Решение по дело №529/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260002

 

 

гр. Пловдив, 11.01.2021 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                                    ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА               

                                                                                

при участието на секретаря СТEФКА ТОШЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 529/2020 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 20438/20.07.2020 г. от Б.Д.Б. ЕГН ********** против решение № 711/13.07.2020 г., постановено по г. д. № 2859/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е признато за установено, че З.К.Т. ЕГН **********, Г.К.Г. ЕГН ********** и Ш.Т.К. ЕГН ********** не дължат на Б.Д.Б. ЕГН ********** сумите, както следва: 7 800.00 лева, представляваща дадена на заем сума на 03.08.1995 г. и 24 000.00 лева, представляваща дадена на заем сума на 04.12.1995 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.01.2006 г. по г. д. № 1992/2000 г. по описа на ОС – Пловдив. 

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Ответниците считат, че жалбата е неоснователна.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 262489/21.09.2020 г. от Б.Д.Б. ЕГН ********** против определение № 260129/11.09.2020 г., с което е оставено без уважение искане с правна квалификация чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 711/13.07.2020 г. в частта за разноските, като не се присъди адвокатския хонорар за първата инстанция.

Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да допусне изменение в горния смисъл.

Ответниците по частната жалба считат, че същата е неоснователна.

І. за предявените искове:

Съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявени от З.К.Т. ЕГН ********** ***, Г.К.Г. ЕГН ********** *** и Ш.Т.К. ЕГН ********** *** против на Б.Д.Б. ЕГН ********** ***.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че З.К.Т. ЕГН **********, Г.К.Г. ЕГН ********** и Ш.Т.К. ЕГН ********** не дължат на Б.Д.Б. ЕГН ********** сумите, както следва: 7 800.00 лева, представляваща дадена на заем сума на 03.08.1995 г. и 24 000.00 лева, представляваща дадена на заем сума на 04.12.1995 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.01.2006 г. по г. д. № 1992/2000 г. по описа на ОС – Пловдив. Претендират разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Не се спори, че ищците са длъжници по изпълнително дело № 20198230400192 по описа на ЧСИ К., което е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по г. д. № 1992/2000 г. по описа на ОС - Пловдив в полза на кредитора Б.Д.Б. против Ш.Т.К. и К. Г. К., за сумата 31 800.00 лева, дължими по договори за заем.

Преди образуването на това изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист, са били образувани и други изпълнителни дела, които са били прекратени. Последното от тях е изпълнително дело № 96/2007 г на ЧСИ А., рег. № .. Последното изпълнително действие по изпълнително дело № 96/2007 г на ЧСИ А. е извършено на 29.06.2010 г., което е видно от удостоверение изх. № 00155/27.05.2020 г. на ЧСИ А., рег. № . (л. 32 от делото на ОС – Пловдив).

Няма твърдения или доказателства за извършване на изпълнителни действия след тази дата до образуването на изпълнително дело № 20198230400192 по описа на ЧСИ К., което е станало през 2019 г.

Приз изчисляване на процесния петгодишния давностен срок по правилата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД, чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, същият е започнал да тече на 29.06.2010 г. и е изтекъл на 29.06.2015 г.

Исковата молба е подадена на 30.10.2019 г. Към този момент задължението на ищците вече не е съществувало, тъй като вече е било погасено по давност още през 2015 г.

Възражението на ответника, че давността не следва да се зачита, тъй като не се прилага служебно, е незаконосъобразно. Съдът не е приложил давността служебно, а въз основа на изрично наведено твърдение в исковата молба.

Ето защо следва да бъде признато по отношение на ответника, че ищците не дължат процесните суми.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

ІІ. по въззивна частна жалба вх. № 262489/21.09.2020 г.:

С определение № 260129/11.09.2020 г. е оставено без уважение искане с правна квалификация чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 711/13.07.2020 г. в частта за разноските, като не се присъди адвокатския хонорар за първата инстанция.

За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че са налице условия за присъждане на платеното в производството адвокатско възнаграждение и няма законова основание за изменение на вече постановеното решение.

Видно от текста на исковата молба, ищците са направили искане за присъждане на разноски. Това искане е повторено в пледоарията по същество. Първоинстанционният съд е присъдил разноски в общ размер от 2 772.00 лева, от които: 1 272.00 лева – платена държавна такса и 1 500.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Представени са: документ за внесена държавна такса в размер на 2 772.00 лева и договор за правна защита и съдействие за сумата от 1 500.00 лева. Последният съдържа всички реквизити, от които да бъде направен извод за дължимост на посочената сума: страни, предмет на договора, сума за плащане, начин на плащане. Липсата на номер на дело е напълно естествена, тъй като внасянето е станало преди образуване на делото. Посочване на обстоятелството, че делото е пред ОС – Смолян, а крайният акт е на ОС – Пловдив с нищо не опорочава извършеното плащане. ОС – Пловдив е разгледал спора след отвод на съдиите от ОС – Смолян и след определение на АС – Пловдив за определяне на друг съд за разглеждането.

Оплакванията на частния жалбоподател за липса на списък на разноските е правно неотносим. Непредставянето на списък не лишава страната от право на присъждане.

Следователно не са налице условия за изменение на решение № 711/13.07.2020 г. в частта за разноските.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р       Е      Ш       И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 711/13.07.2020 г., постановено по г. д. № 2859/2019 г. по описа на ОС – Пловдив.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260129/11.09.2020 г., постановено по г. д. № 2859/2019 г. по описа на ОС – Пловдив.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

 

 

                                  

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: