Решение по дело №1369/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на А.С.С. , против решение № 689/5.05.2023 г. по НАХД № 3137/2022 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от Началника на Второ РУ към ОДМВР-Варна НП № 436а-104/24.06.2022 г. и С. е осъдена да заплати разноски на ОДМВР-Варна в размер на 80 лв. С подадената жалба и направеното от назначеният процесуален представител адв. В.С. с молба с.д. 14583/16.10.2023 г. уточнение на същата, са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се иска отмяна на обжалваното решение поради недоказаност на нарушението , а в условията на евентуалност се иска налагане на предвидените в чл.39, ал.1 и ал.2 от ЗАНН санкции за маловажен случай. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа лично от С. и назначеният процесуален представител адв. В. С..

Ответникът Началник Второ РУ към ОДМВР-Варна, чрез подадените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 15851/7.11.2023 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 264, ал.2 от ЗМВР на С. глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 5 от ЗМВР, а именно : затова, че на 9.06.2022 г. около 17.15 ч. в гр. ****, при извършване на полицейска проверка противозаконно е нарушила физическата неприкосновеност на служител на МВР мл. инспектор И.Т. Б. – полицай „СОР“ при Второ РУ към ОДМВР-Варна , при изпълнение на служебните му задължения, изразяващи се в „бутане и блъскане с две ръце в областта на гърдите“.

За да потвърди обжалваното НП , районният съд е приел, че случаят не е маловажен, тъй като не били налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават от обикновените случаи от този род, дори напротив – били налице отегчаващи отговорността обстоятелства , а именно, че С. продължавала да буйства дори и в районното управление.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон, съответно не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК – допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила.

Противно на изложените от назначеният процесуален представител адв. С. доводи, касационния съд намира, че фактите по делото са били правилно установени от ВРС при събиране и всестранно обсъждане на всички относими доказателства – от показанията на разпитания свидетел М.З. се установява описаното в обжалваното НП деяние, изразяващо се в извършено от С. бутане и блъскане в гърдите на полицейския служител И.Б.  в момент, когато същият е изпълнявал служебните си задължения, като показанията на свид. И. правилно не са кредитирани от ВРС като достоверни предвид тяхната заинтересованост - син на С.. В случая няма непълнота на доказателствата или погрешно изведени въз основа на тях фактически изводи, поради което процесуално нарушение не е било допуснато от страна на въззивния съд.

Правилно установените факти действително сочат на деяние съответстващо на административно-наказателния състав по чл.264, ал.2 от ЗМВР – всяка употреба на физическа сила спрямо полицейски служител при изпълнение на служебните му задължения, дори в най-ниско интензивната й степен на проявление, представлява форма на противозаконно нарушаване на физическата неприкосновеност на полицейския служител. При конкретните обстоятелства на случая, С. е съзнавала, че Б. изпълнява служебните си задължения и въпреки това е употребила по описаният в НП начин физическа сила спрямо него, т.е. деянието е извършено от нея при наличието на пряк умисъл.

Независимо от гореизложеното и противно на направените от ВРС правни изводи, касационният съд намира, че така извършеното от С. деяние представлява маловажен случай на адм. нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН – по изложените от въззивния съд мотиви изключвайки тези за поведението на С. в районното управление когато деянието вече е било довършено, същотото единствено не представлява явно маловажен случай на адм. нарушение по смисъла на наведената от процесуалния представител адв. С. разпоредба на чл.39, ал.1 от ЗАНН. От показанията на сочения от наказващия орган свидетел З. се установява, че употребената от С. спрямо полицейския служител Б. физическа сила е била с изключително ниска интензивност, на което сочи даденото от него описание на деянието, а именно : „дамата леко го избута с ръце в гърдите“. Тази ниска интензивност определя деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същият вид по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, поради което съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН наказващият орган не е следвало да налага адм. наказание , а е следвало да предупреди писмено нарушителя. Обратно извършеното определя НП като материално незаконосъобразно и подлежащо на отмяна като такова, съответно като е потвърдил същото вместо да го отмени ВРС е постановил решението си при допуснато от него нарушение на материалния закон. Последното налага отмяна на въззивното решение, включително в частта му за разноските, а що се касае до нормата на чл.39, ал.2 от ЗАНН, същата е неприложима доколкото специалният ЗМВР не предвижда такъв ред за налагане на глоба.

След отмяната и при разглеждане на делото по същество от касационния съд съгласно чл. 222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения, като вместо него се постанови предупреждението по чл.28, ал.1 от ЗАНН.

При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а от страна на касатора такива не са претендирани.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 689/5.05.2023 г. по НАХД № 20223110203137/2022 год. по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ издаденото от Началника на Второ РУ към ОДМВР-Варна НП № 436а-104/24.06.2022 г. , с което на основание чл. 264, ал.2 от ЗМВР е наложена на А.С.С. глоба в размер на 2000 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ : ПРЕДУПРЕЖДАВА А.С.С. с ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение по чл. 264, ал.2 от ЗМВР в едногодишен срок от влизането в сила на това решение, то за това друго нарушение ще й бъде наложена предвидената в чл. 264, ал.2 от ЗМВР глоба в размер на 2000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: