№ 1036
гр. Варна, 19.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100500520 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
7261/26.01.2024г., подадена от П. С. Х., чрез адв. Т. срещу решение
№157/15.01.24г., постановено по гр.д.№16561/22г. на ВРС в частта му, с
която е уважен предявения срещу въззиваемия иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията му с ищеца „ЕОС
Матрикс“ ЕООД / сега въззиваем/ съществуването на вземания за сумата в
размер от 1 765.48 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 4386470 от 30.11.2020 г., сключен между П. С. Х. и
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, вземането по което е прехвърлено в
полза на ищеца от кредитодателя с договор за цесия от 17.01.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането и сумата в размер от 39.58 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2020 г. до 14.02.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
6790/25.10.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14037 по описа за
2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за постановяване на
решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, и за
необоснованост. Сочи оплакване, че съдът е пропуснал да се произнесе по
възражението за нередовност на исковата молба. Посочените процесуални
нарушения се свеждат до непълнота на доклада касателно твърденията и
възраженията на страните и разпределението на доказателствената тежест. С
доклада опитните правила, житейската връзка и логическата обоснованост на
поведението на страните не са указани като подлежащи на доказване факти, в
резултат на което ответникът не е могъл да поиска събиране на доказателства.
Сочи и че съдът не е зачел оспорването на автентичността на договора за
1
цесия. Навежда се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че договорът
за кредит се явява недействителен спрямо потребителя на основание чл. 22
вр. 11 от ЗПК, тъй като съдържанието му не отговаря на следните конкретни
изисквания: липсват подписани ОУ и погасителен план, с посочване
последователността на погасяване на вноските и конкретните пера, включени
във вноската; не са посочени падежните дати, както и за последователността
на разпределение на вноските при различните неизплатени суми. На
следващо място, съдът не е отчел, че договорът за цесията, на който ищецът
основава легитимацията си е недействителен, тъй като същият не съдържа
уговорка относно цената по цесията, евентуално защото договорената цена не
е заплатена. Сочи и че цесията не е съобщена на длъжника по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
въззиваемия „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. М.. Счита обжалваното
решение за законосъобразно и настоява за потвърждаването му.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения съгл. чл. 261 от
ГПК. Оплакванията във въззивната жалба във връзка с доклада по делото са
по-скоро бланкетни, поради което въззивният съд не дължи даване на
указания до страните относно възможността да предприемат процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства. Освен това в
настоящото производство никоя от страните не е направила доказателствени
искания
Съобразно преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№
7261/26.01.2024г., подадена от П. С. Х., чрез адв. Т. срещу решение
№157/15.01.24г., постановено по гр.д.№16561/22г. на ВРС в частта му, с
която е уважен предявения срещу въззиваемия иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията му с ищеца „ЕОС
Матрикс“ ЕООД / сега въззиваем/ съществуването на вземания за сумата в
размер от 1 765.48 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 4386470 от 30.11.2020 г., сключен между П. С. Х. и
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, вземането по което е прехвърлено в
полза на ищеца от кредитодателя с договор за цесия от 17.01.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането и сумата в размер от 39.58 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2020 г. до 14.02.2022 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2
6790/25.10.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14037 по описа за
2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.04.2024г. от 11,30 часа.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез
пълномощниците им, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП, като на
въззиваемия определението да се да се връчи на адв. М. чрез системата на
ДАЕУ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3