РЕШЕНИЕ
№ 3875
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330115229 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Елго“ ЕООД против
„Комодити сървис“ ООД осъдителен иск с правно основание чл.512, ал.4 ГПК
за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 500 лв., частично от
общо дължимата сума от 5000 лв., представляваща неудържана сума за
периода 18.09.2020 г. – 01.09.2021 г. от трудовото възнаграждение на
длъжника Я.М.П. по наложен запор на трудовото й възнаграждение с изх. №
****/ 13.07.2020 г. по изп. дело № ****, район на действие – ПОС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.09.2021
г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че по молба на ищеца от 30.05.2011 г. и на
основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист от 26.04.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 7401/ 2011 г. на РС Пловдив, е
образувано изп.дело № ****, срещу длъжника Я.М.П., за заплащане на сумата
от 12000 лв., както и разноски в размер на 2240 лв. По изпълнителното дело
са извършвани доброволни плащания и постъпления от наложени запори,
като дългът към ищеца към дата 13.09.2021 г. е в размер на 12000 лв. –
главница, изтекла законна лихва до 13.09.2021 г. в размер на 8414,78 лв.,
както и 6 лв. – такси по ТТРЗЧСИ. На 18.09.2020 г. **** е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от ответното
дружество „Комодити Сървис“ ООД. Въпреки наложения запор третото
задължено лице не е изпълнило задължението си по чл.508, ал.1 ГПК, като не
е оспорило в срок своето задължение и не е удължало и превеждало на ****
дължимите суми. Получаваното от длъжника по изпълнителното дело
1
трудово възнаграждение след датата на налагане на запора е в размер на 1572
лв. Предвид изложените твърдения, ищецът предявява настоящия осъдителен
иск, с който цели ангажиране на отговорността на третото задължено лице –
работодател, за сумите, които е изплатил на длъжника Я. П., въпреки
наложения запор за периода от 18.09.2020 г. до 01.09.2021 г. Моли за
неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Твърди, че не е получавал запорно съобщение за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника Я. П.. Посочената в разписката на
запорното съобщение т.с. Л.Т. не е получавала съобщението, тъй като към
18.09.2020 г. е била в отпуск по майчинство и не е работила. Оспорва
подписа, положен за нея върху разписката. Сочи, че изпълнително дело №
**** по описа на **** е прекратено, поради което липсвала процесуална
легитимация за ищеца да води делото. Моли за прекратяване на
производството по делото, евентуално за отхвърляне на предявения иск.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че по
молба на ищеца от 30.05.2011 г. и на основание заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 26.04.2011 г., издадени по
ч.гр.д. № 7401/ 2011 г. на РС Пловдив, е образувано изп.дело № ****, срещу
длъжника Я. М. П. за заплащане на сумата от 12000 лв., както и разноски в
размер на 2240 лв.
Видно от представено по делото удостоверение с изх. №
****/13.09.2021 г. от *** и запорно съобщение, издадено по ИД **** по описа
на **** по изпълнителното дело взискател е Елго ЕООД и по делото от *** е
наложен запор върху вземанията за трудово възнаграждение на Я.М.П.,
служител в Комоди Сървис ООД.
Видно от представеното запорно съобщение и удостоверение на ****,
запорното съобщение е връчено по реда на чл. 50, ал.3 от ГПК на служител на
ответника на 18.09.2020 год. – Л. Т.. Съдът приема, че ищцовата страна не
проведе успешно доказване в откритото производство по чл.193 от ГПК по
оспорване истинността на цитираното запорно съобщение и удостоверение.
Видно от приетата справка от ТД на НАП към дата 18.09.2020 год. лицето Л.
Т. е била назначена на трудов договор в ответното дружество на длъжност „с.
л.“, като към процесната дата е била в отпуск по майчинство.
От представените по делото жалба до ОС Пловдив чрез ****,
съобщение на прекратяване и справки от ****, се установява, че срещу
постановление от 05.10.2021 год. за прекратяване на изпълнителното дело ***
е депозирана жалба от Елго ЕООД, като с Решение от 18.02.2022 год. по
в.гр.д. 148/2022 год. по описа на ОС Пловдив постановлението е отменено.
2
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като изгответо от
вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се
съмнява, се установява, че от трудовото възнаграждение на П. не са правени
удръжки и превеждани суми в полза на **** по наложения запор. Установява
се, че съобразно правилата на чл. 446 от ГПК размерът на дължимата сума по
наложения запор за месеците от септември 2020 до август 2021 год.
включително, ако се приеме че П. е без деца е 4874.59 лева, а при дете -
3655.98 лева.
В хода на съдебното дирене, по реда на чл. 214 от ГПК от ищцовата
страна е направено изменение размера на иска, като исковата претенция е
увеличена на 4874.00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 512, ал. 4 ГПК лицето, което плати
трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения
запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази
сума солидарно с третото задължено лице. Посочената разпоредба предвижда
специална деликтна отговорност на трето задължено към длъжника по
принудителното изпълнение лице, за причинените на взискателя вреди от
противоправното му поведение, изразяващо се в нарушение на забраната
на чл. 507, ал. 2 ГПК да предава дължимите от него суми на длъжника, респ.
неизпълнение на задължението му по чл. 508, ал. 3 ГПК да внесе дължимата
от него сума по сметката на ****.
Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) виновно
противоправно поведение на служители при ответника - бездействие,
изразяващо се в неудържане на дължимата сума от възнагражденията на
длъжника по наложения запор от ****, 2.) настъпили имуществени вреди за
ищеца; 3.) причинно-следствена връзка между бездействието и вредите.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да
установи още и размера на претендираното обезщетение.
Страните не спорят, че ответникът е работодател на длъжника по
изпълнително дело ******, по което взискател е ищецът Елго ЕООД, а
длъжник е Я.М.П..
Не е спорно, а се изяснява и от събрания доказателствен материал, вкл.
и експертното заключение, че ответникът не е правил удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника.
Доколкото се отрича връчване на запорното съобщение на ответника не
е спорно, а и не се събраха доказателства, че ответникът, явяващ се трето
задължено лице по смисъла на чл. 507 ГПК, е оспорил своето задължение към
длъжника по изпълнителното дело (негов кредитор).
3
Спорно между страните е дали на ответника е връчено редовно
процесното запорно съобщение. Адресираните до юридическите лица книжа
могат да му се връчат и чрез трети лица. За да бъде връчването редовно, то трябва
да се извърши само на лицата, посочени в чл. 50, ал. 3 ГПК. Това са работниците и
служителите, съгласни да приемат книжата. Съдебната практика е
последователна, че при удостоверяване на връчването връчителят е длъжен да
посочи имената и длъжността на служителя. За редовното връчване е
достатъчно да са вписани личното и фамилното име на служителя, а
длъжността може да бъде посочена и чрез съкращение, стига да е разбираемо
и недвусмислено. В случая видно от вписването в разписката за връчено
съобщение са посочени имената на служителя – Л. Т., както и длъжността т. с..
Тъй като за съдебния връчител стои единствено задължението да провери
самоличността на лицето, което е съгласно да получи книжата и доколкото се
установи безспорно от събрания писмен материал, че към процесната дата
18.09.2020 год. Л. Т. е била служител в ответното дружество и съобщението е
връчено на адреса му, то съда намира за ирелевантно, че същата е вписана в
процесната разписка на длъжност „т.с.“, а по справка от ТД НАП Пловдив, същата
е назначена на длъжност „с. л.“. Съдът намира за ирелевантни и възраженията, че
доколкото лицето се е намирало в отпуск тя не би могла да приеме съобщението.
От обстоятелството, че лицето е било в отпуск, не може да се направи извода, че
същата не би могла да се намира на адреса на дружеството ответник на
процесната дата. След като лицето се е съгласило да приеме съобщението и към
процесната дата е било в трудово правоотношение с ответника, то съдът намира,
че е налице редовно връчване на запорното съобщение. Ето защо съдът прие, че
оспорването и на запорното съобщение, и на удостоверението, издадено от ****в
частта, че запорното съобщение е връчено на служител Т. на 18.09.2020 год. не е
доказано.
Касателно възражението за размера на сумите, които следва да се удържат
от възнаграждението на Я. П. и наведените доводи, че доколкото същата издържа
пълнолетно дете – Ф. П., което учи в чужбина, тези разходи следва да се вземат
под внимание при определяне размера на удръжката, то съдът намира, че така
установените обстоятелства са ирелевантни при определяне размера на удръжкате
и не попадат в обхвата на разпоредбат на чл. 446 от ГПК, тъй като както се
установява от справка „Население“ детото Ф. П. в процесния период е била вече
пълнолетна и не се събраха доказателства, че за Я. П. е съществувало задължение
при условията на чл. 144 от СК да я издържа. Ето защо съдът намира, че
предявената претенция в размер на 4874 лева, съобразена с екпертното
заключение посочващо размер от 4874.59 лева на дължимата сума по
наложения запор за месеците от септември 2020 до август 2021 год.
включително, ако се приеме че П. е без деца по смисъла на чл. 446 от ГПК е
доказана и по размер.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че за ответното дружество, е
възникнало задължението да удържа от възнагражденията на длъжника П.
съответните суми по наложения запор и да ги внася по сметката на ****.
Виновното бездействието на ответното дружество, доколкото същото е било
наясно с наложения запор, но не изпълнило задълженията си, е довело и до
имуществена вреда на ищцовото дружество в размер на несъбраната сума от
4
4874.59 лева.
Ето защо, съдът намира и предявения от ищцовото дружество иск за
доказан по основание и размер.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ответната
страна следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в настоящото
производството, които възлизат в общ размер на 1050 лева, от които 195 лева
държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице и 700 лева – адвокатко
възнаграждение.
.Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 512, ал.4 от ГПК, „КОМОДИТИ СЪРВИС“
ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛГО“ ЕООД с ЕИК *********,
сумата от 4874.00 лева, представляваща сбор от дължимите, неудържани и
непреведени за периода от 18.09.2020 г. до 01.09.2021 г. удръжки по наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Я.М.П. по изпълнително
дело № **** по описа на **** на КЧСИ, получавано при работодателя му
„КОМОДИТИ СЪРВИС“ ЕООД, предявена като частичен иск от сумата от
5000.00 лева., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „КОМОДИТИ СЪРВИС“
ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛГО“ ЕООД с ЕИК *********
сумата от 1005 лева, сторени от ищцовото дружество съдебно деловодни
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
5