№ 1609
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20241100900576 по описа за 2024 година
СГС е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Б.В.И.Г., с която е предявен срещу Столична
община иск с правно основание чл.410 ал.1, т.2 КЗ. Твърди се от ищеца, че е сключил
договор за имуществено застраховане с „Столичен електротранспорт“ ЕАД, по който е поел
задължението да носи покритие за автобус „Ман“, с рег.N *******. Сочи се от ищеца, че
застрахованият автомобил е бил увреден в резултат на ПТП на 12.08.2023 г., което е
настъпило поради попадане на автобуса в несигнализирано и необезопасено препятствие на
кръстовище на ул.“Поручик Георги Кюмюрджиев“ и ул.“Станислав Доспевски“ – уличен
канал шахта, на който капакът се е извадил при преминаване през него. След увреждането на
застрахования автобус ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 42 681,85
лв., с което е встъпил в правата срещу ответника, който следва да отговаря за вредите от
процесното застрахователно събитие, защото не е изпълнил задължението си да поддържа
пътния участък и да отстранява препятствията по него или да ги сигнализира. Иска се от
ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 42 681,85 лв. – застрахователно
обезщетение за вредите от процесното събитие.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск с възражението, че
не е платена застрахователната премия по застрахователния договор, от който ищецът черпи
права. Освен това застрахователният договор не е подписан, както и Общите Условия. Сочи
се от ответника, че уличният канал – шахта представлява част от водоснабдителната мрежа,
а на 23.12.1999 г. е сключен договор за концесия, с който на „Софийска вода“ АД е
предоставена за експлоатация цялата водоснабдителна мрежа в гр.София с всички
прилежащи съоръжения. Поддържа се, че концесионерът „Софийска вода“ АД има
задължения да поддържа водоснабдителната мрежа и прилежащите съоръжения. Оспорва се
мястото на настъпване на произшествието, както и причината за увреждането, защото не са
1
представени доказателства за съществуването на препятствие на пътя; липсва протокол за
ПТП. Оспорва се стойността на ремонта, както и че част от подменените детайли от
автомобила не са увредени от процесното събитие. Прави възражение за принос на водача
на застрахования автобус, който не е съобразил пътните условия и се е движел с
несъобразена скорост. Прави искане по чл.219 ГПК да се конституира като помагач третото
лице „Софийска вода“ АД.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода,
че е страна по валиден застрахователен договор, по който е изплатено застрахователно
обезщетение след увреждането от процесното събитие, настъпило поради бездействие на
служители на ответника относно задължението за поддръжка на пътния участък. Навежда се
довод за приложение на чл.293 ал.3 ТЗ, доколкото от страна на застрахования не са
направени възражения за нарушение на формата на застрахователния договор, а ответникът
е трето лице, което няма право да повдига такива възражения. Сочи се, че в конкретния
случай не е необходимо да се съставя протокол за ПТП. Оспорва се шахтата да е включена в
активите на „Софийска вода“ АД, а освен това чл.5 и пар.1, т.3 от ДР на ЗП предвиждат, че
водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения са пътно съоръжение и част
от пътя. Отводнителната шахта е част от пътя, а не канализационна система, поради което
ответникът следва да отговаря за вредите от събитието.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията и
възраженията срещу иска. Сочи се, че има право да оспорва валидността на
застрахователния договор и неговото влизане в сила, както и че последващо плащане в
полза на застрахования не може да заздрави пороците на застрахователния договор. Навежда
се довод, че липсата на протокол за ПТП и посещение на местопроизшествието от
полицейски служители е пречка за доказване на събитието. Сочи че, процесната шахта е
включена в активите на „Софийска вода“ АД, поради което това дружество следва да
отговаря за вредите от събитието.
Третото лице „Софийска вода“ АД, конституирано на основание чл.367 ал.4, вр. с чл.219
ГПК на страната на ответника, оспорва иска. Оспорва да е собственик на шахтата на
улицата.
Представена е застрахователна полица от 16.03.2023 г., в която се сочи, че между ищеца и
„Столичен електротранспорт“ ЕАД е сключен договор за имуществено застраховане, по
който ищецът в качеството на застраховател е поел задължението да носи риска от
увреждане на автобус „Ман“, с рег.N ******* през периода 20.03.2023 г. – 20.03.2024 г.
Представен е застрахователен сертификат N 5С107447 /305-459/, в който се сочи, че
между ищеца и Столичен електротранспорт“ ЕАД е сключен договор за имуществено
застраховане с период на действие 20.03.2023 г. – 20.03.2024 г., по който ищецът в
качеството на застраховател е поел задължението да носи риска от увреждане на 155 броя
ППС, сред които и автобус „Ман“, с рег.N ******* – 14-ти ред.
2
Представени са „Общи Условия“ по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“.
Установява се от заключението на ССЕ, че по процесната застрахователна полица е
платена по банков път застрахователна премия в размер на общо 5 569,20 лв. – плащанията
са извършени на 26.05.2023 г., 18.07.2023 г., 04.10.2023 г., 06.12.2023 г. и 25.01.2024 г.
Представена е фотоснимка, на която е изобразено кръстовище и ул.“Поручик Георги
Кюмюрджиев“.
Установява се от показанията на св.И., който работи на длъжността „шофьор“ при
„Столичен електротранспорт“ ЕАД, че при изпълнение на длъжността управлявам автобуси
на четири -пет различни линии, сред които и автобусна линия № 120. По линия № 120
миналата година, лятото, е станало произшествие в
ж.к. „Левски“, три спирки преди последната. На улицата е имало стандартна шахта за
отводняване, която се е намирала в лек ляв завой. При преминаване с автобуса през шахтата
с първа лява гума най-вероятно шахтата се е наклонила на една страна, след което се е
забила в меката сгъвка на автобуса. Преди да премине през шахтата не е имало нещо, което
да даде основание за съмнение относно нейната изправност. След произшествието
свидетелят е видял, че шахтата е на около десетина метра от мястото, където би трябвало да
стои и е видял, че там, където тя трябва да стои, е празно. Местопроизшествието е
настъпило на бул. „Иван Вазов“, след завой на около стотина метра, но не може да посоча
името на улицата. В близост има първа спирка на тролей. Улиците „Поручик Георги
Кюмюрджиев“ и ул. „Станислав Доспевски“ са в този район, в непосредствена близост до
местопроизшествието. На свидетеля е предявена фотоснимката на л. 10 от делото, която е
заявено от свидетеля, че изобразява кръстовището, на което е станало произшествието,
както и че шахтата, за която споменава в показанията си, е такава, каквато е изобразена на
фотоснимката - кръгла, стара чугунена шахта. Намирала се е в кривата на завоя, в
асфалтираната част на пътя. Шахтата на фотоса, съвпада с шахтата, с която стана
произшествието. Автобусът е бил в движение и е бил задвижен след произшествието.
Движел се с не повече от 30 км. поради естеството на участъка преди настъпване на
произшествието.
Установява се от заключението на СТЕ, че процесното събитие е настъпило при
преминаване на автобус „Ман“ с рег.N ******* през шахта на пътното платно, капакът на
която се е отделил от местоположението си, след което е нанесъл увреждания в зоната на
меката връзка на автобуса. Вещото лице е достигнало до извод за наличие на причинна
връзка между посочения по-горе механизъм на настъпване на произшествието и щетите по
описа на застрахователя. Стойността на вредата по средни пазарни цени възлиза на
42 870,84 лв. В обясненията на в.лице в съдебното заседание на 11.07.2024 г. се сочи, че от
произшествието е била увредена гъвкавата връзка, както и че при движението на автобуса от
произшествието до гаража не са увредени други елементи. Обръщането на шахтата на
улицата е със значителна тежест и настъпва, когато гумата на автобуса преминава върху
единия край на капака, но капакът не е бил монтиран съобразно изискванията при
поставянето му в гнездо, в което капакът ляга.
3
Представена е фактура 1187/04.10.2023 г., в която се сочи, че „Д.Д.Е.Т. Център“ ЕООД е
извършил по възложение на ищеца ремонт на автобус „Ман“ с рег.N ******* срещу
възнаграждение от 42 681,85 лв.
Представено е преводно нареждане от 10.10.2023 г., в което се сочи, че ищецът е платил
на „Д.Д.Е.Т. Център“ ЕООД възнаграждение в размер на 42 681,85 лв. по фактура
1187/04.10.2023 г.
Представен е договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги на територията на Столична община с допълнително споразумение към него от
19.03.2008 г., както и с анекс, в който се съдържа списък на активите.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.410 ал.1, т.2
КЗ.
Наличието на застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане е
елемент от сложния фактически състав на чл.410 ал.1, т.2 КЗ и подлежи на главно доказване
от ищеца, още повече че от страна на ответника е повдигнато правоизключващо възражение
– че застрахователната полица не е подписана.
Представената по делото застрахователна полица не носи подписа на никоя от страните,
поради което не може да служи за доказване на застрахователен договор, който предполага
наличието на насрещни изявления на двете страни, удостоверени с полагането на подписи на
страните – чл.344 ал.1 КЗ. Неподписаната от страните застрахователна полица не притежава
доказателствена стойност по чл.180 ГПК.
В подкрепа на твърдението за възникване на застрахователно правоотношение е
представен и застрахователен сертификат N 5С107447 /305-459/, който е издаден от
застрахователя и има удостоверителен характер за сключването на застрахователния
договор, но не е в състояние да замести самия договор. Застрахователят не може с
издаденото от него удостоверение да се легитимира пред трето лице, каквото е ответникът,
като титуляр на права, произтичащи от застрахователен договор.
Посочените по-горе документи /застрахователна полица и сертификат/ сами по себе си не
доказват възникването на застрахователно правоотношение, но следва да се преценят в
съвкупност с останалите доказателства, които установяват факти, сочещи на поведение,
изцяло съобразено с поведението на страни по застрахователен договор.
За отношенията по застрахователен договор, който има качеството на абсолютна
търговска сделка по чл.1 ал.1, т.6 ТЗ, за която е предвидено в нормата на чл.344 ал.1 КЗ
изискване за писмена форма, следва да се прилага правилото на чл.293 ал.3 ТЗ - „страната не
4
може да се позовава на нищожността, ако от поведението може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението“. Неспазването на изискванията за форма на
търговската сделка не води до последиците на абсолютната нищожност, на която може да се
позове всеки. В случая е налице висяща недействителност, на която само „страната“ по
сделката има право да се позове чрез възражение. Трето лице, което няма качеството на
„страна“ по търговската сделка, няма право да се позовава на нищожност поради неспазване
на изискването за форма.
От събраните по делото доказателства се установява факти, които сочат, че и двете страна
по процесната търговска сделка са извършили фактически действия, от които по несъмнен и
категоричен начин може да се заключи, че те не са оспорили нейната действителност. От
заключението на ССЕ се установи, че „Столичен електротранспорт“ ЕАД в качеството на
застрахован е платил на 5 вноски по банков път уговорената застрахователна премия в
размер на 5 569,20 лв., която сума е била приета от ищеца в качеството на застраховател, а
не е била върната. След настъпване на процесното събитие „Столичен електротранспорт“
ЕАД е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, а по заявлението е
образувана процесната щета при ищеца, който в качеството на застраховател е възложил с
възлагателно писмо от 31.08.2023 г. на „Д.Д.Е.Т. Център“ ЕООД извършването на ремонт, за
който е изплатил с преводно нареждане от 10.10.2023 г. възнаграждение в размер на
42 681,85 лв. по фактура 1187/04.10.2023 г. Освен това - „Столичен електротранспорт“ ЕАД с
приемо-предавателен протокол от 29.09.2023 г. е приел автобуса след извършване на
възложения от ищеца ремонт.
При тези факти съдът намира, че никоя от страните по застрахователния договор няма
право да се позовава на липсата на подписи върху процесната застрахователна полица, която,
по аргумент от противното на чл.293 ал.3 ТЗ, е породила валидно застрахователно
правоотношение /решение № 50090 от 26.09.2022 г. по т.д. № 1157/2021 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, решение № 25 от 24.07.2017 г. по т.д. № 3135/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение
№ 50 от 25.04.2012 г. по т.д. № 95/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 115 от
23.07.2013 г. по т.д. № 348/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. На още по-силно основание следва
да се приеме, че ответникът, който не е страна по процесната търговска сделка, няма право
да оспорва нейната действителност поради нарушение на изискването за форма. Ответникът
не може да има повече права от страна по сделката и да е в по-благоприятно положение от
нея.
От заключението на ССЕ се установи, че първата вноска от застрахователната премия,
която е дължима на разсрочено плащане, е била платена на 26.05.2023 г., а този факт на
основание чл.351 ал.3 КЗ води до започване на застрахователното покритие.
Като краен извод – между ищеца и „Столичен електротранспорт“ ЕАД е възникнало
застрахователно правоотношение, по което ищецът в качеството на застрахован е поел
задължението да носи през периода 20.03.2023 г. – 20.03.2024 г. риска от увреждане на
автобус „Ман“ с рег.N *******, а застрахователното покритие е започнало от 26.05.2023 г.
Установи се от показанията на св.И. и от заключението на СТЕ, както и от представените
5
по делото фотоснимки, преценени в съвкупност, че в гр.София на 12.08.2023 г. е възникнало
пътно произшествие, което е довело до увреждане на застрахования автобус. Представената
по делото фотоснимка, изобразяваща ул.“Поручик Георги Кюмюрджиев“ и кръстовище, е
била предявена на св.И., който е заявил, че фотоснимката изобразява мястото на пътното
произшествие, както и че шахтата на фотоснимката съвпада с шахтата, ударила автобуса.
За удостоверяване настъпването на процесното пътно произшествие не е бил съставен
протокол за ПТП, но в конкретни случай не е налице законово основание да се състави такъв
документ, доколкото не е налице нито една от предвидените в нормата на чл.125 ЗДвП
хипотези. От обясненията на в.лице и от показанията на св.И. се установява, че след
произшествието автобусът е бил в състояние да се придвижи на собствен ход, а този факт
изключва хипотезата на чл.125, т.8 ЗДвП.
Общинските пътища, в т.ч. и всички пречиствателни съоръжения, каквото е утаителната
шахта, разположена на уличното платно, са публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3, вр.
с чл. 5, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата; § 7 от прех. и закл. разпоредби на ЗМСМА. Нормата на
чл. 11 ЗОС предвижда, че имоти и вещи, които са общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, а съгласно нормата на чл. 31 Закон за пътищата ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Нормата на чл. 167 ал. 2, т.1 ЗДП
предвижда задължение на всяка община чрез служба за контрол, определена от кмета на
общината, да поддържа уличната мрежа в града като нейна общинска собственост в
изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или други опасности по него и да ги
отстранява в най-кратък срок съгласно разпоредбата.
Посочените по-горе норми са основание за правния извод, че ремонтът и обезопасяването
на утаителната шахта е задължение на Столична община, а настъпването на вреди в резултат
на бездействието на Общината е основание за пораждане на отговорност по чл. 49 ЗЗД /
решение № 57 от 30.05.2022 г. по гр.д. № 2372/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение №
147 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 582/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
От заключението на СТЕ и от обясненията на в.лице Е. в съдебното заседание на
11.07.2024 г. се установява, че обръщането на шахтата на улицата, която е със значителна
тежест, е настъпило, когато гумата на автобуса е преминала върху единия край на капака, но
капакът не е бил монтиран съобразно изискванията при поставянето му в гнездо, в което
капакът „ляга“. Установено е, че шахтата не е отговаряла на условията за безопасност,
поради което е налице противоправно поведение от страна на служители на ответника по
отношение на причиняването на процесния деликт. Фактът дали Столична Община е
възложила на третото лице „Софийска вода“ АД по договор за концесия изпълнението на
дейността по поддръжка на шахтите по улиците в града, не може да се противопостави на
увредения и на встъпилия в неговите права застраховател по имуществена застраховка,
защото те не са страни по договора за концесия, а и след неговото сключване за Столична
община не отпадат законовите задължения да поддържа безопасни шахтите по улиците
/решение № 177 от 05.11.2020 г. по гр.д. № 1350/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение №
6
254 от 05.12.2017 г. по гр.д. № 5463/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Не са представени
доказателства за включване на пътния участък в имуществото на третото лице, но следва да
се отбележи, че шахтата представлява водоотвеждащо устройство, което на основание пар.1,
т.3 от ДР на Закон за пътищата е пътно съоръжение.
Наличието на недостатъчно добре обезопасена шахта на уличното платно в гр.София има
качеството на причина за настъпилото произшествие, т.е настъпилото ПТП и причинените в
резултат на него вреди по автобуса са в резултат от бездействието на служителите на
Столична община, която в този случай на основание чл.49 ЗЗД следва да понесе
отговорността за вредите от процесното събитие.
Увреждането на застрахования автобус в резултат на пътно произшествие през действие на
застрахователното правоотношение представлява реализиране на покрит застрахователен
риск, който на основание чл.405 ал.1 КЗ е породил за ищеца в качеството на застраховател
задължение да плати застрахователно обезщетение. По възложение на ищеца е бил
извършен ремонт на увредения от процесното събитие застрахован автобус, което
представлява допустим от закона сурогат на изплащане на застрахователното обезщетение –
възстановяване на вредата в натура по чл.406 КЗ, доколкото застрахованият е приел автобуса
след неговия ремонт с приемо-предавателен протокол от 29.09.2023 г.
Ищецът в качеството на застраховател е изпълнил своето задължение да репарира
вредата, с което на основание чл.410 ал.1, т.2 КЗ е встъпил в правата срещу Столична
община, която носи отговорност по чл.49 ЗЗД. От заключението на СТЕ се установи, че по
средни пазарни цени вредата възлиза на 42 870,84 лв., но ищецът е встъпил до размера на
изплатеното от него с преводно нареждане от 10.10.2023 г. възнаграждение за ремонта на
автобуса - 42 681,85 лв.
От страна на ответника не се представиха доказателства, които да сочат, че водачът на
увредения автобус със своето поведение е допринесъл за настъпване на увреждането,
въпреки че с определението за доклад по чл.374 ГПК е указано на ответника, че носи
доказателствената тежест за установяване на този факт. Няма никакви данни за движение на
водача с несъобразена скорост и че това поведение стои в причинна връзка с настъпване на
вредата, поради което случаят не попада в хипотезата на чл.51 ал.2 ЗЗД - не е налице
основание за намаление на обезщетението.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се
уважи. Не е налице основание да се намали поради прекомерност адвокатското
възнаграждение на ищеца, защото по делото са направени множество възражения и
оспорвания.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, бул.“Московска“ N 33, да заплати на ЗЕАД
7
„Б.В.И.Г., ЕИК *******, гр.София, пл.“*******, на основание чл.410 ал.1, т.2 КЗ сумата от
42 681,85 лв. – застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 12.08.2023 г., от което е
увреден автобус „Ман“ с рег.N *******, ведно със законната лихва от 25.03.2024 г. до
окончателното плащане, както и съдебни разноски от 7251,27 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице „Софийска вода“ АД,
конституирано на страната на Столична община.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8