датата на застрахователното
събитие) до окончателното плащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът ЗАД ОЗК – З.АД оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че липсват елементите от фактическия
състав на твърдения деликт. Прави възражение за съпричиняване, тъй като тя не
се е държала здраво за ръкохватките в превозното средство по време на движение,
с което е допринесла за загубата си на равновесие. Сочи, че сред
доказателствата към исковата молба не се открива превозен документ, даващ право
на пострадалата да се вози в автобуса – изискване по глава ІІ, чл. 6 и сл.
Наредба за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община. Претендира разноски по делото. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства (чрез разпит на свидетелите И.М.С. и А. И.К.) и приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 29.05.2018 г.
около 11.00 часа в гр. С., автобус „Мерцедес 0405 Н, с рег. № ******* се движел
в по бул. Прага, с посока бул. Христо Ботев към бул. Пенчо Славейков със
скорост от около 20 км.ч. При наближаване на района на № 22 на бул. Прага,
водачът на автобуса предприел рязко спиране, в резултат на което двама от
пътниците на автобуса (единия от които е ищцата) са паднали на пода и са получили наранявания. Вещото лице от
съдебно – автотехническата експертиза установява, че настъпването на ПТП се
дължи на това, че водачът на автобуса е задействал рязко спирачната система и е
предприел рязко спиране. Установява, че с оглед разстоянието от спиращия пред
автобуса автомобил, водачът е можело да спре плавно, за да избегне политането
на пътниците.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства и личен преглед на ищцата, че при процесното ПТП ищцата Я.С.И.
е получила контузия и подкожен хематом на носа, малка разкъсно-контузна
рана на лигавицата на горната устна, разкъсно – контузна рана на кожата на
горната устна, счупване без разместване на костите на носа. Вещото лице
установява, че ищцата е получила първа помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“, като раните
са били обработени с биотъканно лепило и е поставен ТАП 05 мл. Посочва, че
уврежданията би следвало да преминат за срок от около 2-3 седмици без да
оставят последствие за живота и здравето на пострадалата. Раните зарастват с
образуване на ръбец (белег), който има траен, постоянен характер и ще остане за
цял живот, като с времето ще избледнее. Вещото лице дава заключение, че при
получаване на уврежданията и в първите няколко дни, пострадалата е изпитвала
болки и страдания, като при счупването на носните кости, поради отока на меките тъкани е имала за
около една седмица затруднение в носовото дишане.
Във връзка с
установяване на обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Д.ЖИ.И.– съпруг на ищцата. В показанията си свидетелят установява, че
след инцидента намерил жена си пред един от кабинетите в Пирогов. Видял, че има
кръв по бузата и на десния крак. Била с кърпа на лицето. Плачела. Свидетелят
видял, че горната й устна е подута и имала рана на устата. Горната устна била
сцепена и отвън и отвътре и я залепили. Направили й снимка на врата, тъй като
имала болки. За носа казали, че е счупен.. След като се прибрали, около две
седмици се хранела само с течна храна. Горната й устна била много подута. Болки
имала и в гръбначния стълб. Нощем не можела да лежи дълго време. Ставала да се
раздвижва. Оттогава започнала да хърка. Имала болки в носа. Казвала, че все
едно е настинала. Ходила на лекар, който й казал, че има счупване на някакъв
хрущял и че трябва да се премахне, но това ставало оперативно. Предложили им
това да стане след известно време, за да се види как ще зарасне. Два – три дни
след инцидента се появили синини от дясната й страна, тъй като имала
натъртвания, които я болели. Сега мислела дали да си оперира носа, тъй като се
предполагало, че това е причината за хъркането, а и не можела да диша
пълноценно. Дишала повече с устата. Свидетелят установява, че в продължение на
две седмици пасирал храната на съпругата си и не бил на работа, за да й помага.
Получавала изтръпвания на ръцете и болки в гръбнака и се налагало да се
раздвижва. Синината преминала за около две седмици, но болките в гръбнака и
хъркането продължавали.
Не е спорно, че
между З. „О.“ АД и собственика на автобус „Мерцедес 0405 Н, с рег. № ******* е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/23/117003321577, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие. Установява се, че ищцата е направила искане до застрахователното дружество с
претенция от 28.06.2018 г. да й бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за З.то (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът Я.С.И.
е получил увреждания – контузия и подкожен хематом на носа, малка
разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна, разкъсно – контузна рана
на кожата на горната устна, счупване без разместване на костите на носа.
Установява се, че отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на автобус
„Мерцедес 0405 Н, с рег. № ******* - А. И.К.. Механизмът на ПТП, вредите и
причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на автобус „Мерцедес 0405 Н, с рег. № ******* е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния
размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед
направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането ищцата е получила контузия и
подкожен хематом на носа, малка разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната
устна, разкъсно – контузна рана на кожата на горната устна, счупване без
разместване на костите на носа. Установява се, че периодът на лечение и възстановяване
е от 2 седмици. Състоянието на ищцата към настоящия момент е напълно
възстановено без усложнения или неблагоприятни прогнози. С оглед на изложеното,
съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер
на 5000 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 5000 лева и да
бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 26000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до
настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване – че ищцата не се е държала здраво за
ръкохватките в превозното средство по време на движение, както и че не е имала
превозен документ. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника е било да установи, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие пострадалото лице е извършило противоправни действия и бездействия,
които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. се установява, че
ищцата Я.И. е пътувала в автобус по линията на № 260, като при настъпване на
ПТП била седнала. Правилата за пътуване с обществения градски транспорт са
уредени в НАРЕДБА за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община, приета с Решение № 178 по Протокол № 51 от
5.04.2018 г., в сила от деня на разгласяването й чрез обявяване на сайта на
Столичния общински съвет, като в чл. 18 и 19 са въведени конкретни на
пътниците. Сред тези задължения не фигурира задължението на пътника да се държи
здраво за ръкохватките в превозното средство, с което да осигури равновесието
си. Следователно поведението на ищцата, независимо дали е била права или
седнала, не е противоправно. Следователно, не е налице основание да бъде
прието, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Противоправно е,
обаче, ако ищцата е пътувала без превозен документ, но за да е налице основание
определеното обезщетение да бъде намалено, то би следвало противоправното
поведение да е една от причините за настъпване на увреждането. Обстоятелството
дали ищцата е пътувала със или без преводен документ не е от естество да се
отрази на полученото увреждане. Следователно направеното възражение за
съпричиняване се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за З.то застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, застрахователят е бил сезиран с искане за определяне на застрахователно
обезщетение на 28.06.2018 г. Срокът за произнасяне на застрахователя е изтекъл
на 28.09.2018 г., като от следващия ден ответникът е изпаднал в забава и това е
датата (29.09.2018 г.), от която дължи и лихва за забава.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 1783,62 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете, както и
сумата от 400 лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. С.К. Н.К. сумата от 580 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за З.то ЗАД „ОЗК –З.“ АД,
ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Я.С.И., ЕГН-***********,*** сумата от 5000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – контузия и подкожен
хематом на носа, малка разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна,
разкъсно – контузна рана на кожата на горната устна, счупване без разместване
на костите на носа, настъпили в резултат на ПТП, причинено
на 29.05.2018 г. от А. И.К., водач на автобус
„Мерцедес 0405 Н, с рег. № *******, застрахован със полица № BG/23/117003321577, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 29.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 5000 лева до
предявения размер от 2600 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Я.С.И., ЕГН-***********,*** да
заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК-*******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 1783,62 лева, представляващи направени
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „ОЗК –З.“ АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 600 лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважената част от иска и платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ЗАД „ОЗК –З.“ АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адв. С.К. Н.К., ЕГН-**********, съдебен адрес *** сумата от 580 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: